№ 1138
гр. Стара Загора, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен
срок частна жалба от „С. и м.“ ООД гр. Р. и „И. В.“ ЕООД гр. Б. чрез адв. К.
Л. срещу Разпореждане № 4364/19.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2318/2022г. по
описа на РС- Стара Загора, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено
писменото им Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за общата сума от 25 299лв., от които 22 898лв,
представляваща задължение от Споразумителен протокол от 19.12.2019г. и
2101 лв. представляваща лихва за забава, ведно с 2300 лв., от които сумата
500 лв. представляваща държавна такса и сумата от 1800 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат, платено по банков път. Излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт и
считат, че независимо от подадените коригирани заявления, още
първоначалното им подадено заявление не е страдало от нередовности, и че
идентично със същото заявление по останалата част от вземането по
настоящото дело е издадена заповед за изпълнение без да са давани указания
на заявителя. Твърди, че са изпълнени всички указания дадени от Районен
съд Стара Загора чрез Разпореждане №3494/09.06.2022г. и Разпореждане
№3492/09.06.2022г., относно корекция на заявлението.
Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане
№ 4364/19.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2318/2022г. по описа на РС- Стара Загора, и
да върне делото за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
Заявление „С. и м.“ ООД и „И. В.“ ООД, за които в заявлението е посочено,
че били обединени в ДЗЗД „Г.п.“, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Т. Д. Д..
С Разпореждане № 3492/09.06.2022г., заявлението е оставено без
движение като неотговарящо на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127,
ал.1, т.2, 4 и 5, чл.128, т.1, във вр. с чл.33 и чл.410, ал.3 ГПК, с указания в 3-
дневен срок същите да бъдат отстранени.
С Разпореждане № 3494/09.06.2022г., същото заявлението е оставено
отново без движение като неотговарящо на изискванията на чл.102, ал.1, т.2 и
ал.2, т.1 във вр. с чл.33, изр.1 ГПК, с указания в 3-дневен срок същите да
бъдат отстранени.
Съобщение с разпореждане № 3492/09.06.2022 г. е получено за
заявителите от посочения в заявлението съдебен адресат редовно на
06.07.2022 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото
разписка (л. 41).
На 29.06.2022 г. и на 06.07.2022 г., в дадения на заявителите 3-дневен
срок, по делото са постъпили подадени от същия адвокат, подал и
първоначалното заявление, молби във връзка с дадените му указания.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, като е
счел че в дадения им 3-дневен срок по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, изтекъл на
13.07.2022 г., заявителите не са отстранили изцяло и посочените в т. 3, 4 и 5
от разпореждането с № 3492/09.06.2022 г. нередовности на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията РБългария.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът
2
по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.
2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на
вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.
Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което
започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от
ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно,
както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в
заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на
обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита
правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на
иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е
именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна
и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1
от ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
1968/2013г. II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното
вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за
неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде
възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.
№ 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. № 187 от
11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от
28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241
от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал.2, вр. чл. 127,
ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ГПК и чл.128, т.1, във вр. с чл.33 и чл. 410, ал.3 от ГПК
тъй като, с постъпилите на 29.06.2022 г. и на 06.07.2022 г., молби не са
отстранени изцяло и посочените в т. 3, 4 и 5 от разпореждането №
3492/09.06.2022г. нередовности на заявлението. На първо място, в т. 12 от
представените с уточняващите го молби поправени заявления, не са посочени
подробно факти, от които да стане ясен предмета, съдържанието, права и
задълженията, изискуемостта и страните и на договора за временна
финансова помощ от 23.08.2018 г., не е представен този договор, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия,
ако има такива, за да провери съда не само дали длъжникът е потребител по
същия, но и наличието на неравноправни клаузи в него и/или противоречието
им със закона и добрите нрави, за което също следи служебно (чл. 410, ал. 2,
във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4, и чл. 410, ал. 3, във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК).
В поправено заявление се твърди, че длъжникът не бил потребител и се
представя само споразумителен протокол от 19.12.2019 г., който обаче,
3
въпреки неоснователните твърдения за противното в същата молба, не е
спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, защото със същия няма данни
страните да си правят взаимни отстъпки, респективно да променят
материалноправните си отношения, а установителен договор, които е насочен
единствено към установяване на действителното правно положение между
тях. Присъщи на този договор са само декларативното и регулиращо действие
на спогодбата, а му е чуждо преобразуващото й въздействие върху
материалноправните им отношения (чл. 365 ЗЗД). Поради това този
споразумителен протокол не е основанието на претендираните със
заявлението от длъжника процесни вземания, а посоченият в него - договор за
временна финансова помощ от 23.08.2018 г. (за установяването на
действителното правно положение между тях по който е сключен този
споразумителен протокол), за който обаче договор за временна финансова
помощ в дадения им с разпореждането № 3492/09.06.2022 г. срок по чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК, заявителите не само са посочили подробно предмета,
съдържанието, права и задълженията, изискуемостта и страните по същия, но
и той не е представен и в този срок по делото, заедно с всички негови
приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. Поради това съдът е в обективна невъзможност да провери не само
дали длъжникът е потребител по същия договор за временна финансова
помощ, но и наличието на неравноправни клаузи в него и/или противоречието
им със закона и добрите нрави, за което също следи служебно.
Според т.2б от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС, неотговаря на изискванията
на чл. 410, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК такова заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което не са подробно
посочени тези обстоятелства, от които произтича вземането. Това означава, че
в заявлението следва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства,
които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането, а случаят очевидно не е такъв.
Също така не е изцяло отстранена и посочената в т.4 от разпореждането
на Районен съд Стара Загора нередовност на заявлението, а именно не е
представено пълномощно, от което да е видно, че преупълномощилото
същият адвокат, като техен пълномощник, трето лице - К.И.К., е било преди
това упълномощено от законните представители на същите заявители, да ги
представлява пред съда/подаде това заявление от тяхно име и ги представлява
по делото/преупълномощава адвокати за същото, защото и такова
преупълномощаване не е представено със заявлението и липсва по делото. В
поправеното заявление от 06.07.2022 г. се поддържа неоснователно, че това
преупълномощило подалият го адвокат трето лице К.И.К., било
упълномощено да представлява тези дружества и преупълномощава други
лица със своите правомощия по силата на чл. 3.1.1 и 3.2.1 от представения
договор за създаване от същите дружества на неперсонифицираното
дружество по ЗЗД „Г.п.“ и анекс № 2 към него. С последните обаче това трето
4
лице К.И.К. е било упълномощено от заявителите да представлява само
създаденото от тях с този договор неперсонифицирано гражданско дружество
по ЗЗД „Г.п.“, но не и съдружниците му, които са заявители по делото, и то не
пред съдилищата, а само пред съконтрахентите на същото гражданско
дружество - да сключва договори и води кореспонденция с тях и
преупълномощава други лица с част от тези си правомощия. Поради това
същото трето лице няма създадена с този договор и анекс към него никаква
представителна власт да представлява заявителите пред съд.
Нередовността в т.5, също неотстранена, посочена в разпореждането от
Районния съд, а именно не е посочена легитимна банкова сметка на
заявителите, а вместо това е посочена банкова сметка на подалият го адвокат,
който с оглед изложеното няма учредена никаква представителна власт от
заявителите да сочи такава сметка, а в поправеното заявление от 06.07.2022 г.
се твърди, че била посочена банкова сметка по чл. 39 ЗА на другият
преупълномощен от същото трето лице К.И.К. без представителна власт друг
адвокат, който също няма данни да е упълномощаван от законните
представители на заявителите да я сочи в заявлението им по делото, а за
получаване на пари или други ценности, включително и по такава сметка,
нормата на чл. 34, ал. 3 ГПК изисква изрично пълномощно. В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е недопустимо да се
посочва и банкова сметка на друго лице, различно от заявителя/ите, което е
указано изрично и в т. 8 от указанията за попълването му в Приложение № 1
към чл. 3 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че подаденото
заявление не е съобразено с изискванията за редовност по чл. 410, ал. 2, вр.
чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ГПК, чл. 128, т. 1, във вр. с чл. 33 и чл. 410, ал. 3
ГПК и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, следва да бъде отхвърлено. До
същия извод в обжалваното разпореждане е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278 от ГПК,
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4364/19.07.2022г., постановено по
ч. гр. д. № 2318/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6