Решение по дело №396/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 164
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700396
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                              10.11.2022 г.

 

164                                  2 0 2 2 година                                       гр. Кюстендил

 

                             В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на единадесети октомври                                                                 2 0 2 2 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                        Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия Стоилова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 396 по описа за 2021 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на З.М.И. и А.В.И., с адрес ***, чрез адв. З.И., срещу Заповед № РД 01-05-408/08.11.2021 г. на Кмета на Община Кочериново, с която е одобрено допълването на кадастралния план на гр. Кочериново, одобрен със Заповед № 147/29.12.1987 г., с нов имот с пр. № 1042, с площ 113 кв.м., попадащ в УПИ VІІ – 867, кв. 63 по плана на гр. Кочериново, като имота е допълнен по решение от 31.05.1963 г. на Народен съд – Ст. Димитров и протокол от 04.03.1963 г. на СОНС гр. Кочериново по приложената към обжалваната заповед скица и координатен регистър за допълване на кадастралния план, неразделна част от заповедта. Прави се искане за отмяна на атакуваният административен акт, поради нарушение на административно – производствените правила и противоречие с материланоправните разпоредби. Претендират се разноски по делото. Прилагат се и писмени бележки.

         Ответната страна - Кметът на Община Кочериново, не  изразява становище по жалбата.

         Заинтересованите страни К.В.В. и Й.В. Вретенарси, чрез процесуалния си представител адв. К., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото. Прилагат се и писмени бележки.

         Заинтересованите страни Д.Н.И., Ж.С.Л., С.С.Р., С.С.И., Н.Г.К., Н.В.И., Г.С.И., Е.С.И., Т.Ж.И., Ж.Б.Г. и Е.Б.Г., не изразяват становище по жалбата.

         Разпитани са и свидетелите Т. М. Д. и Д. Р. К..

         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:

         По делото е допусната и приета като доказателство по същото съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.Х., оспорена от процесуалния представител на заинтересованите страни В., която съдът кредитира като компетентно изготвена и ще я цени като такава.

         Административното производство, приключило с издаване на обжалваната заповед, е започнало по заявление за допълване на одобрен Кадастрален план по §4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР с вх. № АГ-07-12/11.03.2021 г. до Кмета на Община Кочериново, депозирана от Йорздан В.В. и К.В.В., собственици на УПИ VІ – 864, кв. 63 по плана на гр. Кочериново по Нотариален акт № 87, том ІІІ, рег. № 6399, дело № 377 от 2017 г. Изготвена е скица – проект за допълване на кадастастралния план на гр. Кочериново, като са приложени документи, съгласно текста.         

         С оспорената Заповед № РД-01-05-408/08.11.2021 г., Кметът на Община Кочериново е одобрил допълването на кадастралния план на гр. Кочериново.

         Заповедта е съобщена на заинтересованите лица З.И. и А.И. на 18.11.2021 г., като жалбата на същите е депозирана в срок - на 29.11.2021 г. Жалбата е от собственици на УПИ VІІ – 867, кв. 63 по плана на гр. Кочериново, поради която се явява процесуално допустима.

         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за незаконосъобразен и ще уважи жалбата.

         Съгласно чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната писмена форма. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на  териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Кочериново.   

         Съгласно § 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри: т. 2. кадастралните планове и регистрите /разписните списъци/ към тях, одобрени по реда на отменените  Закон за единния кадастър на НРБ и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление – на кмета на района.

         Съгласно разпоредбите на чл. 70 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, във връзка с § 4 ал. 1 т. 2 от ДР на ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от Кмета на общината въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралния план /ал. 1/, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, се издава отказ, като непълнотата или грешката се отстраняват в кадастралния план въз основа на скица – проект след решаване на спора по съдебен ред /ал. 4/.

         Съдът намира, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за установяване на съответното изменение на кадастралния план на гр. Кочериново. С това е допуснал нарушение на административно – производствените правила по чл. 70 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във вр. с § 4 ал. 1 т. 2 от ДР на ЗКИР, което е и основание за отмяна на оспорената заповед.

         Производството, което е започнало и се е развило пред административния орган, във връзка с направеното искане на Й. и К.В., е по реда на § 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР, от което следва спазване на процедурата по чл. 54 ал. 4 във вр. с чл. 51 ал. 1 т. 2 и чл. 54 ал. 1 от ЗКИР /изм. ДВ, бр. 49 от 2014 г./ и чл. 70 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

         По отношение на административната процедура и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че към момента на издаване на заповедта, според относимите разпоредби на закона – новата редакция на чл. 54 от ЗКИР, не се изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани страни. Именно поради това, нормите на § 4 ал. 5 т. 6 б. „а“ до б. „д“ вкл. от Наредбата, в частта, изискваща съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от заинтересованите лица не са приложими, съгласно чл. 15 ал. 3 от ЗНА.

         Настоящият състав на съда ще отбележи, че съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР; 2. непълноти или грешки и 3. явна фактическа грешка, т.е. правната норма съдържа три хипотези, при наличието на които се извършва изменение в КККР. В конкретният случай, административният орган не е посочил коя от визираните хипотези е налице, на коя се е позовал, с оглед на което е и невъзможно съдът да извърши преценка относно правилното приложение на материалния закон и относимите за това норми. В този смисъл, фактически и правни основания за издаване на процесната заповед не се съдържат нито в нейните мотиви, нито в документите, към които препраща, поради което е нарушено и изискването за форма, част от която е излагането на мотиви – отменителни основания по смисъла на чл. 146 т. 2 и т. 3 от АПК.

         От доказателствата по делото безспорно се констатира, че процесната заповед е постановена в нарушение на изискванията на Наредбата, във вр. с чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, които изключват възможността за изменение на кадастъра при установена „индикация за спор за собственост“ между заявителя на изменението и собственика на имота, засегнат от изменението. Според § 1 т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 ОТ 15.12.2016 г. „Спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта, местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство“. В конкретният случай, при изричното  възражение на жалбоподателките, които са засегнати от искането изменение на процесният  имот с проектен № 1042, с площ от 113 кв.м., попадащ в УПИ VІІ-867, кв. 63 по сега действащия план на гр. Кочериново, единствената последица е отказ за допускане на изменението. Изменението на кадастъра, поради евентуална „непълнота и грешка“ по реда на § 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР е обвързано от становището на вписания в регистъра собственик на засегнатия имот и при липса на неговото съгласие се приема, че е налице пречка за изменението, което е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след провеждане на исково производство по спора за собственост. В този смисъл е постоянната съдебна практика. Не се доказа в настоящото производство, че през 1963 г., когато е действал друг регулационен план, процесният имот с проектен № 1042 е бил заплатен на жалбоподателките И. и И. и отчужден от същите за предаването му към парцела на заинетересованите лица, съгласно § 96 и § 106 от ППЗПИНМ /отм./. Свидетелите Т. Д. и Д. К. са категорични, че имот с проектен № 1042 е собственост на жалбоподателките по делото, на основание давностно владение осъществявано от тях и наследодателите им повече от 60 години, като споровете за собствеността са започнали през последната година. В този смисъл, за съда е безспорно, че е налице спор за мателиарно право, още повече, че в действащия към момента и одобрен през 1987 г. регулационен план на гр. Кочериново, липсват имотни граници които да установяват, че имот проектен № 1042 е собственост на заинтересованите лица Й. и К.В. или е предвиден за придаване към техния УПИ № VІ-864 по плана на гр. Кочериново.

         Отделно от горното, по делото се установи, че с направеното изменение по действащия регулационен план на гр. Кочериново, по отношение на собствения на жалбоподателките УПИ № VІІ-967, същите няма да имат достъп до него, с което би бил нарушен и чл. 14 ал. 4 от ЗУТ, според която „урегулираните поземлени имотш имот задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк“.        

         На основание изложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като с оглед изхода на делото на жалбоподателките следва да се присъдят и направените по делото разноски, съгласно представените доказателства за това.   

        

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                             Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-05-408/08.11.2021 г. на Кмета на Община Кочериново, с която е одобрено допълването на Кадастралния план на гр. Кочериново – одобрен със Заповед № 147/29.12.1987 г., с нов имот с проектен № 1042, с площ от 113 кв.м., попадащ  УПИ VІІ-867, кв. 63 по плана на гр. Кочериново. Имота се допълва по Решение от 31.05.1963 г. на Народен съд – Ст. Димитров и Протокол от 04.03.1963 г. на СОНС – гр. Кочериново, по приложената към тази заповед скица и координатен регистър за допълване на Кадастралния план, неразделна част от заповедта.

         ОСЪЖДА Община Кочериново, с адрес: гр. Кочериново, пл. „3 март“ № 1, да заплати на З.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и А.В.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявани от адв. З.И., с адрес ***, сумата от 1535 /хиляда петстотин тридесе и пет/ лева направени разноски по делото.             

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                               Административен съдия: