Р Е
Ш Е Н
И Е №596
25.10.2018
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на шестнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Гергана
Докузлиева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1836 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Д.А.М. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес *** офис 12, адв.Н.М.,
против „РЕСТКОМ 9“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №10, представляван от управителя Ц.И.Л., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Ищецът твърди, че с ответника сключили
трудов договор на 26.05.2017г., по силата на който бил назначен на работа като
готвач в ресторант „Уно пю“ в гр.Хасково, на основание чл.67 ал.1 вр.чл.70 ал.1
от КТ за срок от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. При започване
на работа страните постигнали съгласие за допълнително икономическо
стимулиране, свързано с работата на ищеца като готвач извън рамките на
определеното с договора време, както и за изпълнение на специални кулинарни
поръчки в извън работно време. В действителност работата на ищеца се
различавала коренно от това, на което се подписал под трудовия договор,
условията на работа непрекъснато се променяли в хода на работата и всеки ден
имало нови и различни изисквания. Наложило се да работи по 12часа на денонощие
и това обстоятелство се отразило на здравето му. Когато дошло време за първата
заплата му били дадени 225лв. за заплащане на труда от 26.05.2017г. до 10.06.2017г.
През този период не бил почивал и му се полагало друго възнаграждение. На
въпроса на ищеца защо получава само тези пари след като работил по над 12 часа
в денонощието собственика отговорил, че никъде не фигурира извънработното му
време и това му се полага по договор. Предложили му да напусне, тъй като няма
да му се заплаща извънреден труд, поради финансови причини на работодателя и
ако не му е изгодно, да не идва на работа. На 12.06.2017г. ищецът излязъл в
болнични до 21.06.2017г. По това време ответникът му се обадил и се разбрали,
че ще прекратят договорните си отношения, тъй като няма да му изплатят
извънреден труд и не им е изгодно ищецът да отсъства от работа, тъй като не
могат да му намерят заместник. В присъствието на Д.М., също работеща при този
работодател, страните уточнили, че договора ще го прекрати ответникът, тъй като
в негова полза е уговорено и по този начин ще се съкрати процедурата по
прекратяване на отношенията между тях и нямало да се наложи да подава молба за
напускане поради неизплащане на заплатата в пълен размер. Ответникът поел
ангажимента за това и с този разговор отношенията им приключили. На
27.04.2018г. майката на ищеца получила призовка по гр.д.№899/2018г. по описа на
РС-Хасково. От съдържанието на исковата молба разбрал, че делото е образувано
от работодателя против него и му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Това била датата, на която узнал за заповедта от 18.07.2017. за
наказанието „дисциплинарно уволнение“ и от тази дата започвал срока, през който
може да я оспори. Твърди, че не е получавал покана да даде писмени обяснения по
повод отсъствието си от работа, като ответникът инициирал срещата между тях с
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение. Той бил информиран
през цялото време къде е ищеца и не го бил търсил. След напускането ищецът
работил в гр.Варна и той бил информиран за това, като пред неговата позната му
пожелал успех в новата работа и се разделили в добри отношения. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отмени заповед
№8/18.07.2017г., с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ като незаконосъобразна и да се
признае уволнението му за незаконно. Претендира заплащане на направените по
делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и счита, че следва да се отхвърли. Твърди, че ищецът не
се явил на работа на посочените дати, поради което била издадена оспорената
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение след установяване на
отсъствието му. Както преди издаване на заповедта до ищеца било изпратено
искане за даване на обяснения, така и самата заповед била изпратена на известния
на работодателя адрес. Изпратените документи били върнати като непотърсени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните на 26.05.2017г.
трудов договор ищецът е назначен на длъжност „готвач“ в ответното дружество с
месторабота „Пица ресторант „Уно пю“, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен
в полза на работодателя. С писмо от 26.06.2017г. работодателят уведомява ищеца,
че следва да се яви в 3-дневен срок за даване на писмени обяснения за
неявяването си на работа в продължение на два последователни работни дни, а
именно 22.06.2017г. и след това. Видно от известието за доставяне пратката е
останала непотърсена. В протокол от 18.07.2017г. е отразено неявяването на
работа на ищеца на 22.06.2017г. и на 23.06.2017г., представляващо нарушение по
чл.187 т.1 от КТ. В протокола е отразено също така, че на 26.06.2017г. ищецът е
уведомен писмено, че по отношение на него е установено дисциплинарно нарушение
и е започнало производство за налагане на дисциплинарно наказание, както и че е
поканен да даде писмени или устни обяснения, но до 18.07.2017г. не се явил нито
в офиса на фирмата, нито изпратил писмени обяснения, които констатации се
потвърждават от свидетелите А.Д.Б.и М.М.П.. На същата дата – 18.07.2017г. е
издадена заповед от управителя на ответното дружество, в която са описани
сигнала на салонния управител, извършената проверка и констатираното неявяване
на работа на ищеца, уведомяването му за започнатото срещу него дисциплинарно
производство и възможността да даде обяснения, както и наличието на основания
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Издадена е
заповед на същата дата – 18.07.2017г. от управителя на ответното дружество, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение. Тази заповед също е изпратена по пощата на адреса на
ищеца и е останала непотърсена. Изпратена му е и покана за доброволно
изпълнение, а именно за заплащане на сумата от 1380лв., представляваща
обезщетение на основание чл.221 ал.2 от КТ, която също е останала непотърсена.
В съдебно заседание по искане на
страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите Любомира
Кирилова Маджарова /майка на ищеца/ и М.М.П.-Стоянова /салонен управител в
пицария „Уно пю“/.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявения иск:
Страните по делото
не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което се
установява и от представения по делото трудов договор от 26.05.2017г.
Възникналото въз основа на този трудов договор правоотношение между страните е
прекратено с обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 18.08.2017г.,
на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ във връзка с наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“. Като причина за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
на ищеца е посочено, че не се явил на работното си място за периода 22.06.2017г.
до момента на издаване на заповедта. Не съществува спор между страните, че преди
22.06.2017г. ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, а след тази
дата повече не се е явил на работа като „готвач“ в ответното дружество. Спорен
е въпроса на какво основание е следвало да се прекрати трудовото правоотношение
между страните и кога ищецът е узнал, че му е прекратен трудовия договор. По
делото липсват данни за отправено писмено изявление от ищеца към ответника за
прекратяване на трудовия договор, било поради неизплащане в пълен размер на
договореното трудово възнаграждение, било поради някаква друга причина. В
своите показания и двете свидетелки заявиха, че между ищеца и управителя на
ответното дружество са водени разговори за прекратяване на правоотношението
между тях, но никоя от тях не твърди, че ищецът е предприел някакви действия по
писмено уведомяване на работодателя за своите намерения да преустанови
изпълнението на своите трудови задължения след изтичане на отпуска по болест.
Доколкото е налице писмен трудов договор, подписан и от двете страни, с който
са уговорили конкретен срок на същия, както и срок за отправяне на писмено
предизвестие за прекратяването му преди изтичане на този срок, то несъмнено
следва извода, че прекратяването на договора може да стане също чрез писмено
волеизявление. Това волеизявление може да бъде както предизвестие, така и молба
за прекратяване на договора на конкретно основание. Такова писмено
волеизявление, направено от ищеца липсва, като дори се твърди, че само устно
уведомил своя работодател. Несериозно звучат твърденията на ищеца, че двамата с
управителя на ответното дружество се разбрали, че прекратяват трудовия договор
и дори последният му пожелал успех в новата работа. В същото време ищецът
твърди, че останал разочарован от заплащането, което получил за изработените от
него две седмици като готвач и заявил на работодателя, че всъщност се
договорили за други условия, а се оказало, че следва да работи при съвсем
различни. От тези противоречиви твърдения не става ясно каква е била волята на
ищеца да прекратят договора по взаимно съгласие или да напусне работа поради
неизплащане на договореното трудово възнаграждение. Следва да се има предвид,
че след като преустановил явяването си на работа ищецът несъмнено е очаквал да
се прекрати трудовия му договор по един или друг начин. В същото време следва
да се има предвид, че в трудовия договор, подписан между страните ищецът е
посочил именно адреса в гр.Димитровград, на който са изпращани писмата с
обратни разписки от работодателя за изискване на обяснения по чл.193 от КТ и за
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. В своите показания
майката на ищеца също заяви, че това е адреса на сина й и нейния и нямат друг
регистриран адрес. Ето защо, следва да се приеме, че както писмото, с което се
изискват обяснения от ищеца за неявяването му на работа, така и това със
заповедта за прекратяване на трудовия договор са надлежно връчени на адреса му,
който сам е съобщил на работодателя и който не е променял. В този смисъл не е
налице нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като
работодателят е направил всичко възможно да уведоми ищеца, че е започнал такова
производство и за възможността му да даде обяснения. При тези данни по делото
следва извода, че на ищеца са поискани обяснения от работодателя преди издаване
на заповедта за уволнение, поради което е неприложима хипотезата на чл.193 ал.2
от КТ. Липсват доказателства, от които да се установи, че на визираните в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати ищецът се е явявал на
работа. Същевременно липсват и твърдения в тази насока. Обжалваната заповед за
уволнение разполага с всички предвидени от законовата разпоредба реквизити. В
същата е визирано конкретно нарушение на трудовата дисциплина, извършено от
ищеца, както и датата, респ. периода, в който е извършено същото. Категорично
от събраните по делото доказателства, както писмени така и гласни се
установява, че ищецът не се е явявал на работа за периода след 22.06.2017г. Ето
защо, съдът приема, че е налице извършено нарушение на трудовата дисциплина, в
резултат на което са поискани обясненията на ищеца, след което му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли
предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като неоснователен.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.М. с ЕГН:**********
***, против „РЕСТКОМ 9“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Добруджа“ №10, представляван от управителя Ц.И.Л., иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ : да се отмени като незаконосъобразна заповед
№8/18.07.2017г., с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, и да се признае уволнението му
за незаконно, като
неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 25.10.2017г.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.