Р Е Ш Е Н И Е № 277
Бургас, 10.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 07.06.2016 г. в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
при секретаря Т.М., като разгледа т. д. № 79/2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по повод искова молба на П.К.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Л.К., против “Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, Спортен комплекс Лазур.
Ищецът П.К. твърди, че по решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 02.05.2011 г. е бил назначен за прокурист на същото. Бил надлежно упълномощен съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1 ТЗ, а между него и дружеството бил сключен Договор за търговско управление (прокура) от 02.05.2011 г.
По силата на договора за управлението на дружеството прокуристът имал право на месечно възнаграждение в размер на 15820 лв, платимо ежемесечно до 26-о число на текущия месец, считано от м. май 2011 г. Ищецът изпълнявал задълженията си по договора добросъвестно и до настоящия момент, но ответникът преустановил плащането на възнаграждението му от м. януари 2015 г. Не му били платени дължимите възнаграждения за цялата 2015 г. и за месеците януари и февруари 2016 г. Според ищеца дружеството му дължи за всеки от тези четиринадесет месеца сумата 13936,14 лв (15820 лв минус лични осигурителни вноски и данък върху дохода на физическите лица, които се удържат при източника на дохода) заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от падежа на задължението за всеки месец до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска до изплащането.
Поради това се отправят от ищеца искания да бъде осъден ответника да му заплати, както следва:
(1) сумата 195105,96 лв, представляваща сбор от 14 неплатени месечни възнаграждения в размер от по 13936,14 лв всяко по Договор за търговско управление (прокура) от 02.05.2011 г. за времето от 01.01.2015 г. до 29.02.2016 г.;
(2) сумата 11342,50 лв, представляваща сбор от дължими обезщетения за забава за всяко неплатено месечно възнаграждение от по 13936,14 лв за времето 07.03.2016 г.;
(3) законната лихва върху главницата от 195105,96 лв за времето от предявяването на иска до изплащането.
Претендират се съдебно-деловодните разноски.
Претендираните от ищеца права се основават на чл. 79 ЗЗД вр. чл. 23 ТЗ 33Д по отношение на главниците и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно акцесорните претенции за лихва. Търси се заплащане на дължимо възнаграждение по договор за прокура заедно с обезщетение за забава.
Ответникът “Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас” АД е отговорил на исковата молба. С отговора е оспорил размер на търсените главници, като е възразил, че от изложените обстоятелства не ставало ясно как ищецът е формирал размера на претенцията си. Оспорил е иска за сумата 11342,50 лв - мораторна лихва до предявяването на иска. Тя не се дължала, тъй като, за да изпадне дружеството в забава, била необходима покана за плащане на главниците, каквото не била отправена.
С допълнителна искова молба и допълнителнитен отговор (становище) страните са потвърдили становищата си, без да въвеждат нови фактически твърдения, искания или възражения.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
Няма спор между страните, че по решение на СД на ответното дружество от 02.05.2011 г. ищецът е назначен за прокурист. С нарочно пълномощно от същата дата с нотариална заверка на подписа той е управомощен от изпълнителния директор с правата по чл. 22 ТЗ. Упълномощаването е вписано в ТР по партидата на дружеството 05.05.2011 г. На 02.05.2011 г. между страните е бил сключен и Договор за търговско управление (прокура), по силата на който на прокуриста е възложено и той е приел да управлява предприятието на търговеца срещу месечно възнаграждение в размер на 15820 лв, платимо до 25-о число на месеца (чл. 3 и чл. 15 от договора). Не се спори, че прокуристът изпълнява задълженията си по договора за управление от 2011 г. и до момента. Не се спори, че ответникът не е изплатил на прокуриста възнаграждение за времето от м. януари 2015 г. до февруари 2016 г. - за общо 14 месеца.
Извършената по делото съдебно-икономическа експертиза след справка в счетоводството на ответника посочва, че той е извършвал плащания на ежемесечните възнаграждения по договора от 02.05.2011 г. до м. декември 2014 г. Последното плащане е на възнаграждението за м. декември 2014 г. За периода януари 2015 г. - февруари 2016 г. на ищеца са начислени брутни възнаграждения от по 15820 лв месечно или общо 221480 лв, начислени са удръжки от по 1883,86 лв месечно или общо 26374,04 лв и нетни възнаграждения от по 13936,14 лв месечно или общо 195105,96 лв.
При така установените факти с правно значение предявените искове са основателни:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор, а съгласно чл. 21 ТЗ прокуристът управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение.
В случая ответникът-търговец е възложил на ищеца управлението на предприятието и се задължил да му плаща месечно възнаграждение в размер на 15820 лв. Не е изпълнил това свое основно задължение по договора за прокура за 14 последователни месеца - от м. януари 2014 г. до м. февруари 2016 г. За изпълнението на задължението за всеки отделен месец договорът предвижда краен срок (25-о число на месеца), поради което по отношение на всяко отделно възнаграждение ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД и без да е необходима покана за това. Възражението в обратния смисъл на ответника е неоснователно.
Като неизправна страна по договора ответникът дължи на ищеца уговореното възнаграждение за исковия период: общо сумата 221480 лв (14 месеца х 15820 лв). Съобразно с дизпозитивното начало в гражданския процес и забраната съдът да присъжда повече от поисканото, претенцията на ищеца за сумата 195105,96 лв (14 х 13936,14 лв) е основателна. Сумата се дължи заедно с обезщетение, равно на 11342,50 лв, за забава за времето до предявяване на иска, изчислено като сбор от 14 отделни обезщетения, всяко от които от 26-о число на съответния месец, откогато ответникът е изпаднал в забава, до 07.03.2016 г. На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 195105,96 лв се дължи законна лихва от предявяването на иска до изплащането.
Поради изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 21 и 23 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, Спортен комплекс Лазур, да заплати на П.К.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Луиза Кирякова, както следва:
(1) сумата 195105,96 лв, представляваща сбор от 14 неплатени месечни възнаграждения в размер от по 13936,14 лв всяко по Договор за търговско управление (прокура) от 02.05.2011 г. за времето от 01.01.2015 г. до 29.02.2016 г.;
(2) сумата 11342,50 лв, представляваща сбор от дължими обезщетения за забава за всяко неплатено месечно възнаграждение от по 13936,14 лв за времето до 07.03.2016 г.;
(3) законната лихва върху главницата от 195105,96 лв за времето от 07.03.2016 г. и
(4) сумата 8457,94 лв - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: