Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 22.11.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 830 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2329941 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.В.С. ***, административно наказание
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят В.С., който го е обжалвал. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че електронния фиш е бил
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон,
които са довели до ограничаване правото му на защита. Сочи, че не става ясно
кой е издател на фиша и че не отговаря на образеца утвърден от министъра на
вътрешните работи. Изтъква, че във фиша не е посочена дата на издаването му,
което препятства преценката спазени ли са били давностните
срокове по чл.80-82 от НК. Счита, че така направените пропуски в електронния
фиш следва да бъдат запълнени съобразно правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА с относимите и релевантни към случая изисквания на чл.57,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. По-нататък в жалбата се сочи, че не му е бил
предоставен като доказателство снимков материал, поради което не може да
прецени дали в момента на заснемането не е имало и други автомобили и съответно
засечената скорост да е от тях. Изтъква, че неправилно е посочен като
собственик на посочения във фиша лек автомобил, като заявява, че не притежава и
никога не е притежавал автомобил от тази марка и с такъв регистрационен номер.
Твърди, че във фиша не е бил посочен обхвата на действие на знак Е24 и въобще
дали са били изпълнени изискванията на наредбата регулираща тези правила, както
и че не става ясно дали е бил приспаднат толеранса от 3 % в полза на водача.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят С. не се явява и не изразява становище извън
аргументите наведени с жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в хода на устните
прения, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана
стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип.
Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се
движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се
налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който
е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 11.11.2017 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 104 км/ч лек автомобил с рег.№ *****. В този участък от пътя имало въведено
с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената
по делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.10/.
Видеозаписа от системата бил
прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00022
установили, че засечената в 12:25:40 часа на 11.11.2017 г. скорост от 104
км/час била от лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ *****. От тази скорост служителят
на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била
изчислена на 100,88 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.18/ било установено, че собственик на автомобила е Н. Д. П. от гр.София.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 21.11.2017 г. /справка на л.14/, срещу Н. П. бил
издаден електронен фиш серия К, № 1823392 /л.11/. След като му е бил връчен
фиша, П. представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП /л.12/, в която посочил,
че на 01.10.2017 г. предоставил автомобила на В.В.С., като на 11.11.2017 г. същият
е бил във владение на С.. С декларацията представил също така и копие от СУМПС и
контролния талон на С. /л.13/.
В следствие на така
декларираното от собственика на автомобила, на 12.10.2018 г. /справка на л.17/
бил издаден обжалвания в настоящето производство ЕФ № 2329941 /л.15/ срещу В.В.С..
В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на В.В.С., в качеството му на
ползвател, предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на
300 лева.
Видно от справката от Пътна
полиция на л.17 от делото и преписа от обжалвания ЕФ, представен от
жалбоподателя /л.6/, същият му е бил връчен на 12.08.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят С., да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед установената дата на
връчване на ЕФ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също
така от надлежна страна, доколкото именно В.С. е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Съдът счита за неоснователни
наведените в жалбата доводи визиращи липсата на реквизити на издадения
електронен фиш. Следва да се има предвид, че по отношение на електронния фиш
ЗАНН има ограничено приложение, изхождайки от същността на ЕФ като вид
властнически акт. Във връзка с това, неоснователно е наведеното в жалбата
възражение касаещо липсата на дата на издаване на електронния фиш. На първо
място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен
такъв реквизит на ЕФ, но това обстоятелство винаги може да бъде установено със
съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от
информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 12.10.2018
г. /л.17/. От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и
доводите на жалбоподателя за липсата на реквизити не могат да бъдат споделени. Разпоредбите
на ЗАНН визиращи реквизитите които следва да съдържат АУАН и НП не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична
разпоредба. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от нормата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. Поради тази
причина несъотносими към случая са и аргументите за
нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Последните сочат давностните срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП,
но са неприложими за електронните фишове. За последните важи единствено
абсолютната погасителна давност по чл.82, ал.4, във връзка с ал.1, т.5 от НК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, но в разглеждания случай, предвид времето, когато е
било извършено нарушението – 11.11.2017 г., тя не е изтекла.
Не е процесуално нарушение и
обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен
само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът
не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП –
чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно
констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС,
съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този
смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата
на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът
приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят
е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената
датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във
фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият
орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден
от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Макар и да не е наведено подобно
възражение, но във връзка с гореизложените съображения относно реквизитите на
електронния фиш, следва да бъде отразено, че не е нарушение и обстоятелството,
че във фиша не е посочено пред кого може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да
бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при
получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да
я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна
преписка.
Не може да бъде споделено и
възражението, че в обжалвания фиш не са били посочени данни за собственика на
автомобила, с който е било извършено нарушението, както и твърдението, че не
притежава описания във фиша автомобил. Последното всъщност не е спорно по
делото, от обсъдените по-горе доказателства се установи, че собственик е лицето
Н. П. от гр.София. Но видно от самия фиш /л.15/, името на жалбоподателя е било
изписано срещу графа „Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател”,
т.е. в приетата бланка за издаване на ел.фишове са посочени две от трите общо
хипотези в закона, визиращи кой може да е субект на нарушение установено по
този ред (третата е законен представител на юридическо лице, чиято собственост
е автомобила). В разглеждания случай С. е бил ползвател на автомобила, за
какъвто е бил посочен и в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика П..
Затова и съдът счита, че правилно жалбоподателят В.С. е санкциониран като
ползвател на автомобила, съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДвП, тъй като е бил посочен от собственика
на автомобила, като лицето управлявало го по време на извършване на
нарушението.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00022 /л.16/ заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се
вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 104
км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено
превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 40 км/час. В
тази връзка неоснователно е възражението за неприспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа
обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 104 км/час –
разпечатка от видеоклип № 00022 /л.16/. Пак от вещественото доказателство се
установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат коректно
в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е.
тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със знак В26
ограничение, е била изчислена на 100,88 км/час. Именно от така определената
наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената
стойност на скоростта от 40 км/час.
Следва да се отбележи, че
техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата
за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства,
които убедително да оборва данните от вещественото доказателство. На
разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и
засичането на скоростта, автомобила с рег.№ ***** е бил сам на пътя, като нито
в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг автомобил, за да
съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.
В съответствие с действащата към
момента на извършване на нарушението (11.11.2017 г.) редакция на нормата на
чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (редакция отм., ДВ,
бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) относно изискването мястото за
контрол да е обозначено с пътен знак Е24, то от схемата за организацията на
движението /л.10/ е видно, че към този момент, пътният участък, където е било
установено и заснето нарушението е бил обозначен с такъв знак.
Въпреки, че няма възражение в
този смисъл, то с оглед цялостния контрол за законосъобразност на обжалвания
ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е
била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009
г. на Български институт по метрология /л.9/ и от протокол от проверка № 382-ИСИ/23.12.2016
г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е
отговаряла на изискванията на Закона за измерванията.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя В.С., тъй
като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП е бил заявен в
декларация от собственика на автомобила, като лице, което го е управлявало в
деня на извършване на нарушението.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че основателно наказващият орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят В.С. е лицето
извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън населено
място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на движението
в пътния участък /л.10/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е
различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано
нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че
когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60
км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се
сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с пътния
знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен
в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2329941 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на В.В.С. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :