Решение по дело №125/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 34

 

гр. Русе, 29.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

   

                                                    СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря   ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА  като разгледа докладваното от съдия  КУПРИНДЖИЙСКА   административно дело № 125 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба на Е.И.Г. и Г.Ж.Г., депозирана чрез адв. Л.П. срещу Мълчалив отказ на главния архитект на Община Иваново за издаване на удостоверение за търпимост по подадено Заявление с Вх. № ОБА5-501/05.08.2020 г., уточнено с Уведомително писмо с Рег. индекс № 94Е-187-1/19.01.2021 г., за гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по плана на с. Пиргово, община Иваново.

         С Молба Вх. № 1000/11.03.2021 г. жалбоподателите уточняват, че поддържат жалбата си срещу мълчаливия отказ на главния архитект и в условията на евентуалност на основание чл. 58, ал. 5 АПК, моли да се отмени и изричния отказ, обективиран в Заповед № РД-09-74/19.02.2021 г. на главния архитект на Община Иваново.

С определение от 29.03.2021 г. по Адм. дело № 195/21 г. по описа на АС – РУСЕ съдът е прекратил производството по това дело, образувано по жалба на Е.Г. и Г.Г. *** срещу Заповед № РД-09-74/19.02.2021 г. на главния архитект на Община Иваново, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по плана на с. Пиргово, община Иваново.

С Уточнение Вх. № 1514/14.04.2021 г. жалбоподателите уточняват, че поддържат жалбата си срещу мълчаливия отказ, така както е подадена първоначално срещу отказ на главния архитект на Община Иваново и поддържа и жалбата си срещу Заповед № РД-09-74/19.02.2021 г. на главния архитект.

В жалбата и уточненията към нея се релевират доводи за нищожност на мълчаливия отказ поради противоречието му с чл. 177 ал. 2 АПК – постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. По отношение на заповедта за отказ са изложени съображения за нейната незаконосъобразност, като постановена при съществено нарушение на админстративнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

         Иска се да се обяви и отмени като нищожен мълчалив отказ, като се върне преписката на главния архитект на Община Иваново със задължителни указания. В условията на евентуалност е направено искане за отмяна на индивидуалния административен акт на главния архитект и да се върне преписката на органа с указания за бъде издадено въпросното удостоверение за търпимост.

         Претендират се и разноски

Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Иваново, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Д.С., счита, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивните срокове за обжалване както на мълчаливия отказ, така и на заповедта, поради което се явява недопустима. По същество счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения и в писмена защита. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

С влязло в сила решение № 7526/16.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 13553/2019 г. е отменено решение № 46/18.09.2019 г., постановено по адм.д. № 141/2019 г. на АС – Русе и е постановена отмяна на Заповед № 1/30.01.2019 г. на Кмета на Община Иваново, с която е било наредено премахване на незаконен строеж, V категория, представляващ „гараж с две гаражни помещения“, находящ се в УПИ XVI – 270 и УПИ XV – 269 в кв. 35 по плана на с.Пиргово, община Иваново, обл.Русе. В мотивите на решенето ВАС е достигнал до извода, че спорният строеж съответства на правилата и нормите по устройство на територията към момента на извършването му и предвид наличието и на другите предпоставки по § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ (стоежът е изграден преди 07.04.1987 г. и е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план, тъй като се касае за строеж от допълващото застрояване, за който към момента на извършването му разделителната линия е преминавала по регулационната граница между двата УПИ), същият като търпим строеж не подлежи на премахване (л.л.59-60 от делото).

Със Заявление с Вх. № ОБА5-501/05.08.2020 г., подадено до главния архитект на Община Иваново, жалбоподателката Е.Г.  е поискала да й бъде издадено удостоверение за търпимост  по § 16 ал. 1 от ПР към ЗУТ за гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по плана на с. Пиргово, община Иваново, като е представила нотариален акт и скица (л.л.47-53 от делото).

С писмо изх.№ ОБА5-501*1/18.08.2020 г. главният архитект на Община Иваново е дал указания на Е.Г., съгласно които заявлението за исканата услуга следва да бъде подадено и от останалите съсобственици на гаража, тъй като според органа постройката представлявала гараж с две обособени помещения в режим на съсобственост. Посочено е, че след това работата по преписката ще продължи. Срок за изпълнение на тези указания не е даден. Писмото е получено лично от Е.Г. на 20.08.2020 г, видно от собственоръчното отбелязване (л.54 от делото), както и по пощата на 21.08.2021 г.(л.55 от делото).

С Уведомително писмо с Рег. индекс № 94Е-187-1/19.01.2021 г., адресирано до главния архитект и до кмета на Община Иваново, Е.Г. и Г.Г. заявяват несъгласие със становището на главния архитект, че постройката представлявала гараж с две обособени помещения в режим на съсобственост, отразено в писмо изх.№ ОБА5-501*1/18.08.2020 г. Считат, че са налице два отделни гаража, изградени съответно в УПИ XVI – 270 и УПИ XV – 269, като за всеки гараж всеки собственик има свой документ за собственост – нотариален акт. Изразяват становище, че е недопустимо главният архитект с едно писмо да определя режим на съсобственост за двата гаража, при условие, че е налице документ – нотариален акт, удостоверяващ  правото на собственост за всеки гараж. Твърдят, че за процесния гараж е налице съсобственост единствено между тях двамата като съпрузи. Правят искане да им бъде издадено удостоверение за търпимост за притежавания от тях гараж, съобразно приложения нотариален акт, респективно да бъде постановен мотивиран отказ, ако виждането на органа не съвпада с тяхното. Към писмото са приложени копия от решението на ВАС и нотариален акт (л.л. 56-58 от делото).

Тъй като в нормативно определения 14-дневен срок не последвал отговор от страна на административния орган, на 19.02.2021 г. е подадена жалба срещу мълчаливия отказ на главния архитект по заявлението от 05.08.2021 г., уточнено с уведомителното писмо от 19.01.2021 г.

На 19.02.2021 г. главният архитект на Община Иваново издава Заповед № РД-09-74, с която, на основание чл. 214 ал. 1 ЗУТ, § 16 от ПР на ЗУТ, отказва издаването на удостоверение за търпимост по § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ на Е.Г. за гараж (л.61 от делото).

Заповедта е редовно връчена на 09.03.2021 г. на адв.Л.П., който е посочен като адрес за кореспонденция със заявителите в уведомителното писмо от 19.01.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 19 от адм.д. № 195/2021 г. на АС – Русе (присъединено към настоящото дело).

На 23.03.2021 г., в преклузивния 14-дневен срок, Е.Г. и Г.Г. депозират жалба вх. № 94Е-187-2 по описа на Община Иваново срещу Заповед № РД-09-74/19.02.2021 г., във връзка с която е било образувано и адм.д. № 195/2021 г. по описа на АС – Русе – л.л. 2 – 12 от цитираното дело.

По правото

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежни страни – адресати както на мълчаливия отказ, така и на заповедта за отказ, в законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника, че жалбите срещу мълчаливия отказ и срещу заповедта са подадени извън преклузивните законови срокове. На първо място следва да се отбележи, че със заявлението от 05.08.2020 г. Е.Г. е поискала извършването на административна услуга – издаване на удостоверение за търпимост. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗУТ не е  уреден специален ред по отношение издаването на удостоверение за търпимост и обжалването на отказ да се издаде такова, поради което важат общите правила по АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 АПК административните актове се издават до 14 дни от датата на започване на производството. Същият срок за извършване на административната услуга "Издаване на удостоверение за търпимост на строеж“ е предвиден и в разпоредбата на чл. 36 т. 12 от Наредба № 1 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, приета с решение № 83 по протокол № 9/21.04.2016 г. на Общински съвет Иваново. В рамките на този срок административният орган е изпратил на заявителя писмо от 18.08.2020 г., с което му е указал да отстрани недостатъци в искането си. Това писмо има характер на уведомяването по чл. 30 ал. 2 АПК, с тази разлика, че в случая органът не е дал срок за отстраняване на недостатъците и не е указал какви ще са последиците от неотстраняването им, т.е. не е изпълнил задълженията си по закон в пълнота. Поради това и не тече срок за изпълнение на тези указания, както и не тече срок за произнасяне на административния орган съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 3 АПК. При това положение на този етап от административната преписка не е формиран и мълчалив отказ от страна на главния архитект.

Едва след депозиране на уведомителното писмо на Е.Г. и Г.Г. от 19.01.2021 г., което е подадено и подписано от двамата като съсобственици на гаража и представянето на допълнителни писмени доказателства, започва да тече срока за произнасяне на административния орган, който изтича на 02.02.2021 г., работен ден. Непроизнасянето на главния архитект в този срок всъщност формира и мълчаливия отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал. 2 АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай едномесечния срок започва да тече от 03.02.2021 г. и изтича на 04.03.2021 г., работен ден (03.03.2021 г. е национален празник). Именно в този срок е подадена и жалбата срещу мълчаливия отказ, поради което същата се явява допустима.

По отношение на жалбата срещу заповедта за отказ, както вече беше посочено ИАА е връчен на посоченото от заявителите лице за кореспонденция – адв.П., на 09.03.2021 г. Преклузивният срок, посочен в разпоредбата на чл. 215 ал. 1 ЗУТ е 14-дневен и изтича на 23.03.2021 г., работен ден, когато е подадена и жалбата. Т.е. същата е допустима.

В допълнение следва да се отбележи и следното: Когато в хода на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. В случая изричен отказ е постановен едновременно с постъпване на жалбата в съда – на 19.02.2021 г. При това положение и по аргумент от  чл. 58, ал. 3 АПК предмет на разглеждане по делото е постановеният изричен отказ. В този смисъл е налице трайна съдебна практика - т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС, Определение № 1072 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2019 г., II о., Решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017 г., II о. и др.

С оглед изложеното неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото се явяват твърденията на ответника, че заповедта е влязла в сила и е преклудиран срока за обжалването й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че не споделя възраженията на жалбоподателя за нищожност на отказа на основание чл. 177 ал. 2 АПК, направени още с жалбата срещу мълчаливия отказ. Действително съгласно влязлото в сила решение № 7526/16.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 13553/2019 г. е отменена Заповед № 1/30.01.2019 г. на Кмета на Община Иваново, с която е било наредено премахване на незаконен строеж, V категория, представляващ „гараж с две гаражни помещения“, находящ се в УПИ XVI – 270 и УПИ XV – 269 в кв. 35 по плана на с.Пиргово, като са изложени мотиви за търпимост на незаконния гараж. Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото; ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, а според чл. 177 ал. 2 изр. 1-во АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Смисловият и граматически прочит на тази норма обаче ясно посочва, че тя важи за актове и действия на същия административен орган, който е издал административния акт, предмет на оспорване, съгласно разпоредбата на чл.177 ал. 1 АПК. Затова законодателя е членувал „административния орган“, т.е. в случай, че именно административният орган, чийто ИАА е бил предмет на съдебен контрол, постанови акт или извърши действия, които са в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, същите ще са нищожни. Ако законодателят беше имал предвид, че рестрикцията по чл. 177 ал. 2 АПК важи за всеки административен орган, то тогава не би следвало да употреби определителен член. Съгласно граматическите правила в българския език членуването има за цел да изрази граматическата категория определеност, а за категорията определеност се използва именно определителния член –а/-я или –ът/-ят. След като „административния орган“ в ал. 2 е членуван с определителен член, очевидно смислово и граматически законодателят е имал предвид административния орган, чийто акт е бил предмет на съдебен контрол по ал. 1. В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 177 ал. 2 АПК се прилага именно когато става въпрос за актове и действия на същия административен орган, визиран в разпоредбата на чл. 177 ал. 1 АПК.

В процесния случай заповедта за премахване на незаконен строеж, която е отменена с влязлото в сила решение на ВАС, е издадена от кмета на Община Иваново, а оспорения в настоящото производство отказ е постановен от главния архитект на Община Иваново, поради което, дори и този отказ да е в противоречие на влязло в сила съдебно решение, същият не е нищожен.       

При извършената проверка по реда на чл. 168 ал. 1 АПК съдът установи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – главният архитект на Община Иваново. В съответствие с разпоредбата на § 16 ал. 1, изр. 2-ро от ПР на ЗУТ удостоверението за търпимост се издава от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. За строежи пета категория, какъвто е и процесния строеж, инвестиционните проекти се съгласуват и одобрят, съответно разрешенията за строеж се издават от главния архитект на общината – чл. 144 ал. 3 ЗУТ. Друг е въпросът, че за постройките от допълващо застрояване не се изисква одобряването на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж, а само становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им – чл. 147 ал. 1 т. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно отказът да се издаде исканото удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 214 т. 1 ЗУТ

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. По-конкретно в мотивната й част е посочено, че от събраните по преписката доказателства и представените от заявителката такива, не се установява по безспорен начин съответствието на извършения строеж с действалите по време на извършването му нормативни изисквания. Административният орган е приел, че по смисъла на закона е необходимо да има две обособени самостоятелни сгради с покриващи се калканни стени, а не една сграда с една обща разделителна вътрешна стена, обособяваща две помещения в нея, какъвто е настоящия случай, поради което е счел, че горецитираната сграда не попада под хипотезата на чл. 127 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Решение № 7526/16.06.2020 г. на ВАС е цитирано в заповедта, но само по отношение на посоченото в него, че регулационната ления между двата имота минава през общата стена на двете помещения - гаражи, което според административният орган не съответствало на заповедта за одобрение на КРП на с.Пиргово. Като правно основание за издаване на оспорения акт са посочени разпоредбите на чл. 214 ал. 1 от ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Действително същата е издадена след нормативно определения 14-дневен срок за произнасяне, но съгласно т. 8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран.

При преценката за материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът намира същата за постановена в противоречие с приложимите материалноправните разпоредби.

Разпоредбите, регламентиращи издаването на удостоверения за търпимост са § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Всички тези разпоредби, касаят незаконни строежи, изградени в различни периоди, посочени в различните разпоредби.

С оглед годината на построяване на гаража, очевидно приложима е първата алинея на § 16 ДР на ЗУТ, която касае строежите изградени до 7 април 1987 г.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. За да бъде преценено дали процесната сграда представлява търпим строеж, следва да се изследва следните въпроси - дали е налице незаконен строеж, дали този незаконен строеж е изграден до 07.04.1987 г., дали строежа е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон.

Въпросът с търпимостта на процесния гараж е разрешен с влязло в сила решение № 7526/16.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 13553/2019 г. Както беше обсъдено при посочване на фактите, от мотивите на това решение, с което е отменена заповедта на кмета на Община Иваново от 30.01.2019 г. за премахване на същата постройка (част от която е и процесния гараж) като незаконна, несъмнено става ясно, че оспорената заповед има за предмет абсолютно същата постройка, която се намира на същото място, изградена е от същите материали, има същата конструкция и същия обем. Съдът в това решение е приел, че постройката е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за това, че е построена в съответствие с нормите на § 63г, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм.) и на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

Решението е приложено по настоящото дело и от цялостното му съдържание може да се направи категоричен извод, че се касае за една и съща постройка. Нещо повече, по настоящото дело няма спор между страните, че гаражът, за които е постановен отказ да се издаде удостоверение за търпимост, е част от същата постройка.

При това положение и с оглед на разпоредбата на чл. 177 ал. 1, изр. 2-ро АПК, настоящият съдебен състав счита че не следва в настоящото производство отново да се изследват предпоставките по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимостта на процесния гараж, при положение, че с решението на ВАС тези въпроси са изяснени и то има действие по отношение на всички, включително и за съдилищата. 

След като с влязъл в сила съдебен акт е прието, че строежът е търпим, този извод, при положение, че постройката не е изменена чрез пристрояване или надстрояване, е меродавен докато съществува строежът във вида му към момента на издаване на заповед на кмета от 2019 г. В хода на административното производство, както и в настоящото производство, не са представени доказателства от страните да са настъпили някакви промени по строежа. При това положение главният архитект на Община Иваново е бил длъжен, с оглед на подаденото заявление и представени към него документи, както и предвид отстранените нередовности, да издаде исканото удостоверение за търпимост. Вместо това, в абсолютно противоречие на установеното с цитираното съдебно решение на ВАС, административният орган си е позволил отново да коментира въпроса с търпимостта на строежа, при това с аргументи, които вече са били обсъдени от съда и отхвърлени. Върховният административен съд изрично в мотивите си е посочил, че „…В настоящия случай е установено гараж с две помещения, като едното от тях е ситуирано в един УПИ, а другото в съседния УПИ, като разделителната стена между тях се намира към момента на изграждането й на регулационната линия между двете УПИ, като на тази стена няма стряха, корниз или отвори за врати и прозорци… спорната стена като разделяща двете гаражни клетки и намираща се на регулационната линия, може да се приеме за калканна такава, като и в двата съседни имота са налице строежи от допълващо застрояване с покрити стени по регулационната линия…“

След като съдът вече се е произнесъл относно търпимостта на строежа, недопустимо е административният орган да прави изводи в абсолютно противоречие със съдебното решение, при положение, че няма промяна в обстоятелствата. Още по-малко - да се позовава на предходно свое становище от 2018 г., при положение, че след това становище има влязло в сила съдебно решение в противоположния смисъл. В края на заповедта е посочено, че отбелязаното от ВАС в решението, че регулационната линия между посочените имоти минава през общата стена на двете помещения – гаражи, не съответствало на заповедта за одобрение на кадастралния и регулационен план на с.Пиргово. Всъщност това е  и единственото споменаване на решението на ВАС в оспорената заповед, макар че очевидно административният орган е бил запознат с него. В тази връзка отново следва да се отбележи, че в решението на ВАС е посочено, че към момента на изграждането й (а не по действащата към настоящия момент заповед за одобрение на кадастралния и регулационен план на с.Пиргово!) разделителната стена между двата гаража се намира на регулационната граница между двете УПИ. Съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 ПР от ЗУТ при преценката за търпимост на незаконния строеж един от въпросите, които се изследват е именно дали е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план. Последвалите изменения на плана не оказват влияние върху преценката за търпимост.

Неоснователни са възраженията на ответника, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, не са самостоятелен източник на правни последици, наред с диспозитива, поради което същите нямали задължителен характер за страните. Нещо повече, административният орган счита, че производството по предходното дело (за отмяна на заповедта на кмета) нямало връзка с настоящото искане на жалбоподателите. Действително мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, но в настоящия случай именно  в мотивите са посочени основанията за отмяната на заповедта на кмета – макар строежът да е незаконен, той е търпим, тъй като за него са налице всички предпоставки, предвидени в § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ. Многократно в решенията си Върховният административен съд е посочвал, че за да се прецени дали една заповед за премахване на незаконен строеж е законосъобразна с оглед приложимите материалноправни разпоредби, следва задължително да се изследва въпроса с търпимостта на сградата, тъй като търпимите строежи, макар и да са изградени без строителни книжа, не подлежат на премахване или забрана за ползване, те могат да бъдат и предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение за търпимост. Именно по въпроса с търпимостта на строежа се е произнесъл ВАС в решение № 7526/16.06.2020 г. по адм.д. № 13553/2019 г. и след като е преценил, че е налице търпим строеж, е отменил заповедта на кмета за премахване на незаконния строеж. При това положение, ако се приемат аргументите на ответника за незадължителност на мотивите, би се изпаднало в абсурдната ситуация строежът да продължава да съществува, тъй като диспозитива на съдебното решение отменя заповедта за неговото премахване поради търпимостта му и същевременно собствениците му да не могат да се снабдят с удостоверение за търпимост, защото главният архитект не е съгласен със съдебното решение! Подобно поведение на административният орган е в противоречие и с разпоредбата на чл. 177 ал. 1 изр. 2-ро АПК.

Колкото до възражението, че мотивите на решението на ВАС са напълно неясни относно характера на сградата и частта за която се отнасят, следва да се отбележи, че при внимателен и задълбочен прочит на съдебният акт се установява, че върховният съд борави с понятието за строеж/сграда така, както е описано в заповедта на кмета – „гараж с две гаражни помещения“. Навсякъде в решението е употребен именно този термин – гараж с две помещения. При коментиране на начина на изграждане на строежа е отбелязано, че същият е извършен едновременно, като са обособени две помещения – гаражи, попадащи в две отделни УПИ, които са „строежи от допълващо застрояване с покрити стени по регулационната линия“. В настоящият случай жалбоподателите са поискали да им бъде издадено удостоверение за търпимост за тяхното гаражно помещение – част от строежа, който е обявен за търпим с цитираното съдебно решение на ВАС. Обстоятелството, че се иска издаването на удостоверение за търпимост на обособена част от сградата, не може да бъде основание за постановяване на отказ.

По отношение на доводите на ответника, свързани с правото на собственост  върху земята и върху постройките, следва да се отбележи следното: Към заявлението си жалбоподателите са представили нотариален акт № 32, том III, дело № 854/89 г. от 04.04.1989 г. на нотариус М., за прехвърляне на недвижим имот УПИ ХVI-270 в кв.35 по плана на с.Пиргово, с който удостоверяват, че са собственици на поземления имот, в който е разположен и част от строежа, обявен за търпим с решението на ВАС. В нотариалния акт изрично са посочени и застроените в имота сгради – жилищна сграда, лятна кухня и гараж. По делото няма данни към момента на подаване на заявлението да е налице спор за собственост по отношение на УПИ ХVI-270 и ситуирания в него гараж. Преместването на регулационната граница не променя обстоятелството, че жалбоподателите са съсобственици на този гараж. Очевидно част от този гараж се намира в чужд имот съгласно действащата към момента регулация, която е променена именно в резултат на водени и приключили съдебни спорове за право на собственост. Това обстоятелство обаче е ирелевантно  в настоящото производство. След като с влязло в сила съдебно решение е установено, че строежът, част от който е и процесния гараж, е търпим, главният архитект е следвало да издаде исканото съдебно удостоверение. Както правилно отбелязва в писмените си бележки процесуалният представител на ответника, удостоверението за търпимост удостоверява единствено, че строежът е търпим, а не и собствеността върху него. 

С оглед на изложеното настоящият решаващ състав намира за категорично установено, че процесният гараж е търпим съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което неправилно ответния орган е отказал издаването на удостоверение за търпимост. Следва отказа да бъде отменен, а преписката върната на ответника за ново произнасяне при съобразяване с изложените по-горе мотиви. В изпълнение на правомощията си по чл. 174 от АПК съдът определя едномесечен срок за постановяване на административния акт. Ответният административен орган следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

По разноските

С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, за основателна. Същите, съгласно приложения списък,  са в общ размер на 570 лева, от които 20 лева – заплатена държавна такса  и 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (л. 128 от делото).

Предвид изложеното съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.И.Г. и Г.Ж.Г. ***, Заповед № РД-09-74/19.02.2021 г. на главния архитект на Община Иваново, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по плана на с. Пиргово, община Иваново, обл.Русе.

ВРЪЩА делото като преписка на главния архитект на Община Иваново за произнасяне по заявлението на Е.И.Г. и Г.Ж.Г. с вх. № ОБА5-501/05.08.2020 г., уточнено с Уведомително писмо с рег. индекс № 94Е-187-1/19.01.2021 г. – и двете по описа на Община Иваново, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Иваново да заплати на Е.И.Г., ЕГН:********** и Г.Ж.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 570,00 (петстотин и седемдесет) лева за разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

                                                                   Съдия: