Р E Ш Е Н И Е
№
гр. София,
25.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение,
12-ти въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Захариева
ЧЛЕНОВЕ: Доротея Кехайова
Натали Генадиева
при участието на
съдебния секретар Гергана
Цветкова и прокурор А.Влъчкова от. СГП, като разгледа докладваното от съдия Ани Захариева ВНОХД № 4206 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда по
НОХД № Т. Й.М. е признат за виновен в това, че на 13.04.2018г. Около 18.00ч в гр. Ссофия,
кв.Ботунец 2 пред сприка на градския транспорт до бл.14, чрез нанасяне на удар
с ръка, свита в юмрук, в областа на лицето , вдясно на А.С.Ц. му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицевите кости в дясно
-дясната яблъчна /зигоматична / кост, с
“вбиване “ на латералния ръб на дясната орбита в мастното тяло на дясната
орбита, което е причинило на пострадалия
и реализирало медикобиологичната характеристика “счупване на челюст”, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за
период по -голям от 30 дни, поради което и на основание чл.54 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден
на наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Съдът е осъдил с
присъдата подсъдимия Т.Й.М. да заплати на А.С.Ц. сумато от 7000лв, представляваща обезщетение за
причинени му от престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен,
неимуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на инкриминираното
деяние -13.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
като недоказан иска до предявения му размер от 30000лв.
С присъдата
подсъдимият М. е осъден да заплати разноските по делото на основание чл.189,
ал.3 от НПК, включително и сумата от 280
лв, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважанения граждански
иск.
Срещу присъдата,
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от адв. С. – служебен
защитник на подсъдимия М. , с искане същата да бъде отменена като необоснована,
неправилна и незаконосъобразна.След запознаване с мотивите към присъдата не е
постъпило допълнение на жалбата.
Софийски градски
съд в разпоредително заседани ена 26.11.2020г., проведено по реда ан ачл.327 от НПК е преценил, чеза изясняване на обстоятелства по делото , не се налагат
разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитата
пледира акта на първоинстанционния съд да бъде отменен и да бъде
постановена ново присъдата , с която подсъдимият М. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Защитата твърди, че не са събрани доказателства
установяващи по безспорен и категоричен начин, че подсъдиимият е извърши
престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Налице е промяна на
показанията на част от свидетелите, чрез които се прикриват и интерпретират
факти и обстоятелства, които не са
обсъдени от районния съд, както и доказателства видно, от които е, че
пострадалият е паднал по лице на земята. Не е преценен
и факта, че повече от 20 часа след инцидента, пострадалия е настанен в болница,
като същият е установено, че е употребил значително количество алкохол
Изложеното според защитата компрометира доказаността на обвинението, с оглед на
което се поддържа жалбата за отмяна на присъдата и оправдаване на подзащитния й. Иска се и
отхвърляне изцяло на предявения
граждански иск.
Представителят
на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Становището
му е, че приетата от първата инстанция фактология се опира на събраните
по делото доказателства. Изложените от защитата доводи относно авторството на
деянието, прокурорът, счита, че не следва да бъдат възприети, тъй
като свидетелките А. и И. по категоричен начин установяват оспорвания факт.
Намира наказанието и размера на уважената гражданска претенция за правилни.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец иска потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна, като намира доводите на защитата, изложени в
съдебно заседание за неоснователни .
Подсъдимият
поддържа становището на защитата за
наличе на основание за отмяна на присъдата.
В предоставената му от съда последна дума заявява, че е защитил
гражданка.
Софийски градски
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
взе предвид разпоредбите в закона и извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съотвествие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното :
Подсъдимият Т.Й.М.
е роден на ***г. в гр. Русе, българин, с
българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, с
ЕГН **********.
Частният
обвинетел А.Ц. и С.Т.живеели на семейни начала в дома на Ц.,***. Двамата имала
дете. Към 13.04.2018г. Т.се преместила да живее
при родителите си и брат си, в жилище на адрес гр.София, кв. *****
На 13.04.2018г.,
следобяд подсъдимият М. се намирал пред входа на блока, в който живеел. Около
17.30ч в близост до блок 14, в кв.Ботунец 2 спрял лек автомобил, марка “Опел” с
червен цвят, от които слезли пострадалият Ц. и свидетелят О.Р..
Ц. влязъл във входа, в който бил апартамента, обитаван от родителите на Т., а
Райков отишъл да види сестра си, която живеела в съсединия блок.
Във входа Ц.
срещнал свидетеля С.Т., брат на С.Т., който се прибирал. В този момент две
неустановени по делото лица, придружащи Ц. запушили устата на Т.и го бутнали
навътре в апартамента, като Ц. го ударил, след което излязъл от входа на блока.
Около половин
час след това Ц. отново влязъл във входа на блока, където били свидетелката С.Т.и
нейната сестра М.Т.. Ц. се опитал да хване С.Т., но тя започнала да крещи, че искат да я отвлекат и да я карат да проституира. В този момент, намиращия се пред входа, подсъдим чул виковете, влязал във входа и
тръгнал по стълбите. На площадката между втория и третия етаж Ц. заедно с неустановено
лице с прякор “Ш.” бил хванал С.Т.и я дърпал за косата надолу по стълбите.
Подсъдимият възприемайки случващото се, се намесил и Ц. пуснал С.Т., която заедно със сестра си се прибрала
в апартамента на родителите си. Между Ц. и М. възникнало спречкване, при което
подсъдимият ударил с крак и бутнал частния обвинител. Изплашен Ц. заедно с
придружаващото го лице излези от входа и се насочили към лекия автомобил,
намиращ се пред бл.14, в близост до спирка на градския транспорт, където ги
чакал свидетелят Райков, подсъдимият ги последвал. В близост до паркинга на блока неустановеното по делото
лице подложило крак на Ц., който паднал на асфалта. Приближавайки се до частния
обвинител, М. се обърнал към него с думите: “ Ела, да ти покажа, как се бие жена!”, след което започнал да
нанася удари с ръка и крак в областта на тялото и краката на Ц., както и му нанесъл удар с ръка, свита в юмрук, в областта на
лицето, вдясно. М. преустановил действията си спрямо Ц. и се отдалечил.
Случилото се
било наблюдавано от свидетелката М.А. и св. Н.И., която подала сигнал на тел 112 в 18,19ч. В разговора с
оператора св. И. съобщила, че лицето, което е нанасяло удари е останало пред
входа на бл.14, в кв.Ботунец 2.
На 14.06.2018г. били проведени разпознавания, при които пострадалия Ц.
и свидетелката А. посочили подсъдимия като лицето, което нанесло удари върху Ц. на 13.04.2018г.
От заключенията
на СМЕ е установено, че в резултат на нанесения удар с юмрук от страна на
подсъдимия М. на Ц. било причинено счупване на лицевите кости в дясно -дясна
ябълчна /зигоматична / кост, с “вбиване” на латералния ръб на дясната орбита в
мастно тяло на дясната орбита, което е причинило на пострадалия и реализирало
медикобиологичната характеристика “счупване на челюст”, довело до трайно зтруднение в
дъвченето и говоренето за период повече от 30 дни, като механизмът на
получаване на посочените травматични увреждания отговаря да е ппричинен от
удари с ръка и вероятно крак.
Пострадалият Ц.
престоял в болница за лечение от 14.04.2018г. до 23.04.2018г.
На 18.04.2018г. била извършена оперативна интервенция на лицето под анестезия. След изписването си от болница Ц. около
4-5 месеца не можел да се храни нормално
и изпитвал болки
Настоящият
състав на съда намира, че с оглед на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства фактическата
обстановка, която е възприета от районния съд се установява по несъмнен начин.
Въззивният съдебен
състав споделя напълно направения в мотивите към атакуваната присъда анализ на
наличната по делото доказателствена съвкупност. Изводите на районния съдия са
правилни, като при изследването не са допуснати логически грешки. Съдът е
обсъдил прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон
доказателствените материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
В
продължение на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че от събарните по делото
доказателстав не може да се установи авторството на деянието. Въззивната
инстанция се съгласява изцяло с изложеното в тази връзка от районния съд .
Показанията на свидетелките М.А. и `Надежда И. са категорични относно
възприетите от тях факти и обстоятелства. Тези показания са изключително
последователни, логични и съответни помежду си. Констатираното противоречие в съдържанието
на показанията на свидетелката И., депозирани
в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство, е отстранено чрез процесуална възможност,
съгласно разпоредбата на чл..281,ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, като съдът анализирайки заявеното от
свидетелката, след прочитане на показанията й и предвид
подадения от нея сигнал на тел 112, правилно е установил и причината за това, а
именно, че същата е присъствала на спречкването на Ц. със свидетеля С.Т. и след това на
нанасянето на удари от подсъдимия на Ц.. Не на последно място И. е категорична,
че именно М. е удрял пострадалото лице, на което след това самата тя е оказала
помощ. Тези свидетелски показания, наред с наличието на непротиворечива писмени
доказателства по делото, с която кореспондират дават основание и на въззивния
състав да възприеме същите за достоверни и в
този смисъл да се съгласи с изводите на районния съд относно наличието
на безспорни и категорични доказателства, установяващи освен подсъдимия като автор
на инкриминираното деяние и механизма на
извършване на същото.
Въззивният съд,
като прие описаната по-горе фактическа обстановка и като отговори на
възражението на жалбоподателя, стигна до извода, че:
Подсъдимият Т.М. е осъществил състава на чл.
129, ал.2 вр. 1 НК, като: на 13.04.2018г около 18.00ч в гр. София, в кв. Ботунец 2 , пред бл.14 и спирка на градския транспорт чрез нанасяне на
удар с ръка, свита в юмрук на А.Ц., му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лицеви кости в дясно - “счупване
на челюст”, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето в период
повече от 30 дни.
Чрез своите действия, а именно нанасяне на
удар, със свита в юмрук ръка на Ц., подсъдимият е причинил на пострадалия
телесни увеждания съответстващи на възприетия от законодателя критерий за средна телесна повреда, тъй като счупването на челюст е довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето на Ц. за повече от 30 дни. Възможността за самонараняване при падането на
асфалтовата повъхрност е категорично изключена от вещите лица, при депозираните от тях
заключения
От субективната
страна на деянието е извършено от подсъдимия, както правилно е посочила първата
инстанция при пряк умисъл, тъй като нанасяне на удар с юмрук със сила в областта на лицето, безспорно води
до настъпване на посоченото травматично увреждане т.е. подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния
хакактер на деянието, което осъществява, като е предвиждал и е искал настъпването
на последиците от него.
Съвсем правилно районният съд е посочил, че
макар пръвоначалната намеса на подсъдимия в конфликта между. Т.и Ц. да е била
морално оправдано, то последващото му поведение, а именно преследването
на пострадалия, който се е оттеглил и
възпозването му от обстоятелството, че същият е бил съборен на земята от неустановено по делото лице и
нанесените му удари с ръка и крак установяват прекия умисъл на подсъдимото
лице.
При
индивидуализация на наказания , първата инстанция е съобразила правилно всички
обстоятелствата по делото, а именно, както личността на подсъдимото лице ,
която не е с висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно
минало и наличието на влошено здравословно състояние, така и предхождащите
деянието обстоятелствата, а именно проявената агресия от пострадалия
към свидетелката С.Т.. От значиние при определяне на размера на наказинето е било
преценен и механизма на извършеното от подсъдимия деяние, а
именно преследването на пострадалия и нанасянето на удари ,след като същият е бил съборен на земята, което определя
значителна степен на обществена опасност на самото деяние. Излагайки съображенията си , с които
настоящия съдебен състав се съгласява, районният съд е определил наказание в близък до минималния срок размер, от
“Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като е отложил изпълнението на
същото с оглед наличието на основанията, посочени в чл.66,ал.1 от НК за срок от
три години.
Законосъобразно
с оглед признаване на подсъдимият за виновен за извършено престъпление по
чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК, районният съд е приел за доказан по основание, предявения от
пострадалия от престъплението гражнадски
иск, с които се претендира обезщетение за претърпепи неимуществени вреди от
пострадалия Ц.. Тези вреди се изразяват в претърпените от Ц. болка и страдание от момента
на нанасяне на удара на 13.04.2018г., през престоя в болничното заведение,
извършената оперативна интервенция до пълното му възстановяване едва след 4 -5
месец. Въззивната
инстанция се съгласява и с размера на отсъденото обезщетение, като намира , че
сумата от 7000лв в достатъчна степен ще компенсира подстаралото лице. В тази
връзка правилно е и отхвърлен иска до предявения му размер от 30 000лв(
С оглед изхода по делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК е решен и въпроса за разноските
В заключение и предвид съвпадение
между крайните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв,
присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. Въз основа на
извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният
съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл. 334‚ т.
6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
Потвърждава присъда от 16.07.2020г. по НОХД № 880
/2019г., по описа на 7 състав, НО, СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.