Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1519 18.10.2021г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: ЙБ.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1463 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д.Х.К., с адрес: ***,
подадена чрез упълномощен представител, против Решение № 260126 от 13.05.2021г.,
постановено по НАХД № 124 от 2021г. по описа на Районен съд –Несебър, с което е
изменено наказателно постановление № 261 от 18.12.2020г.,
издадено от Кмета на община Несебър. С посоченото НП е наложена „глоба“ на
касатора, чийто размер е бил намален с решението на съда от 1000 лева на 500
лева.
Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел безрезервно показанията на
изслушания като свидетел актосъставител относно мястото и естеството на
замърсяването и е отхвърлил възраженията на защитата, като не съобразил действителния
текст на чл.24, т.4 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията
на община Несебър. Прави се анализ на цитирания текст и обществените отношения,
които са обект на защита с тази норма. Съпоставя легалните дефиниции на
видовете отпадъци. Сочи се, че по смисъла на цитираната от касатора уредба
„пясъкът, камъните и баластрата“ са строителни материали, а не „отпадъци“.
Твърди се, че административнонаказващият орган, а на свой ред и
първоинстанционния съд са допуснали „смесване на двете хипотези на чл.24, т.4
от Наредба № 6“. Изтъква, че съдът погрешно е преценил съдържанието на чл.24,
т.4 от процесната наредба, според който разпоредба описаните субстанции
съставляват строителни материали, а „отпадъците“ са предвидени в другата
хипотеза на тази норма. Не ставало ясно какво приема съда, т.е. дали е
транспортирана земна маса или отпадъци. Според касатора са неясни съображенията
на съда и защо е прието, че превозваната субстанция е „отпадъци“, а не
„строителни материали“. Недопустимо е с крайния акт на съда да се предявяват на
санкционираното лице фактически положения, надхвърлящи предмета на предявеното
„обвинение“. Сочи се, че начинът на описание на инкриминирания състав на
нарушение означавал наличие на връзка между „липсата на платнище на МПС“ и
замърсяването на съответните терени. Според касатора, въобще не може да се
приеме наличието на замърсяване без да е уточнено как е извършено. Признава се
факта, че камионът не е бил с платнище, с оглед приетия по делото снимков
материал, но чрез тези фотоснимки не констатирано и фиксирано никакво
замърсяване на главния път Бургас-Варна, а в случай, че такова замърсяване е
било причинено следва да е било фиксирано от изображенията. По този начин били
опровергани свидетелските показания на актосъставителя, а като резултат
вмененото на касатора деяние- административно нарушение останало недоказано.
Съдебният акт страдала от липса на мотиви и според касационната жалба е
незаконосъобразен, по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Иска се отмяна
решението на съда, досежно намалената по размер глоба, респективно изцяло да
бъде отменено НП.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител. В писмено становище, чрез пълномощника си поддържа касационната
жалба и моли същата да бъде уважено, по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация – Кмета на община Несебър, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба-становище
оспорва касационната жалба, като неоснователна и счита, че следва да бъде
потвърдено оспореното решение на НРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Несебър е
образувано по жалба на Д.К., против наказателно
постановление № 261 от 18.12.2020г., издадено от Кмета на община Несебър.
Видно от съдържанието на посоченото НП,
наказващият орган е наложил глоба на физическото лице в размер на 1000 лева, за
това, че на 22.11.2020г. в 14.30 часа в гр.Обзор е констатирано движение на
непокрито с платнище превозно средство при транспортиране на отпадъци /пясък, камъни, баластра/, с код 1705,
съгласно Наредба за класификацията на отпадъците, на главен път Бургас-Варна,
посока гр.Обзор, в района на селище Емона, замърсявайки улици и други терени на
територията на община Несебър. Сочи се, че лицето е управлявало товарен
автомобил „МАН“, с рег.№ А 3052 НН. Описано е, че самоличността му е установена
със съдействие на служители на МВР и след обаждане на тел.112, с оглед спиране
на моторното превозно средство на входа на гр.Обзор и извършване на проверката.
Отразено е и обстоятелството, че водачът К. отказал да подпише съставения на
място акт, както и да го получи. Както наказващият орган, така и
актосъставителя са квалифицирали нарушението като такова по чл.24, т.4 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на
територията на община Несебър /наредбата/. Сочи се, че санкцията се налага
съгласно чл.125, вр. с чл.128 от Наредба № 6 на община Несебър.
Видно от обстоятелствената част на акта и
НП, вмененото на водача изпълнително деяние се изразява в това, че е допуснал
движение на управляваното от него превозно средство с „непокрито с платнище“,
при транспортиране на отпадъци /пясък, камъни, баластра/ и е направена
квалификация на така описаните субстанции, съгласно наредбата за класификация
на отпадъците, а именно код 1705. Описано е, че нарушението е извършено на
главен път Бургас-Варна, посока гр.Обзор, в района на селище Емона и са
замърсени улици и други терени на територията на община Несебър.
Съгласно
чл.24, т.4 от Наредба № 6 на община Несебър за опазване на околната среда „Отговорното за третирането и транспортирането
на СО и ЗМ лице е длъжно:
…т.4 „Да не допуска движение на непокрити с
платнища и неизмити превозни средства, които замърсяват улици и други терени на
територията на общината при транспортиране на отпадъци, строителни материали – варов и циментов разтвор, земни маси, пясък, баластра и други“.
Процесният подзаконов
нормативен акт – Наредба № 6 на Община Несебър не съдържа самостоятелни състави
на нарушение за отделните видове материали и отпадъци, посочени с конкретни
кодове, съгласно наредбата за класификацията на отпадъците. Както става ясно от
цитирания по-горе текст на нарушението, субект на нарушението по чл.24, т.4 от
наредбата е всяко лице, което е допуснало движение на непокрито с платнище
превозно средство, вследствие на което се замърсяват улици и други терени на
общинската територия. Не може да се сподели тезата на касатора, че различните
видове субстанции са обект на различни състави на нарушение. Местният
законодател е включил в този състав на нарушението замърсяването и със строителните
отпадъци, както и със земни маси, пясък, камъни, баластра и други субстанции.
Не са предвидени отделни норми забраняващи замърсяването с конкретно описани
кодове на веществата, съгласно действащата класификация на отпадъците, поради
което всяко замърсяване на улици и други общински терени с описаните по-горе
субстанции е обхванато от посочения текст на подзаконовия акт, без значение на
неговия код и точният вид на субстрата. В случаят, нормативната уредба държи
сметка за замърсяването на общинската територия при транспортиране с превозни
средства и цели да противодейства на подобни деяния, а не държи сметка за конкретният
код на отпадъка, според съществуващата класификация. Поради това са посочени
отпадъците като общо понятие, а към тях са добавени и строителните материали,
които са изброени само примерно, респективно са посочени и отделни видове
субстанции, като земни маси, пясък, баластра. Тези субстрати не са изброени
изчерпателно, а както вече бе отбелязано текста на нормата завършва с думите „…и други.“ В този смисъл, обстоятелствената част на
вмененото нарушение на водача, напълно съответства на деянието по чл.24, т.4 от
наредбата и не е нарушено правото на защита на наказаното лице, противно на
твърденията в касационната жалба.
С оспореният съдебен акт, РС–Несебър обсъдил
относимите към предмета на делото факти и обстоятелства и обосновал извод за
осъществено нарушение, съгласно цитирания текст на наредбата и за
законосъобразно издаване на НП, с изключение на направената индивидуализация на
наложеното наказание по размер. Глобата е намалена от 1000 лева на сумата от
500 лева, с оглед преценката за тежестта на нарушението и обсъдената обществена
опасност на извършителя. При постановяване на това решение съдът обсъдил
изложените и пред него възражения относно характера на нарушението и
доказателствата, които го установяват. Обсъдил е свидетелските показания на
изслушания по делото свидетел, които е кредитирал поради липса на други
надлежно ангажирани в процеса доказателства, които им противоречат. Приел е, че
в конкретният случай не са допуснати съществени нарушения в хода на
производството при съставяне на акта и издаване на НП, както и че извършването
на нарушението се потвърждава от приетите по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция, намира, че решението
на РС-гр.Несебър е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдът е извършил
обективен анализ на доказателствата по делото и е обсъдил релевантните факти и
обстоятелства, посредством които е обосновал верни правни изводи. В случаят,
наказателното постановление не страда пороци, които да са основание за неговата
отмяна.
Безспорно е по делото, че касаторът е управлявал
товарен автомобил на посочената дата и място. Не се спори и относно
обстоятелството, че товарът на камиона не е бил покрит с платнище. Както
правилно е посочено в съдебното решение, свидетелят изслушан по делото лично е
възприел факта, че при движението на товарния автомобил в този участък е
причинено замърсяване на уличните платна и общински терени, при положение, че
от превозваният товар са оставали следи по асфалтовата настилка. Нещо повече,
повод за извършената проверка на място е подаден сигнал на 22.11.2020г. за замърсяване
на пътя. Вярно е, че приложените по административнонаказателната преписка 2 бр.
фотоснимки изобразяват само задната част на процесното превозно средство и установяват,
че товарът на автомобила не е покрит с платнище. Обстоятелството, че тези
снимки не онагледяват самото замърсяване на пътното платно не означава, че
такова не е налице. Свидетелят Т.Кирова лично е възприела, че при движение на
процесният товарен автомобил се замърсява пътното платна и остават следи по
асфалтовата настилка. По делото не са установени факти и обстоятелства, поради
които така ангажираните гласни доказателства да не бъдат кредитирани с доверие,
поради което с тези показания се установява факта на замърсяването, вследствие
на осъществения превоз, респективно е доказано извършването на вмененото на
водача резултатно нарушение.
В този смисъл, при правилно приложение на нормите на
материалния и процесуалния закон, съдът изменил издаденото НП, а в частта, в
която глобата е намалена до посочения размер решението не е оспорено от
издателя на НП, поради което в тази част е влязло в законна сила.
Обобщено, подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да се отхвърли, а решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно,
което обуславя потвърждаване на съдебния акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат, при този изход.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260126 от 13.05.2021г.,
постановено по НАХД № 124 от 2021г. по
описа на Районен съд –Несебър.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1. 2.