Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба с вх. № 803/26.02.2025 г., подадена от „АМС 2022“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 2; представлявано от А. М. С. – управител и съдебен адрес за съобщения и призовки гр. Русе, [улица], ет. 2 срещу Решение № 35/07.02.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0000211/27.01.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. С посоченото ПНПОМ е наложен запор върху банкова сметка на дружеството. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отмени цитираното ПНПОМ и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. В., АК Русе, която поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата.

Ответната страна – Териториален директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Р. М. - Б., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата, в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК , подадена директно до съда, поради което впоследствие, с писмо вх. № 1175/17.03.2025 г. ответникът е представил административната преписка. Жалбата е депозирана от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания за форма и реквизити, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001825000209-020-001/13.01.2025 г. е възложена ревизия на И. П. А.. В хода на ревизията е постъпило Искане № Р-03001825000209-039-001/23.01.2025г. за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) от ръководителя на ревизията (главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна), отправено до Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна. Като мотив за искането е посочено, че в хода на ревизията на "АМС 2022" ЕООД са установени неотчетени приходи от продажби на стоки в търговски обект на дружеството. Във връзка с тях са установени задължения за корпоративен данък за 2023 г. в размер на 23 547.00 лева и дължим ДДС в размер на 14 626.00 лева. Посочено е в искането, че ревизионният акт ще бъде издаден на 25.07.2025 г.

Във връзка с предявеното искане, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000211/27.01.2025 г., са наложени обезпечителни мерки – „Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: - ТБ/доставчик на платежни услуги ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА за сумата от 42223.00 лв.“. Процесното ПНПОМ е връчено на дружеството по електронен път на 26.01.2025 г.

В преписката е налично писмо от Обединена българска банка от 27.01.2025 г., с което банката уведомява административния орган, че „запорът е наложен и по сметката на длъжника има недостатъчно авоари за обезпечаване на вземането“.

ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000211/27.01.2025 г. е обжалвано от дружеството по административен ред с жалба вх. № Ж-18-4/04.02.2025 (по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис Русе) в законоустановения срок пред директора на ТД на НАП Варна. В жалбата се сочи, че ПНПОМ е неправилно, незаконосъобразно и нецелесъобразно. Направено е изявление, че това е единствената банкова сметка на дружеството и наложения запор затруднява неговата дейност. Твърди, че „обжалваното постановление и наложените с него предварителни обезпечителни мерки са незаконосъобразни и нецелесъобразни, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материални закон и неговата цел.“. Иска се от решаващия орган да отмени обжалваното ПНПОМ.

Във връзка с жалбата, с която е сезиран, директорът на ТД на НАП Варна е постановил Решение № 35/07.02.2025 г., с което жалбата на дружеството срещу процесното ПНПОМ е оставена без уважение. В мотивната част на решението са разгледани подробно всички възражения на жалбоподателя и е направен извод за тяхната неоснователност. В жалбата е посочено, че решението е връчено на 20.02.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя. В молба с вх. № 1310/21.03.2025 г., в частта относно приложенията, т.1, адв. В. е посочила, че връчването е на 18.02.2025 г. в 15:40 часа. На л. 17 от делото ответникът е представил Известие за доставяне ИД PS 9000 94G580 К, че процесното решение е връчено лично на адв. В., като процесуален представител, на 18.02.2025 г. В съдебно заседание се установи, че решението е връчено на 18.02.2025 г. на процесуалния представител на дружеството.

Недоволно от така постановеното решение, дружеството обжалва същото чрез процесуален представител в настоящото съдебно производство с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Посочено е, че в обжалваното решение и в ПНПОМ не е надлежно обоснована и мотивирана обезпечителна нужда въз основа на която решаващият орган допуска налагането на исканата предварителна обезпечителна мярка. Претендира се липсата на мотиви относно въведените в решението твърдения, че събирането на задълженията ще бъде затруднено, както и че са налице предпоставките по чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Изложени са разсъждения относно приложимостта на чл. 121 и чл. 195 от ДОПК. Релевират се подробни възражения за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направено е позоваване на принципа на съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК, като се прави извод, че публичният изпълнител трябва да направи самостоятелна преценка дали са налице предпоставките за предварително обезпечаване на задълженията. В жалбата се сочи, че е необходимо административният орган да представи доказателства относно изпълнително основание. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него постановление, като се претендират разноски.

С молба с вх. № 1310/21.03.2025 г. като доказателства по делото са представени банкови извлечения за периода от септември 2024 г. до януари 2025 г., с цел доказване на факта, че запорираната банкова сметка е необходима за дейността на дружеството.

Представено е и Удостоверение за наличие или липсата на задължения изх. № 18020225000837/19.03.2025 г. на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК., издадено от ТД на НАП Варна, офис Русе, че дружеството няма задължения.

В проведеното по делото съдебно заседание на 01.04.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя ангажира писмени доказателства относно факта, че дружеството е възпрепятствано да извършва нормална търговска дейност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ппредмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, при съобразяване на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК е решението на директора на ТД на НАП Варна. Трябва да се посочи, че по аргумент от чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на ПНПОМ.

Контролът за законосъобразност се реализира на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за приложимостта на разпоредбите за обжалване на РА към всички други актове, издавани от органите по приходите, доколкото в ДОПК не е предвидено друго.

Процесните актове – ПНПОМ и обжалваното решение са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 3 от ДОПК компетентността за издаване на ПНПОМ принадлежи на публичния изпълнител. Обжалваното решение, като резултат от разглеждането на жалбата на дружеството по административен ред, също е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 197, ал. 1 това е директора на компетентната териториална дирекция на НАП. Този въпрос не е спорен между страните.

Не са налице нарушения във формата на разглежданите актове. Процесното ПНПОМ отговаря на изискванията на чл. 196, ал. 1 от ДОПК, а решението е мотивирано съгласно чл. 97, ал. 1 от ДОПК. Не могат да бъдат споделени като основателни твърденията в жалбата и в пледоарията на процесуалния защитник на дружеството в съдебно заседание относно необосноваността на обезпечителната нужда и липсата на мотиви в тази насока. Съдът посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. Документ от този вид, който обосновава наличието на мотиви е именно Искане № Р-03001825000209-039-001/23.01.2025г. за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ от ръководителя на ревизията.

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.

Обезпечителните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания в хода на ревизионното производство. Целта е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха попречили на събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.

Компетентният публичен изпълнител следва да извърши преценка дали действително ще бъде невъзможно, респективно затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК разполага с правомощието да наложи обезпечение, т.е. преценката се реализира в условията на дискреция.

В този смисъл при издаване на ПНПОМ не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са правилата за издаване на ПНПОМ и за постановяване на решението от директора на ТД на НАП Варна, като принципно жалбоподателят не въвежда възражения в тази насока.

Както обжалваното решение, така и потвърденото с него ПНПОМ, са съответни на материалния закон.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал. 2 Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал. 2 Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Следователно законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Наличието на тези обстоятелства е доказано в искането на ръководителя на ревизията. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Първата хипотеза, посочена в чл. 197, ал. 3, изречение първо от ДОПК, при която съдът може да отмени ПОМ не е налице в конкретния случай. Не са представени нито с жалбата, нито до приключване на съдебното дирене доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, наложени с процесното ПНПОМ.

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, изречение второ от ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане на жалбоподателя. За налагането им не се изисква изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК и затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалната норма на чл. 121, ал. 1, изречение първо от ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт за тях да е издаден като изпълнителен титул. Впоследствие, при вече издаден РА, с който се установяват публични вземания ще бъде издадено друго ПНПОМ, които не са предварителни по своя характер.

Спорът по същество се свежда до преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, изречение трето от ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК според която В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Анализът на посочената правна норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения. Изпълнението на тези изисквания съставлява и мотивиране на ПНПОМ. В настоящия случай съдът намира, че изискванията са изпълнени като изложените обстоятелства в искането от 23.01.2025 г. за предварително обезпечаване на задължения, следва да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

В случая, постановлението, чиято законосъобразност е предмет на оспорения в настоящото производство административен акт, има за свое фактическо основание не само предполагаемия размер на задължението на жалбоподателя, посочен от ревизиращия орган в отправеното искане, но и наличието на данни за установени неотчетени приходи от продажби на стоки в търговски обект на дружеството.

Доколкото се касае за предварителна обезпечителна мярка, към момента на налагането й не се изисква публичното вземане, което се очаква да бъде безспорно установено в хода на ревизията, да бъде конкретно доказано. Това доказване предстои да се извърши в хода на ревизионното производство, което в настоящия случай към момента на постановяване на обжалваното решение не е приключило.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Целта на уредбата е защита на публичния интерес, на фиска за да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща е обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В разглеждания казус това обстоятелство по отношение на жалбоподателя е изследвано както в искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и в постановлението за налагането им като е констатирано, че размерът на активите/имуществото на жалбоподателя не напълно обезпечава размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени. Всяко евентуално действие от страна на длъжника с неговото имущество безспорно би затруднило събирането на установените публични вземания, а в зависимост от вида на действието е възможна хипотеза, при която същите да се окажат несъбираеми. По тази причина органът по приходите, извършващ ревизията на дружеството, правилно е предприел действия по обезпечаване на държавните вземания.

В този смисъл наличието на обезпечителна нужда е обосновано както в самото ПНПОМ, така и в обжалваното решение като са изложени мотиви за необходимостта от налагане на ПОМ, поради което не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл. 195, ал. 2 от ДОПК.

В жалбата се сочи, че с издаването на ПНПОМ, потвърдено с обжалваното решение е нарушен чл. 121, ал. 3 от ДОПК, съгласно който Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съдът не установи подобно нарушение. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска и обществото. Твърденията в жалбата, че е налице непропорционалност на наложената мярка не съответства на действителността защото законодателно са налице множество възможности, които биха позволили на жалбоподателя да продължи функционирането си.

В жалбата, а и в съдебно заседание се твърди, че с налагането на запор върху единствената банкова сметка се затруднява дейността на дружеството, особено във връзка с разплащанията по Договор № 6626/04.01.2023 г. за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост (принадлежаща на Община Русе) като предмета на договора е подробно описан в чл. 2 от същия. Според изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, на дружеството са необходими около 3 000 хиляди лева месечно за да покрива необходимите разходи – плащане на наемна цена по цитирания договор, тротоарно право; електроенергия, ВиК и др. Според жалбоподателя запорирането на неговата банкова сметка го поставя в неблагоприятни за него условия, тъй като следва да извършва касови плащания вместо банкови такива и това води до увеличаване на разходите. В молба с вх. № 1310/21.03.2025 г. изрично се сочи от жалбоподателя следното: „Счетоводният отдел започва да извършва всички плащания и задължения към държавата в брой, в това число и плащанията за наем, тротоарно място и др. такси към Община - Русе също се заплащат на каса в брой, което е съпроводено с допълнителни и по-високи такси за обслужване.“. Към молбата са приложени следните банкови извлечения от Обединена българска банка за извършени банкови транзакции по сметка с титуляр „АМС 2022“ ЕООД, както следва:

От 02.01.2025 г. – 31.01.2025 г.

От 02.12.2024 г. – 31.12.2025 г.

От 01.11.2024 г. – 29.11.2024 г.

От 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г.

От 02.09.2024 г. – 30.09.2024 г.

От представените извлечения може да се направи извод, че ежемесечно дружеството заплаща на банката пакетна цена в размер на 13.,90 лева, което позволява за реализираните банкови трансакции да не се заплаща друга такса. Дружеството заплаща банкова такса в размер на 1,40 лева за всяка трансакция към бюджета – например за различни видове осигуровки. В някои случаи сумата от 1,40 лева за извършени междубанкови преводи впоследствие е възстановена по сметката на дружеството. Не може да се установи кои суми са заплатени за електроенергия и ВиК тъй като не са отбелязани специално и не може да се установи дали за тези банкови преводи се дължат банкови такси. За извършените плащания към Община Русе в посочените периоди за наем по посочения договор и за тротоарно право не се установява да са заплащани допълнителни банкови такси.

Тезата за възникнали допълнителни разходи след запорирането на банковата сметка на дружеството се поддържа и в съдебно заседание, като за целта се ангажират

следните писмени доказателства:

Договор за наем № 6626/04.01.2023 г., сключен с Община Русе

1. Платежно нареждане от Инвестбанк от 24.03.2025 г. за сума в размер на 2 121,60 лева – наем за април 2025 г.

2. Платежно нареждане от Инвестбанк от 18.03.2025 г. за сума в размер на 433,84 лева – тротоарно право.

3. Платежно нареждане от Инвестбанк от 21.02.2025 г. за сума в размер на 2 121,60 лева – наем за март 2025 г.

4. Платежно нареждане от Инвестбанк от 18.02.2025 г. за сума в размер на 433,84 лева – тротоарно право.

5. Квитанция № **********/13.02.2025 г. от „Енерго-про Варна“ ЕАД на стойност 806,89 лева, платена на 21.02.2025 г.

6. Квитанция № **********/13.03.2025 г. от „Енерго-про Варна“ ЕАД на стойност 1 123,31 лева, платена на 24.03.2025 г.

7. Фактура № **********/01.03.2025 г., издадена от „ВиК“ ООД Русе на стойност 217,73 лева и фискален бон.

8. Фактура № **********/01.02.2025 г., издадена от „ВиК“ ООД Русе на стойност 38,68 лева и фискален бон.

От така представените доказателства не се установява заплащането на допълнителни такси и възникването на допълнителни разходи за дружеството. Напротив, при касовото плащане не се дължат банкови такси и няма ежемесечна такса пакет, която дружеството да заплаща на банката.

С молба с вх. № 1310/21.03.2025 г. дружеството е представило като доказателство Удостоверение за наличие или липсата на задължения изх. № 18020225000837/19.03.2025 г. на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК., издадено от ТД на НАП Варна, офис Русе, че няма задължения. В защитната си реч процесуалният представител на жалбоподателя изрично подчерта факта за липса на задължения към бюджета. Следва да се отбележи, че ако действително дружеството не е имало задължения, то жалбоподателят е можело веднага да се позове на този факт и да уведоми публичния изпълнител за този факт. Напротив, посоченото удостоверение е издадено по искане на дружеството, подадено на 18.03.2025 г. Следователно, в периода 27.01.2025 г. – 18.03.2025 г. дружеството е предприело действия за заплащането на същите.

В ДОПК са предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността си, поради което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са възраженията на дружеството. В нито един момент не се сочат действия на жалбоподателя, които той се е опитал да предприеме за да преодолее последиците от налагането на ПОМ – например да поиска да му бъде издадена банкова гаранция или да представи обезпечение в ценни книжа.

Относно възражението, че в ДОПК не е предвидено като ПОМ налагането на запор върху бъдещи постъпления по сметката на дружеството, следва да се посочи, че след налагането на обезпечителната мярка, с писмо с изх. № 050018-000-0053492/ 29.01.2025 г., банката е уведомила ТД на НАП Варна, че „запорът е наложен по сметката на длъжника има недостатъчно авоари за обезпечаване на вземането“. В условията на обвързана компетентност публичният изпълнител е длъжен да предприеме налагането на такива обезпечителни мерки, които да гарантират заплащането на задълженията на съответното данъчно задължено лице след установяването им по надлежен ред. В конкретния случай, при липса на достатъчно имущество, което да гарантира бъдещите вземания на фиска, правилно е наложен запор и върху бъдещите постъпления по банковата сметка на дружеството. След като няма други активи, които да бъдат представени за обезпечения на бъдещи вземания на хазната, то правилно запорът е наложен върху банковата сметка на дружеството.

Съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите правни норми, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил следното изявление „Правя възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като считам, че такова не се дължи, доколкото юрисконсулта не е запознат изобщо с материалите по делото.“. Съдът не споделя изразеното твърдение нито в частта относно прекомерност на възнаграждението (в искането на ответника не е посочена точна сума, която се претендира за присъждане), нито относно показаното познаване на процесуалния представител на ответника на проблемите, свързани със съдебния спор. В този смисъл възражението на адв. В. не може да бъде уважено.

Решението на съда не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 803/26.02.2025 г., подадена от „АМС 2022“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 2; представлявано от А. М. С. – управител и съдебен адрес за съобщения и призовки гр. Русе, [улица], ет. 2 срещу Решение № 35/ 07.02.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0000211/27.01.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

ОСЪЖДА „АМС 2022“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебния акт по следния начин:

1. На дружеството жалбоподател чрез процесуалния му представител адв. М. В., АК Русе на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника директор на ТД на НАП Варна на електронен адрес [интернет адрес]@[интернет адрес]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.