Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10509 по описа за 2018 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ от ищците Г.С.А. и Т.Р.Р., чрез законния
си представител Г.С.А., срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за заплащане на
сумите от по 300 000 лв. на всеки един ищец поотделно, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на наследодателя им Р.Р. А.,
настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
04.06.2018 г. в с. Паисиево, общ. Дулово, обл.
Силистра, по вина на О.Д.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил „Рено”, модел „Шафран”, с рег.
№ ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законна
лихва върху претендираните суми от 02.07.2018 г. - датата
на предявяване на застрахователните претенции до окончателното плащане на
обезщетението. Ищците твърдят, че процесното ПТП е
причинено изцяло по вина на водача О.Д.Г., който е управлявал лекия автомобил
под въздействие на алкохол в кръвта от 1,56 промила, както и с несъобразена
скорост. В резултат от реализираната самокатастрофа в
електрически стълб е настъпила смъртта на Р.Р. А.,
явяващ се пътник на предна дясна седалка. Г.С.А. – съпруга на починалия и Т.Р.Р. – негов син, поддържат, че загубата на техния близък им
е причинила и продължават да търпят силни емоционални болки и страдания, поради
което претендират обезщетение от по 300 000 лв. от ответника в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
покриваща имуществената отговорност на водача на процесния
лек автомобил. Сочат, че са депозирали извънсъдебна претенция при ответника на
02.07.2018 г., като са получили писмо от застрахователя, с което са изискани
допълнителни документи, което считат за отказ.
Ответникът
ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не оспорва вината на сочения делинквент
и наличието на застрахователно правоотношение. Счита, че претенциите за
претърпени неимуществени вреди не са подкрепени с писмени доказателства, както
и че са значително завишени по размер, като в тази връзка, сочи че с писмо от
05.10.2018 г. ищците са посочили значително по-малка сума от претендираната. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като излага, че Р. А. сам се е поставил в опасност, качвайки се при пиян водач.
В о.с.з. от 19.10.2020 г. ответникът е заявил, че не поддържа направеното с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
от страна на починалия поради непоставянето на предпазен обезопасителен
колан.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1
от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС.
По
делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че гражданската отговорност
на посочения от ищците деликвент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна
полица № BG/06/117002626313, сключена на 02.10.2017 г., както и че починалият
наследодател на ищците е знаел, че се качва в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол.
Предвид
задължителната сила на присъда от 19.12.2018 г. по н.о.х.д. №260/2018 г. на ОС
- Силистра, на основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят от доказване обстоятелства,
установени с нея, а именно, че на 04.06.2018 г. в с. Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, водачът О.Д.
Г.в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,52 на хиляда, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“ модел
„Шафран“ с peг. № ******, е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Р. А., което деяние представлява престъпление.
Видно
от удостоверение за наследници изх. №49/18.06.2018 г., издадено от кмета на с.
Зебил, общ. Главиница, обл. Силистра, ищцата Г.С.А.
се явява съпруга, а ищецът Т.Р.Р. – син на починалия
на 04.06.2018 г. Р.Р. А..
Свидетелят
С.Н.А., братовчедка на починалия, сочи, той и Г.С.А. живеели заедно от осем
години, като само съпругът е работил и е издържал цялото семейство. Заявява, че
ищцата е приела много тежко загубата на своя съпруг и към момента продължава да
скърби за него.
Свидетелят
Ф.С.А., майка на починалия, излага, че Т.Р.Р. е бил
много малък (на около година и 10 месеца), когато баща му е починал, но към
момента осъзнава отсъствието на своя родител и го изживява тежко.
По
делото е приета и комплексна медицинска и автотехническа
експертиза, изясняваща факти относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради
непоставяне на предпазен колан, но доколкото това възражение е оттеглено, съдът
не намира за необходимо да обсъжда по същество заключението.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид
факта, че ищцата
Г.С.А. е загубила своя съпруг, с който
са изградили силна емоционална връзка и са създали семейство, в резултат на
което е житейски логично да е търпяла и да продължава да изпитва силни
емоционални болки. От своя страна, ищецът Т.Р.Р. е
загубил баща си в най-ранна детска възраст (около две години), лишен от
неговата родителска подкрепа през целия си житейски път, което неминуемо води
до негативни психически изживявания, които ще изпитва не само като подрастващ,
но и до края на живота си. Предвид горепосочените обстоятелства и като съобрази
социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Г.С.А. се
равнява на сумата от 120 000 лв., а това на Т.Р.Р. – в размер на 130 000 лв. Обезщетението в този
размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, а също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили
за ищците в резултат на непозволеното увреждане.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Р. А., който е съзнателно е предприел пътуване
в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум. Ищците признават това обстоятелството и същото е било отделено за безспорно
между страните по делото. Предвид това и с оглед приетото в т. 7 от ТР №1/2014
г. на ОСГТК на ВКС, починалият безспорно е допринесъл със своето поведение за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като причина за напътване на ПТП са
именно субективните действия на водача, повлияни от употребата на алкохол.
Съпоставено с поведението на самия шофьор на лекия автомобил, за който законът
поставя завишени изисквания при управление на МПС, съдът намира, че приносът на
загиналия наследодател на ищците за настъпването на вредоносния резултат е в
размер на 25%.
Предвид
гореизложеното и редуцирайки размера на определените за справедливи обезщетения
с приетия процент съпричиняване, съдът намира, че
претенцията на Г.С.А. следва да бъде уважена до размера на 90 000 лв. а тази на
Т.Р.Р. – до размера на 97 500 лв., като за
разликата до претендираните по 300 000 лв.
исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни. В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл.
429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на
застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето
и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното
обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при
надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл.
497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Предвид
гореизложеното ответникът дължи лихва за забава от 02.07.2018 г. - моментът на
сезирането му от ищците със застрахователна претенция, поради което искът за
лихва следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците адв. Н.Д., съобразно уважената част от исковете, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 5073,75 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ищците следва да
заплатят на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски в общ размер на 512,50 лв., от които 412,50 лв. – депозит за КМСАТЕ
и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от иска, държавна
такса в размер на 7500 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.С.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес
***, 4-ти полуетаж, офис №4, чрез адв. Н. Д., сумата
от 90 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на съпруга й Р.Р. А.,
настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
04.06.2018 г. в с. Паисиево, общ. Дулово, обл.
Силистра, по вина на О.Д.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил „Рено”, модел „Шафран”, с рег.
№ ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 02.07.2018
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до
претендираните 300 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т.Р.Р. с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка Г.С.А., със съдебен адрес ***-ти полуетаж, офис №4,
чрез адв. Н. Д., сумата
от 97 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия
баща Р.Р. А., настъпила в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.06.2018 г. в с. Паисиево, общ.
Дулово, обл. Силистра, по вина на О.Д.Г., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Рено”, модел „Шафран”, с рег. № ******, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до претендираните 300 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците - адв. Н.Д., с адрес ***-ти полуетаж, офис №4, съобразно
уважената част от исковете, сумата от 5073,75
лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г.С.А. с ЕГН ********** и Т.Р.Р.
с ЕГН **********, действащ чрез своята майка Г.С.А., да заплатят на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съдебни
разноски в общ размер на 512,50 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в
размер на 7500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: