Решение по дело №1346/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 797
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120201346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                       номер  797,  07.07.2020г. , град Бургас

                                                       

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

     

     Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на  двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                           Председател :    Петя   Георгиева

                                                                           

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева

наказателно административен характер дело номер 1346 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

 

      Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-006765/ 12.02.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „ПП“-Бургас, с което за нарушение чл.96 от ЗДвП на основание по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.         

     Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.

      Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

       На 30.12.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 30.12.2019г., около 13,30 часа в гр.Бургас, ул.“*“, до бл.95 е паркирал  товарен автомобил „******“ с рег.№ ******* собственост на „************“ - клон Бургас с Булстат *********, като при паркиране не е взел мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само в нарушение на чл.96 от ЗДвП. Моторното превозно средство самопотегля и се блъска в ролетна врата на подземен гараж, след което и в дървената врата вътре в гаража. Жалбоподателят е допуснал пътнотранспортно произшествие с материални щети и не представя контролен талон към СУМПС в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

     Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта без възражения, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения.

     Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление.

    От показанията на свидетеля О.А. и Л.М. установили нарушението тава ясно, че автомобила управляван от жалбоподателя е самопотеглил и се е блъснал в ролетна врата, след което в друга дървена врата в подземен гараж. Свидетелите са обследвали пътнотранспортното произшествие лично.  Разпоредбата на чл.96 от ЗДвП задължава водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Законът не указва какви точни следва да са тези мерки, като в този смисъл видът и характерът на посочените мерки е предоставен изцяло на преценката на водача на съответното моторно превозно средство с оглед пътните условия, наклонът на терена, интензивността на движението и изобщо всички други обстоятелства, които могат да повлияят при преценка на избора им. Съдът намира, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано. Жалбоподателят не оспорва, че именно той е паркирал процесното превозно средство. Твърденията му, че скоростния лост  е бил на предавка, с изтеглен лост на ръчната спирачка представляват защитна версия на жалбоподателя, тъй като никой от разпитаните свидетели не потвърди това обстоятелство. Настъпването на пътнотранспортното произшествие е в резултат на виновното бездействие на жалбоподателя. При това положение съдът намира, че действително жалбоподателят е извършил установеното с акта административно нарушение по чл.180, ал.1, т.1 вр. чл.96 от ЗДвП, тъй като на 30.12.2019г. в гр.Бургас не е предприел мерки паркираното от него моторно превозно средство да не потегли само, като в резултат на това същото се е блъснало в ролетна врата на подземен гараж на ул.“**********“, до бл.95, след което и в дървената врата вътре в гаража.

    Разпоредбата на чл.180, ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 20 до 150 лева водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл.179, т.4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. При определяне на вида и размера на наказанието административно-наказващият орган е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението правилно е определил на жалбоподателят глоба в размер на 20 лева за извършеното нарушение. Обжалваното постановление в тази част е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

   Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачите на моторно превозно средство да носят СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. От показанията на свидетеля М. се установява, че при извършената проверка, жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС в нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По този начин е осъществил описаното в акта и наказателното постановление нарушение и правилно е санкциониран с предвиденото наказание по чл.183, ал.1, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в тази му част.

    Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Според съда констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.

     Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-006765/12.02.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „ПП“-Бургас, с което за нарушение чл.96 от ЗДвП на основание по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП на Н.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.

      Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                                                            

 

                                                                                            Председател:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.