О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 222
Гр. Сливен, 24.06.2020 г.
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ДИМИТРОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Димитрова
ВЧНД № 276 по описа на съда за 2020 год., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.
С протоколно определение от 17.06.2020 г., постановено
по НОХД № 1523/2019 г. по описа на СлРС, е изменена мярката мярка за
неотклонение на подс. С.Г.П. от „Домашен арест“ в Парична гаранция“ в размер на
5000 лева.
Срещу така постановеното определение е постъпила
частна жалба от адв. И.Т., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия П.,
с която се иска или определяне на мярка за неотклонение „Подписка“ или
намаляване размера на наложената гаранция от 5000 лева на 1000 лева. Твърди се,
че предвид настъпилата внезапна смърт на сина му Я.С.П., както и
предвид задържането му, подс. С. не
разполага с никакви доходи и е в невъзможност да заплати размер от 5000 лева.
Защитникът му счита още, че и мярката „Подписка“ би била законосъобразна, тъй
като делото е пред приключване, подс. П. не би могъл да повлияе на свидетелите,
а и има постоянен адрес, ангажименти към болната си майка и няма вероятност да
се укрие или да извърши престъпление.
Районна прокуратура – Сливен, редовно уведомена за
постъпилата частна жалба, не изразява становище.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба
съображения, както и с определението, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За да постанови определението си, първоинстанционният съд
е приел, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изиграла своята роля,
дотолкова, доколкото да бъде дисциплиниран подсъдимия, но не счита, че
най-леката мярка „Подписка“ е подходяща за конкретния случай и че най-подходяща
мярка спрямо подс. П. е „Парична гаранция“, като е определил размер от 5000
лева. Настоящият съдебен състав възприема изцяло доводите на СлРС, като в
допълнение следва да се посочи също и следното:
Срещу подс. П. е повдигнато обвинение за извършени общо
шест престъпления – за извършени две престъпления по чл.155, ал.3 от НК, за
извършени две престъпления по чл.159а, ал.1 от НК и за извършени две престъпления
против личността на постр. В.О. – съответно причиняване на лека и средна телесна
повреда. В хода на досъдебното производство по делото спрямо С.П. е била взета
мярка за неотклонение "Задържане под стража", като с протоколно
определение от 11.03.2020 г. тази мярка е изменена от съда в „Домашен арест“.
Съгласно чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК,
предпоставка за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия е да има
настъпила промяна на обстоятелствата. Именно поради т. обстоятелство – смъртта
на сина на подсъдимия, мярката за неотклонение е била изменена в по-лека. Наред
с новонастъпилите обстоятелства, следва задължително да се разгледат и
въпросите за опасността от укриване или извършване на престъпление.
В това специално производство е недопустимо
обсъждането на наличието или липсата на обосновано предположение дали
подсъдимия е автор на вменените му престъпления. На обсъждане подлежат другите
две кумулативно изискуеми от материалната норма основания, за да се потвърди,
отмени или измени мярката за процесуална
принуда. Въззивната инстанция счита, че реалната опасност от укриване и
извършване на престъпление не е отпаднала, т. к. същата се извлича от
обстоятелството, че на подсъдимия са вменени шест отделни умишлени престъпления
от общ характер, наказуеми с "лишаване от свобода", които съобразно
предвидените наказания представляват тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК / с изключение на деянието по чл.131 от НК/ и тежестта на
предвидените наказания предполагат опасност от укриване. Отделно от това
подсъдимият е осъждан многократно – за нанасяне на телесни повреди, за
хулиганство, измама и т.н. Посочените
осъждания, несъмнено сочат склонност у подсъдимия към извършване на асоциална
дейност и оттам обуславят извод за съществуването на сериозен риск той да
извърши престъпление. В този смисъл съдът намира, че неговото процесуално
положение е достатъчно облекчено с прилагане на мярка за неотклонение "Гаранция", макар и в чувствителния размер
от 5 000 лева. В тази насока, за настоящият съдебен състав няма съмнение, че
"Гаранцията" в пари, трябва да
бъде в такъв размер, че да действа като сериозен блокиращ механизъм за
последващо предприемане на каквато и да е противообществена проява. С оглед
наличните осъждания на подс. П. и тежестта на престъпленията, за които е
започнато наказателното преследване спрямо него, съдът намира, че мярка за
неотклонение "Гаранция" в
по-нисък размер, или друга по лека по вид мярка за неотклонение няма да има
възпиращ ефект.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.06.2020
г., постановено по НОХД № 1523/2019 г. по описа на СлРС, с което е изменена
мярката мярка за неотклонение на подс. С.Г.П. от „Домашен арест“ в Парична
гаранция“ в размер на 5000 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: