Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд първи състав
На двадесет и трети
януари Година две хиляди и двадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христо
Минев
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3436 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-009923/29.08.2019г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,
с което на „Г.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е с правно
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на
санкционираното дружество против наказателно постановление
№03-009923/29.08.2019г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Варна, с което на „Г.“ ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В
жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Оспорва се извършване на нарушението за което е санкционирано
дружеството. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника –адв.С. *** се явява.
Счита, че нарушението не е доказано. Оспорва нарушението и прави искане за
отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП,
за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С. К. С.
с дата на раждане ***г., да престира труд в полза на дружеството с определено
работно място – строителен обект, жилищна сграда находяща се в гр.Варна,
ул.“Цар Иван Шишман“ №5, с определено работно време от 08.00 до 17.00часа, и
договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писменна
форма между страните по трудовото правоотношение.
Прието е за установено от АНО, че
нарушението е извършено на 25.06.2018г. на описаното по-горе място. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
На 20.08.2018г. е съставен АУАН
№03-009923, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество,
описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице, с
което не е сключен трудов договор.
От показанията на разпитаният в хода
на с.з. свидетел Н. се установява, че при проверката в обекта е установил, че
С.С. е бил в обекта с изцапани работни дрехи, както и
всички други работници. Съшия е дал телефонен номер за връзка с управителя на
дружеството за което работи, като след проведен разговор с управителя на
посочения от работника телефон е установено името и булстата на процесното
дружество, поради което и той е приел, че С.С. работи
за дружеството. Съдът кредитира обективно възприетите и възпроизведени от Н.
факти и споделя заключението, че С.С. е извършвал
работа за дружеството. За съдът е ясно, че нарушението е установено по
единствено възможния за това начин, чрез извършване на проверка на строителния
обект и провеждане на беседа с намерените в обекта работници. С.С. е бил един от тях и е дал сведения за работодателя си.
В конкретния случай за съдът е
ирелевантно дали процесното дружество е било изпълнител или подизпълнител на
обекта и поради каква причина негови работници са се намирали в обекта и в
частност С.С., който е изпълнявал трудови функции на
общ работник. Безспорно е установено, че трудов договор на С. с работодателя му
не е бил сключен.
Съдът споделя заключението на
актосъставителя и АНО, че
въззивното дружество е допуснало нарушението, за което е санкционирано.
АУАН е бил надлежно връчен на
представляващия въззивното дружество, като в срок е било подадено възражение
срещу акат. Същото е било обсъдено от АНО преди издаването на НП и правилно е
прието, че нарушението не представлява маловажен случай.
Съдът намира, че размерът на санкцията
наложена на въззивника, е правилно определена и съобразена със степента на
обществена опасност на деянието.
Съдът намира, че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други такива нарушения.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: