О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесети и първи март 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 87/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.21, ал.5, изр.първо АПК вр. чл.158, ал.3 АПК вр. чл.159, т.1 и т.4 АПК вр. чл.56, чл.58, чл.59 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).
Постъпила е молба с.д.
4288/16.03.2022г. от „С.С.“ АД, представлявано от С. Н. – изпълнителен директор, подадена чрез юриск. Р.Г.,
в която е посочено, че жалбоподател по настоящото производство е дружеството „С.С.“АД,
а не неговият изпълнителен директор, доколкото задължението за създаване на
територията на страната на запаси гориво за извънредни ситуации за дизелови
двигатели е на дружеството, а не на неговият изпълнителен директор. При тези
доводи е направен извод, че жалбата поставила началото на настоящото
производство е редовна. По допустимостта е посочено, че оспорения акт е
административен, т.к. отговаря на изискванията на чл.21 АПК и безспорно засяга
интересите на дружеството.
При направените в молбата
твърдения и изложени доводи и като съобрази относимите разпоредби на чл.56,
чл.58, чл.59 ЗЗНН вр. чл.21 АПК и чл.147, ал.1 АПК, както и съдържанието на
Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021г. на комисия създадена на основание
заповед № ГМ-60/01.12.2021г. на директора на ТД „Държавен резерв“ Варна, съдът
намира следното:
Предмет на проверката, за
резултатите от която комисията създадена на основание заповед №
ГМ-60/01.12.2021г. на директора на ТД „Държавен резерв“ Варна е издала
Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021г., е изпълнението на даденото в
Констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021г. на „С.С.“АД задължително предписание
да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от
22 217, 410т. гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на сто
от определените с разпореждане № Р – 12-179/29.04.2021г. на заместник –
председателя на ДА ДРВВЗ гр.София 44434.819т. котелно гориво и Разрешение за
замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ гр.София за
44 434.819т. гориво за дизелови двигатели.
След приключване на
проверката, комисията създадена на основание заповед № ГМ-60/01.12.2021г. на
директора на ТД „Държавен резерв“ Варна е констатирала в Констативен протокол №
ГМ-60/02.12.2021г., че г-н С. Н. в
качеството му на изпълнителен директор на „С.С.“АД не е изпълнил в дадения срок
предписанието до 01.12.2021г. да създаде на територията на страната запаси за
извънредни ситуации.
В резултат на посочената констатация
комисията дава следното предписание в Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021г.:
„г-н С. Н. в качеството му на
изпълнителен директор на „С.С.“АД да създаде на територията на страната запаси
за извънредни ситуации от 22 217, 410т. гориво за дизелови двигатели,
които представляват 50 на сто от определените с разпореждане № Р –
12-179/29.04.2021г. на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ гр.София
44434.819т. котелно гориво и Разрешение за замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на
председателя на ДА ДРВВЗ гр.София за 44 434.819т. гориво за дизелови
двигатели“.
Посочено е, че за
изпълнение на даденото предписание г-н С. Н. в качеството му на изпълнителен директор на „С.С.“АД
следва писмено да уведоми директора на ТД „Държавен резерв“ гр.Варна.
Допълнително е посочен отговорник за изпълнение на предписанието: г-н С. Н. в качеството му на изпълнителен директор на „С.С.“АД.
За запознат със
съдържанието на констативния протокол и получил екземпляр от него е посочен г-н
С. Н. в качеството му на изпълнителен
директор на „С.С.“АД.
Констатира се разлика в
посочването на задълженото лице в констативен протокол № ГМ – 60/02.12.2021г. и
в констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021г.. В констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021г.
предписанието е по отношение на дружеството, при следната формулировка: „„С.С.“АД
гр. Девня да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации
от 22 217, 410т. гориво за дизелови двигатели, които представляват 50 на
сто от определените с разпореждане № Р – 12-179/29.04.2021г. на заместник –
председателя на ДА ДРВВЗ гр.София 44434.819т. котелно гориво и Разрешение за
замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ гр.София за
44 434.819т. гориво за дизелови двигатели“.
От съдържанието на констативен
протокол № ГМ – 60/02.12.2021г. (и при сравнението му със съдържанието и
адресата на предписанието в констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021г.) се
извлича извод, че задълженията за изпълнение на посочените предходни актове са
вменени съгласно Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021г. на г-н С. Н. , т.е.
адресатът в този констативен протокол, вече е не дружеството, а неговият
изпълнителен директор.
Съдът констатира, че предписанието е дадено по отношение на
физическото лице представляващо дружеството в рамките на проверка от контролен
орган за изпълнение на административен акт издаден на дружеството. Този извод
се подкрепя и от посочената като основание за извършване на проверката
разпоредба – чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН вр. чл.27 от Наредба № 1 от
28.07.2014 г. за проверките, извършвани от Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси" по Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (Наредба №1/2014). Съгласно чл.56, ал.1, т.9 от
ЗЗНН, при изпълнението на контролните си
функции на територията на страната служителите определени със заповед по чл. 55, ал. 4 ЗЗНН
имат право да издават
задължителни предписания и да следят за изпълнението им. Съгласно нормата на чл.27 от Наредба № 1/2014 г. „На проверки по този раздел подлежат физически лица, които
по силата на закон или на изрично упълномощаване представляват задължено лице
или съхранител, с регистрирани складове по чл. 38
ЗЗНН и при предходни проверки са им били издадени
задължителни предписания по чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН.“
Проверката обективирана в Констативен протокол №
ГМ-60/02.12.2021г.е извършена на физическото
лице - г-н С. Н. в качеството му на изпълнителен директор на „С.С.“АД
при наличието на предвидената в чл.27 от Наредба №1/2014г. предпоставка за това
– извършена предходна проверка на дружеството (обективирана в констативен
протокол № ГМ-52/01.11.2021г.).
Съдът констатира и, че в констативен протокол № ГМ – 60/02.12.2021г. на стр.3 абзац
първи, изречение последно е посочено, че „За неизпълнение на задължително
предписание, на г-н С. Н. в качеството
му на изпълнителен директор на „С.С.“АД гр.Девня, ще бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗНН.“ Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗНН предвижда
налагане на административно наказание глоба на физическо лице, което не окаже съдействие при извършване на проверка,
възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни предписания на
служителите по чл. 55, ал. 4 и 5 от ЗЗНН, писмени указания на председателя на агенцията или
допусне такива действия.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58, ал.1 от
ЗЗНН, съгласно която „За резултатите от проверките се изготвя констативен
протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено нарушение по този
закон, служител, определен по реда на чл.
55, ал. 4 ЗЗНН, съставя акт за установяване на
административно нарушение.“
От цитираните разпоредби и съдържанието на констативен протокол № ГМ –
60/02.12.2021г. се налага извод, че г-н Номикос не само е адресат на
предписанието обективирано в констативен протокол № ГМ – 60/02.12.2021г., но и
че е предупреден, че за неизпълнението на това предписание ще бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като физическо лице – изпълнителен
директор на задълженото дружество. От това следва, че интересът да оспорва
предписанието е за физическото лице, т.е. за г-н Номикос, защото само за него
при неизпълнение могат да възникнат негативни правни последици.
Жалбата срещу констативен
протокол № ГМ – 60/02.12.2021г. е подадена от дружеството, а не от неговия
изпълнителен директор, въпреки че адресат на констативния протокол е г-н
Номикос, като на него органът е вменил задължения да изпълни конкретното
предписание по изпълнение на предходни административни актове - разпореждане №
Р – 12-179/29.04.2021г. на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ гр.София и
Разрешение за замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ
гр.София. Съдът е дал възможност на г-н Номикос да приподпише жалбата и или да
потвърди извършените действия по подаването й, но видно от молба с.д.
4288/16.03.2022г., поддържа се, че жалбата срещу констативен протокол № ГМ –
60/02.12.2021г. е подадена от дружеството, а не от адресата на констативния
протокол.
Съдът намира и, че конкретното предписание обективирано в констативен протокол № ГМ –
60/02.12.2021г. не представлява по правната си същност индивидуален
административен акт по чл.21 от АПК – не представлява изрично волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Индивидуалните административни актове
от които за дружеството са възникнали задължения в случая са разпореждане № Р –
12-179/29.04.2021г. на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ гр.София и
Разрешение за замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ
гр.София.
В оспореното предписание по
констативен протокол № ГМ – 60/02.12.2021г. е обективирана проверка свързана само
с контрола върху изпълнението на вече издадените индивидуални административни
актове -разпореждане № Р – 12-179/29.04.2021г. на заместник – председателя на
ДА ДРВВЗ гр.София и Разрешение за замяна № РЗ -12-58/07.06.2021г. на
председателя на ДА ДРВВЗ гр.София.
Нормативно е предвидено
резултатите от проверката да могат да се ползват, както за контрол върху
изпълнението на индивидуалните административни актове, така и за реализирането
на административнонаказателната отговорност на лицето – арг. от чл.58, ал.1
ЗЗНН. Налага се извод, че констатациите от проверката и предписанието могат да
бъдат оспорени в хода административнонаказателното производство, но не и
самостоятелно по реда за оспорване на индивидуалните административни актове –
арг. чл.21, ал.5, изр.първо от АПК (съгласно разпоредбата на който „Не
са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на
индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по
издаване на нормативни актове.“).
Съдът като съобрази
горното, разпоредбите на чл.147, ал.1 вр. чл. 150, ал.1, т.2 АПК вр. чл.21,
ал.5, изр.първо, предл.второ АПК вр. чл.58, ал.1 ЗЗНН и определение
№ 594/25.01.2022г. по адм.д. № 12248/2021г. на Върховният
административен съд на Република България - Шесто отделение, с докладчик
съдия Юлия Тодорова[1]
намира, че жалбата е недопустима, като подадена от лице без активна правна
легитимация, срещу акт, които не подлежи на самостоятелно оспорване.
Доводите на дружеството в с.д.4288/16.03.2022г. относно определение
№ 708/09.03.2022г. постановено по адм.д. 317/2022г. са неоснователни първо - по
арг. от чл.130, ал.1 от АПК и второ - поради липсата на законова регламентация
предвиждаща като императивна предпоставка за допустимост на настоящото
производство, наличието на оспорване пред горестоящия орган.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „С.С.“ АД, представлявано от С. Н. – изпълнителен директор, подадена чрез юриск. Р.Г., срещу Предписание по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г., съставен от Комисията от служители на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна (ТД „ДР“ – Варна) при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), назначена със Заповед № ГМ-60 от 01.12.2021 г. на Директора на ТД „ДР“ – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.87 по описа на Административен съд
Варна за 2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия:
[1] „Нормата на
чл. 147, ал. 1 АПК предоставя право на оспорване на административния акт на
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения….. Съгласно
предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, актовете
и действията на администрацията, освен изрично посочените в закон, подлежат на
съдебен контрол за законност. Според замисъла на този текст правните субекти
могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. В Решение
№21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело №18/95 г., Конституционният съд на
Република България е приел, че цит. "административният акт
"засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията граждани и
юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни
интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или
законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното
основание, обуславящо правния интерес от съдебно обжалване. За да се изясни
съдържанието на това "засягане", разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията, в който е уредено основното право на защита на всеки гражданин "когато
са нарушени или застрашени негови права или законни интереси."
Според
Конституционния съд в същото решение, цит. „преценката, дали един
административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на
граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд
след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния
административен акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или
законни интереси не са нарушени или застрашени."
В настоящата хипотеза спорът се свежда до това дали адресатът на обжалвания
административен акт - Разрешение за замяна №РЗ-12-72/14.06.2021 г. на
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ има
право на жалба и съответно правен интерес да търси съдебна защита.
Следва да бъде
посочено, че наличието на правен интерес от обжалване на административния акт е
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, подлежаща
на доказване във всеки конкретен случай. В своята съдебна практика Върховният
административен съд е последователен в разбирането си, че правният интерес се
свързва с признатата и гарантирана от закона възможност да се търси съдебна
защита на засегнати права, свободи и законни интереси, но само прекият, личен и
непосредствен правен интерес обуславя принадлежност на правото на оспорване.“