№ 3756
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110158840 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и първи април 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
58840/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „,,3Б твърди че за периода юни 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия
на ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,,. Твърди, че за този период
стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлизала на сумата от 1 859,80
лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответницика е в забава, като за периода от 15.08.2018 г. – 14.07.2021 г. , размерът на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 311,45 лв. Твърди, че за периода юни 2018
г. – април 2020 г. доставил на ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна
енергия, възнаграждението за което възлизало на 49,68 лв. , което не било заплатено от
ответника, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 14,95 лв. за периода
31.07.2018 г. – 14.07.2021 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и
сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената
заповед за изпълнение ответника подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което
попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да
бъде признато за установено, че ответника му дължи ½ от сумите в размер на 1 859,80 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода юни 2018 г. – април 2020 г. , и в
размер на 311,45 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.08.2018
г. – 014.07.2021 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответника му дължи ½ от
сумите в размер на 49,68 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за
периода юни 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 14,95 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.07.2018 г. – 14.07.2021 г. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,,, който не оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на
исковата молба. Моли присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответника топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
2
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 35-36 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и неоспореният документ, приложен под л. № 112 от който е видно, че ответникът
е собственик на 1/6 от процесния топлоснабден имот, който факт съдът приема за установен
по делото. Видно от протоколното определение от съдебното заседание от 22.02.2022 г. , с
което е отделен, като безспорен факт, след завеждане на делото, на 13.01.2022 г. ,
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 362 лв. в изпълнение на процесните претенции. В
този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за наличието на процесния договор за
доставка на топлоенергия, съдът приема, че страна по него, като купувач, е ответникът за
частта по квотата си.
Страните не спорят по фактите на доставка на топлинна енергия и услугата „дялово
разпределение“ за сроковете и стойностите по исковата молба.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответника за плащане на главницата, както
поради липсата на спор за това, така и по следните съображения: както се посочи по-горе,
съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 35-36 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца,
доколкото задълженията им са били срочни.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 43602/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплати главницата и лихвата,
3
предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но
срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражения по реда на чл. 414
от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът – от една страна, и ищеца – от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода юни 2018 г. – април 2020 г. ответникът не е заплатили потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетото по делото възлиза на 1 859,80 лв. – толкова колкото се
твърди в исковата молба.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 15.08.2018 г. – 14.07.2021 г. , ответникът е в забава. По делото се
установи, че размерът на лихвата възлиза на толкова, колкото е посочено в исковата молба –
311,45 лв.
Безспорни са фактите, предвид отделените безспорни факти с определение от откритото
съдебното заседание от 22.02.2022 г. , че ищецът има вземане в размер на 49,68 лв. –
4
стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юни 2018 г. – април
2020 г. , и в размер на 14,95 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.07.2018 г. – 14.07.2021 г.
Предвид гореизложеното, по делото се установи фактът, че за горепосочените периоди, за
доставена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“, както и за лихви за забава,
ищецът има вземане в общ размер от 2 235,88 лв. Установи се, че ответникът е собственик
само на 1/6 от процесния топлоснабден имот, поради което следва да плати само 1/6 от
общото задължение, доколкото обхватът на облигационната връзка следва размера на
собствеността. Тази 1/6 от общото задължение възлиза на 372,64 лв. , а по делото се
установи, че ответникът е заплатил в процеса 362 лв. – с 10,64 лв. по-малко. Съдът отнася
тези 10,64 лв. по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД към главницата, като приема, че само в тази
част следва да се уважи иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 100,96 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 15,78 лв. по заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 70,96 лв. по настоящото производство за отхвърлената част
от иска поради установена по-малка квота от съсобствеността.
Прилагайки чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда разноски на ищеца еквивалентни на
отхвърлянето на иска, поради плащане в процеса. Това е така, доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на делото със забавеното си плащане след образуване на делото и ни
може да се ползва от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Д. Д. Г.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,, дължи на ищеца „,,3Б сумата от 10,64 лв. –
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода юни 2018 г. – април
2020 г. , като отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено,
че ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,, дължи на ищеца „,,3Б сума в
размер над 10,64 лв. до пълния предявен размер от ½ от 1 859,80 лв. – цена за ползвана
топлоенергия.
5
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХЪВРЛЯ изцяло иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „,,3Б за признаване за
установено, че ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,, му дължи ½ от
следните суми: 311,45 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 859,80 лв.
за периода 15.08.2018 г. – 014.07.2021 г. , 49,68 лв. – стойността на доставена услуга
„дялово разпределение“ за периода юни 2018 г. – април 2020 г. , 14,95 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата от 49,68 лв. за периода 31.07.2018 г. – 14.07.2021 г.
ОСЪЖДА ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,, да заплати на ищеца
„,,3Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 100,96 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1229, ,, да заплати на ищеца
„,,3Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 15,78 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „,,3Б да заплати на ответника Д. Д. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София
1229, ,,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 70,96 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6