Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI
"Б" въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиян Трендафилов въззивно гражданско дело № 6781 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 271070 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 17926/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 157-ми състав, е отхвърлен предявеният от М.Г.А.
срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за
установяване недължимост на претендирано от ответника вземане за сумата от 883.78
лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по Констативен
протокол № 1016768/17.02.2017 г. за периода 20.11.2016 г. – 17.02.2017 г., за
обект, находящ се в гр. София, ул. „********
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата М.А., чрез процесуалния си представител адв. Т.. Жалбоподателката
поддържа, че след отмяната на разпоредби от Правилата за измерване на
количестовото електрическа енергия /ПИКЕЕ/ с решение на 5-членен състав на ВАС
от 06.02.2016 г. са останали да действат само чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, които не
съдържат правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Към дата 17.02.2017 г., когато е издаден
процесният констативен протокол, ответното дружество не е имало право да
извършва проверки по реда на ПИКЕЕ, поради което и констативният протокол не
пораждал правните последици по чл. 47 и сл. ПИКЕЕ и бил негодно основание за
провеждане на процедурата по тях. Решението било неправилно, тъй като правните
изводи на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства, като
по-конкретно възражението за метрологичната годност на еталонния уред било
основателно и липсата на доказателства за неговата метрологична годност е
следвало да доведе до извод за недоказаност на елемент от фактическия състав на
извършената корекция. Неправилно районният съд бил приел, че чл. 24 от Общите
условия на ответното дружество съдържал ред за уведомяване на потребителя за
извършена корекция и че било спазено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Общите
условия на ответното дружество не обвързвали ищцата, тъй като не било спазено
изискването за публикуване в един местен ежедневник. Изложени са и твърдения за
нищожност на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, тъй като чл. 83 ЗЕ делегирал
възможност на КЕВР да приеме правила, с
които да уреди единствено начините на извършване на проверката на СТИ, но не и
последващите тази констатация действия. Искането до съда е да отмени
първоинстанционното решение и да присъди направените разноски пред СРС и СГС.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД, чрез юрисконсулт М.Д.,
е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че
предвиденият в чл. 17 от Общите условия на доставчика ред за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършена корекция представлявал ред за
уведомяване по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ПИКЕЕ. Възражението за липса на
публикация в местен ежедневник било неоснователно, тъй като изискването на
закона било публикуване в кой да е местен ежедневник и тя била доказана с
представено пред районния съд удостоверение. Правото на корекция произлизало не
от общите условия, а пряко от ЗЕ и ПИКЕЕ. Неоснователно било оплакването за
недоказана метрологична годност на еталонния уред, с който на място по време на
проверката е била измерена грешката, с която е измервал електромера, тъй като
пред районния съд били представени свидетелство за калибрирането му и
констативен протокол за монтаж на електромера на адреса на потребление. Приетите
ПИКЕЕ били изцяло в рамките на законовата делегация на чл. 83 ЗЕ, като гражданският
съд нямал право да извършва косвен съдебен контрол върху ПИКЕЕ, тъй като те били
подзаконов нормативен акт. С оглед на изложеното моли съда да остави без
уважение подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата
страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от М.Г.А. с искова молба, с която срещу "Ч.Е.Б." АД
е бил предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 883.78 лв., равняваща се на 1/3 от 2651.34
лв., представляваща стойност на електрическа енергия за периода 20.11.2016 г. –
17.02.2017 г., за която сума е издадена Фактура № **********/23.02.2017 г. за
клиентски номер ******** за обект, находящ се в гр. София, ул. „******** В
исковата молба ищцата е посочила, че нормите на чл. 48 и сл. ПИКЕЕ противоречат
на чл. 82 ЗЗД и са издадени от КЕВР при липса на законова делегация. Поддържала
е, че в чл. 17, ал. 2 от общите условия на ответника било предвидено задължение
за уведомяване, но не и ред, по който да се извърши същото, поради което ищцата
не следвало да заплати на крайния снабдител цената на електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период.
Ответникът
- "Ч.Е.Б." АД, в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е доводи,
че с ищцата са обвързани от валиден договор за продажба на електрическа енергия
за имота, находящ се в гр. София, ул. „********, с клиентски номер ********. Посочил
е, че при извършена на 17.02.2017 г. проверка в присъствие на представители на
Федерация на потребителите и на полицията била установена промяна в схемата на
свързване по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Ищцата била потърсена, за да
присъства по време на проверката, но същата не била намерена на адреса. Било
изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 17 от Общите условия на
ответника. Поддържал е, че електромерът не е бил проверяван за период до три
месеца преди 17.02.2017 г., т.е. от 20.11.2016 г. до 17.02.2017 г. и не е бил
изпратен за метрологична проверка, защото манипулацията не е била вътре в самия
електромер, а се касаело за промяна в схемата на свързване. Навел е доводи, че
в случая отговорността е била обективна и не било необходимо съдът да
установява дали неточното или непълно отчитане не електрическата енергия е с
участието на клиента.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно,
че: ищцата е потребител на електрическа енергия на адрес: гр. София, ул. „********;
е липсвала пломба на щита на ел.таблото; нарушена била пломбата на капачката на
клемния блок на електромера и бил поставен допълнителен проводник /шунт между
входяща и изходяща фазова линии на клемния блок, довело до грешно отчитане на
потребената ел. енергия/, както и че размерът на сумата съответства на
установения в закона механизъм и е по утвърдените от КЕВР цени. За да отхвърли
предявения иск съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по
делото се установило, че електромерът мери с грешка „минус“ /-/ 90.37, а
количеството енергия било изчислено за период от 90 дни, тъй като за този
период нямало извършена техническа проверка. Съдът е приел още, че: годността
на СТИ била проверена при пускането му в продажба и по делото не били оборени
констатациите за същата; потребителят бил уведомен с писмо с приложен
констативен протокол, изпратено на 24.02.2017 г.
По отношение на фактическата
обстановка:
Не
се спори по делото, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
От
представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол № 1016768 от 17.02.2017 г. се установява, че на същата
дата в обект с клиентски номер ******** и административен адрес: гр. София, ул.
„******** /апартамент/, в отсъствието на абоната, е извършена проверка на
средството за търговско измерване на използваната електроенергия, като
служители на "Чез Разпределение България" АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите и полицай от МВР, са констатирали, че
липсва пломба на щита на ел. таблото. Установено е следното: „Пломбата на
капачката на клемния блок на електромера е нарушена. Поставен е допълнителен
проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови линии на клемния блок на
електромера. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабр. № 0815719 и свидетелство за
калибриране с № Е-319 от 08.10.2015 г. е измерена грешката, с която
електромерът отчита консумираната ел. енергия в момента на проверката. Грешката
е - /минус/ 90.37 %. Установи се промяна в схемата на свързване на
измервателната система не ел. енергия. След възстановяване на схемата на
свързване електромерът мери в класа си на точност“. Протоколът е подписан както
от служителите на "Чез Разпределение България" АД, от двама
представители на Федерацията на потребителите, така и от служителя на МВР – И.Н..
От
представения по делото заверен препис от фактура № **********/23.02.2017 г. по
съставения констативен протокол на потребителя с клиентски номер ********, за
обект с административен адрес: гр. София, ул. „********, е начислена сумата от
общо 2651.34 лв. за потребена електрическа енергия за периода 20.11.2016 г. – 17.02.2017
г., като препис от Констативния протокол от 17.02.2017 г. и уведомлението за
предстоящото извършване на корекцията са били изпратени на горепосочения адрес
на 20.02.2017 г., видно от писмо с изх. № NTZ63424 /на л. 38 от
делото на СРС/ и пратка номер 7100013289229 на „МиБМ Е.“ ООД /на л. 33 от
делото на СРС/, което обстоятелство не е било своевременно оспорено от ищцата,
а и не се отрича. Нещо повече, видно от доказателствата по делото, ищцата е
узнала своевременно за съставения констатитвен протокол и е възразила срещу
задължението по процесната фактура № ********** от 23.02.2017 г. по реда на чл.
52, ал. 2 от Общите условия на ответното дружество.
От
заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява следното:
единствената техническа възможност да се изчисли начислената по математически
път електрическа енергия за нейното реално доставяне, е като се засекат на
определена дата показанията на консумираната електрическа енергия на дневна и
нощна тарифа и към тях се прибавят 186321 kWh /начислени по математически път/.
Сборът от тези две показания ще даде нова стойност, която трябва да се следи
кога и на коя дата ще бъде отчетена от електромера. Така ще бъде определен
точно периодът в месеци и дни, в който реално може да се консумира начислената
по математически път електрическа енергия. За периода от 90 дни не е извършвана
техническа проверка.
По отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По
делото безспорно страните са обвързани от облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, като в съсобствения
на ищцата процесен недвижим имот е била доставяна електрическа енергия от
страна на ответното дружество.
Основният
спорен въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума, която е била
начислена от ответното дружество с Фактура № ********** от 23.02.2017 г. като
корекция на сметки въз основа на Констативен протокол № 1016768 от 17.02.2017
г. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
С
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след
изменението с ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, на ДКЕВР /със
сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов
нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83,
ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от
16.11.2013 г. Извършената от ответника проверка,
обективирана в констативния протокол от 05.04.2017 г., за установяване на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите ПИКЕЕ, поради което и последните са приложим
материален закон към отношенията между страните по повод извършените от
ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за
електрическа енергия на основание същото.
На
въззивния съд е служебно известно, че с Решение № 12897 от 01.12.2015 г. по
адм.дело № 9462/2014 г. на ВАС и окончателно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в настоящия
случай за процесния период.
В
разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/, каквото качество има ответното дружество, едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани
обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно
отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност
в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа
енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже
реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да
оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира
доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа
енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната
енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от
предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена
съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия
и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е
длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./ – виж Решение № 115 от
20.09.2017 г. на ВКС по т.дело № 1156/2016 г., ІІ т. о., ТК.
Следователно,
при наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени
обективни правила, по които да се извърши същата, начислената корекционна сума
се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в
ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, когато при проверката на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията
по ал. 1 на същата разпоредба се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ, съставен в присъствието на органите на полицията
и подписан от тях. Както вече бе посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен към
момента на извършената проверка и липсва регламентация в самите правила относно
изискванията, на които трябва да отговаря констативният протокол. Тази очевидна
празнота в уредбата не може да се отрази върху законоустановената възможност за
извършване на корекция. В случая тя трябва да се запълни от клаузите на
обвързващите страните общи условия, отнасящи се до извършването на проверки и
начина за обективиране на резултатите от тях. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, които е
доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, продавачът, въз основа
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и
справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58 от Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"Чез Разпределение България" АД, които също е доказано, че са били
публикувани и са влезли в сила, в случаите, когато по силата на тези общи
условия се съставя констативен протокол /а такъв се съставя съгласно чл. 25,
ал. 2, при проверка, при която е установено неточно измерване и/или неизмерване
на електрическата енергия/, той се подписва от представителя на
електроразпределителното дружество и потребителя. Ако потребителят не присъства
и/или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от двама
свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество
/свидетели могат да бъдат и представители на сдружения на потребителите/. В
случай, че потребителят не присъства при съставянето на протокола,
електроразпределителното предприятие го изпраща на потребителя по реда на
изпращане на документи съгласно общите условия. Към посочените изисквания в
Общите условия за съставянето на протокола следва да се добави и изискването в
ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан
от тях.
Видно от съдържанието на Констативен
протокол № 1016768/17.02.2017 г., същият е съставен в присъствие на служител на
МВР – И.Н., в съответствие с изискването на
чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, предвид установената при самата проверка видима
промяна на схемата на свързване. Констативният протокол, подписан от служител
на МВР е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК за следните
удостоверени с него обстоятелства: присъствието на служителя на МВР при
проверката, останалите лица, взели участие в проверката, както и установеното
при проверката видимо състояние на проверения електромер и данните за
извършеното замерване на уреда. Като официален документ, констативният протокол
се ползва с материална доказателствена сила за посочените удостоверени факти,
поради което неоснователно се явява твърдението на жалбоподателката, че същият
няма доказателствена стойност. След като протоколът е съставен в съответствие с
изискванията на ПИКЕЕ и Общите условия, следва да се приеме, че удостоверените
в него факти са се проявили в обективната действителност. Ангажирани са и
доказателства, от които е видно, че протоколът е бил изпратен на ищцата с
препоръчано писмо с обратна разписка /доколкото протоколът не е подписан от нея/.
Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване, в резултат
на която не е отчетено или е неточно отчетена електрическа енергия, е видима и
тази промяна е удостоверена с официален документ, с нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е прието, че само въз
основа на този документ се извършва корекцията и не е необходима последваща
проверка от надлежен орган по метрология – в този смисъл Решение № 104 от
16.08.2016 г. на ВКС по т.дело № 1671/2015 г., І т. о., ТК.
По
делото не се спори, че предложението за корекция на сметка е било връчено на
жалбоподателката. Същата е получила и издадената от ответното дружество фактура
за стойността на корекцията, като този извод се обосновава от обстоятелството,
че ищцата е възразила /л.43 – 44 от делото на СРС/ срещу задължението по
процесната фактура № ********** от 23.02.2017 г. по реда на чл. 52, ал. 2 от
Общите условия на ответното дружество.
На
следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателката за недължимост
на процесната сума, основано на неизпълнено от ответника задължение по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ – за приемане на Общи условия, в които е установен редът за
уведомяване на потребителя за извършената корекция. В Общите условия е
предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на
потребителя – чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49 , ал. 2. Разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя, но тя в
частност е реално обезпечена от ответника, тъй като ищцата е била надлежно
уведомена за корекцията по горепосочения ред. А дори и при липсата на
уведомяване за ищцата съществува гарантираната правна възможност да заяви и
докаже своите оспорвания на констатациите в констативния протокол в рамките на
исковия процес.
Въззивният
съд намира за неоснователен доводът на въззивницата, че приемайки нормата на
чл. 48 ПИКЕЕ, КЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация,
предоставена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба
на закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б."а" и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на КЕВР е
делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи
при "установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно
измерена електрическа енергия" в т.ч. и начините за извършване на корекция
на сметките за доставената електрическа енергия /в този смисъл и Определение №
556/21.06.2016 г. по дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета
от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат
задължителен характер за всички негови адресати.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответстват на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Искане
за присъждане на разноски е направено и от двете страни, но предвид
неоснователността на жалбата право на такива има само ответникът. Относно размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник,
съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в сила
изменение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г./.
Според новата редакция на текста, размерът на възнаграждението, което следва да
се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се
определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, който препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Предвид изложеното, на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
настоящият съдебен състав намира, че дължимото от жалбоподателката в полза на
ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в
размер на сумата от 100 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 271070 от 17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 17926/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 157-ми състав.
ОСЪЖДА
М.Г.А., ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********, на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от
100 лева, представляваща разноски за въззивтното производство /юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към
решение по в.гр.дело №6781/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде потвърдено като
правилно решението от 17.11.2017 год.,
постановено по гр.дело №17926/2017
год. по описа на СРС, ГО, 157
с-в, с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от М.Г.А. отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За ответника
„Ч.Е.Б.“ АД по принцип не е възникнало
потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена електрическа енергия от ищцата
М.Г.А., поради
следните съображения:
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на
чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на
ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на
ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.
Следователно считам, че правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.
В изпълнение на новата разпоредба на
чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
регламентирани са т. нар. „корекции на сметки на потребителите“ в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези
правила влизат в сила на 16.11.2013 год., т.е. били са действащи към момента на
извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и
извършването на корекцията на сметка на ищцата.
В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,
съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на закона.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД
не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето
правно естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва
задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било установено в предходните редакции на
закона и в заварените от новата уредба общи условия на ответното дружество
/които са приети като доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-059 от 07.11.2007 год. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от
26.04.2010 год. на ДКЕВР и за които не се спори по делото, че са били
публикувани, т.е. влезли са в сила/.
В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи
условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно
измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е
регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани
данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на
нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени
и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно
общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана
със ЗЕ/, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното
си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респективно, че не е осъществен
фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това основание
релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
основателна. Ето защо обжалваното решение на СРС следваше да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен.
СЪДИЯ: