Решение по дело №7194/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3157
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 2 май 2019 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20181100507194
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 24.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7194 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 337603 от 13.02.2018 г., постановено по гр. дело № 337603 от 13.02.2018 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, е уважен предявения от Б.Н.Б. срещу „Т.С.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД и ответното дружество е осъдено да заплати на Б.Н.Б. сумата от 3559,46 лв., представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 33246/2005 г, 4 отд., 28 уч. по описа на ДСИ при СРС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 05132/2005 г., СРС, 49 състав, ведно със законната лихва от 21.11.2016 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 692,37 лв.   

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юриск. Л.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява каква сума е била преведена по неговата сметка, поради което предявения иск не е доказан по основание и размер. Изтъква, че ищецът е собственик на процесния имот, до който е доставял топлинна енергия, която е била ползвана от ищеца през процесния период, поради което задължението,във връзка с което е било образувано ч.гр.д. № 05132/2005 г., СРС, 49 състав е съществувало, което обуславяло правен интерес да се пристъпи към принудително изпълнение срещу ищеца и обуславя неоснователността на иска. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявения иск, като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец - Б.Н.Б. не ее подал отговор на въззивната жалба. С молба от 30.01.2019 г., чрез пълномощника си адв. Р.Н. с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва жалбата. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. По отношение допустимостта на иска следва да се отбележи, че отменения ГПК не предвижда възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, вещите и вземанията, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на основание чл. 237, б“к“ ГПК /отм./, вр. чл. 242 ГПК/отм./. В този смисъл са и правните съображения в  Решение № 111 от 19.03.2018 г., постановено по гр.д. № 99/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ГО.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Съобразно приложимият към настощия спор фактически състав по чл.55, ал.1, предл. 3 /трето/ ЗЗД, основанието за имуществено разместване следва да съществува при получаването на престацията, но впоследствие същото да е отпаднало с обратна сила.Този фактически състав е приложим и когато с влязло в сила решение е отречено вземането на ответника, за което е бил издаден изпълнителен лист.

В конкретния случай от приложеното към исковата молба като писмено доказателство Удостоверение изх. № 1023-21-3077 от 24.10.2016 г. от директора на дирекция „Пенсии“ при НОИ и Удостоверение изх. № 58561/03.11.2016 г., издадено от ДСИ Л.Я., които не са били надлежно оспорени от ответника с отговора на исковата молба и ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно удостоверение в същите факти, се установява, че по изпълнително дело № 33246/2005 г, 4 отд., 28 уч. по описа на ДСИ при СРС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 05132/2005 г., СРС, 49 състав е събрана от пенсията на ищеца Б.Н.Б. сумата от общо 3559,46 лв. Имайки предвид, че от представеното по делото и влязло в сила на 17.09.2016 г. Решение № 12358 от 04.08.2016 г., постановено по гр.д. № 67477/2015 г. по описа на СРС, 49 състав, се установява, че вземането на  „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен лист от 27.05.2005 г., издаден по гр.д. № 05132/2005 г., СРС, 49 състав, е отречено със сила на присъдено нещо, то обоснован и в съответствие с материалния закон е извода на първоинстанционния иск, че предявеният от ищеца иск е основателен и доказан за пълния предявен размер от 3559,46 лв.

Ирелевантно за настоящето производство е дали ищецът дължи тази сума като неоснователно обогатяване, тъй като по силата на чл. 297 ГПК Решение № 12358 от 04.08.2016 г., постановено по гр.д. № 67477/2015 г. по описа на СРС, 49 състав е задължително за съда, а изложените в тази насока доводи жалбоподателят е следвало да постави в производството по гр.д. № 67477/2015 г. по описа на СРС, 49 с-в.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи служебно проверка за правилността на решението.

При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на сумата от 550,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

С оглед на цената на иска въззивното решение не  подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 337603 от 13.02.2018 г., постановено по гр. дело № 337603 от 13.02.2018 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Н.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Р.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 550,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на ИВАНКА ИВАНОВА – председател на ІІ Е въззивен състав

по гр. д. 7194/2018 г. по описа на СГС, ГО

 

Не споделям становището на мнозинството на съдебния състав, че обжалваното решение е процесуално допустимо, тъй като ГПК (отм.) не предвиждал възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на основание чл.237 б.“к“ ГПК (отм.) вр. с чл.242 ГПК (отм.).

Такъв процесуален ред е изрично регламентиран в нормата на чл.241, ал.3 ГПК (отм.). Този ред е аналогичен на установения в нормата на чл.245, ал.3 ГПК, в каквато насока е и трайната, непротиворечива съдебна практика – решение № 97/10.07.2015 г. по т. д. № 1534/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК; определение № 11/08.01.2010 г.по ч. гр. д. № 520/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 459/12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3985/2015 г. на ВКС, ГК, І ГО и др.).

Правно релевантно обаче за допустимостта на обжалвания съдебен акт е наличието на задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.6, както и ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.13. С първото посочено тълкувателно решение е разяснено, че ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор, който в действителност няма вземане. Длъжникът е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да докаже. При отмяната на решение, по което е постановено предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното до момента изпълнително производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по - неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение. В този случай защитата на длъжника би била в отделно производство, което противоречи на идеята на разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК, а именно: че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство.

В т.13 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК са дадени задължителни разяснения относно хипотезите, при които се издава обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. С него е разяснено, че обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр.2 ГПК се издава за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, в случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане, предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото.

Тези задължителни разяснения, дадени с горепосочените тълкувателни решения, следва да намерят приложение и в разглеждания случай, макар предварителното изпълнение да е допуснато с издаден по реда на чл.242 ГПК (отм.) изпълнителен лист, а липсата на задължение да е установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Трайната и непротиворечива съдебна практика предвижда и в  тази хипотеза приложение да намери чл.245, ал.3 ГПК – определение № 633/28.07.2014 г., по ч. т. д. № 1835/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; определение № 11/08.01.2010 г. по ч. т. д. № 520/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.

Съдебната практика, на която се позовава мнозинството на съдебния състав, обективирана в решение № 11/19.03.2018 г. по гр. д. № 99/2017 г. на ВКС, ГК ІІ ГО, не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като тя се отнася до хипотеза, при която са придобити права от третите лица в рамките на реализирания изпълнителен процес, какъвто не е разглеждания случай. С посоченото решение е разяснено, че  придобитите права от третите лица в рамките на реализирания изпълнителен процес - до момента на прекратяването му, включително и тези на третото лице - купувач от публичната продан, не се засягат и не отпадат в резултат на прекратяването на изпълнителното производство и запазват своето правно действие, съгласно изричната разпоредба на чл.330, ал.3 ГПК (отм.) (сега - чл.433, ал.3 ГПК).

В разглеждания случай обаче в хода на изпълнителното производство не са придобити права от трети лица, поради което не следва да се преценява приложимостта на разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК, съгласно която прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител, както и не следва да се преценява какъв е надлежният процесуален ред, по който длъжникът в изпълнителното производство следва да реализира правата си при придобити права от трети лица в хода на изпълнителния процес.

По изложените съображения считам, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.

                             

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                (Ив. Иванова)