Р Е Ш Е Н И
Е №.....
гр.Кърджали,
06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното съдебно
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1684
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът
претендира от ответника 1945,43 лв. за главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015г.- м.06.2017г., 271,48
лв. - законна лихва за забава в плащането на главницата за периода от
15.09.2016 г. до 16.04.2019г. и 35,58 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода м.03.2016г. до 04.2018г. и 7,29 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до 16.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 13.09.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78,ал.8 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и искане
за присъждане на разноски по компенсация. В писмена молба чрез упълномощен
представител поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага
съображения. Представя списък на разноските.
Ответникът
чрез упълномощен адвокат намира исковете за допустими, но неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията с падеж м.05.2015г. –
м.06.2017г., ведно с лихвите по тях. Не отрича, че е собственик на апартамент в
*** и като такъв – титуляр на партида и потребител на топлинна енергия за
битови нужди с абонаментен № 314950 на „Топлофикация-София“ ЕАД по смисъла на
ЗЕ. Твърди, че от 1996г. апартаментът не се обитава и не ползва услугите на
дружеството ищец- доставчик на топлинна енергия, като всички уреди в жилището
били запечатани и пломбирани от представител на дружеството. Оспорва ищецът да
е предоставил процесните услуги. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно
заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора на исковата молба, оспорва,че
е доставяна от „Топлофикация-София“ ЕАД, гр.София отоплителна енергия и топла
вода, тъй като уредите били „затапени” през 1996г. от служители на дружеството,
поради което няма как да е консумирана и употребена такава енергия, с изключение
на енергията, която с оглед общите условия на ищеца следва да бъде заплащана съразмерно от
реалните общи части, които заема жилището. Счита,че искът е изграден върху
произволно определени задължения на собственика на жилището по т.нар.прогнозни
сметки и не било ясно каква топла вода е консумирана, за какъв период и без да
са извършени проверки отчет за действителното потребление, след като жилището
не се обитава, а радиаторите са затапени. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето
лице - помагач „Техем Сървисис” ЕООД,София в срока по чл.131 от ГПК не депозира
отговор на исковата молба. В писмено становище не оспорва предявения иск и счита
същия за основателен и доказан. Не оспорва твърденията, въведени в исковата
молба. Твърди, че дяловото разпределение за абонатен № 314950 е изготвено в
съответствия с всички действащи през периода нормативни актове. Сочи, видно от
представеното дялово разпределение /изравнителни сметки/ за целия процесен
период не е налице разпределяна топлинна енергия за отопление, т.к. в графа
„Отопление на имот" изрично е
посочена стойност 0,000 квтч. Счита, че въпросът за отоплителните тела не е
спорен.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, както и
доводите и възраженията на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
С
доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е признато за безспорно,че ответникът е
собственик на апартамент в *** и титуляр на партида и потребител на топлинна
енергия за битови нужди с абонаментен № 314950.
Не
се оспорва, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнала облигационна
връзка по доставянето на топлинна енергия в обект, собственост на ответника и
че същият е присъединен към абонатна станция и е битов клиент на ищеца. Не се
оспорва, че третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД,
София е приел да извърши в сградата, в която се намира имота на ответника - абонат услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ищецът
претендира вземането си за консумираната топлинна енергия по избран от клиента
начин - на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска по чл.155, ал.1
т.2 от ЗЕ на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ответникът
възразява, че дължимите суми са начислени въз основа на прогнозна консумация, а
не въз основа на реално потребена топлоенергия, поради запечатани и пломбирани отоплителните уреди,
което се подкрепя от третото лице помагач на страната на ищеца, сочещо ,че за
целия процесен период не е налице разпределяна топлинна енергия за отопление,
т.к. в графа „Отопление на имот"
изрично е посочена стойност 0,000квтч., с което счита, че въпросът за
отоплителните тела не е спорен.
Разпитаната
по делото св.Л.К.П.- майка на ответницата, също заявява,че жилището е необитаемо,
няма никакви уреди, а само една печка на дърва, която няма кой да ползва. Същото
не се обитава от 1991г. Тръбите в банята били откачени. Със служители на ищеца
„Топлофикация-София“ ЕАД гр.София спрели радиаторите през 1996г. чрез „затапване”.
След 1996г ответницата живеела в гр.Кърджали и жилището в гр.София не било давано
под наем и не било годно за живеене. По молба на свидетелката преди около 1-2
години сменили водомера на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София с дистанционно
управление, позволяващо проверката на водомера да се извършва отвън, без да се
отваря жилището. Друг, освен ответницата, нямал достъп до апартамента. През
2015г., 2016г. 2017г. живеела в Англия и се върнала се през 2018г., когато
съпругът ù починал. В гр.Кърджали не била получавала съобщения за
неплатени сметки.
От
изслушаното в съдебно заседание заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че през процесния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция е отчитан ежемесечно, дяловото
разпределение на ТЕ е извършено в съответствие с нормативната уредба от третото
лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, София, след отчитане
на разходите за ТЕ в края на отоплителния сезон от „Техем Сървисис” ЕООД е изготвяна изравнителна сметка за разхода на
ТЕ и ТЕ за подгряване на вода за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Установява също, че дължимите суми за
потребена ТЕ от ответника за процесния период са начислени в съответствие с
действащата към момента нормативна уредба в областта на енергетиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2017г. за топлоснабдяването /отм./. Установено е
количеството ТЕ за технологични разходи в АС, които са пресметнати и
приспаднати от общото количество ТЕ съгласно Наредба № 16-334/06.04.2017г. и Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
СЕС. Направено е заключение, че общият монтиран в абонатната станция топломер е
минал през метрологичен контрол и през срок от 2 години минава последващ
метрологичен контрол съгласно действащата нормативна уредба. Установено е, че
отоплителните уреди /радиатори/ са затапени, а технически липсва възможност за
затапяване на топлата вода, налице е монтиран водомер, но не е осигурен достъп
за отчитане на водомера за топлата вода. В съдебно заседание вещото лице допълва,че
третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, София винаги е
правило корекции, като е установено,че единствената консумация е водомерът на
топлата вода, но поради неотчитането му фирмата се позовава на чл.69 от
цитираната наредба, срещу което не е подадена жалба за корекция в рамките на 1
година. Установено е, че отоплителните уреди са затапени и единствено е начислено
битово горещо водоснабдяване. Сумата за топлата вода била начислена е в рамките
на закона и е установено,че такава не е ползвана.
С
оглед горното, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Не
е спорно,че ищецът е лицензирано дружество за производството, пренос и доставка на топлинна енергия на
територията на гр.София и че осъществява дейността си въз основа на одобрени от
ДКЕВР Общи условия, които към процесния период са били в сила. Ответникът, като
собственик на апартамент, находящ се в *** и през процесния период е бил битов
клиент по см. на §1 т.42 от ДР на ЗЕ и чл.153 ал.1 от ЗЕ с аб. № 314950 на
топплинна енергия, доставяна от ищцовото дружество. Установено бе по делото,че
през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището въпреки
,че не е консумирана ТЕ за подгряване на вода за битово горещо водоснабдяване,
такава е била начисляване, поради неосигурен достъп за отчитане на водомера.
Топлинна енергия за отопление не е консумирана, тъй като отоплителните уреди са
затапени. На следващо място, бе установено, че е налице и облигационно
отношение и с третото лице-помагач в процеса относно топлоснабдяването на
сградата, на основание чл.146 ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за
топлоснабдяването и сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда-етажна собственост,както и по силата на взетото решение на
Общо събрание на етажната собственост за сключване на договор с „Техем
Сървисис” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, от което бе установено,
че етажната собственост е била присъединена към топлоподаването.
Установено
бе и че подаването на топлоенергия през процесния период на абонатен № 314950 е
извършвано в съответствие с нормативната уредба на ежемесечно изчисляване на ТЕ
на базата на прогнозни дялове и на изравнителна
сметка. Не бе установено и не се твърди плащане на паричното задължение. От
гласните доказателства по делото бе установено,че през 2015г., 2016г. и 2017г.
ответницата е била извън страната и достъп до водомера за топла вода не е осигурен.
С оглед на това съдът намира,че правилно е приложена нормата на чл.69,ал.2 т.2
от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, определяща нормата
за разход на потребление на гореща вода при неосигурен достъп за отчитане. Съгласно
ал.4 от чл.70 от цитираната наредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а съгласно ал.5 от
с.н. клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител. След изтичане на срока не се приемат нови
рекламации и не се преработва изравнителната сметка. По делото не бе установено
да е направена рекламация от ответника в срок за преработване на изготвените
изравнителни сметки, при което основавайки се на неоспореното заключение на
вещото лице Г., следва да се приеме, че дължимите суми за потребена ТЕ от
ответника за процесния период са начислени в съответствие с действащата към
момента нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ и Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС. В тази връзка по отношение на възражението на ответника, че
изчисленията са направени не на база реално потребление, а на прогнозни
изчисления, съдът намира същото за неоснователно, предвид задължителното
съдебно практика в тази насока, а именно, Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6397/2013 г., IV г. о., ГК, съгласно което когато не е осигурен достъп за
отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна
енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с
доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в
сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на
топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената
от общия топломер топлинна енергия в сградата. На следващо място, по отношение на
възражението за изтекла погасителна давност за вземанията с падеж м.05.2015г. –
м.06.2017г., ведно с лихвите по тях, съдът намира същото за частично
основателно. В случая е приложим общия 3 г. давностен срок (в този смисъл
ТРЗ/2011 г. на ОСГТК, защото вземанията представляват "периодични плащания").
Исковата молба е предявена на 13.09.2019 г., процесният период обхваща
м.05.2015г.- м.06.2017г. за главница от 1945,43 лв., представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия и за периода м.03.2016г. до 04.2018г. за
главница от 35,58 лв. за услугата дялово разпределение, при което вземанията 3
г. преди подаване на исковата молба са
погасени по давност, т. е. вземания до 13.09.2016г. Така, покрити от изтеклата
погасителна давност по чл.111, букв. „в“ от ЗЗД са вземанията за незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 13.09.2016г. и
вземанията за услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2016г. до 13.09.2016г. Или, не са погасени по
давност задълженията за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от 13.09.2016г. до 01.06.2017г.вкл., възлизащи на 436,45лв. с ДДС и
задълженията за услугата дялово разпределение за периода от 13.09.2016г. до
01.04.2018г., възлизаща на 26,27лв. Искът за главница за разликата над
посочените суми до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен. Върху
главниците ответникът дължи и законна лихва от постъпване на исковата молба в
съда - 13.09.2019 г. до окончателното изплащане.
По
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД: Съгласно чл. 155, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЕ независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, задължението е винаги за
месечна вноска, или, изравнителна вноска. Съгласно чл.33, ал.1 от приложимите
ОУ потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок, при което съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, предвид срочния
характер на задължението му. Вземанията за лихви върху погасената по давност
главница съгласно чл.119 от ЗЗД също са
погасени по давност, при което ответникът не дължи лихви върху погасената по
давност главница. С оглед на това, предявените искове за мораторна лихва са
основателни върху главницата от 436,45лв. за периода от 15.09.2016г. до
16.04.2019г. в размер на 114,46лв. и върху главницата от 26,27лв. за периода от
13.09.2016г. до 16.04.2019г. в размер на 6,90лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 271,48лв. и 7,29лв. претенциите следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изложеното дотук, на
осн.чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право от направените в производството
разноски - 129,24лв. – внесена държавна такса, 450,00лв. – възнаграждение за СТЕ и 300,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, общо 879,24лв., на разноски съразмерно с уважената част от иска,или,
227,26лв.
На
осн. чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право от направените разноски - 500,00лв.
– за адвокатско възнаграждение и 80,32лв.- за възнаграждение за СТЕ, общо 580,35лв., на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или, 430,33лв., като
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за
неоснователно,предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Е.С.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
*********, гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б, следните суми:
-
436,45лв.
с
ДДС– главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 13.09.2016г. до 01.06.2017г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.09.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над 436,45лв. до пълния
претендиран размер от 1945,43лв.;
-
114,46лв.
- законна лихва за забава за периода от за периода от 15.09.2016г. до
16.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над
114,46лв. до пълния претендиран размер от 271,48лв.;
-
26,27лв. – главница за дължима сума за дялово
разпределение за периода от 13.09.2016г. до 01.04.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част и за разликата над 26,27лв. до пълния претендиран размер от
35,58лв.;
-
6,90лв.
– законна лихва за забава за периода от 13.09.2016г. до 16.04.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над 6,90лв. до пълния
претендиран размер от 7,29лв.
-
227,26лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б да
заплати на Е.С.С., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 430,33лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
Сървисис” ЕООД, гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: