Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
19.07.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на четвърти
юли две хиляди двадесет
и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700092 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Д.К. ***
против Решение № *******/23/24.04.2023г. на
Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието в
частта, с която е отказано предоставяне на достъп до обществена информация. В
жалбата се изтъква, че е налице отказ за предоставяне на заявен от
жалбоподателя достъп до обществена информация, изразяваща се в посочване на
състава на комисията, определена със Заповед № ***********************. на МП,
както и предоставяне на посочената заповед в пълното ѝ съдържание.
Жалбоподателят К. сочи, че ответникът му е предоставил частичен достъп до
исканата информация, тъй като в предоставената заповед били заличени имената на
осем от десетте членове на комисията. Същият счита, че законът изисква
публичност, респ.публикуване на тази заповед и в противоречие със закона не му
били предоставени данни за имената на членовете на комисията и били искани
съгласия от тези членове за предоставяне на информация за имената им. Според
жалбоподателя в случая не се касае за лични данни. Моли съда да отмени
оспорения административен акт в частта, с която не му е предоставен достъп до
търсената обществена информация и да се задължи министъра на правосъдието да
обнародва цитираната заповед на интернет-страницата на МП. В молба
вх.№835/10.05.2023г. моли за присъждане на направените от него съдебни
разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа
подадената жалба.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието, редовно призован, не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощения главен юрисконсулт Вера Д., която оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Изтъква, че при издаване на оспореното
решение ответната страна се е съобразила изцяло с изискването на чл. 31 от ЗДОИ
като е изискала съгласие от всеки член на назначената изпитна комисия с оглед предоставяне
на поисканите от заявителя лични данни, като предвид дадените изрични съгласия
само от някои членове, е предоставен
частичен достъп до търсената информация. Прави претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., определено съобразно
Наредба за заплащането на правната помощ, като за целта представя списък на
разноските.
В Определение №234/13.06.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните фактически положения по
административноправния спор:
В заявление, заведено с вх.№ *******/27.03.2023 г. в Министерство на правосъдието, жалбоподателят Д.Д.К.
е поискал предоставяне на следната информация:
„Съставът на Комисията, определен
със Заповед № ******** от 27.02.2023 г. на Министъра на правосъдието, както и
самата заповед, които съобразно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ са публични.“.
Заявителят моли на основание чл.
12, ал. 2, пр. 1 ЗДОИ вр. чл. 299, ал.2 ЗСВ исканата информация да му бъде
предоставена чрез публикуването ѝ на интернет страницата на
Министерството на правосъдието в интернет, като на основание чл. 12, ал. 4 ЗДОИ
да му бъде посочено чрез ССЕВ къде е публикувана.
По повод постъпилото заявление, с
писмо изх. №*******#1/27.03.2023г. Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието П.Р.е поискала от
Директора на Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да представи в
6-дневен срок писмен отговор за предоставяне или мотивиран отказ за
предоставяне на исканата информация на Дирекция „Правни дейности“ във вид,
който да може да се предостави на заявителя, като при положително становище да
приложи и копия на документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на
заявителя. С писмо №*******#2/30.03.2023г. Директорът на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП е отговорил на Директора на Дирекция
„Правни дейности“, че съгласно чл. 299, ал. 1 от ЗСВ, министърът на правосъдието със заповед определя деня и часа на провеждане
на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, състава на комисията за
провеждане на изпита и допуснатите до изпита стажант-юристи, като в изпълнение
на разпоредбата на чл. 297а ЗСВ министърът на правосъдието е издал Наредба № 1
от 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност (Наредбата), с която е
определил и реда за провеждане на изпита за юридическа правоспособност. В
писмото са цитирани нормите на чл. 23, ал. 2 и 6 и чл. 24, ал. 1 и 4 от
Наредбата и е направено тълкуване, според което наредбата изисквала издаването
на две отделни заповеди – една за насрочване на изпита и една за назначаване на
изпитната комисия, като единствено за заповедта за насрочване на изпита и
списъка на допуснатите кандидати имало изискване за публикуване на
интернет-страницата на Министерството на правосъдието. Относно информацията за
поименния състав на изпитната комисия, назначена със Заповед № ********/27.02.2023
г. на министъра на правосъдието, която ще проведе изпита за придобиване на
юридическа правоспособност на 01.04.2023 г. и на 11.04.2023 г., е дадено
становище за поискване на изричното съгласие на председателя и членовете на
изпитната комисия, включително поради обстоятелството, че в заповедта се
съдържа информация за определеното възнаграждение на членовете на изпитната
комисия. Изказано е мнение и за възможност Дирекция „Правни дейности“ да поиска
изрично становище по заявлението за достъп до обществена информация от
председателя на изпитната комисия, назначена със Заповед № ********/27.02.2023
г. на министъра на правосъдието. С писмо изх. №*******#5/31.03.2023г.
Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието е поискал
от Инспектора по ЗСВ и Председател на комисия, назначена със Заповед № ********/27.02.2023
г. на министъра на правосъдието, да представи в 6-дневен срок писмен отговор за
предоставяне или мотивиран отказ за предоставяне на исканата информация на
Дирекция „Правни дейности“ във вид, който да може да се предостави на
заявителя, като при положително становище да приложи и копия на документите,
които счита, че следва да бъдат предоставени на заявителя. С писмо изх. №*******/03.04.2023г.
Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието е
уведомил заявителя за това, че на основание чл. 31 ал.1 ЗДОИ срокът за
разглеждане на заявлението е удължен с 14 дни, тъй като поисканата в
заявлението информация се отнасяла до трети лица и било необходимо тяхното
съгласие за предоставянето ѝ. С писма от 05.04.2023г. Директорът на
Дирекция „Правни дейности“ в МП е поискал от общо 10 лица, чиито имена са
заличени в представените по делото писма, в 3-дневен срок от получаване на
съобщението за писмото да дадат изрично писмено съгласие за предоставяне на
исканата от заявителя информация, изразяваща се в сведения за трети лица, на
основание чл. 31 ал.2 ЗДОИ. Броят и длъжностите на посочените в писмата
адресати водят до предположението, че това са петимата редовни и петимата
резервни членове на назначената изпитна комисия. От материалите по
административната преписка е видно, че изрично съгласие за предоставяне на
личните им данни, искани от заявителя, са дали само двама от членовете на
комисията – съдия от ВКС Е.А.и адв.А.П.– член на ВАдвС, докато двама инспектори
ЗСВ са изразили изрично несъгласие, а останалите запитани лица не са направили
волеизявления. В писмо изх.№*******/07.04.2023г. до Директора на Дирекция
„Правни дейности“, подписано от инспектор ЗСВ
е отговорено, че няма нормативно задължение Министерство на правосъдието
да публикува заповедта, с която се назначена състава на комисията за провеждане
на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, а всяко публикуване на
имена следва да бъде направено след получено изрично писмено съгласие от всеки
член на изпитната комисия. Посочва се, че поставените от заявителя въпроси
освен, че не оказват влияние върху обществения живот в държавата, не
съставляват обществен интерес и нямат обществено значение, целят дискредитиране
на членовете на комисията, както и са уронващи престижа и доброто име на
Министерство на правосъдието. След изразените становища, с писмо изх. №*******#16/19.04.2023г.
Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието П.Р.е
поискала от Директора на Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да
предостави поисканата със заявление за достъп до обществена информация peг. № *******/27.03.2023
г. от Д.К. информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията,
която засяга интересите на третите лица, които не са изразили изричното си
писмено съгласие за предоставянето й. В писмото са посочени членовете на
изпитната комисия, които са дали изрично съгласие и тези, които са изразили
изрично несъгласие за предоставяне на данните им. С писмо №*******#17/24.04.2023г. Директорът на Дирекция „ВСВ“ в МП е изпратил
на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП във връзка с направеното от
последния искане Заповед № ********/27.02.2023г. на
министъра на правосъдието в pdf формат, в която са заличени имената на всички
редовни и резервни членове на назначената изпитна комисия с изключение на
двамата от тях, дали изрично съгласие.
Въз основа на получената информация
ответникът – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието, заместван от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, е издал оспореното
Решение №*******/23/24.04.2023г., с което е предоставил частичен достъп до
заявената обществена информация при спазване на чл. 31 ал.3 ЗДОИ и ЗЗЛД като на
заявителят К. е предоставено по електронен път чрез ССЕВ копие на Заповед №***********************.
на Министъра на правосъдието, в което предварително са заличени имената на
редовните и резервни членове на назначената с тази заповед комисия с изключение
на имената на двама резервни членове. Постановеният частичен отказ е мотивиран
с правното основание на чл. 37 ал.1 т. 2 ЗДОИ, поради защитата на личните данни
на трети лица, каквито според задължения субект се явявали членовете на
изпитната комисия.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт –
решение по чл. 28 ал.2 ЗДОИ, е подписан с КЕП от Ю.Р.Б.от името на П.Р.–
директор Дирекция „ПД“, явяваща се упълномощено лице по ЗДОИ със Заповед №*********/08.08.2022г.
на Министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието като държавен орган е
задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, който следва да се произнесе по така
подаденото заявление, като осигури достъп до обществена информация, която се
създава или се съхранява от него. Видно от представената по делото Заповед №*********/08.08.2022г.
на Министъра на правосъдието, на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са
делегирани от Министъра на правосъдието правомощия да издава решения за
предоставяне или отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да препраща постъпилите в МП заявления по ЗДОИ в хипотезата на чл. 32 ЗДОИ,
както и да уведомява писмено заявителя в случаите, при които се установи, че
подаденото в МП устно запитване и писмено заявление за предоставяне на достъп
до обществена информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. По делото е
налице Заповед №*********/02.12.2022г. на Министъра на правосъдието, съгласно
която считано от 05.12.2022г. П.Р.е преназначена на длъжност „Директор на
Дирекция „Правни дейности“. От Заповед №********/21.04.2023г. на главния
секретар на МП следва, че е наредено през периода на отсъствие на П.Х.Р.-А., Директор
на Дирекция „Правни дейности“, за времето от 24.04.2023г. до 25.04.2023г.вкл.,
същата да бъде замествана от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, като по време на
заместването последната да изпълнява задълженията на отсъстващия служител.
Обсъдените доказателства сочат, че на датата на издаване на оспорения акт
правомощията на органа, на когото са били делегирани същите, са изпълнявани по
заместване от изрично оправомощен служител. Ето защо съдът приема, че е
доказана материалната компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение липсва отменителното основание
по чл. 146 т.1 АПК.
С оспорения административен акт –
решение, органът се е произнесъл в дължимите според чл. 59 ал.2 АПК и разпоредбите
на чл. 34 ал.1 и чл. 38 от ЗДОИ писмена форма и съдържание. Решението съдържа
относимите към естеството на информацията и начина на предоставянето ѝ
реквизити по смисъла на чл. 34 ал.1 ЗДОИ. Изрично е посочено, че предоставеният
достъп е частичен като са изложени фактически и правни съображения за същия. Ето
защо съдът намира, че в случая не е налице и отменителното основание по чл. 145
т.2 АПК.
При протичане на административното
производство, започнало по подаденото от жалбоподателя К. заявление, не се
установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Подаденото заявление е било редовно като напълно съответстващо на
изискванията на чл. 25 ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е
отговорил по същото в рамките на регламентираните в ЗДОИ срокове/14-дневния
срок по чл. 28 ал.1 ЗДОИ, удължен на основание чл. 31 ал.1 ЗДОИ с още 14 дни,
за което заявителят е бил уведомен/. С оглед определената в решението форма на
предоставяне на достъпа по електронен път, не е било наложително и съставяне на
двустранно подписан протокол предвид
разпоредбата на чл. 35 ал.3 изр.посл.ЗДОИ. Ето защо липсва и основание
за отмяна по смисъла на чл. 146 т.3 АПК.
Съдът намира за налични
основанията за отмяна по чл. 146 т.4 и 5 АПК – противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, при което жалбата се явява основателна.
Съдебният контрол върху
основанието по чл. 146 т.4 АПК за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката за наличие на установените от
компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като основания в акта,
за правилната им квалификация и за това дали от тези факти следват
разпоредените с акта правни последици. В мотивите на оспореното решение са
посочени две фактически основания за постановения частичен отказ: 1/направеното
от органа тълкуване на нормите на чл. 299 ал.1 ЗСВ във връзка с чл. 23 ал.2 и
ал.6 и чл. 24 ал.1 и ал. 4 от Наредба №1/01.02.2019г. за придобиване на
юридическа правоспособност, според което заповедта, с която министърът на
правосъдието определя състава на комисията, която ще проведе изпита за
юридическа правоспособност, не подлежи на публикуване на интернет – страницата
на МП; и 2/ търсената от заявителя информация за имената на членовете на
изпитната комисия, назначена от МП, засягала интересите на трети лица/членовете
на тази комисия/ и предвид липсата на изрично изразено съгласие от осем от
членовете на комисията, данните за тях не подлежали на достъп.
Правото да се търси и получава
информация е конституционно признато от чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията
на РБългария, като това т.нар. комуникационно право изисква насрещното и
корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществена
информация, с изключение на нормативно предвидените хипотези на ограничения на
това право. Един от регламентираните в действащото законодателство правни
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е реда
по ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България
има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. Разпоредбата на чл. 3 ал.1
ЗДОИ, определяща задължените субекти, гласи, че този закон се прилага за достъп
до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в
Република България, наричани по-нататък "органите". Легалната
дефиниция на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2
ал.1 ЗДОИ и съгласно същата обществена информация по смисъла на този закон е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна. Според легалното определение на понятието "официална обществена
информация", дадено в чл. 10 ЗДОИ, това е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия. А съгласно чл. 11 от ЗДОИ "служебна
обществена информация" е информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации.
Като гражданин на Република
България жалбоподателят по делото разполага
с правото по чл. 4 ал.1 ЗДОИ, респ. по чл. 41 ал.1 и 2 КРБ. Министърът на
правосъдието се явява задължен субект по ЗДОИ относно създаваната и
съхраняваната в Министерство на правосъдието като ведомство информация с характер на обществена. Търсената
от жалбоподателя информация за състава на комисията, назначена със Заповед № ********/27.02.2023
г. на министъра на правосъдието, за да проведе насрочения за месец април 2023г.
изпит за придобиване на юридическа правоспособност, се явява обществена
информация, тъй като въз основа на същата гражданите ще имат възможност да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект при
изпълнение на правомощието му да насрочва и организира провеждането на изпит за
придобиване на юридическа правоспособност, в т. ч. как министърът на
правосъдието определя състава на комисията съобразно законовите изисквания в
този аспект, налице ли са основания за конфликт на интереси между членове на
комисията и кандидати в изпита и т.н. Тази информация е официална по смисъла на
чл. 10 ЗДОИ, тъй като се съдържа в акт на държавен
орган, каквато е заповедта на министъра на правосъдието. Визираното в
оспореното решение правно основание за постановения частичен отказ за достъп до
посочената обществена информация – чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, се отнася до
хипотезата, в която достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е
отказало предоставяне на исканата обществена информация, като същата разпоредба
предвижда едно изключение от това основание за отказ за достъп, а именно,
когато е налице надделяващ обществен интерес. За да се прецени наличието на
фактическия състав на тази хипотеза, следва да се отговори на въпроса дали
членовете/редовни и резервни/ на изпитната комисия се явяват трети лица, чиито
интереси биха се засегнали при предоставяне на достъп до информация за имената
им, и ако те са такива, общественият интерес от предоставяне на тази информация
надделява ли над защитата интересите на тези трети лица. В настоящия случай
преценката за засягане на интереси на трети лица се преплита и с въпроса за
защита на личните данни, доколкото търсената информация обхваща имената на физически
лица - членове на изпитната комисия, а принципно те попадат в понятието „лични
данни“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, препращащ към понятието,
дефинирано в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и
на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО. В случая членовете на назначената от министъра
изпитна комисия участват в процедурата по провеждане на изпита за придобиване
на юридическа правоспособност не в качеството си на физически лица, а в
служебно качество. Някои от тях заемат публични длъжности, други изпълняват
публични дейности, а трети са длъжностни лица в администрацията на държавен
орган. Притежаваното от тези лица служебно качество е законово условие за
включването им в състава на изпитната комисия. При това положение не може да се
приеме, че те са трети лица, чиито интереси биха били засегнати при
предоставяне на достъп до обществена информация. Следователно не е налице
визираното в оспореното решение правно основание за отказ по чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ. Такова би било налице при търсене на достъп до информация,
засягаща други физически лица, участващи в лично качество в процедурата, като
например кандидатите в изпита. Макар и да не е посочено в оспорения акт като
основание за отказ, ограничението по чл. 2 ал.5 ЗДОИ за неприложимост на ЗДОИ
по отношение достъпа до лични данни не е относимо към настоящия случай. Целта
на посочената законова норма е изключване приложението на ЗДОИ относно достъпа
до лични данни с оглед гарантиране неприкосновеността на личността и личния
живот и да се защитят физическите лица от неправомерно ползване на личните им
данни. В случая, както се посочи по – горе лицата, данни за чиито имена се
търсят, действат в служебно качество и са определени за членове на комисия с
акт на държавен орган. Константна е съдебната практика, според която имената на
лица, заемащи длъжност в институция, чиито структура, правомощия и правила на
дейност са нормативно регламентирани на основата на принципа на публичността,
не могат да бъдат определени като защитени от закона лични данни. В същия
смисъл е и приетото в мотивите на Решение №4/26.03.2012г. по к.д.№14/2011г. на
Конституционния съд на Република България, че защитата на личните данни на
лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със
защитата на личните данни на останалите граждани, и като пример в подкрепа на
това становище е дадено ежегодното оповестяване в специален регистър на данни
за декларираните доходи и имущество на тези лица с оглед установяване на
конфликт на интереси. В случая лицата, до чиито имена е отказан достъп, са
членове на назначена комисия, която има функциите на колективен орган, извършващ
дейност по оценяване, която е решаваща за придобиване на юридическа
правоспособност от кандидатите стажант – юристи. В този смисъл данните за
техните имена не се ползват с абсолютната защита на ЗЗЛД, а се явяват официална
обществена информация по смисъла на ЗДОИ. В т.см. са Решение № 1619 от
4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2012 г., V о., докладчик председателят И.Д.,
Решение № 240 от 09.01.2008 г. на ВАС по адм. д. №6700/2007 г., трето о.,
докладчик председателят П.И., Решение № 6269 от 04.07.2005 г. на ВАС по адм. д.
№ 10633/2004 г., V о., докладчик председателят З.Т.. В подкрепа на изложеното относно
занижената защита на личните данни на членовете на изпитната комисия е и
разпоредбата на чл. 299 ал.1 и 2 ЗСВ, като от съвкупното тълкуване на двете
алинеи следва, че визираната в ал.1 заповед, с която министърът на правосъдието
определя деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност,
състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи,
подлежи на обявяване в Министерството на правосъдието и на
публикуване на интернет страницата на Министерството на правосъдието в
интернет. Предвиденото в чл. 23 и чл. 24 от Наредба №1/01.02.2019г. за
придобиване на юридическа правоспособност издаване на две отделни заповеди :
една за насрочване на изпита и допускане на кандидатите и друга за определяне
състава на изпитната комисия, представлява уредба, която се отклонява от
регламентацията в по - висшия по степен акт, какъвто е ЗСВ. При положение, че
членовете на комисията са назначени от министъра на правосъдието в служебно
качество и извършват дейност като колективен орган в рамките на открита изпитна
процедура, няма основание за даване приоритет на защитата на личните данни,
каквито са имената им, пред принципите за публичност и прозрачност в работата
на комисията, респ. на назначилия същата държавен орган. Оповестяването на
състава на изпитната комисия е гаранция за откритост, законност и
предотвратяване на конфликт на интереси. Дори и да се приеме, че членовете на
комисията са трети лица по смисъла на чл. 31 ЗДОИ, то защитата на техните
интереси се преодолява при наличие на надделяващ обществен интерес от търсената
информация - чл. 37 ал. 1 т.2 ЗДОИ и чл. 31 ал.5 ЗДОИ. Съдебната практика приема,
че с тези норми законодателят е създал оборима презумпция за
наличие на надделяващ обществен интерес, като тази презумпция възлага тежестта
на доказване върху органа, който следва да установи, че в конкретния случай не
е налице надделяващ обществен интерес. Нормата на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ съдържа
легално определение на понятието "надделяващ обществен интерес", като
се приема, че такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели
разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и
отчетността на субектите по чл. 3. В оспореното писмо липсват изложени мотиви
относно липсата надделяващ обществен интерес от предоставяне на търсената
информация. Изложените по – горе съждения за необходимост от гарантиране на
откритост, законност и липса на конфликт на интереси в работата на назначената
изпитна комисия са достатъчни да обосноват наличието на надделяващ обществен
интерес и съответно да преодолеят защитата на интересите на трети лица. Освен
това следва да се посочи, че само двама от членовете на изпитната комисия са
изразили изрично писмено несъгласие за предоставяне на данни за имената им
така, както изисква чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, докато шест от членовете на комисията
не са изразили в представения срок нито съгласие, нито несъгласие, при което не
попадат в хипотезата на цитираната норма на ЗДОИ.
Предвид изложените съображения,
съдът счита, че не е налице посоченото в оспореното решение фактическо и правно
основание за частичния отказ да се предостави търсената от заявителя информация,
поради което това решение е издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗДОИ и при несъответствие с целта на закона.
Ето защо същото подлежи на отмяна в обжалваната му част, с която е отказан
пълен достъп до данните за имената на членовете от състава на комисията,
назначена със Заповед № ******** от 27.02.2023 г. на Министъра на правосъдието,
като незаконосъобразно и неправилно. Съгласно чл. 41 ал.1 ЗДОИ следва ответната
страна да бъде задължена да предостави на жалбоподателя информацията – предмет
на постановения отказ, а именно пълното съдържание на Заповед № ******** от
27.02.2023 г. на Министъра на правосъдието, включващо имената на всички членове
на назначената изпитна комисия. Съгласно чл. 41 ал.2 ЗДОИ, в случаите по ал. 1
достъп до исканата обществена информация се предоставя по реда на този закон. В
жалбата си, както и в подаденото заявление, жалбоподателят е поискал
информацията да му бъде предоставена чрез публикуването ѝ на интернет –
страницата на МП. Разпоредбата на чл. 27 ЗДОИ задължава органа да се съобрази с
предпочитаната от заявителя форма на достъп до търсената и предоставена
информация. Нормата на чл. 26 ЗДОИ изброява лимитативно различните възможни
форми за предоставяне на достъп. Посочената от заявителя форма – чрез публикуване
на официалната интернет страница на МП, не е сред визираните в цитираната
разпоредба. Сред предвидените форми, близки до посочената от заявителя, са :
преглед на информацията чрез публичен общодостъпен регистър и интернет адрес,
където се съхраняват или са публикувани данните. В настоящия случай е
безспорно, че исканата от заявителя заповед не е публикувана към момента,
поради което тези форми са неприложими. За органа липсва задължение да се
съобрази с посочена от заявителя форма на достъп, която не е предвидена в чл.
26 ЗДОИ, поради което следва заявителят да посочи една от визираните в закона
форми за достъп. В рамките на съдебното обжалване по ЗДОИ съдът е компетентен
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното решение като го отмени
или измени, или отхвърли жалбата срещу същото, като в случай на отмяна на
решението съдът може да задължи органа да предостави информацията, която е
отказал. Не е допустимо съдът да разпорежда на органа да публикува търсената
информация тепърва с цел предоставянето ѝ на заявителя чрез публикуване.
Ето защо оспореното Решение №*******/23/24.04.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието, заместван от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, следва да бъде
отменено в обжалваната му част на частичния отказ и ответният орган следва да
бъде задължен да предостави на жалбоподателя в 14-дневен срок от получаване на
препис от настоящото решение информацията – предмет на постановения отказ, а
именно пълното съдържание на Заповед № ******** от 27.02.2023 г. на Министъра
на правосъдието, включващо имената на всички членове на назначената изпитна
комисия.
По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото
дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на
присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка с
направената от него претенция за разноски е налице документ за внесена държавна
такса от 10 лева Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния
административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
сумата от 10 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.3 от АПК, във връзка с 41 ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********,
като незаконосъобразно и неправилно Решение №*******/23/24.04.2023г.,
издадено от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности“ на Министерство
на правосъдието, действаща в условията на заместване на Директора на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерство на правосъдието, съгласно Заповед №********/21.04.2023г.
на главния секретар на МП, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, представляваща отказ да се
предостави пълното съдържание на Заповед № ******** от 27.02.2023 г., издадена
от Министъра на правосъдието.
ВРЪЩА
административната преписка на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието за ново произнасяне по заявление с вх.№ *******/27.03.2023
г., подадено от Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, в частта, в
която достъпът е частично отказан относно данните за състава на комисията,
назначена със Заповед № ******** от 27.02.2023 г. на Министъра на правосъдието,
като ЗАДЪЛЖАВА Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието да предостави на Д.Д.К. ***, ЕГН – ********** в 14-дневен срок от
получаване на препис от настоящото решение пълното съдържание на Заповед № ********
от 27.02.2023 г., издадена от Министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143 ал.1 АПК във връзка с чл. 40 ЗДОИ Министерство на
правосъдието на Република България да заплати на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********,
сумата в размер на 10/десет/лева, представляваща присъдени съдебни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: