Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2018г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното
заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева
адм. дело
№ 1801/2018г. по описа
на Административен съд Варна, за
да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 215 от Закона за устройство на
територията.
Производството по делото е образувано по жалба на „Сами
77“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Б.
с адрес *** офис 9 против Заповед № 161/24.04.2018г. на Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна, с която на основание чл.
57а, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУТ, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда
за поставяне на преместваеми обекти на Община
Варна е наредено премахването на „Павилион за бистро-бар, магазин върху собствен имот“ , находящ
се в ПИ с идентификатор 10135.2572.16 по КК и КР на гр.Варна.
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния и процесуален закон, по съображения
подробно изложени в жалбата; счита за неоснователно твърдението, че сградите,
находящи се в имота са монолитни; същите представляват метална конструкция с термопанели и са разглобяеми; твърди, че съществуването на
акт за собственост за ПИ 10135.2572.15 не му е известно.Поради
изложените подробни съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните
и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 161/24.04.2018г. на Кмета
на район „Приморски“ при Община Варна.
Заповедта е издадена с правно основание чл. 57а, ал. 1,
т. 1 и т.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
реда за поставяне
на преместваеми обекти на Община
Варна. Със заповедта е разпоредено премахването на „
Павилион за бистро-бар, магазин върху собствен имот“, находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2572.16 по КК и КР на гр.Варна. Според описанието на обекта
в заповедта, той представлява 2 броя изградени масивни
едноетажни постройки, находящи се в ПИ № 10135.2572.16/ дял ІІ-ри-174/ гр.Варна, КК „Чайка“, местност Хоризонт и попадащи частично
в ПИ № 10135.2572.15 – общинска собственост. И на двете постройки конструкцията
е от сандвич панели, както и от PVC профили, като закрепването им към терена е
трайно към армираната бетонова плоча. Като основания за издаване на заповедта е
посочено, че и двата обекта са в нарушение на издаденото Разрешение за
поставяне № Ч-2/10.01.2017г. на Кмета на Район „Приморски“, тъй като са
изградени като строежи и не отговарят на определението за преместваем
обект по пар.5 т.80 от ДР на ЗУТ. Същите са с площ различна от тази, определена
с разрешението за поставяне и не се използват с определеното предназначение –
за бистро-бар/ магазин, а са оборудвани за жилищни нужди. Тези обстоятелства са установени в Констативен акт № 8/08.02.2018г., надлежно връчен на дружеството. Според мотивите на заповедта,
срещу констативния акт няма постъпило
възражение. Такова е било подадена на
04.04.2018г., но същото изобщо не е обсъдено.
Предвид констатираните обстоятелства, административният орган е приел от правна
страна, че обектът е поставен в нарушение на чл.
56, ал. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване съгласно
чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 68, ал.
1, т. 1 от НРППО. Към преписката по издаване на
обжалваната заповед са представени констативният акт от 08.02.2018г., от вписването в който се установява,
че актът е връчен лично на
жалбоподателя на
28.03.2018г., както и възражението, подадено на 04.04.2018г.
При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от
АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на
всички основания по чл. 146
от АПК, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от адресата
на заповедта, в срока по чл.
149, ал. 1
от АПК, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство по чл. 57а от ЗУТ е започнало със съставянето на Констативен акт № 8/08.02.2018г. Заповедта е издадена от компетентен
орган – кмет на район „Приморски“. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал.
3 от ЗУТ, заповедите за премахване
на обектите по чл. 56,
ал. 1 от
ЗУТ се издават от кмета на
общината, който обаче може да
предостави свои функции по този
закон на заместниците си, на главния архитект
на общината и на други длъжностни
лица от общинската
/районната/ администрация
на основание пар. 1, ал.
3 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ. Със Заповед № 4794/25.11.2015г., издадена на това
правно основание, Кметът на Община Варна
е предоставил на кметовете на райони
функциите за издаване на мотивирани
заповеди по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за обекти по чл.
56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от
ЗУТ при констатирани нарушения по чл.
57а, ал. 1, т. 1—7 от ЗУТ.
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал.
2 от АПК форма,
като заповедта съдържа ясно изложение
на фактическите и правни основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Обектите са индивидуализирани в достатъчна
степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените му със
заповедта задължения.
Твърденията за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, съдът намира
за неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че от страна на
жалбоподателя е било подадено възражение, но не в тридневния срок, което не е
било обсъдено в процесната заповед. Това обстоятелство не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като обсъждането на доводите в него
не би довело
до различен по съдържанието си акт. Наред
с това настоящата инстанция е такава по същество и наведените във възражението
доводи могат да бъдет изложени в жалбата до съда.
Спорен
между страните е въпросът дали обектите са преместваеми, както се твърди от
жалбоподателя или имат характер на строеж,
както е приел административния орган.
Естеството на подлежащия
на премахване обект е от съществено
значение за правилното определяне на правното основание
за премахването, компетентността и процедурата, по която следва
да се издаде
и обжалва заповедта за премахване.
Разпоредбата
на чл.
56, ал. 1
от ЗУТ изброява неизчерпателно преместваемите обекти за търговия.
Пар.5, т. 80 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ определя като преместваем
обект обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето
му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност
да бъде ползван
на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което
е ползван на мястото, от което
е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя
трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от
който се отделя. Тоест основна характеристика на преместваемия обект е възможността да бъде преместен
във вида, в който е или да
бъде демонтиран без разрушаване, преместен и монтиран отново, при което
да запази предходния си вид
и предназначение, тоест без да се
нарушават техническите и функционалните му характеристики.
По
искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно техническа експертиза. От заключението
на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от
съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: процесния ПИ
10135.2572.16 вече е разделен на два имота - № 10135.2572.218 и № 10135.2572.219
като втория е собственост на жалбоподателя; в този имот има една постройка в
източната част, като северната и част от източната и западната стени са
премахнати; покривът е в цялост, изграден е от OSB плоскости и покрит с черна хидроизолационна хартия; той е насаден върху метални греди
и колони, като последните са замонолитени върху
стоманобетонова фундаментна плоча; стените са от панели тип сандвич, дограмата
е ПВЦ, а подът е върху стоманобетонова плоча. В
западната част на имота има останки от втора постройка, която е почти напълно
съборена като на място стоят част от южната и западната стени, които играят
ролята на подпорни зидове поради големия наклон на терена в тази част на имот
219;от Източната стена има малка част от ПВЦ дограма; запазена е
стоманобетоновата фундаментна плоча, която в момента изпълнява също брегоукрепващи функции. Постройката обозначена с № 1 на
комбинираната скица към заключението е изградена върху стоманобетонова плоча,
като представлява метална конструкция от греди и колони. Колоните са замонолитени в стоманобетоновата плоча, а стените/където са
останали/ са фиксирани към плочата с монтажна пяна. Постройката обозначена под
№ 2 е почти съборена, като останалите западна и южна стени са монолитни и
изпълняват в момента брегоукрепващи функции. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че металните колони на постройките,
тъй като са замонолитени към основната плоча трябва
да се изрежат. Постройката може да се демонтира и премести, но не цялата, а на
съставните си части.
При това положение, съдът приема, че
процесните постройки не могат да бъдат преместени в пространството, без да загубят своята индивидуализация, или да бъдат демонтирани и монтирани отново на друго
място. Следователно правилно е прието в
обжалваната заповед, че постройките са поставени в нарушение на чл.57а ал.1 т.1
от ЗУТ. Правилен е и извода на административният орган, че е нарушена и
разпоредбата на чл.57а ал.1 т.2 от ЗУТ, съгласно която обектите по чл. 56, ал.
1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно
основание. От доказателствата по делото, а от заключението на вещото лице се
установява, че от постройката обозначена с № 1, в ПИ № 10135.2572.15 - общинска собственост навлиза фундаментната
плоча в източния си край с 0.86м, а в западния с 1.51 м. В този имот остават и
металните колони от северната фасада, частта от покрива и тавана попадаща върху
фундаментната площа описана по-горе. От полусъборената постройка с № 2 в ПИ № 10135.2572.15 навлиза
част от фундаментната плоча заедна с част от
западната стена навлизат с 0.46м в западната, а само плочата с 1.69м в
източната страна. Съдът намира, че процесните постройки са в нарушение и на
издаденото Разрешение за поставяне № Ч-2/ 10.01.2017г./ л.61 от преписката/.
Видно от същото на жалбоподателя е дадено разрешение за поставяне на павилион с
площ до 15 кв.м., а процесните два обекта са с
приблизителна площ съответно 56кв.м. и 70кв.м. В процесната заповед като мотиви
за издаването й е посочено също, че обектите не се ползват за предназначението
посочено в разрешението за поставяне, а именно за бистро-бар/ магазин, а са за
жилищно нужди. Това обстоятелство не беше оборено от жалбоподателя в хода на
съдебното производство, тъй като не бяха ангажирани доказателства в тази
насока.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че обжалваната заповед не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора искането на ответната страна
за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това
възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ
е 100лв. и следва да бъде присъден
в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Сами 77“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.варна, ж.к.“***“ бл.** вх.* ет.* ап.** против
Заповед № 161/24.04.2018г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която на основание
чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУТ и чл. 68, ал.
1, т. 1 от Наредбата за реда за
поставяне на преместваеми обекти на Община Варна
е наредено премахването на „павилион за бистро-бар, магазин върху собствен имот“ , находящ
се в ПИ с идентификатор 10135.2572.16 по КК и КР на гр.Варна.
ОСЪЖДА „Сами 77“
ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.варна, ж.к.“***“ бл.** вх.*
ет.* ап.** да заплати на Община
Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съди: