№ 10749
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Л.А.
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110162468 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Д. Д. Н. срещу Б.И. АД с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7000 лева – дължимо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
настъпило на 21.09.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 635,62 лева – законна лихва за
периода от 21.02.2023 г. до 13.11.2023 г. Ищецът твърди, че на 21.09.2022 г.
около 08:20 ч., пътувал с лек автомобил марка „Пежо", модел „308" с рег. №
*** по ***, с посока на движение от „Подуене" към Сточна гара. В района на
кръстовището, образувано между бул. „***" спрял на червен сигнал на
светофара и миг след това усетил силен удар в задната част на автомобила.
Същият се изместил рязко напред и навлязъл в кръстовището. От
инерционните сили тялото на ищеца, който бил с поставен предпазен колан,
също се изместило рязко напред, а след това и назад. Почувствал силна болка
в областта на кръста и шията. Слязъл от автомобила и установил, че е бил
ударен от лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан" с per. № ***. Скоро
след инцидента ищецът усетил болки най-вече в областта на шията и кръста,
придружени с изтръпване на долните крайници. Слез преглед било
установено обективното му състояние, а именно: оток в долната част на гърба;
напрегната паравертебрална мускулатура; изразена физиологична лордоза,
дясно конвексна сколиоза; блокирани поклони в поления отдел на гръбнака;
положителни точки на Вале на ниво Л4Л5; походка по болеви тип. Била
поставена диагноза: травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб. Вследствие на получените при ПТП телесни
увреждания пострадалият претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му болки и страдания, както от самите травми, така и от
1
преживения стрес. В продължение на около един месец изпитвал болки в
областта на кръста и шията, по-силни и интензивни били през първите 7-10
дни. През първият месец лесно се изморявал, изпитвал болки при ходене
пеша, не можел да се навежда. Освен това получил и уплах. Ищецът оценява
претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 7000 лева.
Отговорността на водача била застрахована към ответника и ищецът се
обърнал към него, като подал заявление по чл. 380 КЗ, но ответникът отказал
да изплати възнаграждение, тъй като счел, че не е налице причинно-
следствена връзка. Ищецът счита, че такава е налице и моли съда да осъди
ответника да му изплати процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност между
него и собственика на л. а. Дачия Логан, получаването на искане за заплащане
на застрахователно обезщетение и наличието на ПТП. Оспорва механизма на
ПТП, причинените на ищеца вреди, вината на водача на л. а. Дачия Логан,
причинната връзка между процесното ПТП и претърпените вреди. Оспорва
иска по размер, прави възражение за прекомерност. Твърди съпричиняване,
изразяващо се в това, че ищецът управлявал автомобила си без да има
поставен предпазен колан.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите, че л. а. Дачия Логан е
застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, получена от ответника, както и наличието на
ПТП.
По делото е представен препис на двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.09.2022 г. (л. 6 от делото), от който се установява, че на тази дата
около 08:20 часа лек автомобил Пежо 308 управляван от ищеца се е движил
по бул. * с посока от гара Подуене към Сточна гара и в района на
кръстовището с ул. З. при спиране на червен сигнал на светофар бил ударен в
задната си част от лек автомобил Дачия Логан. Представени са и преписи на
амбулаторни листи (л. 11 и л. 12 от делото) с поставени диагнози „контузия
на долната част на гърба и таза“ и „травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизмът на ПТП отговаря на
посочения в констативния протокол. Дава приблизителна скорост на водача
на л.а. Дачия Логан преди пристъпване към спиране от 45-50 км./ч. Причина
за настъпването на ПТП са действията на водача на този автомобил. Опасната
му зона е била приблизително 34 метра, а отстоянието между двата
автомобила е било 10 метра.
По делото е приета и изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Установява, че уврежданията на ищеца са с травматичен характер, дава
подробно обяснение на същите. Получили са се при директен механизъм,
предизвикан от удар с относително ниска кинетична енергия, поради не
2
особено високата скорост на движение. Причинените на ищеца травми са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Не установява предприето
лечение, дава срок за възстановяване между 21 и 30 дни при липса на други
усложнения. Не установява данни за наличие на такива. Не изключва
наличието на затруднения в бита, породени от увреждането, но поддържа
становище, че такова наличие е строго индивидуално.
Като свидетел по делото беше разпитан А. Г. М. – водач на л.а. Дачия
Логан. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Другият автомобил бил
бяло Пежо с русенска регистрация. Неговият автомобил бил Дачия Логан сив.
Управлявал го мъж. След катастрофата дал визитка на свидетеля. Подписали
двустранен протокол. Звъннали на 112 и им казали, че ако колите са в
движение и няма пострадали, да пишат двустранен протокол. Атмосферните
условия били есенно време, не било дъждовно, било сутринта към 8:30 часа.
Не било мокро. Свидетелят се движел в средна лента. Когато спрял водачът
пред него, натиснал спирачката, погледнал, че в вляво няма никого и се
опитал да избегне максимално. Дясната част на автомобила на свидетеля се
ударила в лявата на другия автомобил. Свидетелят счита, че спазвал
дистанция – минимум 10 метра – но имал по-бавна реакция при натискане на
спирачката. Другият автомобил спрял, защото светофарът много бързо
светнал жълто и червено. Имало индикатори за това колко време има до
смяната на светлината. Не забелязал дали стоповете на предния автомобил са
светнали при спирането. Движел се разрешената скорост 50км./ч. и успял да
намаля на 20-30км./ч. при самия удар. Рязко натиснал спирачката. Възможно
било автомобилът да се движи на собствен ход. След произшествието
двамата шофьори отбили да пишат констативния протокол и разговаряли.
Другият водач казал, че е добре. Нямал нищо видимо счупено. След удара,
предният автомобил се отместил много леко. Не бил преминал светофара.
Като свидетел по делото беше разпитана и П.Г.М. – живуща на семейни
начала с ищеца. Заявява, че ищецът претърпял пътен инцидент през
м.септември 2021 г. Пътувал от гр. Ловеч до гр. София защото имал съдебно
заседание пред ВКС. Някъде около Сточна гара, когато спрял на светофар,
колата след него не могла да спре и се случило произшествие. Свидетелката
знае за това от самия ищец. Когато заседанието приключило, тръгнал обратно
за Ловеч. Пътувал сам. Свидетелката го видяла, след като се прибрал у дома
си. Същият ден отишъл при личния си лекар. След личния си лекар отишъл и
на невролог. Имал болки в гърба, кръста и по врата. Болките във врата били
доста силни, но не и постоянни. Не можел да се навежда и да се грижи за
двете си деца около два-три месеца. Не се лекувал в болница. Първите 10 дни
били най-тежки. Ищецът страдал емоционално, не можел да спи и сънувал
кошмари. Болките в гърба и по врата били много силни. Отшумели за около
2-3 месеца. Към момента на разпита имал болки в областта на гърба и кръста.
По отношение на тези болки не бил ходил на ортопед. Посетил психолог,
заради емоционалното състояние. Лечението му било с обезболяващи и
антидепресанти. Вземал обезболяващи за около две седмици. Около два
месеца не можел да упражнява физически труд. Работата му не била
физическа. Успял е да се придвижи обратно до Ловеч, но болките вече били
започнали по пътя.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
3
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне
това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата и
подаване на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ. Последните два факта, както и
самото наличие на ПТП са безспорни между страните. Механизмът на ПТП
съдът намира за установен от приетия констативен протокол за ПТП и
приетата автотехническа експертиза. Вредите и причинно-следствената
връзка между тях и поведението се установяват от съдебно-техническата и
съдебно-медицинската експертиза. Противоправността се установява от
механизма на извършване. Безспорно по делото е установено, че водачът на л.
а. Дачия Логан не е поддържал необходимата дистанция от 34 метра, поради
което не е могъл да спре навреме, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се презумира и доколкото
не беше отречена от ответника в настоящото производство, съдът я намира за
установена. Поради всичко изложено, искът е доказан по основание.
По отношение размера му, съдът намира следното: въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете
вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора,
както и възможността синдромът на болка никога да не отшуми напълно. По
делото е установено, че ищецът е пряко пострадал от произшествието.
Проведено му е болнично лечение, необходимо са му е било известно време,
за да се възстанови напълно. Чувствал се е стресиран. От друга страна, по
делото беше изяснено, че травмата е била лека, а не тежка, периодът за
възстановяване е бил максимум 30 дни. Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че сумата от 7000 лева е прекомерна за претърпените
неимуществени вреди и че подходящият размер за обезщетяването им е
сумата от 5000 лева. До тази сума искът е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата до 7000 лева.
Поради основателността на главния иск, основателен е и предявеният
акцесорен такъв. Ответникът е изпаднал в забава от 21.09.2022 г., без да е
необходима покана на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложима по отношение
и на него в качеството му на застраховател – така Решение № 86 от 10.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК и др. и към 21.02.2023 г. е бил в
забава. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва за периода от
21.02.2023 г. до 13.11.2023 г. върху сумата от 5000 лева и установи, че той е
453,97 лева. До тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен за разликата до 635,62 лева.
4
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са доказано заплатени 305,42 лева – държавна такса, както и 400 лева –
депозити за експертизи. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на
7635,62 лева, а размерът на уважената част от него – на 5453,97 лева. С оглед
уважената част от исковете на ищеца се дължат 503,87 лева. Тъй като в
процеса на ищеца беше предоставена безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. Ц. от САК следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение в размер на 1100 лева, съдът определя
това възнаграждение в размер на 600 лева, от които на адв. С. следва да се
заплатят 428,57 лева. От ответника са сторени разноски в размер на 400 лева –
депозити за експертизи, 50 лева – депозит за свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. С оглед
отхвърлената част от исковете, следва да му се заплатят 171,43 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК *** със седалище *** да заплати на Д. Д. Н.,
ЕГН: ********** и съдебен адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
5000 лева –застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължими
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.09.2022 г.
около 08:20 ч в гр.София по бул. * в района на кръстовището с ул. З. между
лек автомобил марка Пежо, модел 308 с ДК № *** и лек автомобил марка
Дачия ,модел Логан с ДК № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер
от 7000 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК *** да заплати на Д. Д. Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 453,97 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.02.2023 г. до 13.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер от 635,62 лева
като недоказан
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК *** да заплати на Д. Д. Н., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 503,87 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК *** да заплати на адвокат Н. Ц. от САК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
428,57 лева – адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН: ********** да заплати на Б.И. АД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 171,43 лева разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6