Решение по дело №102/2019 на Районен съд - Тополовград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 6

 

Гр. Тополовград, 05.03.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на    двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

Като разгледа докладваното от съдията  АНД  №  102 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Жалбоподателят А.М.Т. *** твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 19-0358-000345/11.10.2019 г. на Началник РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково, с което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № № І3-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки  на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП е  незаконосъобразно, тъй като не съответства на реалната фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че е изпил само малко бира и показанието на дрегера според него не отговаря на реалната концентрация на алкохол в кръвта му.

Поради това моли съда да отмени НП на Началника на РУ - Тополовград към ОД на МВР Хасково като незаконосъобразно, противоречащо на материалния  закон.

          Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание заедно с упълномощения от него адвокат  С.Т. ***.

Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани,  не изпращат представител в с.з. и не вземат становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счита, че жалбата е допустима, въпреки че по делото липсват доказателства за датата на връчване на НП, като е посочено,че НП е изпратено за връчване в сектор”ПП” – Хасково с писмо № 358р-13611 от 14.11.2019 г. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като задължение да представи доказателства относно нейното връчване е административнонаказващият орган и същият не е изпълнил това свое задължение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В конкретният случай жалбоподателят е бил санкциониран за това че на 10.09.2019 г. в община Тополовград на път ІІ-76, като водач на лек автомобил „Рено Лагуна” с № ********, като водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,10 промила, измерено чрез обема на издишания от водача въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN-0086. В 15.56 часа на 10.09.2019 г. на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0027998, в който той собственоръчно е написал, че приема показанието на техническото средство. С тези си действия жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация над 0,8 на хиляда  до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани  актосъставителя и св.Х.П. колега на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта. В показанията същите потвърдиха отразеното в АУАН. Съдът кредитира техните показания, тъй като същите са обективни, безпротиворечиви и от тях става ясен начина на извършване на проверката и фактическата обстановка относно извършване на нарушението.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са събрани по предвидения в НПК ред и същите не са били оспорени от страните по делото.

От представения АУАН с № 127224 се установява, че на процесната дата по отношение на жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол с техническо средство, което е отчело наличието на алкохол в издишания въздух в размер на 1,10 промила, като този АУАН е бил подписан без възражение от жалбоподателя.

В изпълнение на Наредбата на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване  с № 0027998, в който жалбоподателят е заявил, че приема показанията на техническото средство.

От приложената заповед за ПАМ с № 19-0358-000104 по чл.171 т.1 б”б” от ЗДвП е видно, че на жалбоподателя А.М.Т. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото се установи, че актосъставителя е компетентен да извършва проверка за наличие на алкохол в кръвта на водачите на МПС, както и НП е издадено от компетентен орган.

Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба се забранява на водачи на МПС да управляват под въздействието на алкохол.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан. Описани са коректно мястото и времето на извършване на нарушението. В наредба № 1 от 19.06.2017 г. за реда на установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда процедурата по установяване на това. В чл.1 ал.3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. В чл.3 ал.1 от тази наредба е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест. В конкретният случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”  с фабр. № ARDN-0086. В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определено лечебно заведение или отказ да даде кръв за изследване за употреба на алкохол, тази употреба се установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното е отчело 1,10 промила алкохол в издишания от водача въздух, като в талона за изследване водачът собственоръчно е написал, че приема показанието му и поради тази причина наказващият орган е приел отчетеното количество алкохол от техническото средство.

Съдът намира, че нарушението е възведено пред правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна отмяна на атакувания акт. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че показанието на техническото средство е невярно, тъй като същият изрично, собственоръчно е записал в талона за изследване, че приема това показание на техническото средство. Разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта в установена с медицинско изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерване в издишания въздух над 0,8 на хиляда включително, за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева, т.е. съдът достигна до извод, че размера на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е отчело 1,10 промила на хиляда, то и наказващият орган правилно е определил размера на наложеното наказание. В случая отнемане на контролни точки не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което това наказание също следва да бъде потвърдено.

Предвид на гореизложеното, съдът достигна до извода, че правилно АНО е наложил административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца , както и на основание Наредба № І3-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0358-000345 от 11.10.2019 г.  на Началник на РУ - Тополовград към ОД на МВР Хасково, издадено против А.М.Т. ***, с ЕГН **********, с което на основание чл. 174 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА за извършено от него нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № І3-2539 на МВР са му отнети общо ДЕСЕТ контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: