гр. Стара Загора, 22.03.2021 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори март две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4956 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по главен иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД и евентуален иск
по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът
„Макро-Кор“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 05.01.2015 г. между него и
„Нактис-Галия“ ООД бил сключен договор за доставка на стоки, по силата на който
ответното дружество извършвало към ищеца доставки на стоки за хранителната промишленост
срещу възнаграждение. Цитираният договор бил прекратен на 31.12.2015 г.,
съгласно уговорения в последния срок.
Впоследствие
на 02.01.2018 г., между дружеството ищец и „Галия Соф“ ООД, ЕИК *********, бил
подписан Договор за доставка на стоки, съгласно който ищецът възложил, а „Галия
Соф“ ООД, като доставчик приело да извършва доставка на стоки - суровини и
материали за хранителната промишленост, срещу възнаграждение. Към договора било
подписано допълнително споразумение от 02.01.2018 г., с което се уреждало и
продължаване срока на договора до 31.12.2019 г.
За
извършени по договора доставки „Галия Соф“ ООД издало фактура на „Макро-кор“
ЕООД, а именно:
Фактура
№ **********, с дата на издаване 22.04.2019 г. за сумата от 7 233, 78 (седем
хиляди двеста тридесет и три и седемдесет и осем) лева с ДДС.
След
получаване на фактурата, на 22.04.2019 г., „Макро-Кор“ ЕООД направило плащане
по нея на 03.05.2020 г., което следвало да бъде в полза на доставчика по
договора и издател на фактурата, а именно: „Галия Соф“ ЕООД, но поради
техническа грешка, сумата била преведена по сметката на „Нактис Галия“ ООД - в
ликвидация, която била посочвана в издаваните от страна на дружеството към
ищеца фактури по вече прекратения договор за доставка
Към
момента на извършване на превода „Макро-Кор“ ЕООД нямало търговски или каквито
и да било взаимоотношения с дружеството в ликвидация „Нактис Галия“ ООД, което
да бъде прието за основание за така направения превод. Съответно плащането по
фактурата към „Нактис Галия“ ООД вместо към „Галия Соф“ ЕООД - издател на
фактурата, било направено без основание. Предвид изложеното, и вследствие
направения грешен превод, "Нактис Галия" ООД - в ликвидация се
обогатило неоснователно, както за сметка на реалния доставчик и издател на фактурата
по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, така и за сметка на ищеца, който не бил обвързан с
правна сделка, следователно и не дължал престиране.
Съгласно
цитираната по-горе разпоредба .„който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне". Трайната
съдебна практика и правна доктрина поддържали становището, че начална липса на
основание е налице в случаите на разместване на имуществени блага при липса на
валиден юридически факт, който да оправдае имущественото разместване.
В
този смисъл, видно от изложеното до момента, между „Макро-Кор“ ЕООД и ответното
дружество липсвало правно основание за преминаване на блага от имуществото на
ищцовото дружество към имущество на ответното.
Към
настоящата молба прилагат банково извлечение от банковата сметка на „Макро-Кор“
ЕООД, от който се удостоверявало извършения превод в полза на „Нактис Галия“
ООД, от 03.05.2020 г., в размер на 7 233,78 лв.
Поради
това считат, че „Нактис Галия“ ООД, ЕИК *********, прекратено с решение на
окръжен съд Стара Загора № 166 от 21.03.2019 г., по търговско дело № 345/2018,
последното, действащо чрез своя ликвидатор, било длъжно да възстанови
неоснователно получените суми в полза на „Макро-Кор“ ЕООД.
Искането
е на основание чл.55 от ЗЗД да се осъди „Нактис-Галия“ ООД - в ликвидация, да
възстанови неоснователно получените суми в размер на 7 233,78 лева в полза на
„Макро-Кор ЕООД.
Ищецът
прави искане, при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен първия
предявен осъдителен иск, да се разгледа иск по по чл.59, ал.1 от ЗЗД за
възстановяване на сумата, с която ответното дружество в ликвидация се е
обогатило за сметка на обедняването на ищцовото дружество без правно основание
за това,
Претендирана
е законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебните и деловодни
разноски.
Дружеството ответник е в ликвидация, но не е
заличено като субект на правото съгласно актуална справка в ТР.
В срока по чл.
131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на
преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както
задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му
в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел
становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца
обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени
доказателства.
Редовно призован
ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл.
238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните
предпоставки на чл.
238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства – Фактура
№ **********, с дата на издаване 22.04.2019 г., два броя договори за доставка,
допълнително споразумение и извлечение от банкова сметка ***ние за вероятна
основателност на исковата претенция.
Предявен
е главен иск на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД. В тежест на ищеца е
да докаже плащане на сумата от 7 233, 78 лева в полза на „Нактис Галия“ ООД, а
в тежест на ответника е да докаже основание за плащането.
С
представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав
по така предявените искове.
Налице са всички
материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на
разпоредбата на чл.
238, ал.1 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск
следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски в размер на 290 лева държавна
такса.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "НАКТИС-ГАЛИЯ" ООД, ЕИК *********, в ликвидация със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. ГРАФ ИГНАТИЕВ
№ 41, прекратена търговска дейност с решение № 166 от 21.03.2019 г., по т.дело
№345/2018г., на окръжен съд Стара Загора, с назначен ликвидатор Мария Минчева
Иванова да заплати на "МАКРО-КОР"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Валентина Владкова Присова
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, ул. Индустиална
зона чрез адв. Д.Д. сума в размер на 7
233,78 лева с ДДС, представляваща цена по фактура № ********** от
22.04.2019 г. и неоснователно получена от ответника, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 30.11.2020г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА "НАКТИС-ГАЛИЯ" ООД, ЕИК *********, в ликвидация със седалище
и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. ГРАФ ИГНАТИЕВ № 41,
прекратена търговска дейност с решение № 166 от 21.03.2019 г., по т.дело
№345/2018г., на окръжен съд Стара Загора, с назначен ликвидатор Мария Минчева
Иванова да заплати на "МАКРО-КОР"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Валентина Владкова Присова
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, ул. Индустиална
зона чрез адв. Д.Д. разноски в размер на 290 лева
държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: