№ 412
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е
оставил без уважение молбата на осъдения В. С. Н. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено му по нохд № 631/22г. на Районен съд Паозарджик.
Недоволен останал жалбоподателя и чрез защитника го обжалвал. В
жалбата са изложени доводи, свързани с неправилна преценка на
обстоятелствата, релевантни за УПО. Претенцията е насочена към отмяна на
определението и постановяване на УПО.
Постъпило е възражение срещу жалбата от началника на Затвора гр.
Пазарджик. Застъпено е становището за обоснованост и законосъобразност на
атакуваното определение и се предлага оставянето му в законна сила.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
1
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните
предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно
данни, от които да се направи извод, че Н. при досегашният си престой в
затвора е дал доказателства за своето поправяне.
Изводите на съда са правилни.
За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две
условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си
поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето
поправяне.
Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от
страните.
Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК
предпоставка.
В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които
доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел
до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.
От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на
присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от
свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените
проблемни зони не са постигнати. Макар и степента на риска да е намалена,
необходимо е продължаване на корекционното въздействие.
При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с
поправянето на лишения от свобода Н., приложението на института на УПО
спрямо него е недопустим.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като
обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу
него жалба без уважение. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяната му и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата
инстанция.
2
Неоснователно се възразява в жалбата срещу становището на
затворническата администрация. Настоящият състав обръща внимание на
жалбоподателя, че с преобладаващ доказателствен потенциал на първо място
разполага представеното становище на администрацията на съответното
пенитенциарно заведение, която осъществява непрекъснато
превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за
промяната на поведението му. Когато на отрицателното становище на
администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не
могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са
със значителен приоритет над него, какъвто е настоящият казус, то тогава
основания за УПО липсват.
Тук е местото да се обърне внимание на първата инстанция за
необходимостта от по - голяма прецизност при изготвяне на съдебните
актове, каквато в атакуваното определение определено липсва.
От доказателствата по делото е установено безспорно, че последното
деяние, за което Н. е признат за виновен и осъден с одобреното на
06.06.2022г. от съда споразумение по нохд № 631/22г. е извършено на
10.01.2022г. В мотивите си обаче първата инстанция е посочила датата
04.04.2013г. /стр.23 от съд. том/ като начало на изтърпяването на наказанието
по същото дело, което фактически е невъзможно. Няма как Н. да е извършил
престъплението на 10.01.2022г, а да е започнал изтърпяване на наказанието
девет години по – рано.
Отделно от това в диспозитива на определението е посочено : „…с
Определение № от 06.06.2022 година на Районен съд гр. Пазарджик,
постановено по нохд № 631/22г., с което са групирани наказанията по
присъди по присъди по нохд № 224/22г. на Районен съд гр. Пазарджик и
по нохд № 224/22г. на Районен съд гр. Пазарджик .“, което създава
определена неяснота по отношение на делата, по които са групирани
наказанията.
Настоящият състав намира, че в случая се касае за т.н. явни фактически
грешки. Това е така, защото несъответствието между формираната
действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
обжалваното определение е очевидно, но то с нищо не променя истинската
воля на съда. Изложените съображения в мотивната част на определението са
3
достатъчно пространни, ясни и точни, поради което изрично поправяне на
тези допуснати грешки не е наложително. Казано с други думи, напълно
възможно и житейски срещано е съдът да формира воля за решаване на
делото, но в неговата мотивна или диспозитивна част да изрази друго, а не
това, за което е изложил изрични, ясни и изчерпателни мотиви и
съображения. В случая е налице очевидно разминаване между волята на съда
за разглеждането и решаването на казуса и нейното словесно обективиране,
но то не е до такава степен съществено, че да нарушава по същество
изискването за единност между мотиви и диспозитив и да налага изменение
или отмяна на атакувания съдебен акт.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/11.10.2022г. по чнд № 494/22г.
на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4