Р
Е Ш Е Н И Е
№
43
гр. Елена, 24.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в
публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 21 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № ***г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“
на Комисия за защита на потребителите, за нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона
за защита на потребителите на осн. чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл.
233, ал. 2 и чл. 222 от Закона за защита на потребителите на ЕТ „Д. Д. С.“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. З., област Велико Търново, ул. „С.П.“
№ **, представляван от Д. Д. С., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева).
Недоволен е останал ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З.,
представляван от Д. Д. С.. Същият е подал жалба против наказателното
постановление. Счита, че последното е незаконосъобразно, неправилно и издадено
в нарушение на процесуалния закон и материалния закон. Намира, че адм.-наказващият
орган не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е
приложил правилно закона. Нарушителят, моли, ако се прецени, че е налице
укоримо поведение от негова страна, да се приложи чл. 28 от ЗАНН, т.к. деянието
е малозначително и липсват вредни последици, както и че същият няма предходни
нарушения. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП № ***г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ на Комисия за
защита на потребителите, като незаконосъобразно. Същият прави алтернативно
искане, а именно да се измени наказателното постановление в частта, касаеща
имуществената санкция, като се намали същата в размер на под законоустановения
минимум.
Жалбоподателят ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З.,
представляван от Д. Д. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Същият, се представлява от адв. Д.Г.Д. ВТАК, който поддържа подадената жалба.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответник-жалба Регионална дирекция гр.
Русе към Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена
адм.-наказателната преписка в съда, взема становище, че жалбата е допустима, но
е неоснователна. Ответник-жалба, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт
В.С.Б., взема писмено становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Ответник-жалба, в случай на уважаване на жалбата и при
евентуална претенция за разноски от страна на жалбоподателя, прави възражение
за прекомерност на същите и моли размера им да бъде намален.
Районна прокуратура – Велико Търново,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима. Същата,
разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото писмени
доказателства, описани по-горе, и показанията на разпитаните свидетели се
установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя ЕТ „Д. Д. С.“, ЕИК ****,
е със седалище и адрес на управление гр.
З.,
ул. „С.П.“ № ** и се представлява от Д. Д. С..
Стопанисва
собствен магазин – смесен магазин, находящ се в гр. З., ул. „С.П.“ № **. В посочения обект ЕТ
„Д. Д. С.“ гр. З., представляван от Д.Д.С, предлагал за продажба на потребителите
клиенти на магазина хранителни стоки от животински и неживотински произход,
нехранителни стоки, алкохолни напитки и безалкохолни напитки. В смесения
магазин жалбоподателят ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. поддържал регистър на предявените
пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, започнат на 06.04.2017
г.
На 31.10.2019 г. ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. в смесения магазин,
находящ в гр. З.,
ул. „С.П.“
№ **, предлагал за продажба
стоките, намиращи се в търговския обект. Последният работел. Клиентите в него
били обслужвани от А.К.С., който работел като продавач-консултант. Друг
персонал нямало в смесения магазин. В търговския обект жалбоподателят поддържал
регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации. В смесения магазин регистърът на рекламациите, започнат на
06.04.2017 г., се намирал на рафта до хладилника, в който били съхранявани
млечните продукти. На това място бил оставен от Д. Д. С. в качеството й на
едноличен търговец.
На 31.10.2019 г. в гр. З. пристигнали
служители на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите
– Т.К.Н. – главен инспектор, и К.С.И. – главен инспектор. Двамата извършили
проверка в смесения магазин, стопанисван от ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З., представляван
от Д. Д. С., който работел.
При
същата служителите на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на
потребителите установили, че търговецът извършва търговска дейност. Последният предлагал
за продажба на потребителите клиенти на магазина хранителни стоки от животински
и неживотински произход, нехранителни стоки, алкохолни напитки и безалкохолни
напитки. Проверяващите поискали от А.К.С. – продавач-консултант в обекта,
работник на жалбоподателя, да им представи регистъра на предявените рекламации.
Последния потърсил в смесения магазин регистъра на предявените рекламации, но
не могъл да го намери, защото не знаел къде го е оставила Д. Д. С. –
представляваща едноличния търговец. А.К.С. обяснил на служителите на Регионална
дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, че в търговския обект
ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. има и поддържа регистър на предявените рекламации, но не
може да го намери, за да им го представи. Първият предложил на проверяващите да
повика Д. Д. С. – представляваща едноличния търговец, която да дойде в смесения
магазин и да им предостави регистъра на предявените рекламации, но същите му
отговори, че няма нужда. За установеното при проверката бил съставен КП № К-2652908/31.10.2019
г., в който служителите на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на
потребителите отразили, че при същата не е предоставен регистър на предявените
рекламации. С протокола било наредено на жалбоподателя да се яви на 07.11.2019
г. в 10.00 часа в КЗП, РД – Русе, звено Велико – Търново и да представи
документи, както и регистър на предявените рекламации. Към КП били приложени фискален
бон от 31.10.2019 г. за извършена продажба на напитки на стойност 0.90 лв. от ЕТ
„Д. Д. С.“ гр. З. в смесен магазин, находящ се в гр. З., ул. „С.П.” № **, както
и снимка стоки в хладилната витрина.
Около половин час, след като
проверяващите напуснали смесения магазин, находящ се в гр. З., ул. „С.П.” № **,
в обекта дошла Д. Д. С. – представляваща едноличния търговец. На същата
продавач-консултантът А.К.С. й предал съставения от служителите на Регионална
дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите КП №
К-2652908/31.10.2019 г. и й обяснил, че не е намерил регистъра на предявените
рекламации. Тогава Д. Д. С. – представляваща едноличния търговец, казала на последния,
че регистъра на предявените рекламации е в смесения магазин и е сложен на рафта
до хладилника, в който се съхраняват млечните продукти. Същата взела регистъра
на предявените рекламации и го сложила на работната маса.
На 08.11.2019 г. Д. Д. С. в качеството
си ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. се явила в КЗП, РД – Русе, звено – Велико Търново и
представила на главен инспектор Т.К.Н. поискания регистър на предявените
рекламации. Последният в присъствието на З.А.В. – извънщатен сътрудник в КЗП,
РД – Русе, звено – Велико Търново, прегледали представения регистър на
рекламациите и не установили нередности, тъй като същият бил редовно заведен и
е воден редовно, считано от 06.04.2017 г. За посочените обстоятелства бил
съставен протокол за проверка на документи № К-0123184/08.11.2019 г., към който
било приложено копие от регистъра на рекламациите на ЕТ „Д.С.“ гр. З. за обект
смесен магазин, находящ се в гр. З., ул. „С.П.“ № **, започнат на 06.04.2017 г.
На 08.11.2019 г. в гр. Велико Търново
на жалбоподателя за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите, а именно при извършена на 31.10.2019 г. проверка на ЕТ „Д. Д. С.“
гр. З. в обект – смесен магазин, находящ се в гр. З., ул. „С.П.“ № **, търговецът
не представил регистър за предявени рекламации на потребители, а регистъра е
съставен по време на съставяне на АУАН, бил съставен АУАН № К-0046495/08.11.2019
г. Същият се подписал в документа и му бил връчен препис от последния.
Жалбоподателят подал възражение във връзка със съставения му акт. Същото било
оставено без уважение.
Въз основа на АУАН било издадено НП № ***г.
от директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите,
с което
за нарушение по чл. 127, ал. 2 от
Закона
за защита на потребителите, а именно при проверката на ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. в
търговски обект – смесен магазин, на 31.10.2019 г. в гр. З., ул. „С.П.“ № **,
който съвпада с адреса на управление на ЕТ „Д. Д. С.“, търговецът не поддържа
регистър за предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации, на основание на осн. чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233,
ал. 2 и чл. 222 от Закона за защита на потребителите било наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на ЕТ „Д.
Д. С.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. З., ул. „С.П.“ № **,
представляван от Д. Д. С.. НП било връчено на 21.01.2020 г. на жалбоподателя,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне.
Така описаната фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото
писмени доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от
доказателствата по делото не са установява по безспорен начин извършено нарушение,
нарушителя и вината му. Ето защо не е следвало да се издава НП срещу
жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид доказателствените
материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице осъществено деяние,
а именно нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите,
наказуемо на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите, което да е
извършено от жалбоподателя. Настоящата инстанция не споделя фактическите и
правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП. Същите са
подходили едностранчиво и не са обсъдили всички доказателства, събрани в хода
на адм.-наказателното производство. Без обективност, всестранност и пълнота при
изследване на доказателствения материал е недопустимо да се търси и реализира адм.-наказателна
отговорност.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗП,
търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации. Според ал. 4 на чл. 127 от ЗЗП,
приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския
обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на
управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията
може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на
територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като
тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за
предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
Търговецът не е задължен да съхранява
регистъра на предявените рекламации единствено в търговския обект. Той може да
се съхранява и на адреса на управление, или на друго място, посочено от
търговеца. Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в
търговския обект, където е закупена стоката, или е поръчана услугата, на адреса
на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията
може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на
територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като
тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за
предявяване на рекламациите принадлежи на потребителя. Тази рекламация следва
да бъде приета на това място от търговеца или упълномощено лице, ако е
своевременно предявена, като задължителното вписване в регистъра се извършва
там, където същият се съхранява – в търговския обект, на адреса на управление
на търговеца, или на друго място, посочено в търговеца.
За да е налице нарушение на чл. 127,
ал. 2 от ЗЗП е необходимо да се установи, че търговецът не води регистър на
предявените рекламации, т.е. такъв липсва въобще към момента на проверката. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е имал и е поддържал
регистър на предявените рекламации, започнат на 06.04.2017 г., редовно заведен
и воден. Такъв регистър е съществувал и се е намирал в съответния обект (на
рафта до хладилника, в който били съхранявани млечните продукти, на което място
бил оставен от Д. Д. С. в качеството й на едноличен търговец) в деня на
проверката – 31.10.2019 г., но не е бил представен на проверяващите от продавач-консултанта
А.К.С., тъй като последният не го е намерил. При проверката на 31.10.2019 г.
служителите на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на
потребителите поискали на продавач-консултанта А.К.С. да представи регистъра на
предявените рекламации. Последният им обяснил, че в търговския обект ЕТ „Д. Д.
С.“ гр. З. има и се поддържа регистър на предявените рекламации, но не може да
го намери, за да им го представи. А.К.С. предложил на проверяващите да повика Д.
Д. С. – представляваща едноличния търговец, която да дойде в смесения магазин и
да им предостави регистъра на предявените рекламации, но същите му отговори, че
няма нужда. Около половин час, след като служителите на Регионална дирекция – Русе
към Комисия за защита на потребителите напуснали смесения магазин, в обекта
дошла Д. Д. С. – представляваща едноличния търговец, на която
продавач-консултантът А.К.С. предал съставения КП № К-2652908/31.10.2019 г. и й
обяснил, че не е намерил регистъра на предявените рекламации. Първата казала на
последния, че регистъра на предявените рекламации е в смесения магазин и е
сложен на рафта до хладилника, в който се съхраняват млечните продукти,
откъдето го взела и го сложила на работната маса. На 08.11.2019 г. Д. Д. С. в
качеството си ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. се явила в КЗП, РД – Русе, звено – Велико
Търново и представила на главен инспектор Т.К.Н. поискания регистър на
предявените рекламации. Последният в присъствието на извънщатния сътрудник З.А.В.
прегледали представения регистър на рекламациите и не установили нередности,
тъй като същият бил редовно заведен и е воден редовно, считано от 06.04.2017 г.
Посочените по-горе факти са безспорно
установени и същите кореспондират на доказателствата по делото. Същите не
обосновават извод за наличие на осъществен състав на нарушение по чл. 127, ал.
2 от ЗЗП, наказуемо на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите. Ето
защо настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и необосновано.
Освен изложеното по-горе, при
извършената служебна проверка, съдът констатира, че акта и НП страдат от
пороци. Актосъставителят при съставянето на АУАН е допуснал нарушения по чл.
42, т. 4 и 5 от ЗАНН, а наказващият орган при издаване на НП е допуснал
нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В АУАН е отразено, че „По време
на проверката в обекта търговецът не представи регистър за предявени рекламации
на потребителите. Регистърът е представен по време на съставяне на АУАН“. От
посоченото е видно, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. От така отразеното от
актосъставителя не се установява какво е неправомерното поведение на
жалбоподателя, т.е. не се установяват елементите от състава на претендираното
нарушение. Вписаното от първия не кореспондира на посочената като нарушена
норма на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Липсва единство между описаното с думи
претендирано нарушение и квалификацията му като такова. При това положение е
допуснато и нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. С оглед на посочените нарушения
при съставянето на АУАН жалбоподателят е поставен в невъзможност да научи и
разбере какво нарушение е извършил, поради което е възпрепятствана възможността
му пълноценно да реализира правото си на защита. В НП е отразено, че „По време
на проверката в търговския обект на 31.10.2019 г. в гр. З., обл. Велико
Търново, ул. „С.П.“ № **, който съвпада с адреса на управление на ЕТ „Д. Д. С.“,
търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените
от него лица рекламации“. От посоченото
е видно, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От така отразеното от
наказващия орган не се установява какво е неправомерното поведение на
жалбоподателя, т.е. не се установяват елементите от състава на претендираното
нарушение. Възпроизвеждането в НП на текста на разпоредбата на чл. 127, ал. 2
от Закона за защита на потребителите не представлява изпълнение на задължението
на наказващия орган, което му вменява чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ето
защо вписаното от първия не кореспондира
на посочената като нарушена норма на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Отразеното от
наказващия орган е противоречиво. Вписано е, че „По време на проверката в търговския
обект на 31.10.2019 г. в гр. З., обл. Велико Търново, ул. „С.П.“ № **, който
съвпада с адреса на управление на ЕТ „Д. Д. С.“, търговецът не поддържа
регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации“,
без да се съобразят събраните доказателства, че нарочен регистър има и то от 06.04.2017
г., че същият е бил редовно заведен и е воден редовно. Регистъра на
рекламациите е бил в обекта по време на проверката, но продавач-консултантът не
го е намерил, поради което не го е представил на проверяващите. Същият е
представен от жалбоподателя на служителите на Регионална дирекция – Русе към
Комисия за защита на потребителите по време на документалната проверка на
08.11.2019 г. Именно събраните по делото доказателства разколебават тезата на
наказващият орган, че е налице нарушение. Съдът намира, че липсва единство
между описаното с думи претендирано нарушение и квалификацията му като такова.
При това положение е допуснато и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. С
оглед на посочените нарушения в издаденото НП жалбоподателят е поставен в
невъзможност да научи и разбере какво нарушение е извършил, поради което е
възпрепятствана възможността пълноценно да реализира правото си на защита.
Съдът намира, че дори да може да става
реч за извършено нарушение, въпреки че такова не се установява по ЗЗП,
осъщественото от жалбоподателя деяние би представлявало маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай следва да намери приложение
посочената разпоредба от кодификационния закон, която предвижда, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС
преценката на адм.-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В конкретния
случай са налице основанията за това. На първо място, нарушението е първо по
ред за жалбоподателя, което не е отчетено от наказващия орган, макар че
посоченият факт фигурира в АУАН. На второ място, на 31.10.2019 г. регистърът на
предявените рекламациите е бил в търговския обект – на рафта до хладилника, в
който били съхранявани млечните продукти, на което място бил оставен от Д. Д.
С. в качеството й на едноличен търговец. При самата проверка на 31.10.2019 г. регистърът
на предявените рекламации не е бил представен на проверяващите от
продавач-консултанта А.К.С., тъй като последният не го е намерил, но същият им
обяснил, че в търговския обект ЕТ „Д. Д. С.“ гр. З. има и се поддържа регистър
на предявените рекламации, но не може да го намери, за да им го представи.
Първият предложил на служителите на Регионална дирекция Русе към Комисия за
защита на потребителите да повика Д. Д. С. – представляваща едноличния
търговец, която да дойде в смесения магазин и да им предостави регистъра на
предявените рекламации, но същите му отговори, че няма нужда. На 08.11.2019 г.
жалбоподателят представил на инспектор и извънщатен сътрудник при КЗП, РД –
Русе, звено – В. Търново водения от него регистър на предявените рекламации, които
прегледали представения регистър на рекламациите и не установили нередности,
тъй като същият бил редовно заведен и воден редовно, считано от 06.04.2017 г.
На трето място, по делото липсват данни да са настъпили вредни последици от деянието
на жалбоподателя. Следва да се приеме, че такива липсват. Всички тези обективно
съществуващи обстоятелства не са отчетени и обсъдени от наказващия орган в
издаденото НП, поради което е издал един необоснован и незаконосъобразен акт.
Ако същият бе отчел и обсъдил посочените по-горе обстоятелства би достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че осъщественото от жалбоподателя деяние
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, т.е. извършеното нарушение с оглед липсата на вредни последици и с
оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
И на това основание съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като
необосновано и незаконосъобразно.
С оглед изложеното по-горе съдът
намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
необосновано. Като такова същото следва да се отмени.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направени
разноски по делото, които са в размер на 300.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответник-жалба е направил възражение за прекомерност на същите.
При произнасянето си за разноските съдът взема предвид действащата редакция на
чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към 24.06.2020 г., когато е делото е обявено за решаване.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата
при интерес до 1000.00 лв. възнаграждението е 100.00 лв. В конкретния случай
съдът намира, че справедливото възнаграждение, което се дължи на жалбоподателя
е в размер на 100.00 лв., тъй като делото не се отличава с някаква фактическа
или правна сложност, а наложената имуществена санкция е в размер на 500.00 лв.
С оглед на изложените съображения и на
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК на жалбоподателя ЕТ „Д. Д.
С.“ гр. З. следва да се присъдят направените по делото разноски, които съдът
приема, че са в размер на 100.00 лв.
При този изход на делото в полза на
ответник-жалба не се следват разноски за осъществено процесуално
представителство и защита от юрисконсулт.
Воден от изложените съображения,
Районният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“
на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл. 127, ал. 2
от Закона за защита на потребителите на осн. чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 и чл. 222 от Закона за защита на потребителите на ЕТ „Д.
Д. С.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. З., област Велико
Търново, ул. „С.П.“ № **, представляван от Д. Д. С., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите гр. София, п. к. 1000, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5 да заплати
на ЕТ „Д. Д. С.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. З., област
Велико Търново, ул. „С.П.“ № **, представляван от Д. Д. С., сумата 100.00 лв.
(сто лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване или протестиране пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Районен съдия: