№ 258
гр. Варна, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр.чл.341, ал.2 от НПК.
Постъпил е частeн въззивен протест от прокурор при ВОП, срещу
Определение № 938 от 02.11.2022 год. по ЧНД № 1176/2022 год. по описа на
Окръжен съд-Варна, с което е постановено условното предсрочно
освобождаване на л.св. В. В. О., ЕГН ********** от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години,
наложено му по реда на групирането с определение по ЧНД № 1436/2015 г. на
Окръжен съд - Варна, с установен изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от 3 година, 8 месеца и 19 дни и пробационна мярка по
чл. 42а, ал.2, т.2 от НК-„задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за същия срок.
В протеста се излагат съображения за необоснованост на изводите на
ВОС, че осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне и
превъзпитание. Според прокурора към момента на постановяване на
атакуваното определение е била налице само една от кумулативно
предвидените предпоставки, само тази по чл.70, ал.1, т.1 от НК. Според
изложеното в протеста престоят в пенитенциарното заведение не бил
достатъчно дълъг, за да се приеме, че личната опасност на дееца била
достатъчно снижена.
В условията на евентуалност се поддържа искане за изменение на
протестираното определение в частта относно продължителността на
наложената съпътстваща корекционна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, която
не била съобразена с ограничението от три години, установено в чл.70, ал.6
от НК.
Постъпило е и мотивирано становище на Началника на Затвора Варна, в
1
което молбата на осъденото лице О. е подкрепена отново. Аргументацията е
подробна и акцентира на неоснователност на въззивния протест, чийто
основен довод е свързан с недостатъчна продължителност на престоя на
осъденото лице в затвора. От своя страна пенитенциарната администрация,
счита че следва адекватно да се отчетата постигнатите резултати от
корекционната работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата,
довели до изграждане у осъденото лице на трайна положителна нагласа, която
се наблюдава както в оценката на осъдения към извършеното от него
престъпление, а така също и по отношение на неговото поведение в местата
за лишаване от свобода за трайно преосмисляне на житейските ценности и
стриктно спазване на установените правила в МЛС. Отчитайки позитивни
промени в неговите нагласи се констатира, че си е поставил социално
значими цели , мотивирайки се да ги реализира извън условията на МЛС.
Анализирайки и други доказателствени източници, Началникът на Затвора
Варна в крайна сметка поддържа становище, че в конкретния случай са
представени достатъчно доказателства за успешно приключен процес на
поправяне и превъзпитание на осъденото лице О., вследствие на настъпила
трайна и устойчива промяна в неговата личност, както и за наличие на
достатъчно съхранени и развити личностни ресурси, и не на последно по
значението си място затвърдена мотивация за водене на обществено
приемлив начин на живота. Молбата е въззивната инстанция да потвърди
определението на ВОС като правилно и доказателствено обосновано.
Изразява се становище за основателност на протеста единствено досежно
продължителността на наложената пробационна мярка, която следва да бъде
коригирана на три години.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящото
въззивно производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална
легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и
съответност. Разгледан по същество се преценява като частично основател.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Лишеният от свобода е за първи път в МЛС. Търпи групирано
наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1436/2015 на
Окръжен съд – Варна на основание чл.115 от НК, в размер на 12 години
лишаване от свобода. Начало на изпълнението 01.07.2016г.
Преди това осъденото лице е изтърпяло на основание чл.68 от НК и 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е с начало
30.01.2015 г.
По делото е безспорно, че л.св. О. е изтърпял към момента на
разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна - 8 години, 3 месеца и 27
дни, от които 6 години, 4 месеца и 18 дни са изтърпени фактически, а 1
2
година 11 месеца и 9 дни от положен труд, което е повече от изискуемата от
закона една втора.
Безспорно е, че В. О. се е включвал в реалния трудов процес в Затвора
Варна.
Оценката на риска на правонарушителя при постъпването му в Затвора-
Варна диагностицира вероятност за рецидив на средно ниво-42т. Като
основни зони на дефицит за л.св. са отчетени - отношението към
правонарушението и уменията за мислене. Риск от вреди е отчетен на ниско
ниво по отношение на обществото.
Актуалната оценка на риска от рецидив понижава стойностите си като
отчита 36т., понижение с 6 пункта спрямо предходната оценка. Отчетено е
понижение в зоната отношение към правонарушението. Рискът от вреди
запазва ниските си нива.
Л.св. О. проявява самокритичност и признава вината си. В процес на
осъзнаване на факторите, провокирали деянието и погрешните действия,
довели го да затвора.
Лишеният от свобода О. е работил както следва:
На 11.08.2015 г., с Протокол № 5, на Комисията по чл. от 73 ЗИНЗС
(отменен), режима му е заменен в по-лек от първоначално постановения от
съда, а именно от СР на ОР, и е преразпределен в ЗООТ „Разделна“.
Със Заповед № 295/14.10.2015 г., на началник на 30 „Разделна“, е
назначен като „Общ работник“, на външен работен обект, без охрана, с
възложител „Хидрострой“ АД.
На 29.02.2016 г., е преместен в затвор гр. Варна в процесуално качество
на подсъдим, по НОХД 1436/2015 г. на Варна ОС.
След привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 1436/2015 г.
на Варна ОС О. е назначен, на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 и 5 ЗИНЗС, да
полага доброволен труд по почистване и поддръжка на Мебелен цех и
прилежащите към него помещения, в изпълнение на Заповед № Д-
169/21.04.2017 г., на началник на затвор гр. Варна.
Със Заповед № 174/05.05.2017 г., на началник на затвор гр. Варна, на
основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, му е възложено да полага доброволен
труд, за обучение по професия „Общ работник“, в цех „Профили“, към
затвора гр. Варна.
На 12.04.2019 г., в изпълнение на Заповед 9/12.04.2019 г., на началник
на затвор гр. Варна, на осн. чл. 63. ал. 1, във вр. чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС, е
преразпределен в ЗОЗТ „Разделна“.
Със Заповед № 91/22.04.2019 г„ на началник на 30 „Разделна“, на
основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, му е възложено да полага доброволен
труд, в и извън района на затворническото общежитие.
Със Заповед № 67/01.10.2020 г., на началник на затвор гр. Варна,
3
режима му е заменен в по- лек от първоначално постановения, а именно от
строг на общ.
На 23.07.2021 г., в изпълнение на Заповед 555/06.07.2021 г., на началник
на затвор гр. Варна, в з. с. от 22.07.2021 г., е настанен в МЛС от открит тип -
ЗООТ „Разделна“, поради, което, на осн. чл. 170, ал. 3 от ППЗИНЗС, със
Заповед № 154/08.07.2021 г., на ВПД началник на 30 „Разделна“ е спрян от
работа в Цех за разглобяване на дървени палети, обслужван само от лишени
от свобода, от категорията закрит тип.
Със Заповед № 161/05.08.2021 г„ на ВПД началник на 30 „Разделна“, е
назначен на външен работен обект, с възложител „Шери Ю“ ЕООД.
Със Заповед 691/21.07.2022 г„ издадена от началник на затвор гр.
Варна, в з. с. от 06.08.2022 г„ режима му е заменен в по-лек от изпълнявания,
а именно от общ на лек.
Според становището в пробационния доклад, л.св.О. е демонстрирал
устойчиви и необратими положителни промени в модела на мислене и
поведение. Видно от текущ доклад, изготвен на 06.10.2022 г. от инспектор
СДВР, на който е възложена работата по конкретния случай, са
препотвърдени диагностицираните с оценката на риска от рецидив в
предходния отчетен период стойности, и ниската вероятност от рецидив на
правонарушителя. В резултат на провежданата с л. св. О. корекционна
дейност, са изпълнени всички приети с плана по присъдата цели и задачи,
съгласно утвърдените принципи на прогресивната система за пенитенциарно
въздействие. Отчетена е устойчива и необратима компенсация във всички
изведени на входа зони, с базисни и съпътстващи личностни дефицити, в
динамичните показатели, с потребност на правонарушителя от помощ:
отношение към правонарушението, нагласи, взаимоотношения, образование и
обучение, и умения за мислене. За пореден отчетен период риска от рецидив
бележи устойчиво ниска степен на вероятност. Отчетен е общ спад, спрямо
входните резултати, в размер на 13 пункта. В резултат на провежданата с л.
св. О. корекционна дейност са изпълнени всички приети с плана по присъдата
цели и задачи, съгласно утвърдените принципи на прогресивната система за
пенитенциарно въздействие. Наблюдава се системно, устойчиво понижение
на всички показатели, материализиращи профила на потребностите от помощ
на правонарушителя, като постигнатите резултати трайно попадат в ниския
диапазон, до актуалните 36 т. Значителна част от този резултат, в размер на
15 пункта, се формира от стойности, диагностицирани в зони, със статични
показатели, имащи константен характер - настоящо правонарушение и
криминално минало. Спрямо профила от 10.03.2017 г. е отчетен общ плавен
спад в динамичните показатели, в размер на 6 пункта, а спрямо изготвеният
на входа, от 13 пункта. Достигнати са устойчиви резултати, попадащи в
ниския диапазон, представляващи числова функция на постигната личностна
трансформация, която има необратим характер. Това, според пробационния
доклад, е достатъчен аргумент и показател, който гарантира преодолени
4
личностни дефицити и ниска степен на вероятна опасност за други членове на
обществото. Емпирично доказателство за това е неговото устойчиво
положителното поведение, през целия му престой, в условия на наложени в
три МЛС ограничения - за дългосрочна по своята продължителност присъда
не е допускал случаи на укоримо поведение. Напротив, видно от другия
полюс на прилаганата, спрямо него дисциплинарна практика е поощряван
общо 31 /тридесет и един/ пъти, в условията на три МЛС, повече от
половината, от които с домашен отпуск, включително с ползване на
полагаема годишна почивка, извън района на общежитието. В цялост е
приложена прогресивната система за пенитенциарно въздействие - от СР,
последователно е поставен на ОР /и настанен от ЗТ в ОТ МЛС/, а в
последствие и на ЛР. По двете наложени наказания е положил общо 1430
работни дни, а по второто 1373 р. д. /към датата на становището, изготвено от
ИСДВР, който работи по конкретния случай/.
На тази база, логично и становището на Началника на Затвора Варна е
положително – приема се, че е налице убедителност на данните за настъпили
трайни положителни промени в поведението на осъдения.
Изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да приеме,
че личността на ос.л.В. О. е претърпяла значителни положителни промени и
разполага с нужния ресурс за успешно интегриране в обществото и водене на
социално приемлив начин на живот.
Всичко изложено по-горе, води до извод за наличие и на втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, най-малкото защото в продължение на
повече от 8/12 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода” се
наблюдава стабилна положителна тенденция в неговото поведение. Срокът на
неговото пребиваване в затвора е продължителен и това гарантира
проследяване на поведението на осъденото лице през годините и изключва
възможността за някаква превратна преценка или „имитация” на социално
желано поведение от страна на лишения от свобода. В продължение на вече
повече от 6 години спрямо осъденото лице е било осъществявано
корекционно въздействие, което е отчело настъпването на положителни
промени. Безспорно останалите неизтърпени от ос.лице О. 3 години и 8
месеца и 4 дни са със значителна продължителност, което обаче изрично е
изключено от българския законодател от подлежащите на обсъждане факти
при формиране на решение за УПО. В чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на
Комитета на министрите на държавите-членки относно условното
освобождаване (освобождаването под гаранция) на Съвета на Европа изрично
е посочено, че критериите, които лишените от свобода лица трябва да
изпълнят, за да бъдат освободени условно, трябва да бъдат ясни и
категорични. Те също трябва да бъдат реалистични, в смисъл, че трябва да се
5
вземат под внимание личността на задържаните и социалните и икономически
обстоятелства, както и наличието на програми за възстановяване. В
конкретния случай въззивната инстанция намира, че л.св.В. О. е постигнал
значителна корекция в онези зони на дефицити, които подлежат на промяна и
в този смисъл са реалистични. Обстоятелството, че е извършил убийство, не
може да бъде заличено, нито променено, тъй като то е факт от миналото на
л.св. Същевременно обаче В. О. в настоящия момент вече е осъзнал
противоправния характер на постъпката си, изразява съжаление и е изградил
мотивация да води социално приемлив начин на живот. О. разполага и с
нужния за това личностни ресурси – интелектуален, поведенчески и социален
– постоянно жилище, семейство, изградени трудови навици и мотивация за
полагане на продължителни усилия за постигане на набелязани
предварително цели, подкрепа от близкото семейно обкръжение. Затова
въззивната инстанция намира, че възможните положителни промени за
личността на осъденото лице В. О. са настъпили и нуждата от продължаване
на пенитенциарното третиране е отпаднала.
Поради изложеното по-горе въззивната инстанция изцяло споделя
извода на първата инстанция, че са изпълнени законовите критерии за
допускането на условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна остатъка от наложеното на л.св. В.
В. О. „Лишаване от свобода” към 21.11.2022 г. възлиза на 3 години 8 месеца и
4 дни. В рамките на три години от изпитателния срок, въззивната инстанция
също намира, че корекционното наблюдение следва да бъде продължено по
отношение на осъдения О., чрез налагане на пробационна мярка по см. на
чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител, така както е постановил и първоинстанционния съд, но при
ограничението установено в чл.70, ал.6 от НК.
Водима от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за правилно и законосъобразно, но следва
да бъде изменено по отношение единствено на изпитателния срок и
продължителността на наложената пробационна мярка. Мотивиран от
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 938 от 02.11.2022 год. по ЧНД № 1176/2022
год по описа на Окръжен съд-Варна, като:
1. УСТАНОВЯВА изпитателен срок по отношение на л.св. В. В. О.,
ЕГН ********** от ТРИ ГОДИНИ, ОСЕМ МЕСЕЦА И ЧЕТИРИ ДНИ;
6
2. ПОСТАНОВЯВА пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК
да се прилага за три години от така установения изпитателен срок .
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7