Присъда по дело №806/2024 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №68/09.05.2024г.:

Срещу подсъдимия А.И.Е. от с.Търнене, обл. Плевен е повдигнато
обвинение за това, че на неустановена дата през 2023г. в с.Ясен, обл.Плевен
се съвкупил с лице ненавършило *** възраст - М.Л.И., родена на ***,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК –
престъпление по чл.151 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Навежда правни доводи, че от всички събрани по делото
доказателства се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Моли съда да признае подсъдимия А.Е. за виновен, като му
наложи минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода в
размер на две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок, като така определеното наказание да бъде
намалено с основание чл.58а от НК с една трета.
Подсъдимият А.И.Е. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне
на наказанието.
Служебният защитник адв.П.И. от АК-Плевен моли съда спрямо
подсъдимия Е. да бъде наложено минималното предвидено в закона
наказание лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок, като така определеното наказание да бъде
намалено с основание чл.58а от НК с една трета, с оглед доброто му
процесуално поведение и характеристични данни, както и направеното
самопризнание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
През лятото на 2023 г. подсъдимият А.И.Е. от с.Търнене, обл.Плевен
/роден на ***/ бил на ***, а М.Л.И. /родена на ***./ все още била *** - на ***
и била *** в ОУ ***, обл.Плевен.
До 2022г. М.И. живеела заедно с *** св. Л.И. в Англия, където и учила.
През лятото на 2022г. св. Л.И. се върнала в България с ***. Тогава М.И.,
която била на *** се запознала с подсъдимия А.Е. и започнали да се срещат,
помежду им възникнали близки приятелски отношения и взаимна симпатия.
1

Св. Л.И. разбрала за отношенията им, тъй като ги видяла заедно в училищния
двор в с.Ясен. М.И. признала пред ***, че имала отношения с подсъдимия
А.Е., но не били осъществявали полов акт. Това било причина св. Л.И. отново
да вземе *** с нея при поредното заминаване в Англия, където останали още
за около 6 месеца. По време на престоя си М.И. и подсъдимият А.Е.
поддържали връзка чрез социалните мрежи.
В началото на 2023г. М.И. и Л.И. отново се прибрали в Р.България,
М.И. категорично отказала да заминава отново в Англия и останала в с.Ясен,
обл.Плевен, като грижата за нея била поверена на *** - св. Д.М.И.. След
пристигането си, М.И. и подсъдимият А.Е. отново започнали да се срещат.
Междувременно през лятото на 2023г. Л.И. се прибрала отново в Р.България
за около месец, тъй като разбрала, че *** й се срещала с А.Е., провела
разговор с него и той й обещал да не прави секс с *** й ***. Въпреки това
след заминаването й, през месец август 2023г. М.И. и А.Е. се срещали
редовно в с.Ясен и започнали да осъществяват полови актове помежду си,
като и двамата искали осъществяването им. Подсъдимият А.Е. много добре
знаел, че към това време М.И. е била *** - на ***, но въпреки това и
предложил и осъществявали полови актове. Вследствие на съвкупленията
през месец ноември 2023г., М.И., не се почувствала добре, направила си тест
за *** и разбрала, че е ***. След преглед при *** ***та била потвърдена.
Св. М.И. незабавно уведомила ***, като св. Л.И. се върнала в
Р.България до няколко дни. На 01.12.2024г. св.Л.И. завела *** *** М.И. в
„Отделение по обща и оперативна гинекология“ към УМБАЛ *** гр.Плевен,
където ***та е била прекъсната.
Междувременно *** на М.Л. - Б.Б.М. уведомила Дирекция „Социално
подпомагане“ - Плевен. От там извършили проверка и е бил издаден Доклад и
респ. уведомена РП-Плевен и поради констатациите, че М.Л. е *** в риск.
Установено е, че при съвкуплението на подсъдимия с М.И., не е
използвана принуда чрез сила или заплахи. Същата не е била в безпомощно
състояние и не е била лишавана от възможност за самоотбрана.
Съвкуплението е било осъществено с нейно съгласие. Т.е липсват признаците
на престъпление по чл. 152 от НК.
От заключението на вещите лица *** Е.К. и А.И. по назначената и
изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза на М.Л.И. се
установява, че при освидетелстваната И. не се констатира разстройства в
нервнопсихичното развитие или психично разстройство, специфично
2

детството или юношеството. Към настоящия момент осв. М.И. е клинично
психично здрава. Според вещите лица *** К. и *** И. съответни на
календарната възраст са възможностите за преценка, разбиране на ситуации и
правене на причинно-следствени връзки, осв. има компетентност да разбира
възникнали в ежедневието й ситуации, както и да извлича поука от минал
опит. От заключението на вещите лица се установява, че интелектуалното и
психо-физическо развитие на осв. М.И. е съответно на календарната й възраст
и особеностите на социалната среда, в която живее. При осв. няма основание
да се коментира недоразвитие на паметовите способности или интелектуален
дефицит, който да препятства годностите за фиксиране, ретенция и
репродукция на факти и обстоятелства, включително свързани с
инкриминираното деяние. Според вещите лица и към времето на
инкриминираното деяние, и понастоящем при осв. И. липсват данни за
качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. Същата е
в състояние да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани
описания на ситуацията. От заключението на вещите лица се установява, че
календарната възраст и индивидуалното психо-физическо състояние на
осв.М.И. не са възпрепятствали способността й правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития имащи
значение за досъдебното производство, т.е. може да дава достоверни
показания. Според вещите лица осв. М.И. не е с повишена внушаемост и
склонност към фантазмени преживявания. От заключението на вещите лица
се установява, че осв. И. не е извънмерно манипулативна и склонна към
целенасочено изкривяване на факти и обстоятелства. Същата умее да
признава собствена вина и съпричастност. Според вещите лица не се отчитат
симптоми, които да са резултат от оказвана върху нея манипулация. От
заключението на вещите лица *** К. и *** И. по назначената и изготвена
съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че към времето
на инкриминираното деяние осв. М.И. е била ***, във възраст, в която все
още не са развити годностите за разбиране и ръководене на постъпките, както
и за противодействие при упражнено психическо или физическо насилие.
Според вещите лица осв. М.И. декларира осъзнат избор на партньор и
доброволно начало на половите си контакти с него. На този етап не се
установяват белези за някакъв тип насилие във взаимоотношенията им. На
база ниската календарна възраст и личностовите си особености е
предразположена в по-голяма степен към недообмислени постъпки поради
поддаването на емоционално мотивирани желания. От заключението на
вещите лица *** Е.К. и А.И. по назначената и изготвена съдебна психолого-
3

психиатрична експертиза се установява, че осв. е преживяла психична криза
във връзка с установяване на непланирана *** и последвалите събития по
ангажирането на близките й с проблема и прекъсването на ***та в болнично
заведение. Във връзка с възможни поведенчески и емоционални проблеми и
дезадаптация като следствие от това събитие осв. И. може да получава
психологическа подкрепа, както и консултиране на семейните членове с
акцент върху взаимоотношенията и общуването при справяне с проблемни
ситуации.
От заключението на вещото лице *** П.Т. по назначената и изготвена
съдебно медицинска експертиза на М.Л.И. се установява, че *** М.Л.И. е
била *** към 24.11.2023г. във ***. До 3-ти месец е възможно прекъсване на
***та. Според вещото лице *** Т. в случая се касае за прекъсване на ***та на
М. И. по медицински и социални причини. М.И. е на възраст, когато трудно
може да ***, още повече, че на тази възраст гаранцията за *** е минимална.
От заключението на вещото лице *** Т. по изготвената съдебно медицинска
експертиза се установява, че прекъсването на ***та на М.И. е извършена в
медицинско заведение, под медикаментозна защита. Според вещото лице ***
Т. за сега няма данни за усложнения. От заключението на вещото лице *** Т.
по изготвената съдебно медицинска експертиза се установява, че е рано да се
правят изводи за перспективата на М.И. да има нормална функция на ***, в
смисъл не само да води ***, но и да ***.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от направените
самопризнанията на подсъдимия А.И.Е., обявени от съда по реда на чл.372,
ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК – от показанията на свидетелите Л.Д. И., Д.М.И., М.Л.И. и
Т.Х.С., протокол за разпит на свидетел при условията на чл.223 ал.1 от НК от
23.02.2024г. по ЧНД №409/2024г. по описа на РС-Плевен, чиито показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
чл.283 от НПК писмени доказателства – заключението на вещите лица ***
Е.К. и А.И. по назначената и изготвена съдебна психолого-психиатрична
експертиза на М.Л.И., заключението на вещото лице *** П.Т. по назначената
и изготвена съдебно-медицинска експертиза на М.И., доклад на Агенция
„Социално подпомагане“ – Плевен, епикриза на М.Л.И. от Отделение по
Обща и оперативна гинекология, справка за съдимост рег.
№240215005000073540 от 15.02.2024г. на А.И.Е., характеристична справка на
4

А.И.Е..
Видно от така установената фактическа обстановка, подсъдимият А.И.
Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.151, ал.1 от НК.
От обективна страна на неустановена дата през 2023г. в с.Ясен,
обл.Плевен подсъдимият Е. се съвкупил с лице ненавършило *** възраст -
М.Л.И., родена на ***, доколкото извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява
чрез действие - съвкупление, с лице от различен пол, което е малолетно, като
съгласието на пострадалата е правно ирелевантно. Престъплението е
резултатно, като престъпният резултат се изразява в осъществяване на
половия акт. За да бъде едно деяние /действие или бездействие/ престъпление
е необходимо да бъдат налице както елементите от обективна страна на
състава на престъплението, така и тези отнасящи се към неговата субективна
страна. Фактическият състав на престъплението е конкретното проявление на
съвкупността от онези типични обективни и субективни обстоятелства, които
са описани по общ начин в законовия състав на престъплението.
Съдържимите се в очертаната правна норма на чл.151 ал.1 от НК признаци
визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години, като
умисълът е единствената форма на вина, при която престъплението може да
бъде извършено - тоест деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е
искал/допускал настъпването им. Налице са обективните признаци на състава
на посоченото престъпление. Подсъдимият Е. се е съвкупил с М.Л.И., която
не е имала навършени 14 години. Същевременно деянието не осъществява
признаците на престъпление по чл.152 от НК , тъй като съвкуплението не е
осъществено при някоя от визираните в този член хипотези. Липсата на
съпротива от страна на пострадалата е правно ирелевантна за
съставомерността на деянието. Границата, която законодателят е приел като
неприемлива за започване на ***, не случайно е 14 годишна възраст.
Презумпцията е, че малолетните нямат напълно изградена ценностна и
морална система и дори и да разбират обективната действителност и
случващото се около и с тях, те все още не могат да определят правилно
обществено приемливото и още по-малко законосъобразното поведение.
Затова е и без значение, относно определяне съставомерността на деянието
имало ли е съгласие от страна на ненавършилото 14 годишна възраст лице
или не. Съгласието на *** в настоящия случай е взето под внимание при
5

формиране на обвинението и определяне квалификацията на извършеното,
затова подсъдимият е подведен под отговорност по чл.151 ал.1 от НК, а не по
чл.152 от НК.
От субективна страна подсъдимият Е. е извършил деянието при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и пряко ги е целял.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия А.И.Е. съдът
съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства –
доброто процесуално поведение на подсъдимия, насочено към разкриване на
обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение към
извършеното от него деяние, чистото му съдебно минало и младата му
възраст. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия Е..
Съдът осъди подсъдимия А.И. Е. на основание чл.54 от НК при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства на наказание лишаване от
свобода за срок от две години, като на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373
ал.2 от НПК намали така определеното наказание с една трета или на
подсъдимия Е. се наложи наказание в размер на една година и четири месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание се отложи с тригодишен изпитателен срок. По
отношение на подсъдимия Е. са налице кумулативните предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК, а именно - наложеното наказание е до три години лишаване
от свобода, подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер и за действителното му поправяне
не е необходимо и наложително той реално да изтърпи наложеното наказание.
Освен това условното осъждане в конкретния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната
превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва
да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода”
може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде
направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този
6

смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС,
Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./
Определеният размер на това наказание съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от
НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.И.Е. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното
производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 923,67 лв.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.И.Е. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в съдебното
производство в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 30 лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	68
Дата:	9 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия:	Валери Цветанов Цветанов

Дело:	20244430200806
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2024 г.

Присъда по дело №806/2024 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите