Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 767 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ.

Ищецът Прокуратурата, чрез Софийска градска прокуратура твърди, че дружеството „М.М.“ ЕООД е без управител от 24.06.2017 г., тъй като последният вписан управител О.И.М.е починал на тази дата, а след това нов управител на дружеството не е вписван.

Намира, че са налице законовите предпоставки по чл. 155, т. 3 ТЗ, поради което моли да бъде постановено решение, с което да се прекрати дейността на „М.М.“ ЕООД.

Ответникът „М.М.“ ЕООД, уведомен чрез особения си представител – адвокат Т.Т., изразява становище недопустимост на иска поради липса на правен интерес от водене на делото, тъй като дружеството следва да се смята прекратено със смъртта на едноличния собственик.

Съдът, след като съобрази твърденията и процесуалното поведение на страните, при обсъждане на събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

От представените доказателства – препис-извлечение от Акт за смърт на О.И.М., издаден на 28.07.2017 г. въз основа на Акт за смърт № 430/25.06.2017 г. на СО, район Лозенец и служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че едноличният собственик на капитала и вписан управител на дружеството-ответник - О.И.М., е починал на 24.06.2017 г., но въпреки това на негово място не е вписан друг управител и до момента.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от него за неоснователно, предвид следното:

Действително, според чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В случая няма данни учредителният акт на ответното дружество изрично да изключва прекратяването на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала. Няма данни и наследниците му да са поискали продължаване на дейността. Напротив, по делото са представени две съдебни удостоверения, видно от които двама от общо тримата наследници на О.И.М.са се отказали от наследство. Следователно, не са налице изключенията от правилото, че дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик. Макар посоченото прекратяване да настъпва по силата на закона, към момента не са настъпили правните последици на прекратяването. Това е така, защото е налице законодателен пропуск при уреждане хипотезата на прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ - законът не е предвидил лице, което може и е длъжно да заяви за вписване прекратяването на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ, а от друга страна, съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ, решенията за прекратяване на дружеството влизат в сила от вписването им в търговския регистър. Това означава, че вписването има конститутивно действие по отношение на прекратяването на дружеството. Липсата на вписване на обстоятелството по прекратяване на дружеството води и до липса на правни последици на решението за прекратяване, а по аналогия и на прекратяването по силата на закона (чл. 157, ал. 1 ТЗ). След като не са настъпили последиците на прекратяването, то прокурорът има правен интерес да предяви иск по чл. 155, т. 3 ТЗ и искът е допустим.

По същество съдът намира, че е налице предпоставката за прекратяване на дейността на дружеството по чл. 155, т. 3 ТЗ, тъй като вече повече от година не е вписан друг управител на мястото на починалия, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Към този момент, както бе посочено, липсва вписване прекратяване на дружеството на друго основание, липсват и данни за намерение дейността на дружеството да бъде продължена от наследниците.

По разноските: При този изход на делото и тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса при условията на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, ответникът „М.М.“ ЕООД следва да заплати по сметка на СГС държавна  такса по делото в размер 80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 300 лева за особен представител, на основание чл. 78, ал. 7 ГПК.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА „М.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, по иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура.

ОСЪЖДА  „М.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса и депозит за особен представител в размер на общо 380 (триста и осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

След влизане в сила на решението, същото да се изпрати в Търговския регистър за вписване и за откриване на производство по ликвидация.

 

 

 

СЪДИЯ: