Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1656 Година 2021, 06.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 10.05.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: В.П.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
297 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Постъпила е жалба от Г.Д.Б. ***
срещу Решение №2153-15-15/17.01.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на Б. срещу Разпореждане №**********
по Протокол №2140-15-882 от 05.12.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ –
Пловдив, с което на основание чл.69б ал.2 КСО е отказано отпускането на същия
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление
вх.№2113-15-3653 от 06.08.2019г.
Недоволен от така постановения
административен акт, жалбоподателят го счита за незаконосъобразен и настоява за
отмяната му. Твърди, че неправилно като трета, вместо втора категория е
зачетен стажът, положен при осигурител НПО“УСМА“ МК-Ботунец, клон Пловдив,
ДФ“МК“ – УСМА „МК“ Пловдив и СМА“Метални конструкции“АД Пловдив за периода от
09.01.1986г. до 01.11. 1997г. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за
отхвърлянето и.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
излага в депозирано становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заявление вх.№2113-15-3653
от 06.08.2019г. Б. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст във връзка с новелата на чл.69б ал.2 КСО/доколкото няма данни
лицето да е полагало труд при условията на първа категория/, според която лице,
което е работило 15 години при условията на втора категория труд, може да
се пенсионира, ако е навършило/в случая за 2019г./ 58 години и 04 месеца, има
сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100,
не е придобило пенсия по чл.168 или когато е променило осигуряването си по
чл.4в КСО/л.6-8/.
Към заявлението са представени документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както следва: копие от
осигурителни книжки №********* от 15.04.2003г., от 07.08.2009г. и от
04.04.2018г./л.15-29/; копие от Трудова книжка №415/01.11.1985г., издадена от
АК „Автостопанство“ – Пловдив/л.87-94/; Удостоверение №202/23.10.1980г.,
издадено от поделение 32900/л.86/; Удостоверение обр.УП-3
изх.№227/09.10.2007г., издадено от „Вита 6“АД/л.40/; Удостоверение обр.УП-3
изх.№401/28.09.2016г., издадено от „Градски транспорт – Пловдив“АД/л.39/;
Удостоверение обр.УП-2 изх.№402/28.09. 2016г., издадено от „Градски транспорт -
Пловдив“АД/л.11-12/ и Удостоверение обр.УП-15 изх.№5506-15-1527#1/02.08.2019г., издадено от Началник на отдел „ООА“ при
ТП на НОИ – Пловдив/л.13-14/.
До лицето с писмо от 16.10.2019г. е отправено искане за
представяне на трудов договор, длъжностна характеристика и други първични
документи за условията на труд при „СМА Метални конструкции“АД гр.Пловдив,
както и съдебно решение за незаконното уволнение/л.44/. По делото няма данни
кога това писмо е стигнало до знанието на жалбоподателя, но от негова страна на
22.10.2019г. е входирана декларация, в която посочва, че не разполага и не може
да представи исканите документи, както и декларира, че в периода на работа в
„СМА Метални конструкции“АД е бил шофьор и е карал бордова кола с взривоопасни
и пожароопасни товари, циментовоз и контейнеровоз/л.43/.
На 16.10.2019г. е изпратено и писмо до Началник на
Отдел“КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив с копие до жалбоподателя, с искане да бъдат
установени данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени
дължимите осигурителни вноски от Г.Б. като самоосигуряващо се лице – земеделски
производител за периода от 01.01.2016г. до 06.08.2019г. включително, съдържащи
се в информационната система/регистрите на НОИ/л.42/, като на 25.10.2019г. е
входирана служебна бележка изх.№2113-15-3653#5 с исканата информация/л.41/.
С оглед представените със заявлението документи и
допълнително събраните такива в хода на административното производство,
пенсионният орган с разпореждането си от 05.12.2019г./л.50/ е приел, че право
на пенсия за ОСВ по условията на чл.69б ал.2 КСО през 2019г. мъжете придобиват
при осигурителен стаж 15 години, положен при условията на втора категория труд
и навършена възраст 58 години 04 месеца, при условие, че сборът от осигурителния
стаж и навършената възраст е не по-малък от 100, а Г.Б. е установено, че има
зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 02 години 09
месеца и 05 дни.
Осигурителният стаж за времето от 09.01.1986г. до
30.11.1997г., положен в УСМА МК-Ботунец на длъжност „шофьор на Шкода –
циментовоз, контейнеровоз“ е зачетен от трета категория труд, тъй като
съгласно издадения обр.УП-15 №5506-15-1527#1/02.08.2019г. от ООА при ТП на НОИ – Пловдив, няма данни
за товароподемността на управлявания автомобил, липсват данни стажът към
комунална техника ли е положен, непосредствено в поддържане на санитарно-хигиенно
състояние, в събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци.
Като стаж от трета категория труд е зачетен и останалият
положен такъв при същия осигурител, макар и с променено наименование за
периодите от 01.12.1997г. до 23.11.1998г., от 11.12.1998г. до 04.07.1999г., от
14.09.1999г. до 14.10.1999г. и от 25.10.1999г. до 01.11.1999г., без в
разпореждането да са изложени мотиви в тази връзка.
При това положение, осигурителният стаж на Б., зачетен по
представените редовно оформени документи за периода 01.10.1978г. –
05.08.2019г., е приет за установен, както следва:
Осигурителен стаж от II категория труд
– 02 години 09 месеца и 05 дни за периода от 01.03.1983г. до 20.12.1985г.,
положен при осигурител „Градски транспорт-Пловдив“АД на длъжност „шофьор
автобус“.
Осигурителен стаж от III категория труд
– 34 години 00 месеца и 21 дни.
Превърнат към III
категория труд
на основание чл.104 КСО – 37 години 06 месеца и 05 дни.
Недоволен от така постановеното разпореждане Б. го е
оспорил пред горестоящия административен орган, като към жалбата си е
представил копия на представените към заявлението документи, както и:
- собственоръчна декларация, в която посочва, че в
периода от 09.01. 1986г. до 01.11.1999г. е работил в „СМА – Метални
конструкции“АД гр.Пловдив като шофьор на влекач – Шкода с рег.№П2131ТВ с две
ремаркета – едното циментовоз, а другото контейнеровоз и е извършвал превози
според нуждите на предприятието, товароносимостта на автомобила е над 12 тона и
желае трудът му да бъде зачетен като втора категория и прави искане за
служебно изискване от КАТ на техническите данни за автомобила/55/;
- Заявление от В.И.А., който декларира, че за периода от
1979г. до 1993г. е работил в УСМА – „Метални конструкции“ като монтьор, механик,
директор и по силата на служебните му задължения му е известно, че Г.Д.Б. за
периода на работата му в предприятието е управлявал товарен автомобил Шкода
Европа с рег.№***с товароподемност 20 тона, като са му били зачислени два
прицепа – контейнеровоз и циментовоз с товароподемност над 12 тона/л.56/;
- Заявление от И.Г.В., който декларира, че за периода от
1973г. до 1993г. е работил в УСМ „Метални конструкции“ като шофьор на
ЗИЛ-555-самосвал, а колегата му Г.Д.Б. е управлявал Шкода Европа с рег.№***с
товароносимост над 12 тона, с който е теглил спрямо нуждите два прицепа –
циментовоз и контейнеровоз, които също са били над 12 тона всеки/л.57/;
- Удостоверение изх.№20191216122428/16.12.2019г.,
издадено от Агенция по вписвания по партидата на „СМА Метални
конструкции-София“ЕАД, от което се установява предметът на дейност на спорния
осигурител, а именно – услуги с автотранспорт и строителна механизация,
инженерингова дейност, вътрешна и външна търговия, всяка друга дейност, която
не е забранена от закона и с основна дейност по НКИД – 4941, товарен
автомобилен транспорт /л.58-59/;
- Съдебно удостоверение от 17.12.2019г., издадено от
Районен съд – Пловдив, в което се посочва, че гр.д.№5273/1994г. по описа на
ПРС, ХI гр.с., е образувано на 27.07.1994г. с
предмет чл.360 КТ, ищец Г.Д. *** и ответник УСМА-Мет.конструкции-Пловдив,
делото е архивирано през 2007г. и след 5 години – унищожено, поради изтичане
срока на съхранение /л.60/.
След запознаване с представените към жалбата доказателства
и обсъждане възраженията на Б., ответният административен орган е възприел
изцяло изводите на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, а именно, че към датата на подаване на заявлението, Б. има 02 години
09 месеца и 05 дни осигурителен стаж от втора категория труд. Или, не е
изпълнено условието за наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при
условията на втора категория труд.
Мотивирано е, че осигурителният стаж за времето от
09.01.1986г. до 01.11.1999г., положен в „УСМА“ МК-Ботунец, „МК-УСМА“ Пловдив и
СМА “Метални конструкции“ на длъжност „шофьор на Шкода-циментовоз, контейнеровоз“
е зачетен от трета категория, тъй като съгласно издаден образец УП-15
№5506-15-1527#1/02.08.2019г. от ОАА при ТП на
НОИ-Пловдив няма данни за товароподемността на управлявания автомобил и в
трудова книжка №415/ 01.11.1985г. за оформения стаж от 09.01.1986г. до
01.11.1999г. осигурителят не е направил предложение за категоризиране на труда.
Отделно от това със собственоръчно подписана декларация с вх.№2113-15-3653#4/22.10.2019г. Б. декларира, че не може да представи
първични документи, удостоверяващи условията на труд за горецитирания период,
както и съдебно решение за незаконното му уволнение от 13.07.1994г., а съгласно
данни от регистър на осигурените лица труд, положен от 01.01.1998г. до
01.11.1999г., е трета категория.
Във връзка с възраженията в жалбата, ответният
административен орган е изискал от ООА при ТП на НОИ – Пловдив удостоверяването
на труд за периода от 09.01.1986г. до 01.11.1999г., в отговор на което е
постъпило уведомително писмо с изх.№5506-15-4228#1/07.01.2020г., съгласно което няма данни за вида и
товароносимостта на управлявания от Б. автомобил, за изяснявания период
брутното трудово възнаграждение на лицето не съдържа елемент допълнително
възнаграждение за автомобили с по-голям тонаж, не са предадени лични досиета на
работниците, свързани с трудовата дейност или други трудово-правни документи,
освен ведомости за заплати и няма данни за вида на длъжностите в списъчния
състав в бригадата на лицето.
Посочено е, че разпоредбата на т.26 от отм.ПКТП не
обхваща труда в строително-монтажни фирми на длъжност „шофьор на Шкода – циментовоз,
контейнеровоз“, а разпоредбата на т.53а от отм.ПКТП обхваща труда на шофьори
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
По отношение на представените декларации от В.И.А. и И.Г.В.
и заявеното в тях, че Б. е управлявал автомобил с товароподемност над 12 тона,
е прието, че не могат да се използват за доказателство за категоризиране на
труда, тъй като съгласно чл.40 ал.1 НПОС осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, които документи, съгласно чл.40 т.3 НПОС се
издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Цитирана е и разпоредбата на чл.104
ал.10 КСО, съгласно която категорията труд, както и дейността по чл.69 и
чл.69а, не могат да се доказват със свидетелски показания.
В хода на съдебното производство като свидетели по делото
са разпитани И.Г.В. и В.И.А..
Свидетелят Вършилов заявява, че е започнал работа в
„Метални конструкции“ в Пловдив на „Кукленско шосе“ като шофьор през 1986г. и
е работил до 1993г. Жалбоподателят е дошъл след него, било е преди промяната
през 1989г. Двадесет години свидетелят е работил там от 1975г. до 1993г., като
е карал самосвал. Б. като е дошъл като младо момче е карал „Шкода Мадара“, след
това са му дали циментовоз – взимали са цимент от базата до Сточна гара и са
зареждали техния бетоновъзел, мръсна работа е била неговата, докато свидетелят
е товарел и бягал. Заявява също така, че той самият е работил до 1993г., а
жалбоподателят е останал след него, като последно е работел на циментовоз с
прицеп – това са закачени неща над 15 тона, като той е карал и влекач и
пояснява, че като се свали 20-тонната гилза и влекача тогава кара, това го
знае, защото неговият „ЗИЛ“ е бил четиритонен и е пишело на документите на
книжката на всеки автомобил колко тона е. За да кара циментовоз, е трябвало да
има категория „Е“, докато свидетелят не е карал различни автомобили, а
доколкото знае, жалбоподателят си е имал зачислен камион на него, т.е. той е
карал само един камион, като сутрин заедно са взимали пътните листове, Б. е
возел и контейнери. Пояснява, че прицепът с контейнера представлявал прицеп за
контейнери, които е можело да вози от Сточна гара и от Черноморието, което е
представлявало един сандък. В момента свидетелят е пенсионер, като не са му
признали четири кубика и половина и след това от другаде се е пенсионирал, той
е карал замазки, бетон със съвсем малки камиончета, тъй като тогава е нямало
бетоновози, като в това предприятие е имало и кранове Краз, които са работели и
в България и в Сърбия в Джаковица, имало е и самосвали, както и прицепи като на
жалбоподателя, имало е и по-малки камиони, с които са возени работниците, имало
е фадроми, багер - това е била механизацията. Свидетелят не си спомня
регистрационните номера на техниката, помни само неговия номер на камиона – два
камиона самосвали е карал и помни техните номера, на другите не ги помни,
спомня си само, че автомобилът на Б. е бил светлосин.
Свидетелят А. заявява, че познава жалбоподателя, тъй като
са работили в едно предприятие, той е започнал работа през 1979г., а Б. е дошъл
през 1985г. или 1986г., не помни точно. Предприятието е „Метални конструкции –
Райчо Кирков“ и се е намирало срещу „Рекорд“ на бул.“Кукленско шосе“ в Пловдив.
Свидетелят е започнал работа като помощник шофьор, бил е и механик и шофьор, а
като е завършил висшето си образование е бил директор през последните 3-4
години, като е напуснал предприятието преди Б., който е останал. Посочва, че
жалбоподателят е работил като шофьор, карал е влекач „Шкода“, като е започнал
да кара „Шкода Европа“ преди 1990г., иначе от 1985г. – 1986г. все е бил на
длъжност шофьор и е карал в началото бордова „Шкода“, после влекач, с който е
карал контейнеровоз и циментовоз, защото е нямало всеки ден работа и за едното
и за другото. На следващо място заявява, че тяхното предприятие е построило
всички РУМ-ове в Пловдив, като дейността е била свързана с изработване на
метални конструкции и дограма, направили са цех с прахово боядисване, имало е
бетоновъзел, имало е автостопанство към предприятието, имало е всякаква
механизация, водили са се Управление „Строителна механизация и автоматизация“,
като управата е била в София – Метални конструкции, след това е направен
консорциум с „Главболгарстрой“ малко преди прехода, били са към Строителното
министерство. Спомня си номера на автомобила, който е карал Б., тъй като са му
дали нова „Шкода Европа“, била е синя, с №П2131, старите черни номера. Докато е
бил там свидетелят, жалбоподателят Б. е карал този автомобил, не знае колко е
останал след него в предприятието, което свидетелят е напуснал през 1994г., но
към онзи момент жалбоподателят е карал посочения влекач. Според него,
жалбоподателят е продължил да кара същия автомобил и след 1994г., като данни за
това има от следващите директори в предприятието, с които е поддържал
контакти. Цялата композиция е стигала до 25 тона, а самата „Шкода“ предполага,
че е била 22 тона по регистрация, влекачът на която е бил като на съвременните
тирове.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Отново в хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, вещото лице по
която, след извършена проверка на наличните по делото доказателства, е установило,
че МПС „Лиаз Мадара 110.471“ с рег.№П-2131-ТВ, последващ РВ-2287-ТК е седлови
влекач, което представлява теглещо МПС, предназначено за теглене на полуремаркета/съчленено
ППС/. Предимството пред състав от товарен автомобил с ремарке е, че при равна
товароносимост имат по-малка дължина, а съгласно справка от „Мадара“АД,
гр.Шумен, т.а.“Лиаз Мадара 110.471“ има следните технически характеристики:
собствена маса – 6200кг; маса в готовност за движение 6900кг; технически
допустима максимална маса – 19 000кг; технически допустима максимална
маса на състав от ППС/влекач с полуремарке/ - 38 400кг. На следващо място
експертът посочва, че по делото няма приложен списък на ремаркета и
полуремаркета/прицепи/, които са били собствени или наети за НПО „УСМА“
МК-Ботунец, клон Пловдив; ДФ „МК“ – УСМА „МК“ Пловдив; СМА „Метални
конструкции“АД Пловдив за времето от 09.01.1986г. до 01.11.1999г. и които
отговарят на характеристиките „циментовоз“ и „контейнеровоз“. Съвременните
полуремаркета от тип „цистерна циментовоз“ имат собствена маса от около
7000-8000кг като заедно с товара, масата на състава на ППС/влекач с
полуремарке/ достига до около 40 000кг. Съвременните полуремаркета от тип
„контейнеровоз“ имат собствена маса от около 5000-6000кг като заедно с товара
масата на състава от ППС/влекач с полуремарке/ достига до около 40 000кг.
Със състав от МПС влекач „Лиаз Мадара 110.471“ и ППС полуремарке от тип
„цистерна циментовоз“ може да се превозва полезен товар от около
38 400-6900-7500=24 000кг. А със състав от МПС влекач „Лиаз Мадара
110.471“ и ППС полуремарке от тип „контейнеровоз“ може да се превозва полезен
товар от около 38 400-6900-5500=26 000кг.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
единствената разлика между това, което е представено от „Мадара“АД, Шумен като
справка и от това, което е представено като справка от „Технологичен институт
по автомобилна техника“АД е само в едно от числата. В едната справка от „Мадара“АД,
Шумен, е 19 000кг, а в другата справка от „Технологичен институт по
автомобилна техника“АД е 16 000кг. Посочва, че това е влекач, който товар
сам по себе си не може да носи и за него трябва да се закачи полуремарке, за да
носи полезен товар, и тъй като, когато се закачи полуремарке и двете справки
съвпадат, тази разлика между 19 000кг и 16 000кг, е без значение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при
разглеждане на спора по същество.
Приобщени към доказателствения материал по делото са административната
преписка/л.6-66/, както и представените от жалбоподателя копия на върнатите му
документи, а именно Удостоверение №202/23.10.1980г., издадено от поделение
32900, Трудова книжка №415/01.11.1985г., издадена от
АК-Автостопанство/л.86-94/; Писмо рег.№103000-8272, екз.№2 от 18.05.2020г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което е изпратена
разпечатка АИС-КАТ-РЕГИСТРАЦИЯ, от която е видно, че в системата няма данни за
МПС с рег.№П2113ТВ, а от извършена справка по регистър е установено, че МПС с
рег.№П2113ТВ е Авиа-Преслав фургон, а не Шкода Европа – влекач/л.83-84/; Писмо
рег.№103000-11604 от 03.07.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, с което е изпратена разпечатка АИС-КАТ-РЕГИСТРАЦИЯ на ПС и
собственици, от която е видно, че за МПС с рег.№П2131ТВ няма данни в
системата/л.99-100/; Писмо рег.№103000-18125, екз.№2 от 21.09.2020г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в което се посочва, че
МПС с рег.№П2113ТВ марка „Шкода Мадара 110471“ рама №58216088041 е регистриран
в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР–Пловдив на 20.06.1988г.,собственост на
УСМА-Метални конструкции.На 09.12.97г. е променен регистрационният номер и е
издаден РВ2287ТК. МПС с рег.№РВ2113ТВ марка „Авиа Преслав 1100“ рама №200673 е
регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив на 15.06.1987г.,
собственост на СМК-УМА. На 01.08.1995г. е променена собствеността и издаден
нов регистрационен №РВ5083Н. Посочва се в писмото, че съгласно чл.144 ал.2 ЗДвП
собствеността на регистрирани МПС се прехвърля с нотариално заверен писмен
договор, а не с регистрация в сектор „Пътна полиция“, поради което „Пътна
полиция“ може да предостави информация за актуална собственост само към момента
на заявявана промяна в регистрацията на автомобилите /л.106 и сл./; писмо
изх.№53/11.12.2020г. от „Мадара“АД, ведно с приложените към него заверени копия
на страници от Инструкция за обслужване и поддържане на автомобили и шасита
ЛИАЗ, които са относими към исканите данни за автомобил Шкода Мадара
110.471/л.119-138/; писмо изх.№031/18.11.2020г. от „Технологичен институт по
автомобилна техника“АД, в което е представена изисканата по реда на чл.192 ГПК
справка, а именно: марка на ППС – ЛИАЗ Мадара; модел – 110.471-седлови влекач;
технически допустима максимална маса на ППС – 16000кг; технически допустима
максимална маса на състав от ППС/композиция/ - 38400кг; натоварване на оси:
първа ос – 6500кг. и втора ос – 10000кг; собствена маса/по заводска
спецификация/ - 6200кг., отчитайки неточностите в посочената справка,
посочените данни са за ППС – „ЛИАЗ-Мадара“ 110.471 с наклоняема кабина и
дизелов двигател, с уточнение, че през 80-те години на ХХ век, неточно
гражданственост е добило наименованието Шкода Мадара/използвано и от органите
по регистрация на МПС/л.139/.
Други доказателства в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният административен акт – Решението на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата
от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1,
т.1 КСО административен акт от компетентен орган. В конкретния казус
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са точни, а направените
въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния
стаж, положен от жалбоподателя за периодите от 09.01.1986г. до
30.11.1997г. при осигурител НПО „УСМА“ МК – Ботунец, респ. СМА – Метални
конструкции, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при
условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен
като такъв от трета категория. По отношение на останалия стаж при този
осигурител, а именно от 01.12.1997г. до 23.11.1998г., от 11.12.1998г. до
04.07.1999г., от 14.09.1999г. до 14.10.1999г. и от 25.10.1999г. до
01.11.1999г., който също е зачетен като такъв от трета категория труд,
възражения са изложени единствено в жалбата по административен ред с посочване,
че липсват мотиви, но доколкото в оспореното решение ответният административен
орган е посочил, че същият се зачита като такъв от трета категория по данните
в Регистъра на осигурените лица, и с оглед липсата на възражения в тази насока
в жалбата до съда, следва да се приеме, че същият не се оспорва от Б..
Както вече се посочи,
подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира
пенсиониране по реда на чл.69б ал.2 КСО, която разпоредба дава право на лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да
придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31 декември
2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от 31
декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
Спор, че за лицето са
налице изискуемите навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, не
се формира. Спорът е относно наличието на 15 години стаж при условията на втора
категория труд, като в тази връзка следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 КСО
са дадени кумулативно и при липсата на което и да било от посочените условия на
заявителя не следва да се отпуска пенсия.
От административния
орган са зачетени 02 години 09 месеца и 05 дни осигурителен стаж при условията
на втора категория труд, или, за да се пенсионира по този ред, на
жалбоподателя са необходими минимум 12 години 02 месеца и 26 дни.
С разпоредбата на
чл.53а ПКТП/отм./, е създаден преференциален режим за пенсиониране при
условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и автобуси от
транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и
междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
Съответно
разпоредбата на т.26 ПКТП/отм./ визира строително-монтажни работници/без
дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия,
работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и
фаянсаджия/, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната
дейност/включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт/,
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство
и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени
стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни
машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип
„Раней“. Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна,
подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на
изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви
изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в
производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници,
заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.
И най-сетне, според
т.67 ал.1 ПКТП/отм./ трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I
и II на правилника, след които са цитираните по-горе т.26 и т.53а, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда.
Следователно, за да е
налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на
посочените основания, е необходимо да е установено, че трудовата функция на съответното
лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с
товароподемност 12 и повече тона/т.53а ПКТП/отм./, съответно че видът на
машините, управлявани от конкретния машинист, са били строителни или
пътни/т.26 ПКТП/отм./.
В разпоредбата на
чл.40 ал.1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 КСО, а според ал.3 на същия член,
документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
По отношение
приложението на чл.53а ПКТП/отм./ в конкретния случай се твърди полагане от Б.
на труд като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В
тази връзка следва да бъде съобразено, че дефиниция на понятието
„товароподемност“ липсва както в ПКТП/отм./, така и в други нормативни актове,
налично е обаче в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
такава по отношение на понятието „товароносимост“, употребено в Инструкция №13
от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, в сила от 01.01. 2000г., с която наредба е отменен ПКТП и урежда
идентични случаи, а именно признаване на втора категория труд на шофьори на
товарни автомобили. Така, съгласно §1 т.36 ДР ППЗДвП, „товароносимост“ е максималната
обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно
средство конструктивно е предназначено да превозва.
От събраните по
делото доказателства от една страна не се установява по безспорен начин нито
конкретният автомобил, управляван от жалбоподателя, нито неговата
товароносимост/товароподемност. Действително, през спорния период Б. е работил
като шофьор в НПО“УСМА“ МК-Ботунец, клон Пловдив, ДФ“МК“ – УСМА „МК“ Пловдив и
СМА“Метални конструкции“АД Пловдив. В разплащателните ведомости на
предприятието за този период обаче, както и в трудовата книжка на лицето няма
никакви данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство,
което е управлявал жалбоподателят. Такива данни не се събраха и чрез
заключението на вещото лице и показанията на разпитаните по делото свидетели.
До извод в обратната насока не водят и представените справки от ОД на МВР –
Пловдив, доколкото същите установяват единствено, че за периода 20.08.1988г. до
04.12.2000г. „СМА-Метални конструкции“АД е бил собственик на товарен автомобил
с рег. №П2131ТВ, променен на РВ2287ТК, но не и че този е автомобилът,
управляван от жалбоподателя. Именно за установяване на определени факти от
значение за правния спор от страна на съда са допуснати и свидетелски
показания, които обаче не са конкретни, пълни и последователни, тъй като не
съдържат конкретни данни относно управлявания през спорния период автомобил от
Б.. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че свидетелят Вършилов заявява, че
не помни регистрационните номера на техниката, а помни само номерата на
управляваните от него автомобили, същевременно обаче, в представеното в хода на
административното обжалване заявление е декларирал, че автомобилът на колегата
му Б. е: „Шкода Европа ПВ-21-31 ТВ с
торавобемност над 12 тона …“. Отделно от това, в своите показания същият
свидетел посочва, че въпросният автомобил е светло син, докато в представената
справка от ОД на МВР – Пловдив се сочи, че е с основен цвят – тъмно син и
допълнителен цвят – червен. По-конкретни са показанията на другия свидетел – А.,
който посочва, че помни номера на автомобила, който е бил син, а именно П2131,
което се доближава до посоченото от него в заявлението, също представено в
хода на административното обжалване, където е декларирал, че спорният автомобил
е с рег.№***и с товароподемност 20 тона, които показания обаче също не внасят
яснота по спорния въпрос, а именно управлението на въпросния товарен
автомобил, който освен всичко друго и да е с товароподемност 12 и повече тона
през целия спорен период, а именно от 09.01.1986г. до 01.11.1997г.
Независимо от
гореизложеното, дори и да се приеме, че действително управляваният от Б.
автомобил е въпросната Шкода с рег.№ПВ2131ТВ, от представената от ОД на МВР –
Пловдив справка се установява, че технически допустимата максимална маса, т.е. максималната
обща маса на товара, което както вече се уточни по-горе представлява именно
товароподемността/товароносимостта на автомобила, е 6 800кг./л.107/. С
други думи казано отново не се установява жалбоподателят да е управлявал товарен
автомобил с товароподемност 12 и повече тона.
Все в тази насока и
следва да се посочи, че сферата на предположенията е дали и какви ремаркета
и/или полуремаркета са били прикачвани на въпросния автомобил, за да се приеме,
че неговата товароподемност /товароносимост се е увеличила до 12 и повече
тона, поради което и съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му
част като такова, установяващо по безспорен начин спорните по делото
обстоятелства, доколкото констатациите на вещото лице са свързани единствено с
предназначението и товароподемността на т.а. „Шкода Европа“ – влекач с
рег.№П-2131-ТВ, последващ РВ-2287-ТК, с производствен индекс 110.471 и
евентуален състав от МПС с посочения по-горе влекач и ППС полуремаркета от тип
„цистерна циментовоз“ или „контейнеровоз“, което по никакъв начин не
установява, че същите са управлявани от жалбоподателя през спорните периоди.
Представената по
делото трудова книжка също не може да обоснове извод в противната насока, тъй
като за спорния стаж са вписани единствено следните длъжности – „шофьор на
Шкода“, „шофьор на циментовоз“, „шофьор“, „шофьор на циментовоз и
контейнеровоз“ и „шофьор на контейнеровоз“ без данни за тонажа на автомобилите.
Що се отнася до
възражението в жалбата, че административният орган не е обсъдил отразения в
трудовата книжка шифър на длъжността, се установява, че такова вписване е
налично само по отношение на стажа за периода от 01.10.1991г. до 30.05.1992г.,
а именно **********, което вписване, съгласно Класификатора на длъжностните
наименования, утвърден със Заповед №109 от 12.08.1991г. на Министъра на труда и
социалните грижи, в сила от 01.07. 1991г./отм./, касае шофьори на товарен, вкл.
специален автомобил до 25 тона. С други думи казано, отново не се установява
конкретният тонаж на управлявания от жалбоподателя автомобил, доколкото същият
може и да е бил 5, 15 или 20 тона и други до 25 и все ще е вписан под този
шифър.
Следващият спорен
момент е дали изпълняваните трудови функции от Б. могат да го определят като
лице, изпълнявало длъжностни „машинист на строителни или пътни машини“ в
какъвто смисъл е разпоредбата на т.26 ПКТП/отм./.
В тази връзка следва
да се посочи, че още с решение №4443 от 07.05.2007г. на ВАС по адм. д. №
1651/2007г., VI отд. е прието, че машинистите на всички видове строителни и
пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т.26
ПКТП/отм./, но само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия
и фирми, а освен това е необходимо тези машини да се използват именно като
строителни или пътни в посочения отрасъл. Именно с оглед на това и в този
влаган смисъл тези машини следва да се считат за строителни по смисъла на т.26
ПКТП/отм/. Подобни са били и изводите на друг състав на ВАС на РБ, направени в
решение №3037 от 4.03.2013г. на ВАС по адм. д. №14893/2012г., VI отд., където
изрично е посочено, че приложеният списък към т.26 ПКТП/отм./ на видовете
строителни и пътни машини не е задължителен, а е указателен, поради което от
втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове
строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени
в този списък. В по-актуалната практика на ВАС/т.напр. решение №6971/
29.05.2018г., постановено по адм. дело №7032/17г. по описа на ВАС, VI отд./ се
приема, че шофьорите на товарни автомобили, подпомагащи и осигуряващи
строително-монтажната дейност, не са машинисти на строителни и пътни машини по
смисъла на т.26 изр. трето ПКТП/отм./, защото товарните автомобили, чиято
функция е превоз на товари, не са строителни или пътни машини. Такива/строителни
или пътни/ са машините, които извършват изкопни работи /трактори с кофи,
верижни и колесни багери, фадроми, скрапери и др./, изливане на
бетон/бетонпомпи, бетоновози,
довършителни машини за бетон и т.н./ или полагане на асфалт/гудронатори и други
машини за асфалт/, повдигане на товари, строителни елементи и др./напр.
автокранове, верижни или колесни ескаватори, автоплатформи, автовишки и т.н./.
Такива са и тръбополагащите машини, заваръчните машини, подемната и полагащата
техника, дъмпери, самосвали и др.
В този ред на мисли е
необходимо да се анализира какви са били конкретно “машините”, управлявани от Б.
за спорните периоди.
Както вече се посочи,
по делото не може да бъде установено по безспорен начин кои са конкретно
управляваните от жалбоподателя автомобили. От Приложеното по делото обаче
Уведомително писмо изх.№5506-15-4228#1/
07.01.2020г. на Началник на Сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Пловдив/л.52/ се
установява, че за периода м.08.1988г. – м.12.1988г., т.е. за период от 6
месеца, по отношение на Б. в разплащателните водомости, е налице отразяване за
положен труд на бетоновоз, което обстоятелство се подкрепя и от Удостоверение
обр.УП-15 изх.№5506-15-1527#1/02.08.2019г.,
издадено от Началник на отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив/л.13-14/, в което
за периода м.02.1988г. – м.12.1988г. е налице вписване за управление на бордови
автомобил и бетоновоз от м.02.1988г. до м.12.1988г. Доколкото не е спорно, че
за процесния период Б. е бил шофьор, т.е. управлявал е машини/тъй като
превозните средства са също вид машини/ и са налице данни в разплащателните
ведомости за част от спорния период, а именно от м.08.1988г. до м.12.1988г. да
е управлявал бетоновоз, следва да се приеме, че в случая е налице приложение на
разпоредбата на т.26 ПКТП/отм./. Или, положеният от жалбоподателя труд за
периода м.08.1988г. – м.12.1988г. е такъв от втора категория и следва да бъде
зачетен от органите на пенсионното осигуряване като такъв. Няма как да бъде
зачетен трудът, положен за останалите периоди, за които в трудовата книжка също
има вписване, че касае управление на циментовоз, доколкото, както вече се
посочи и по-горе, в разплащателните ведомости липсват данни в тази насока.
Независимо от
гореизложеното обаче, въпросният осигурителен стаж/6 месеца/ отново не е
достатъчен, за да изпълни условието на чл.69б ал.2 КСО за наличие на 15 години
стаж от втора категория труд.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение
№2153-15-15/17.01.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане №600311 4420 по Протокол №2140-15-882 от 05.12.2019г. на
Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на Б.
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление
вх.№2113-15-3653 от 06.08. 2019г., поради което жалбата ще следва да бъде
отхвърлена.
По разноските.
При посочения изход на спора, на
ответника се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт,
който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ
бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Б. *** срещу Решение №2153-15-15/17.01.2020г. на
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-882 от 05.12.2019г. на
Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.69б ал.2 КСО
е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по негово заявление вх.№2113-15-3653 от 06.08.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.Д.Б. ***, да заплати на
Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 сумата от 100/сто/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: