№ 491
гр. Велико Търново, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 09.11.2022 год. на
ВТРП по ДП № ЗМ – 782/2019 год. по описа на РУ – Велико Търново
(преписка № 2055/2019 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна
отговорност на Б. Р. М. с ЕГН ********** , с постоянен адрес ****** - за
извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, не се представлява.
В съдебно заседание привлечения – редовно призован, не се явява и не
се представлява. Депозирана е молба от адв. С. Г. К. от ВТАК, упълномощена
от обвиняемия в хода на ДП, в която моли съда да даде ход на делото в
отсъствието на обвиняемия и в нейно отсъствие, като сочи, че няма
доказателствени искания. Моли да се даде ход на съдебните прения, като
излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за
освобождаване на М. от наказателна отговорност с налагане на адм.
1
наказание по реда на чл. 78а от НК, като моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление от 09.09.2019
г. за това, че на 14.09.2018 г. в гр. Велико Търново е потвърдена неистина в
писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал.5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта - служител на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР гр.
Велико Търново за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а
именно, че Б. Р. М. е установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на § 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на закона за
движение по пътищата, като имал обичайно местопребиваване във Федерална
Република Германия - престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
От събраните в хода на разследването доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка, представителя на прокуратурата е
приел за установено следното:
Б. Р. М. е роден на **** в гр. П.. Не е осъждан за престъпления -
реабилитиран по право. Завършил е средно образование. Женен. Не работи.
От 2012 г. същият трайно живее и работи във ФР Германия, а през
последните месеци - в Кралство Нидерландия.
Когато следвало да подмени свидетелството си за управление на МПС
през 2018 г., решил да стори това в Р България и пристигнал в страната.
На 14.09.2018 г. отишъл в ОДМВР - Велико Търново и поискал да
подаде заявление за издаване на СУМПС поради придобиване на нова
категория. Служителят в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико
Търново - св. П. М.а Х. сверила данните от личната му карта и му дала
отпечатано заявление с личните му данни и той го попълнил. Попълнил и
изискуемата в тези случаи декларация по чл. 151, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата, в която декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в РБългария по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата. В отпечатаната декларация е
възпроизведен текста на параграфа и предвидената наказателна отговорност
по чл. 313 от НК. М. попълнил декларацията с дата 14.09.2018 г. като
посочил, че е установил обичайното си пребиваване в село *****3.
На М. било издадено ново СУМПС с № ********* и той го получил
2
лично на 27.09.2018 г. и отново напуснал пределите на РБългария.След
издаване на българското свидетелство за управление на МПС на обв. Б. М., в
Главна дирекция „Национална полиция“ било получено инициативно писмо с
вх. № 328600-22292 от 09.05.2018г. от КВА - компетентен орган по издаване
на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република Германия, с
което уведомили Българските власти, че Б. Р. М., ЕГН:********** от . *****
живее и работи постоянно във ФР Германия от 2012 г., където е и обичайното
му пребиваване съгласно Директива 2006/126/ЕО. Поради което българското
СУМПС е издадено в противоречие с изискванията на европейското
законодателство. Във връзка с полученото инициативно писмо била
извършена проверка и образувано настоящото производство.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от фактите,
наведени в процеса чрез обясненията на обвиняемия и показанията на
разпитаните свидетели П. М.а Х., А.А.Р., Р.М.Р., Б.И.И. и В.А.С.. По делото
М
са изискани и приложени справка от Сектор „ПП при ОДМВР гр. Велико
Търново и РУ гр. П.. Назначена и изготвена е графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че обвиняемият лично е изписал
ръкописния текст и подписал процесната декларация. Изготвена е справка за
регистрирани влизания и излизания от Република България на обв. М., както
и справка за съдимост и данни за личността му.
На 17.10.2022 г. е получено писмо с приложено пълномощно от адв. С.
К. от ВТАК, с което е упълномощена за защитник на обв. Б. М.. Адв. К. не
желае да се запознава с материалите по делото.
Съдът намира, че прокурора правилно е възприел описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните в хода на разследването доказателства.
Предвид изложеното съдът намира за доказано от обективна страна, че
обв. Б. Р. М., ЕГН:********** от **** на 14.09.2018 год., в гр. Велико
Търново, потвърдил неистина в писмена декларация. Същата има за цел да
достовери истинността на обстоятелството, че лицето е установило
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата в Р България като условие
за издаване на СУМПС. Същата се дава по силата на ЗДвП. Безспорно е
установено потвърждаване на неистина в декларацията, тъй като е
категорично установено, че има постоянно пребиваване не в Р България, а от
3
2012 г. във ФРГ, вкл. и през последните 12 последователни месеца преди
декларирането като се изисква обикновено да живее повече от 185 дни
поради лични или трудови връзки.
От субективна страна, съдът приема за доказано, че обвиняемият е
извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че
потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да
удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със
СУМПС.
Настоящия съдебен състав намира, че обвинението срещу Б. Р. М. се
доказва от обясненията му в хода на ДП, показанията на свидетелите П. М.а
Х., А.А.Р., Р.М.Р., Б.И.И. и В.А.С., както и справката за съдимост на М., и
останалите доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по
делото по реда на НПК.
За престъплението по чл. 313, ал.1 от НК е предвидено наказание
Лишаване от свобода до 3 години - до три години лишаване от свобода или
глоба от 100 до 300 лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан (осъждан
е, но е реабилитиран), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV, Глава осма от НК. С извършеното престъпление не са
причинени имуществени вреди, не са налице пречките за прилагане на
института по чл. 78, ал. 7 от НК.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от
НК за освобождаване на Б. Р. М. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на М., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и
пълното му съдействие за установяване на обективната истина. Предвид на
това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелството, че
4
същия не притежава собствено недвижимо имущество, съдът приема, че за
извършеното деяние на Б. М. следва да бъде наложено наказание – глоба към
предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
При този изход на делото Б. М. следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски, както и сумата от 5 (пет) лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Б. Р. М. – роден на ****д. в гр. П., български гражданин,
женен, осъждан (реабилитиран), безработен, със средно образование, с
постоянен адрес ****** и с настоящ адрес в Нидерландия, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2018 год. в гр. Велико Търново, потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства - установяване на обичайното
пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона
за движение по пътищата като представил пред П. М.а Х. - служител в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново декларация по чл. 151, ал. 5
от Закона за движение по пътищата, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България на адрес *****, когато от 2012 г.
непрекъснато има обичайно пребиваване във Федерална Република Германия
- престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на
основание чл. 78а от НК Б. Р. М. с установена по делото самоличност, за
извършеното от него престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, КАТО МУ
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА Б. Р. М. с установена по делото самоличност, на основание
чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт направените по делото разноски в размер на 149.32 лева (сто
четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки), както и да заплати по
сметка на ВТРС сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
5
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6