Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16 от 07.01.2020 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2286 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от Закона за
горите (ЗГ), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.К.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. Р.Д. *** със служебен адрес гр. ****, ул. „*****“ № *, ет. * против Заповед № ЗАП-683/30.08.2019 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която жалбоподателя е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 9886/16.10.2013 год., ведно с всички права произтичащи от него. В жалбата е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че е нарушен процесуалния закон – АПК. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е формулирано искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка.
Ответникът по оспорване - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), редовно призован не се явява и не се представлява, като по делото е постъпило писмено становище от процесуален представител – главен юрисконсулт А. В. в което е заявено, че жалбата е неоснователна и недоказана, а оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите процесуалноправни норми и при правилно приложение на материалния закон.
След като прецени
твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
закона, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена пред Административен съд Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което сe явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо вх. № ИАГ-15691/25.07.2019 год. Директора на Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“ (ОП „ОГСС“) при Община Поморие е уведомил Изпълнителния директор на ИАГ, че в предприятието е назначен на длъжност горски стражар Н.К.Т., който е представил Удостоверение за регистрация в регистъра по чл. 325 от ЗГ с № 9886/16.10.2013 год. на ИАГ. В писмото също е посочено, че в последствие е установено, че със Споразумение по НОХД № 149/2016 год., Протокол № 40/08.06.2016 год. по описа на Поморийския районен съд, диплома за средно образувание Серия С-95, рег. № 2362/26.06.1995 год., представена пред Директора на ОП „ОГСС“ е обявена за неистински документ. С оглед на това, в писмото е формулирано искане за извършване на проверка, която да установи, дали същия неистински документ е представен и при издаване на Удостоверение № 9886/ 16.10.2013 год. Към писмото е приложен екземпляр от Протокол № 40/08.06.2016 год. по НОХД № 149/2016 год. на Поморийския районен съд., както и копие на диплома за средно образувание Серия С-95, рег. № 2362/26.06.1995 год.
По повод така депозираното писмо, на 20.08.2019 год., комисия назначена със Заповед № 431/05.06.2019 год. на Изпълнителния директор на ИАГ се е запознала със случая и след извършена проверка е взела решение, обективирано в т. 3 от Протокол № 16/20.08.2019 год. Видно от цитирания протокол, комисията е предложила на основание чл. 239, ал. 1, т. 8 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ да бъде отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика Н.К.Т. и да се обяви за невалидно удостоверение № 9886/16.10.2013 год., ведно с всички права, произтичащи от него. В мотивите на така постановеното решение на комисията е описано постъпилото в ИАГ писмо на Директора на ОП „ОГСС“ при Община Поморие и заявените в него обстоятелства. Посочено е също, че при направена проверка в досието на Т. е установено, че при издаване на Удостоверение № 9886/16.10.2013 год. за упражняване на лесовъдска практика е представена същата диплома за средно образувание Серия С-95, рег. № 2362/26.06.1995 год., т.е. представен е неистински документ, с което е изпълнен състава на чл. 239, ал. 1, т. 8 от ЗГ. В този смисъл е обоснован извода, че Н.К.Т. следва да бъде отписан от регистъра по чл. 235 от ЗГ за упражняване на лесовъдска практика. С оглед обстоятелството, че лицето е представило пред ИАГ и свидетелство за професионална квалификация по професия „техник-лесовъд“ на специалност „Горско и ловно стопанство“ серия К-13, № 001764, рег. № 001764, рег. № 1969-62/30.09.2013 год., издадено от Професионална гимназия по дървообработване „Георги Кондолов“ гр. Бургас, комисията е решила да предложи на Изпълнителния директор на ИАГ да уведоми директора на гимназията за настъпилите обстоятелства и при необходимост за предприемане на необходимите действия.
Във връзка с горното, на основание чл. 239, ал. 1, т. 8 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ, както и на основание решението на комисията, обективирано в Протокол № 16/20.08.2019 год., Изпълнителния директор на ИАГ е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № ЗАП-683/30.08.2019 год., с което е наредил отписване от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика на Н.К.Т. и е обявено за невалидно удостоверение № 9886/ 16.10.2013 год., ведно с всички права произтичащи от него. В мотивите на постановената заповед, административния орган се е позовал на констатациите на комисията, обективирани в т. 3 от Протокол № 16/20.08.2019 год. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, заповедта е редовно връчена на 04.09.2019 год.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя Т. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при нарушаване на процесуалния закон – АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като никой от ИАГ гр. София не е уведомил жалбоподателя за започнатото административно производство по издаване на заповед за отписването му от публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика и обявяване за невалидно издаденото му удостоверение. В този смисъл и като се е позовал на разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК, жалбоподателя е обосновал извод, че в случая е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, без необходимост съда да разглежда спора по същество.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при нарушаване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В случая, оспорената Заповед № ЗАП-683/30.08.2019 год. е постановена от компетентен орган – Изпълнителен директор на ИАГ в кръга на правомощията му, по аргумент от разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗГ.
Както вече се посочи, единственото възражение развито в сезиращата съда жалба е нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, която вменява на административния орган задължението за уведомяване на всички заинтересовани страни за започване на производството за издаване на индивидуален административен акт. В случая се твърди, че жалбоподателя, като заинтересована страна не е бил уведомен за започнатото административно производство по издаване на заповед за отписването му от публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, съгласно който така заявеното възражение е основателно. Видно от приложената административна преписка се установява, че производството е започнало по повод уведомителното писмо на Директора на ОП „ОГСС“ при Община Поморие, развило се е, като помощния орган – комисията при ИАГ е извършила проверка на изнесените в писмото факти и обстоятелства и въз основа на становището на комисията е постановен оспорения административен акт. В така развилото се административно производство, жалбоподателя Т. не е бил уведомен по реда и при условията на чл. 26, ал. 1 от АПК. Обстоятелството, че жалбоподателя не е бил уведомен за започнатото административно производство безспорно е нарушило правото му на участие в производството, регламентирано в чл. 34 от АПК, в т.ч. да се запознае с преписката, да поиска копия от доказателствата по нея, да направи искания, бележки или възражения, както и да представи или да поиска събирането на нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка безспорно установява наличието на допуснато от административния орган процесуално нарушение, което съгласно цитираната норма на чл. 168, ал. 4 от АПК съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 168, ал. 5 от АПК, съгласно която, когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.
Предвид цитираната правна регламентация и поради допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на жалбоподателя от правото му да участва в производството в следствие на неуведомяването му, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за образуване и провеждане на ново производство при спазване на административно производствените правила, в т.ч. и с уведомяване на жалбоподателя и предоставяне на възможност за участието му в административното производство.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Предвид така направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 460,00 лева, 450,00 от които за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 год. и 10,00 лева държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗАП-683/30.08.2019 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Н.К.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 9886/16.10.2013 год., ведно с всички права произтичащи от него.
ИЗПРАЩА делото като административна преписка на административния орган – Изпълнителен директор на ИАГ гр. София за образуване и провеждане на ново производство при спазване на административнопроизводствените правила, в т.ч. и с уведомяване на жалбоподателя и предоставяне на възможност за участието му в административното производство.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите гр. София да заплати на Н.К.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 460,00 лева (четиристотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.