№ 31
гр. гр. Чирпан, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20215540100360 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, във вр.
чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ), подадена от Д. АТ. Т., с ЕГН **********, с. **, чрез адв.
С.Н., **, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем № 459695 към искане № 0525527
на 14.10.2020 г. с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, в размер на 400
лв., при фиксиран годишен процент на разходите: 49.06%, фиксиран годишен лихвен
процент: 40.05 % и брой на вноските - 17 с размер на погасителна вноска: 2х 3.12 лв. и
15x28.36 лв. Твърди се също така, че като обезпечение по договора се предвиждало или
поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем, или банкова гаранция, като в противен случай се дължала
неустойка в размер на 163.36 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е било нужно
те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция била да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Молят съда да прогласи за нищожна клаузата за
неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем № 459695 към искане № 0525527
на 14.10.2020 г., сключен с ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
1
„Славянска" № 29, ет. 7, като противоречаща с добрите нрави.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признават за
основателен предявения иск и на основание чл. 237 от ГПК, молят съда да постанови
решение при признание на иска. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, молят в тежест на „Сити
Кеш“ ООД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество
не било дало повод за завеждане на делото. Заплащането на посочената неустойка не било
претендирано от ищеца. „Сити Кеш“ ООД не било изпращало покани, уведомления или
други съобщения, с които се изисквало заплащането на договорената неустойка. Само по
себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславяло извод за това, че по някакъв
начин ответникът бил дал повод за завеждане на делото. Молят да бъде постановено
решение при признание на иска, като по отношение на разноските се приложи разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се спори, че ищецът Д. АТ. Т., с ЕГН ********** е сключил договор за
потребителски кредит № 459695 към искане № 0525527 на 14.10.2020 г. с ответното
дружество „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, с размер на кредита – 400 лв., при фиксиран
годишен процент на разходите - 49.06%, фиксиран годишен лихвен процент - 40.05 %, брой
на вноските – 17, размер на погасителна вноска - 2х 3.12 лв. и 15x28.36 лв. Не се спори, че
като обезпечение по договора било предвидено или поръчителство на едно физическо лице,
отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, или
банкова гаранция, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 163.36 лева,
платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.
При установяването на фактите, съдът съобрази и направеното от ответника „Сити
Кеш“ ООД, признание на иска.
Предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД,
във вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, относно нищожността на клаузата на чл. 8 от договора
за паричен заем, която урежда дължимостта на неустойка е основателен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
2
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението (В т. см. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.).
В настоящия случай, е уговорено заемополучателят да осигури обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретни условия - чл. 6 от договора за потребителски кредит. При неизпълнение на това
задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер 163.36 лева - чл. 8 от договора.
Съдът намира, че така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Същевременно, неизпълнението на договорното задължение реално не
рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема. Освен това, съдът
намира, че с клаузата на чл. 8 от договора очевидно не се търси обезпечаване изпълнението
на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява такса,
представляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения размер
на възнаградителната лихва. В процесния договор неустойката е предвидена в размер на
163.36 лв., при отпуснат заем в размер на 400 лв., което означава, че същата е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се
прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (В този смисъл
Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК). И тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем № 459695, към искане №
0525527 на 14.10.2020 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира за направените по делото разноски. В договора за правна защита
и съдействие, сключен между ищеца и адв. С.Н. от АК – Пловдив е посочено, че оказаната
по делото правна помощ е безплатна, тъй като ищецът е близък приятел на адвоката - л. 9 от
делото.
3
Възражението на ответника, че не дължи разноски, защото не е дал повод за
предявяване на исковете е основателно. В конкретния случай са налице предпоставките в ал.
2 на чл. 78 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от
договор за паричен заем № № 459695, към искане № 0525527 на 14.10.2020 г., сключен
между Д. АТ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. ** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, като противоречаща на добрите нрави.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. АТ. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. **,
да бъде осъдено „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
да заплати разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4