Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 224
07.10.2016 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
административно дело № 151 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на М.В.Н. ЕГН **********
с адрес *** против Заповед УРИ: 349з-616 от 26.02.2016г на Директора на ОД на
МВР — Стара Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.4, във вр. с чл. 203,
ал.1, т.13, чл.197, ал.1, т.6 и чл.204 т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение в МВР на заеманата длъжност като младши инспектор
— младши автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на
група „Главни пътища и автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” , отдел
„Охранителна полиция”.
В жалбата се съдържат доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че липсва конкретизация
на вмененото му нарушение и обстоятелствата по извършване и че е допуснато смесване с
обстоятелствата, относими към ангажиране отговорността на водача Д.П.. Твърди,
че в заповедта не е уточнено с какви съвети и с какви действия е подпомогнал проверяваното
лице Дж.П. да бъде взета кръвна проба от другиго, вместо от него, като отрича на
въпросната дата да е изобщо влизал в сградата на ЦСМП в гр. Чирпан. Отрича да е
извършил деяние, което да е в нарушение на морално-етичните правила, счита, че в
заповедта липсват фактически обстоятелства за такова нарушение. Твърди, че дори
и да е допуснато нарушение на служебната дисциплина, то не е с характер на
тежко и не обуславя налагане на дисциплинарно наказание от този вид. По така
изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директорът
на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е
подробно обоснована, като мотиви се съдържат и в актовете, обусловили издаването
й, и на които се основава. Твърди, че наложеното на М.Н. дисциплинарно
наказание е обосновано с установено по надлежния ред виновно извършено от
него нарушение на служебната дисциплина
с характер на тежко такова. Счита, че нарушението е надлежно описано от
фактическа страна. Обстоятелството, че лицето Г.К., а не Дж.П. е дало кръв за
изследване във ФСМП, е безспорно установено, както и че е било налице знание на
придружаващите полицейски служители, вкл.на М.Н. за тези обстоятелства при
липса на тяхна активност за да ги осуетят. Счита, че наличието на умисъл се
установява от самия механизъм на деянието, изразил се в транспортиране на
заловения от автоконтрольорите нарушител на ЗДвП до ФСМП гр.Чирпан, визуалното
възприемане лицето на същия, от една страна и от друга страна, въвеждането в
центъра на едно съвсем друго лице, но с документите за самоличност на заловения
- лице, което е пристигнало с друг автомобил, при липса на други външни
посетители в този момент и при липса на
каквито и да е обстоятелства, които да навеждат че подобно объркване
самоличността на далия кръв за изследване е възможно без да е целяно. Съпричастността
на Н. към извършването на деянието счита доказано по безспорен и несъмнен начин
от събраните доказателства. Твърди, че спрямо обжалваната заповед не са налице
отменителни основания и следва да бъде оставена в сила.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят
М.В.Н. заема към датата на издаване на оспорената заповед длъжността „младши
автоконтрольор” І степен, в „Превенция и контрол по пътищата”, група „Главни
пътища и автомагистрали” сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при
ОД на МВР Стара Загора (л.59).
На
13.12.2015г, Н. заедно с колегата му Христо Ганчев Иванов били разпределени и
изпълнявали в наряд дейности по контрол на пътното движение по указан маршрут за
времето от 20.00ч на 13.12.2015г до 8:00 ч. на
следващия ден (ежедневна ведомост за 13/14 12.2015г; ежедневна форма на
отчет от 14.12.2015г-л.63—64 по делото). Служителите са изпълнявали
задълженията си в района на РУ —Чирпан във времето около 00:55ч на 14.12.2015г,
когато забелязали, че водача на МПС рег.№ LS05DXP, преминаващ наблизо, не спрял на
знак стоп и го спрели за проверка. Установили самоличността на водача—Д.З.П. и същият им лъхнал на алкохол. При направения на същия
тест за употреба на алкохол с техническо средство –дрегер, апаратът отчел 1.31 ‰ алкохолно съдържание в издишания въздух. Полицейските служители съставили
на водача АУАН №218444 и му издали талон за медицинско изследване на кръвта №
0434355/14.12.2015г-л.31, л.47. След това, около 1:45ч полицейския екип,
вкл.мл.инспектор Н., който шофирал, го откарал
със служебния автомобил до Филиала за спешна медицинска помощ /ФСМП/ в гр.Чирпан
за да даде П. кръвна проба за медицинско изследване. Пред сградата П.
разговарял с друго лице, чиято самоличност впоследствие установена — Г.В.К. и
го склонил да даде кръв за изследване вместо него, представайки се за него, за
което му дал личната си карта. Разговорът бил проведен в близост до полицаите.
При първоначалното позвъняване на вратата на ФСМП били само П. и К., като на
изявлението им, че са за кръвна проба, медицинските работници отвърнали, че трябва
да присъства и полицай. П. се върнал до полицейския автомобил и извикал
полицаите. Мл.инспектор Хр.Иванов влязъл в сградата на спешния център заедно с К.
- първо бил в кабинета, а след това останал в коридора докато от последния била
взета кръв за медицинско изследване /ок.2:00ч през нощта/. Медицинските
работници вписали в документите /амбулаторен журнал, етикет и др/ имената на
Дж.П. за освидетелстван. Оказало се впоследствие и не е спорно, че
освидетелстван е бил Г.К., той имал две
набождания на лявата лакътна ямка и се подписал, т.е.изпълнил подписа за
освидетелстван в медицинската документация.
Мл.инспектор
Хр.Иванов се е подписал като придружаващ в Книгата за алкохолни проби и Амбулаторния
журнал на ЦСМП – Чирпан /л.105 и сл по
делото/ и взел шишенцето с взетата кръвна проба, подадена му от медицинския
персонал. Тази проба е с отрицателен резултат за съдържание на алкохол,
съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол или друго упойващо вещество № 676/ 14.12.2015г – л.48. Мл.инспектор Н. бил през време даването,
съответно вземане на кръв извън кабинета, в който тази манипулация е правена. След излизането от сградата и в непосредствена
близост до автомобила, се провел разговор между мл.инспектор Хр.Иванов и Д.П., след
който последният оставил на свободното място на предната седалка на полицейския
автомобил и в присъствие на полицаите пет банкноти от по 20лв. Според Г.К.
между полицая в автомобила и разговарящите е имал разстояние около 2—3 метра и
той е чул разговора /сведение от 28.12.2015г, л.50/.
Срещу Д.З.П. е било образувано досъдебно производство № 434/ 2015г. /№
375 ЗМ 434/ 2015г./ РУ – Чирпан, а с постановление от 17.12.2015г. той е
привлечен като обвиняем за това, че на
14.12.2015г. на път ІІ-66 км. 104 в землището на гр. Чирпан след като е
употребил алкохол, е управлявал лек автомобил рег. № LS05DNP, с концентрация на алкохол в кръвта
1.31 ‰, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабр. №0160
– престъпление по чл.343б, ал.1 НК. При извършения разпит пред съдия от РС –
Чирпан, като обвиняем Д.З. се е признал за виновен и заявил, че по негово
настояване полицейските служители, които са го проверили и впоследствие
откарали до ЦСМП – Чирпан, са се съгласили да му помогнат да избегне
отговорността, като го посъветвали някой негов приятел, който не е употребил
алкохол да даде вместо него кръв. Съгласно обясненията на обвиняемия със
знанието и със съдействието на полицейските служители кръвната проба била взета
от приятеля му Г.В.К., като за „тази услуга” П. дал 100лв. на полицаите.
С оглед на
изнесените данни и поради наличието на съществено разминаване в резултатите за алкохолно съдържание, отчетени
с техническото средство и чрез химическа
експертиза на кръвна проба, били извършени допълнителни процесуално-следствени
действия: назначени и изпълнени са съдебно-почеркова и съдебно-медицинска
експертизи; проведени са разпити на свидетели в т.ч на полицейските служители
Христо Иванов и М.Н., на лекари и служители в ЦСМП – гр. Чирпан и др. С
Постановление от 21.01.2016г. на прокурор в ОП – Стара Загора е образувано
досъдебно производство против виновните длъжностни лица, които на 14.12.2015г.
в гр. Чирпан, област Стара Загора, с цел имотна облага, в качеството си на
полицейски органи, спомогнали Д.П.— извършил деяние по чл.343б, ал.1 НК да
избегне наказателно преследване за него като му дали съвет и осигурили
възможност да намери и склони свой приятел /неупотребил алкохол/ - Г.К.,*** с
неговата самоличност и вместо него да се подложи на медицинско изследване
придружено с даване на кръв за изследване за наличие на алкохол – престъпление
по чл.294, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Дисциплинарното
производство спрямо Н., приключило с оспорената заповед е по повод данните, съдържащи
се в докладна записка на разследващия полицай при РУП Чирпан по БП №434/2015г
от 14.12.2015г /л.61/, възпроизведени и в предложение УРИ: 349-26626 от
18.12.2015 на началник—отдел „Охранителна полиция” до Директора на ОД на МВР
Стара Загора /л.59/. Въз основа на предложението и данните, уличаващи
полицейския служител М.Н., че е оказал съдействие на водач на МПС с установено
по надлежния ред нарушение на ЗДвП да избегне наказателна отговорност — деяние
което е преценено като нарушаващо Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и съставляващо тежко
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4, вр.с чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството си на
дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3, на основание чл. 205, ал.1 и 207,
ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, със своя Заповед с УРИ: 349з-3992 от 18.12.2015г. (лист
13 по делото) е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу М.Н.,
временното му отстраняване от длъжност,
определен е състава на дисциплинарно разследващ орган —комисия, която да
проведе дисциплинарното производство. Заповедта за образуване на дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР е предявена за подпис и връчване на мл.инспектор
Н. на 18.12.2015г.
С Покана с УРИ: 349р-26638/ 18.12.2015г. /л.24 по делото/ ДРО е поканил Н.
да даде писмени обяснения във връзка с постъпилите данни, послужили като повод
за образуване на дисциплинарното производството, включително като отговори на
конкретни въпроси. Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения /л.26/, в които
признава обстоятелствата от 13/14 декември 2015г. по даването на наряд в екип с
полицейския служител Хр.Иванов и проверка на МПС с рег. № LS05DNP и водача, при която след проба с техническо средство, то е отчело
1.31 ‰ алкохол в издишания от водача —Дж.П. въздух, като те
са съставили на същия акт за нарушение. Отрича да са били правени уговорки с
водача. Същият доброволно дошъл до ФСМП Чирпан за даване на кръв, а той и
колегата му го съпроводили в 1:40—1:45ч, като отишли до ЦСМП видял, че той /водачът/
разговаря с друго лице. Отрича да е говорил с дежурния лекар за установяване
самоличността на лицето, подлежащо на освидетелстване, нито пък е получил пари
за това, не е присъствал при вземането на кръв, и не е допускал, че друг човек
може да даде кръв.
В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения
от лекари и служители на ЦСМП – Чирпан; от
Д.З.П. и Г.В.К., както и такива от мл. инспектор Христо Иванов. По искане на
дисциплинарно-разследващия орган са изпратени и съответно приобщени към
материалите по дисциплинарното производство такива от образуваното досъдебното
производство № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ – Чирпан, вкл. протоколи за
разпити, протоколи за съдебно-почеркова,
съдебно-медицинска и химическа експертизи,
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество от 14.12.2015г и др.
За
резултата от проведеното дисциплинарно производство от
дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) е изготвена Обобщена справка с УРИ: 1228р-2071/15.02.2015г.
/л.20-л.23/, в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални
действия в хода на производството и събраните доказателства, резултата от извършената
преценка на доказателствата и са посочени приетите за установени факти и
обстоятелства. Дисциплинарно-разследващият орган е приел за доказано, че в резултат от молбите на Дж.П., отправени към
полицейския екип, вкл мл. инспектор М.Н., последните са се съгласили да му съдействат
и са му съдействали, вкл.Н. да избегне санкция за допуснатото от него нарушение.
Приел е, че съпричастността на Н., се установяват от следните факти: в
присъствие на полицаите, вкл.М.Н., е бил проведен телефонния разговор между П.
и К., при който първия извиква втория да дойде да му помогне по спешност, а
след това и при разговора, в който се уговарят последният да се представи за първия
пред медицинските работници и даде кръв за изследване; пребиваването на Н. в
коридора на ЦСМП при уточняване лицето, което да даде кръв, обстоятелството, че след вземане на пробата и
извън сградата на ЦСМП, мл.инспектор Н. седял на шофьорското място на служебния
автомобил, вкл. при връщането от К. на П. личната карта на последния; провеждането
след това разговор между мл.инспектор Хр.Иванов и П., и оставянето от страна на
Дж.П. на предната седалка на служебния автомобил, т.е. непосредствено до Н., на
5 банкноти от по 20лв, общо 100 лв.
Въз основа
на извършен обстоен анализ на доказателствата е прието, че М.Н. е бил наясно че
лицето, дало кръв за изследване, не е водачът на МПС от който е следвало да бъде
взета кръв за анализ и е обосновано, че със своите действия мл. инспектор М.Н. е
подпомогнал да бъде взета кръв от друго лице, с цел осуетяване на наказателното
преследване спрямо Дж.П.. Дисциплинарно-разследващият орган е счел, че липсват
безспорно данни за това да е искана, целена или получена сумата от 100лв.
Поведението на Н. е квалифицирано като нарушение на правилата, регламентирани в
т.19 и т.20 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичен
кодекс/ —за пазене доброто име на институцията и насърчаване хората да спазват закона с личен
пример. Направен е извод, че извършеното от държавния служител представлява
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 във
вр. с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо
престижа на службата и се предлага на да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Обобщената
справка е връчена на Н. на 17.02.2016г. срещу подпис, за запознаване, при
предоставена възможност и указан срок за даване на допълнителни обяснения, от
което право служителят не се е възползвал/Протокол УРИ: 349р-3950/ 18.02.2016г на
л.27/. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Становище с УРИ: 349р-3955/
18.02.2016г. относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора – мл.
инспектор М.Н., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР
и за прекратяване служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-616 от
26.02.2016г, Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, в
качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след запознаване с Обобщена
справка с УРИ: 1228р-2071- 15.02.2016г. и със Становище с УРИ: 349р-3955/
18.02.2016г. на ДРО, извършена оценка на събраните доказателства, тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на служба, на
основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197 ал.1,
т.6 и чл.204 т.3 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение в МВР на
държавния служител младши инспектор мл. инспектор М.В.Н. – младши
автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „ГПА”, сектор „Пътна полиция”
при отдел „Охранителна полиция”. От фактическа страна заповедта се основава на
изложеното в Становище с УРИ: 349р-3955/ 18.02.2016г. на ДРО и установеното в
резултат проведено дисциплинарно производство тежко нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2015г. в гр. Чирпан, по време на работа, мл. инспектор М.Н., след
проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP и установено с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+” № 0160 по надлежния ред нарушение по ЗДвП – 1.31 ‰ алкохол в издишания от водача Д.З.П. въздух, съзнателно е подпомогнал П.
със съвети и с действията си да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо от
него, с цел осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П.. Дисциплинарно
наказващият орган е приел за установено, че това поведение на полицейския
служител е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР и уронва престижа на службата, като с деянието си П. е нарушил виновно
правилата по т.19 и т.20 от Етичния кодекс, дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина
по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на
полицейския служител, съгласно чл. 226,
ал.1, т.8 от ЗМВР.
По делото са представени и приети
като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по
образуваното и проведено срещу М.Н. дисциплинарно производство, в т.ч.
приложените към преписката материали от ДП № 375 ЗМ-434/ 2015г. по описа на РУ
– Чирпан.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са разпитани като свидетели лицата М.Д.И., М.Ц.И., П.С., работещи във
филиал на СМП гр.Чирпан и присъствали по време на вземането на кръв на
14.12.2015г от лице, представило се за Д.П.. Свидетелите М. и М.И. си спомнят, че по време на вземане
въпросната проба са присъствали и двамата полицаи, като първо влязъл единия, а
после и другия. Визуално полицейските служители не им били познати и не могат
сега да си спомнят лицата им.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
УРИ: 349з-616 от 26.02.2016г. е издадена от компетентен по см. на чл.204, т. 3
във връзка с чл.197 ал.1 т.6 от ЗМВР орган — директора на Областната дирекция на
МВР — Стара Загора, към щата на която структура се числи и заеманата от
уволнения служител младша изпълнителска длъжност. Компетентността произтича
пряко от законовата разпоредба и заеманата длъжност, не е налице, нито
необходимо делегиране на правомощия, с оглед на което исканията на
жалбоподателя за представяне на „оправомощителна заповед” са неотносими.
Оспорената
заповед съответства на изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акт от такъв вид, вкл. на изискването за описание на нарушението и обстоятелствата
по извършването му, което в случая е еднозначно, ясно и точно. На посочените
дата и място мл.инспектор М.Н. се твърди, че съзнателно подпомогнал Д.П. със
съвети и с действията си да бъде взета кръвна проба от друго лице, вместо него
и с цел осуетяване на наказателното преследване за това, че управлявал МПС в
нетрезво състояние.
По принцип
не е пречка мотивите да се съдържат и в придружаващите акта документи, на които
органът се позовава изрично. В случая такива се съдържат в обобщената справка
УРИ 1228р-2071 /15.02.2016г, в която подробно е посочено в какво се изразява
според органа съпричастността на Н. в извършване на деянието. Посочено е в
справката, че според органа в присъствието на полицаите, вкл. на жалбоподателя,
Дж.П. е провел разговори с Г.К., присъствал е в сградата на ФСМП по време на
вземането на кръв, а след вземане на пробата и извън сградата на ФСМП, пред
полицаите е станало връщането личната карта от К. на П., оставянето от страна
на Дж.П. на предната седалка на служебния автомобил, т.е. непосредствено до седящия
на шофьорското място мл.инспектор Н., на 5 банкноти от по 20лв, общо 100 лв. Подпомагането
в случая като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на
нарушението, в каквото Н. е обвинен, не се твърди да се е изразило посредством
пряко участие във въвеждането на медицинските работници в заблуждение относно
самоличността на подлежащия на освидетелстване, каквато деятелност
жалбоподателя отрича. Подпомагането се твърди че се е изразило в това, че
лицето в действията си в изброените ситуации вместо необходимото активно
поведение, е бездействало, с което е
подпомогнало Дж.П..
При извършената
служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на
административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното
производство.
Дисциплинарното
производство е образувано спрямо Н. по повод наличието на данни, че е извършил
тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР –
изразило се в подпомагане на лице да избегне наказателна отговорност. Заповедта
за образуване на дисциплинарното производство съответства на законово
установени изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е
определен и състава на дисциплинарно - разследващия орган, който да проведе
дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на Н. лично, срещу подпис,
същият е бил запознат с правата си да участва в производство и се защитава.
Тези права, които дават израз и представляват елемент от съдържанието на
правото на защита на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното
производство, не са били ограничавани по никакъв начин. В хода на
производството дисциплинарно-разследващият орган е провел пълно, всестранно и
обективно разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото на
14.12.2015г деяние, като са събрани всички относими и необходими доказателства
така както изискват разпоредбите на чл.206 ал.3 и ал.4 ЗМВР. В съответствие с
ал.7, чл. 207 от ЗМВР, за резултатите от разследването ДРО е изготвил Обобщена
справка за резултатите от разследването и техния анализ. Спазен е
двумесечния срок за провеждане на дисциплинарното производство /чл.195 ал.1 от ЗМВР/. Дисциплинарно наказващият орган е приел
писмените обяснения на Н., видно от положената резолюция в края—л.26. На
оспорващият е била предоставена възможност да се запознае с материалите и да
даде ако желае допълнителни обяснения, такива същият не е депозирал.
Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед
обхваща
преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите
запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушението, за което е санкциониран М.Н., се изразява в
неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители
в МВР, с което се уронва престижа на службата и съставляващо дисциплинарно
нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за
такова нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". Според т.19 от Етичния кодекс „Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява”, а според т.20 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си”. От фактическа страна
заповедта се основава на това, че на 14.12.2015г. в гр. Чирпан, по време на работа, мл. инспектор М.Н., след
проверка на МПС марка „Мерцедес” с рег. № LS05DNP и установено с техническо средство
по надлежния ред нарушение по ЗДвП, а именно че водача Д.З.П. е бил употребил
алкохол, съзнателно го е подпомогнал със съвети и с действията си да бъде взета
кръвна проба от друго лице, вместо него, с цел осуетяване на наказателното
преследване спрямо него.
Съдът
намира това обвинение за доказано. Доказателствата по дисциплинарната преписка
и събраните в хода на делото, еднозначно сочат, че М.Н. е подпомогнал с
действията си Дж.П. да бъде взета кръвна
проба от друго лице вместо него и с посочената цел, с което е нарушил правилата
по т.19 и т.20 от Етичния кодекс, цитирани по—горе. По делото не са спорни обстоятелствата
относно наряда на 13 срещу 14 декември 2015г, даден от мл.инспекторите Христо
Иванов и М.Н., и двамата- младши автоконтрольори в ОД на МВР – Стара Загора,
при който в 00.55ч на 14.12.15г, на път ІІ-66 км.104 в района на гр. Чирпан, те, в
изпълнение на контролните си задължения проверили водача на МПС рег. № LS05DNP - Д.З.П. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+”, с фабр. № 0160, установило 1.31 ‰ алкохол в кръвта. Т.е
установили са допуснато от Дж.П., като водач нарушение на забраната, предвидена
в чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и съответно на задълженията им, полицейските служители,
посочени по—горе са издали за нарушението АУАН и на талон за медицинско
изследване на кръвта.
Установяването на употребата на алкохол и количеството му в кръвта като
факт, релевантен за ангажиране на административно наказателната/чл.174 от ЗДвП/
или наказателната /чл.343б от НК/ отговорност на водач, управлявал МПС под
въздействие на алкохол, може да бъде посредством техническо средство, измерващо
чрез издишания въздух съдържанието на алкохол в кръвта и/или посредством
медицинско изследване на кръвна проба. Определящи са според чл.171 ал.1 б.”б)”
от ЗДвП стойностите, резултат от медицинското изследване на кръвта. Отрицателен
резултат от кръвната проба следователно би осуетил ангажирането отговорността
на П. за това, че е шофирал в нетрезво състояние. Това обяснява защо той/Дж.П./
се е сговорил с приятеля си Г. В.К. да даде
кръв, представяйки се за него. Доказано
е по делото, че на 14.12.2015г, около 1:45ч полицейските служители са откарали
Дж.П. със служебния автомобил до ФСМП – гр. Чирпан, за даване на кръвна проба,
както и е доказано, че след предварително уговаряне между П. и приятеля му Г.В.К.,
последният е дал за медицинско изследване кръв вместо П. и представяйки се за
него. Това се установява от протоколите от разпит на П. и К. като свидетели
/л.38—41/, съдебно—медицинска експертиза на живо лице, установила следи от
вземане на кръв /убождания/ на лявата лакътна ямка на Г.К. /л.46/, протокол за съдебно—почеркова
експертиза, установяваща, че Г.К. е лицето, подписало се в протокола за
медицинско изследване като освидетелстван /л.42/. Тези обстоятелства не са спорни. Спорно по делото
е дали мл.инспектор Н. е съзнавал обстоятелствата по размяната на двете лица и
целта, която са преследвали и дали я е подпомогнал. Съдът намира, че по делото не е безспорно
доказано дали именно жалбоподателя Н. е дал съвет на П. за това как да
опровергае резултата, отчетен от техническото средство. В тази насока са
единствено сведенията, дадени от Дж.П., които обаче съдът допуска са част от
неговата защитна теза.
За доказано съдът приема, че мл.инспектор Н. е подпомогнал П. в това да
се размени с приятеля си К. при даването на кръв за изследване и с цел П. да
избегне наказателна отговорност, като мл.инспектор Н. е бездействал, при все че
е имал субективни представи за инкриминираната дейност, т.е. възприел е и съзнавал
елементите по осъществяването й, съзнавал е нейната цел и въпреки това не се е
противопоставил. На жалбоподателя, с
оглед на заеманата длъжност „младши автоконтрольор” и свързаното с това
познаване на нормативната уредба в ЗДвП,
е било известно, че именно резултата от медицинското изследване на кръвта
би имал преимущество и при отрицателен такъв би се осуетило наказването на П..
Съдът намира за доказано твърдението, на което се основава оспорената
заповед УРИ 349з-616 / 26.02.16г и съдържащо се в обобщената справка, л.22, че мл.инспектор
М.Н. е чул сговарянето между П. и К., видял е влизането на К. ***, ако и да не
е бил в кабинета при вземането на кръвта, знаел е защо К. е вътре, видял е
излизането му, връщането на личната карта на Дж.П. /станало пред полицаите/,
както и оставянето от П. на банкноти на седалката до него. Първия разговор
между П. и К. е бил проведен след установяването, че П. е шофирал под
въздействие на алкохол. Обстоятелствата
се развиват през нощта на 14.12.2015г, около 1:00ч и след това, когато не е
имало нито други лица, нито активен поток на движение. Съдът приема за
недостоверно и фактически невъзможно П. да се обади на приятеля си без да бъде
чут от полицаите, нито възможността проверяваното лице да се отдалечи от тях без
те да знаят на кого и защо се телефонира. Настоящия състав не вижда и логично
обяснение защо при липсата на натоварено движение полицаите не съпровождат
веднага П. ***, а чак един час по-късно след проверката, която е била в 0:55ч
/според ежедневната форма за отчет, л.64/, а часа на вземане кръвната проба е 2:00ч
/протокол на л.47/. Този период, очевидно е бил необходим за да се присъедини К.
към тях и да се яви той вместо П. за кръвна проба. Пътуването към сградата на ФСМП
е станало със служебния автомобил на полицаите, в който е бил и П., като е
шофирал мл.инспектор Н. /според сведенията на Дж.П., че в сградата е влезнал
„полицаят който се е возил, а не шофьора” /л.52-53/, т.е.влезнал е мл.инспектор
Хр.Иванов, мл.инспектор Н. е шофиралия/. След като именно мл.инспектор Н. е
шофирал и с оглед липсата на трафик,
няма как да не бъде забелязано присъединяването на К. с лекия си
автомобил след полицейската кола при пътуването им и спирането му след това в
непосредствена близост до ФСМП. Затова съдът не кредитира с доверие твърдението
на жалбоподателя, че смятал това лице за служител на ЦСМП. Няма как да не събуди
подозрение или поне интерес разговора между заловения от полицаите нарушител и едно
непознато лице пред сградата на ФСМП. При разпита му на 17.12.2015г, в хода на
досъдебното производство, Г.К. казва, че пред поликлиниката Д. му е казал, че
трябва да даде кръв вместо него, защото е пил и че полицаите са били на около
2метра от тях и са чули разговора /л.40/. Мл.инспектор Н. признава, че видял П.
да разговаря с едно лице пред ЦСМП, но отрича
да е чул разговора им, като последното съдът
не кредитира с доверие. Съдът намира за
доказано, че мл.инспектор Н. е знаел за уговарянето между П. и К. да се
разменят при даването на кръв, знаел е и целта, която то преследва. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че след излизане от ФСМП К. връща личната
карта на П. пред полицаите, вкл.Н..
Действително, от дадените от медицинските служители на ЦСМП – Чирпан
сведения в хода на дисциплинарното производство, както и от показанията им по
делото, не може категорично да се установи дали и двамата полицаи са били в кабинета
по време на вземането на кръвната проба на 14.12.2015г., около 2.00ч. В
сведенията си мл.инспектор Н. отрича да е влизал в кабинета, а не изобщо в
сградата на ФСМП, докато в жалбата до съда твърди, че и в сградата не е влизал.
Доказателствата в тази насока са противоречиви. Дори действително мл.инспектор Н.
да не е бил в кабинета/манипулационната/ по време на даването/вземането на
кръв, жалбоподателят, с оглед на посочените по—горе обстоятелства, е знаел, че
лицето, дало кръв за изследване не е бил Дж.П., което го и уличава в
подпомагане на последния.
В случая съдът приема за доказано, че с поведението си жалбоподателя М.Н.
съзнателно е подпомогнал водача на МПС Д.П. /по отношение на който с техническо
средство е била установена употреба на алкохол/ да се размени с друго лице,
неупотребило алкохол, което да даде вместо него кръвна проба и за да осуети П. наказателното
преследване. Подпомагането в случая се е изразило в непредприемането на активни
действия от мл.инспектор Н. в изброените ситуации за тяхното преустановяване и
в непротивопоставянето на неправомерната дейност. Ето защо съдът приема че деянието, с което се
осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се
явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е
извършено.
Обосновано е прието, че поведението на полицейския служител е
насочено към осуетяване на наказателното преследване спрямо Д.П., тъй като с
резултата от медицинското изследване на кръвната проба, взета от лице,
неупотребило алкохол, вместо от водача на МПС Д.П., очевидно се цели да бъде
опроверган отчетения с дрегера положителен резултат от 1.31 промила съдържание
на алкохол в кръвта. За наличието на
дисциплинарно нарушение, вкл.наличието на субективни представи за специалната
цел, е без значение, че впоследствие наказателната отговорност спрямо П. все
пак е реализирана.
Поведението на
полицейския служител М.Н. е в противоречие с регламентираните правила по т. 19
и т.20 от Етичния кодекс и като такова запълва състава на дисциплинарното
нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност. Деянието безспорно е от категорията на
несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С
поведението си П. е уронил престижа на службата, защото сред основните
професионални задачи на служителите на МВР са противодействието на
престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на
гражданите и предотвратяване извършването на нарушения. В случая поведението на
полицейския служител, подпомогнал вземането на кръвна проба от лице, различно
от управлявалия МПС водач след употреба на алкохол и съответно нарушаването на
закона от служител, който трябва да следи за неговото спазване, несъмнено води
до уронване престижа на службата и институцията като цяло. Кодекса за поведение
на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с
което да пази доброто име на институцията, която представлява и да дава личен
пример за спазване на закона, каквото
поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител е нямал.
В този смисъл действията на служителя на
МВР, при това заемащ длъжността „младши автоконтрольор І степен”, при ОД на МВР
Стара Загора, чиито професионални
задължения изискват да контролира и да санкционира извършените нарушения на
ЗДвП и съотв. да предотвратява, пресича и разкрива престъпления неминуемо
накърнява доверието в институцията. Ето защо съдът приема, че в условията на
кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с
което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и
субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на
служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Следователно оспорената Заповед УРИ:
349з-616 от 26.02.2016г. е издадена при правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с
установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият
орган е приел, че М.Н. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение,
съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.В.Н. ЕГН ********** с адрес ***
против Заповед УРИ: 349з-616 от 26.02.2016г на Директора на ОД на МВР — Стара
Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.4, във вр. с чл. 203, ал.1, т.13,
чл.197, ал.1, т.6 и чл.204 т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР на заеманата длъжност като младши инспектор — младши
автоконтрольор I степен в „Превенция и контрол по пътищата” на група „Главни пътища и
автомагистрали” от сектор „Пътна полиция” , отдел „Охранителна полиция”, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: