РЕШЕНИЕ
№ 6334
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505346 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1879 от 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 53679/2023 г. по описа на
СРС, 43- и с- в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. К., че ответницата дължи на ищеца сумата от
454,29 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна
енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен размер от 468,24 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., за сумата от 62,04 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 124,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., за сумата от 27,22 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 54,43 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 5,83 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 11,66 лева, представляваща обезщетение за забава
1
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г.
Със същото решение е признато за установено по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. К. Л., че ответникът дължи на ищеца
сумата от 454,29 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
11.07.2023 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове за главница
за топлинна енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен размер от 468,24 лева и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., за сумата от 62,04 лева, представляваща ½ част от
сумата от общо 124,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023 г., за сумата от 27,22 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 54,43 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 5,83 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 11,66 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 22.06.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“ ЕООД на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 124,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023 г., за сумата от 54,43
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 11,66 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г.,
е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД с доводи за неправилност на
първоинстанционното решението. Поддържа се, че съдът неправилно е приел за недоказано
изпадането на ответниците в забава. Оспорват се изводите на съда и относно недължимостта
на суми за услугата дялово разпределение и начислените върху тях мораторни лихви. Моли
се съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците Д. К. К. и Т. К. Л..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, в която са уважени
предявените искове, постъпила въззивна жалба от Д. К. К. и Т. К. Л. с доводи за
неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че съдът неправилно е приел,
че ответникът Л. има качеството на потребител на ТЕ, тъй като такова качество имал
другият ответник по делото Д. К., на чието име ищецът признал да е открил партида. Моли
се съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Третото лице помагач не взема становище по депозираните въззивни жалби.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София” ЕАД
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ срещу Д.
К. К. за главница за топлинна енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен размер
от 468,24 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Топлофикация София ” ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ срещу Т. К. Л. за главница за топлинна
енергия за сумата над 454,29 лева до пълния предявен размер от 468,24 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
С оглед доводите, съдържащи се в сезиращите настоящата инстанция въззивни
жалби, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период ищцовото
дружество и ответникът Т. Л. са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, т. е. дали ответникът Т. Л. има качеството на
потребител на ТЕ за процесния имот, респективно дължи ли заплащането на начислените за
имота суми за процесния период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства въззивният съд намира, че по делото се установява наличието на
облигационни отношения между страните за процесния имот за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията на ответника Т. Л.,
поддържани с депозираната срещу съдебното решение въззивна жалба, че не е потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
3
ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
4
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно за преценката с кого дружеството ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Установява се в настоящия случай, че двамата ответници Д. К. К. и Т. К. Л. са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на дата 14.04.1992 г.
/нотариален акт за дарение на недвижим имот между роднини по право линия том XXV,
дело № 5345/1992 г./. Със същия нотариален акт предходните собственици /Н.Т.Л. и К.Й. Л./
са запазили в своя полза правото да ползват и обитават процесния имот докрая на живота си.
От приетите по делото преписи – извлечения от актове за смърт се установява, че Н.И К. Л.
са починали съответно на 24.03.2014 г. и на 04.05.2000 г. Следователно с оглед настъпилата
им смърт правото им на ползване, учредено върху процесния имот, се е погасило и
единствени титуляри на вещно право /при условията на съсобственост/ върху имота са
останали ответниците – Д. К. и Т. Л., при равни дялове от по 1/2 идеална част. Следователно
двамата съсобственици дължат разноските за вещта съобразно дяловете си, а именно по 1/2
част. При това положение и на основание чл. 153 ЗЕ се налага извод, че е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и доказателства, някой
от двамата ответници да се е разпоредил преди или по време на процесния период с
притежаваната от него идеална част в полза на трето за спора лице или в полза на другия
съсобственик.
Неоснователно е оплакването на ответника Т. Л., че същият не притежава качеството
на клиент на топлинна енергия. След възникване на съсобствеността, за да бъдат дължими
месечните вноски само от единия съсобственик, то той следва да сключи договор с
топлопреносното предприятие при общи условия, като до сключването на такъв договор
5
двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия съобразно
дяловете си. В настоящия случай не се установява такъв договор да е бил сключен само с
единия от съсобствениците. По делото липсва прието заявление-декларация от другия
съсобственик и ответник – Д. К., за откриване на партида, поради което е невъзможно да се
приеме, че съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния
обект единствено с нея. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота нито от това кой е
титуляр на партидата за имота и на чие име се издават фактурите и изравнителните сметки
или кое лице е вписано в списъка на етажните собственици. В действителност партидата се
води на името само на Д. К. и изравнителните сметки са били издавани на нейно име.
Въпреки това, установяването единствено на факта, че същата е вписана като титуляр на
индивидуална партида, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане
/заявление за откриване на партида/, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
отпадане на договорната отговорност на въззивника Т. Л.. Необходимо е по делото да се
ангажират доказателства, че ответницата Д. К. е направила изрично искане пред ищцовото
дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от документи,
удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това
заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Такива доказателства не са
ангажирани. Ето защо, клиент на топлинна енергия се явява и ответникът Т. Л., като
възраженията му за противното, изложени във въззивната жалба, са неоснователни.
Задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия за
процесния период са двамата съсобственици – Д. К. К. и Т. К. Л., съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно по 1/2.
Оплаквания относно количеството, качеството и стойността на потребената топлинна
енергия в имота, както и относно правилното приложение на института на погасителната
давност от страна на районния съд, не са въведени от въззивниците ответниците. Следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че ответниците в техните отговори на исковата молба
изрично са признали, че стойността на доставената в имота енергия е посочената от ищеца.
По делото липсват доказателства, а и твърдения, че претендираните от ищеца суми за
топлинна енергия са заплатени от ответниците, поради което съдът приема, че искът по чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ е бил правилно уважен от страна на
районния съд до размера на непогасените по давност суми, като решението следва да бъде
потвърдено в тази част.
На следващо място, доводите на ищцовото дружество, че такса за дялово
разпределение за исковия период се дължи, съдът намира за основателни. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово
разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна
собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В производството е установено, че в
сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответниците, е била извършвана услугата дялово
разпределение от страна на „Директ“ ЕООД, поради което са приложими правилата на чл.
139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл. 139, ал. 1 ЗЕ
/чл. 139б, ал. 1 ЗЕ/, с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за
извършване на дялово разпределение – чл. 139в, ал. 1 ЗЕ. В този договор се уговаря
топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение,
цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл. 139в, ал. 2, т. 4 ЗЕ.
С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца
за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016 г. Съгласно
клаузата на чл. 36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за
обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както
и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като, от своя страна, въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите – етажни собственици. В
този смисъл, за да възникне задължение за клиентите на топлинна енергия за битови
нужди да заплащат на продавача на топлинна енергия стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, не е необходимо
продавачът на топлинна енергия да е заплатил тази стойност на фирмата
за дялово разпределение. Дали е налице точно изпълнение на договорните задължения на
продавача на топлинна енергия към фирмата за дялово разпределение, касае вътрешните им
отношения и няма значение за възникването и изискуемостта на задължението на клиента на
топлинна енергия за битови нужди за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение. Ето защо, претенциите на ищеца в тази част са основателни,
а ответниците дължат претендираната сума в размер на 54,43 лв. съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно по 1/2.
Поради изложеното обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за признаване за установено, че ответниците дължат разделно, по 1/2
част всеки един от тях, сумата от 54,43 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
7
считано от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането, е неправилно и следва да се отмени,
като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете следва да се уважат в пълен
размер.
Следващият спорен въпрос в производството е относно изпадането в забава на
ответниците досежно изпълнение на задължението им за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия. Във въззивната жалба, подадена от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел извода, че по
делото не е установено ответниците да са изпаднали в забава. Настоящата инстанция намира
така релевираното от ищцовото дружество възражение за основателно. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Настоящият съдебен
състав намира, че за относимия исков период се прилагат Общите условия на
топлопреносното дружество, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а
именно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва
да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016
г. започва да се начислява единствено след 45- дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени
по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с горното претендираната от ищеца сума от общо 124,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., се явява дължима от ответниците съобразно дяловете им в
съсобствеността, а именно по 1/2. Предвид това, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че
ответниците дължат разделно, по 1/2 част всеки един от тях, сумата от 124,07 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
22.06.2023 г., като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете следва да се
уважат в пълен размер.
Спорен по делото се явява и въпросът досежно дължимостта на сумата в размер на
11,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
8
16.07.2020 г. до 22.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Ето защо,
макар и по различни съображения, решението на СРС следва да бъде потвърдено в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските следва да се разпределят съобразно уважената
част от исковете.
На ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за заповедното производство се дължи сума в
размер на 72,38 лв., поради което всеки един от ответниците следва да бъде осъден да му
заплати сумата от още 5,95 лв.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 375 лв.
Претендирал е и юрисконсултско възнаграждение, като районният съд е определил такова в
размер на 100 лв. При това положение общият размер на разноските в исковото
производство, сторени от „Топлофикация София“ ЕАД, възлиза на сумата от 475 лв., поради
което в негова полза се следва сумата от 458,34 лв. съразмерно на уважената част от
предявените искове. Ето защо, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от още 37,64 лв.
Ответниците са претендирали разноски в заповедното производство, като на същите е
била предоставена безплатна правна помощ от страна на адв. Н. К.. Районният съд е
определил размер адвокатското възнаграждение, възлизащ на сумата от 400 лв. При това
положение в полза на адв. Н. К. се следва сумата от 14,05 лв. за оказана безплатна правна
помощ в заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове,
поради което решението на СРС следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на адв. Н. К. горницата над сумата от 14,05 лв. до размера от 77,42 лв.
В исковото производство ответниците са претендирали разноски, като на същите е
била предоставена безплатна правна помощ от страна на адв. Н. К.. Районният съд е
определил размер адвокатското възнаграждение, възлизащ на сумата от 400 лв. При това
положение в полза на адв. Н. К. се следва сумата от 14,05 лв. за оказана безплатна правна
помощ в исковото производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове,
поради което решението на СРС следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на адв. Н. К. горницата над сумата от 14,05 лв. до размера от 77,42 лв.
Във въззивното производство въззивникът ищец „Топлофикация София“ ЕАД е
заплатил държавна такса в размер на 25 лв. Претендирал е и юрисконсултско
възнаграждение, което настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
9
размер на 100 лв. При това положение общият размер на разноските във въззивното
производство възлиза на сумата от 125 лв., поради което в полза на ищеца, предвид изхода
на спора пред настоящата инстанция, се следва сумата от 117,34 лв. Ето защо, всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 58,67 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора и доколкото въззивната жалба на въззивниците ответници е
оставена без уважение, на същите не се дължат разноски за въззивната инстанция. Не се
дължи и претендираното от адв. Н. К. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1879 от 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 53679/2023 г. по
описа на СРС, 43- и с- в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Д. К. К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* дължи на ищеца сумата от
62,04 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 124,07 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
22.06.2023 г., и сумата от 27,22 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 54,43 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023 г. до
изплащане на вземането, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. К. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ул. „********* дължи на ищеца сумата от 62,04 лв.,
представляваща 1/2 част от сумата от общо 124,07 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., и
сумата от 27,22 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 54,43 лв., представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането,
както и В ЧАСТТА, с която ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* е осъден да заплати на адв. Н. К.,
член на Адвокатска колегия – гр. София, с личен номер *******, на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата над размера от 14,05 лв. до размера от 77,42 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ответниците по исковото производство, и сумата над размера от 14,05 лв. до размера от
77,42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
10
помощ и съдействие на ответниците в заповедното производство по ч. гр. дело №
38674/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* по реда на
чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата Д. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „********* дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* сумата от 62,04 лв., представляваща 1/2 част от
сумата от общо 124,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ******* ап. 19,
аб. № *******, както и сумата от 27,22 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 54,43
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.07.2023 г., до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК на 21.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38674/2023 г. по описа на СРС, 43- ти
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Т. К. Л., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ул. „********* дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* сумата от 62,04 лв.,
представляваща 1/2 част от сумата от общо 124,07 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******, ******* ап. 19, аб. № *******, както и сумата от 27,22 лв.,
представляваща 1/2 част от сумата от общо 54,43 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.07.2023 г., до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК на 21.07.2023 г. по ч. гр.
д. № 38674/2023 г. по описа на СРС, 43- ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1879 от 02.02.2024 г., постановено по гр. д. №
53679/2023 г. по описа на СРС, 43- и с- в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по
предявения от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ срещу ответницата Д. К. К., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 454,29 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лв., представляваща
11
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ******* ап. 19, аб. № *******, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.07.2023 г., до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК на 21.07.2023 г. по ч. гр.
д. № 38674/2023 г. по описа на СРС, 43- ти състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявения от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ срещу
ответникът Т. К. Л., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ул. „*********, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 454,29 лв., представляваща 1/2 част от сумата от общо 908,57 лв.,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ******* ап. 19, аб. № *******,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.07.2023 г., до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК на 21.07.2023 г. по ч. гр.
д. № 38674/2023 г. по описа на СРС, 43- ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата Д. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „*********, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 5,83 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 11,66 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023 г.
върху вземането за главница за цена на услугата дялово разпределение, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявеният от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Т. К. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ул. „*********, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5,83 лева, представляваща 1/2 част от сумата от общо 11,66 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2020г. до 22.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на услугата дялово
разпределение, както и В ЧАСТТА, с която ответницата Д. К. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „********* е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 191,53 лв., представляваща направените разноски по
исковото производство, и сумата от 30,24 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 38674/2023 г. по описа на СРС, 43- ти състав съразмерно с
уважената част от исковете, и с която ответникът Т. К. Л., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ул. „********* е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 191,53 лв., представляваща направените разноски по исковото
12
производство съразмерно с уважената част от исковете, и сумата от 30,24 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 38674/2023 г. по
описа на СРС, 43- ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 43,59 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство, както и сумата от 58,67
лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. К. Л., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ул. „********* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 43,59 лв., представляваща
разноски в заповедното и исковото производство, както и сумата от 58,67 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“ ЕООД на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13