РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20223100900027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД,
гр. София, чрез пълномощник, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове срещу Х. У., гражданин на Великобритания, за
заплащане на суми по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти, сключен на 08.11.2013 г., както
следва: главница в размер на 108 297,20 лева, формирана от предоставените
средства за финансиране на обучението в размер на 78233.20 лева и
капитализирана възнаградителна лихва за гратисен период 11.11.2013 г. –
31.08.2020 г. вкл. в размер на 30064.00 лева; възнаградителна лихва в размер
на 10 381,49 лева за периода 01.09.2020 г. до 13.01.2022 г.; обезщетение за
забава в размер на 662,95 лева за периода 01.10.2020 г. до 13.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 430 от
Търговски закон, вр. чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба „БАНКА ДСК“ АД твърди, че по силата на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на
08.11.2013 г. е постигнато съгласие с кредитополучателя Х. У. да му бъде
предоставена сума в размер на 78 233.20 лева, съответна на сбора от десет
семестриални такси в размер на 7823.32 лева всяка, за периода 2013 г. до 2018
г., които банката е заплатила по сметка на Медицински университет
„Професор д-р Параскев Стоянов“ – Варна /МУ - Варна/. Ищецът твърди, че
единствено първата семестриална такса е заплатена лично от ответника по
делото, съгласно уговореното в чл. 4.2 от процесния договор, като след това
банката е превела сумата по разплащателната му сметка. Излага, че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на гратисния период,
който съгласно чл. 3 от Договора обхваща периода от датата на първото
1
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа, като от МУ –
Варна е предоставено уверение, че това е дата в м. 09.2019 година.Твърди, че
кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща фиксирана лихва в размер
на 7 % годишно, като съгласно чл. 10.2 от ОУ лихвата се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно. Ищецът сочи, че е превел на МУ
– Варна всички дължими за следването семестриални такси, последната от
които на 29.01.2018 г., въз основа на представено от Университета уверение
за наличието на непрекъснати студентски права на кредитополучателя. Сочи,
че е изпълнил всички задължения по договора, докато ответникът не е
погасил нито една от вноските по подписания помежду им погасителен план.
Заявява, че доколкото последният държавен изпит е бил насрочен за
септември 2019 г., то гратисният период е изтекъл през септември 2020 г., от
който момент за кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща
дължимите главница и лихва по кредита. Твърди, че към датата на исковата
молба е налице забава от 468 дни или просрочие на 16 погасителни вноски,
поради което и обявява кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 17.2 от
ОУ. Излага, че размерът на дължимата главница от общо 108 297.20 лева е
формиран от усвоената част от кредита в размер на 78 233.20 лева и
капитализирана договорна лихва, начислена през гратисния период.
Претендира договорна лихва от 01.09.2020 г., от който момент е начислявана
договорна лихва съгласно договора, която не е била капитализирана към
главницата до 13.01.2022 г. Наказателната надбавка сочи, че е в размер на 10
% върху дължимата и неплатена просрочена главница за периода от
01.10.2020 г. до 13.01.2022 г. Претендира да се присъдят сумите в заявения
размер.
Становището на ответника, изразен чрез особения представител адв. Г.
Г., е за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Твърди, че
сключеният между Х. У. и Банка ДСК кредит за финансиране на студенти и
докторанти е нищожен, като противоречащ на ЗКСД, ЗКИ, ЗПК, ЗЗП, както и
на КМЧП. Сочи, че договорът не е съставен в предписаната от закона форма,
като е следвало всички документи да бъдат изготвени двуезично, предвид
факта, че ответникът е чужд гражданин. Излага, че от представените
документи, подписани от ответника, не става ясно дали последният е разбрал
съдържанието им. Заявява, че не следва договорът за кредит да се счита за
предсрочно изискуем, доколкото клаузата на чл.17.2. от ОУ, уреждаща
предсрочна изискуемост на кредита, е нищожна като неравноправна,
противоречаща на чл. 143 от ЗЗП и на правото на ЕС. Сочи още, че същата не
е индивидуално уговорена. Оспорва претенцията по размер, като твърди, че
не става ясно как са изчислени дължимите суми. Според особения
представител, Х. У. не е подал искане за отпускане на целеви потребителски
кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковете като счита, че претенцията е установена по основание и размер.
Становището на особения представител на ответника, изразено в
съдебно заседание е за неоснователност по съображения, изложени в
писмения отговор.
2
Съдът, като съобрази становищата на страните, след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед дадената правна квалификация и предмета на спора ищцовата
страна при условията на пълно и главно доказване следва да установи че
ответникът е валидно обвързан от договора за кредит, ОУ към него и
погасителния план, в това число че е разбрал, на достъпен за него език,
съдържанието на договора; индивидуално уговорени клаузи досежно
лихвените проценти и капитализация; размер на задълженията, претендирани
по пера; основание за превод на сумите към МУ – Варна; датата на последния
държавен изпит; надлежно обявена предсрочна изискуемост до ответника.
1. По действителността на договорното правоотношение и изпълнение
задълженията от страна на ищеца.
От доказателствата по делото, а именно представеният заверен за
вярност Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти, сключен на 08.11.2013 г. /л.5 по делото/ се установява, че
между страните по спора е възникнала валидна облигационно правна връзка,
по силата на която „БАНКА ДСК“ АД, в качеството си на кредитодател е
предоставила на Х. У. (поданик на Великобритания към датата на сключване
на договора), като кредитополучател сумата от 78233.20 лева за заплащане на
такси за обучение, при фиксирана възнаградителна лихва в размер на 7 %
годишно. Уговорена е и наказателна лихва за забава в размер на 10 процентни
пункта на годишна база /раздел VII, т.17.1 от ОУ/, върху просрочената сума
за главница. Договорът за кредит и ОУ са надлежно подписани на всяка
страница и в края му от кредитополучателя.
В т. 4.1 от договора е предвидено, че усвояването на сумите по кредита
в посочения в т. 1 размер се осъществява чрез периодични преводи в размер
равен на дължимата такса за обучение за съответния семестър, посочена в
представеното от кредитополучателя уверение, издадено от ВУЗ, на осн.
чл. 10, ал. 3 ЗКСД. Уговорен е срок на договора 120 месеца, считано от датата
на изтичане на гратисния период. Самият гратисен период пък е уреден в
раздел III т.8.1. и следващи от Общите условия, представляващи неразделна
част съгласно т.11 от договора. Продължителността на гратисния период
според посочената разпоредба обхваща периода от сключване на договора за
кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит, която видно от представеното по делото писмо
вх.№ 20287/18.08.2023 г. от МУ - Варна, където ответникът завършил
образованието си, е 09.09.2019 г. /л. 277 от делото/. В т. 10.2 на ОУ е
предвидено, че по време на гратисния период банката начислява
възнаградителна лихва, която се капитализира годишно.
Видно от изисканата и приложена по делото справка от МУ – гр. Варна
/л. 277 по делото/, ответникът е започнал редовна форма на обучение през
2013 г. и се е дипломирал през 2019 г.
По делото са представени и уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД /л. 12 и сл.
по делото/ от МУ – Варна, с които се удостоверява правото на ответника да се
запише като студент за семестъра и дължимата семестриална и годишна
такса. Приложени са и извлечения от Б.ата сметка на кредитополучателя,
удостоверяващи плащания за процесния период, /л. 19 и сл. по делото/.
3
Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, с усвоените
суми по кредита банката е наредила преводи към университета в периода
20.02.2014 г. за заплащането на девет семестриални такси, всяка по 7 823.32
лева, в общ размер на 70 409.88 лева. Първата такса в размер на 7823.32 лева,
заплатена лично от Х. У. е възстановена от банката по негова сметка на
11.11.2013 г. в изпълнение на уговорките по чл. 4.2 от договора /така таблица
3 към въпрос 1 от заключението по ССЕ/. Така, общата сума на преведените
от банката суми за обучение на студента възлиза на 78 233.20 лева. Следва
извод, че договорените средства са реално усвоени от кредитополучателя
чрез превеждането им на МУ – гр. Варна.
В контекста на гореизложеното налице е валидно правоотношение по
договор за кредит с реално предоставяне на средствата от страна на банката,
която се явява безспорно изправна страна.
Възраженията в отговора за недействителност на договора са
неоснователни. Договорът е съставен в предписаната по ЗКСД и ЗПК
писмена форма. Съдържанието на договора, общите условия и искането за
кредит са надлежно преведени на кредитополучателя, както е удостоверено
на гърба на последния лист от ОУ /л. 11 по делото/. Освен това искането за
целеви потребителски кредит, видно е попълнено на български език от Х. У.,
който е положил подпис под съдържанието, че е запознат с условията на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление. Нещо повече, от
официалния препис на академична справка от МУ Варна, приложена към
писмо-отговор вх. № 20287/18.08.2023 г. /л. 277 и сл. по делото/ се
установява, че студентът е посещавал освен специалните дисциплини, така и
български език от първи до четвърти семестър до ниво по европейската
езикова рамка: В1-В2 като семестрите са заверени. Следователно няма
основание да се счита, че волеизявлението на потребителя по сключване на
договора за кредит е опорочено. Същият е разбирал съдържанието и
произтичащите права и задължения.
Преди да се разгледа въпроса за изпълнението от страна на
кредитополучателя съдът намира за необходимо да обърне внимание на някои
специфики с оглед законодателната уредба на процесния договор.
Същият представлява договор за студентски кредит, уреден от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти. Макар и специален и изключващ
общата уредба на ЗПК, самият ЗКСД препраща към ЗЗП в частта относно
потребителската закрила срещу неравноправни клаузи (чл. 17, ал. 5, т.3). Това
е естествено законодателно решение с оглед съществуващата
неравнопоставеност между банката и студента/докторанта от гледна точка на
икономическо положение, степен на информираност и други, поради което и
съдът приема, че ответникът е потребител. Така и решение на СЕС по дело С-
147/2016.
При съобразяване цитираната практика на СЕС, както и изричното
препращане на ЗКСД към ЗЗП, в настоящия случай съдът несъмнено дължи
преценка и произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи,
включително и преценка за индивидуалното им договаряне.
Законът за кредитиране на студенти и докторанти поставя общите
рамки, в които Министърът на финансите и Министърът на образованието и
науката сключват с банките, отпускащи този вид кредити, Типов договор,
4
съдържащ всички задължителни реквизити на договора за кредит - чл. 7, ал. 2
от ЗКСД. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба следва
извод, че типовият договор е предназначен да определи основните
изисквания, на които кредитополучателите по този специален вид договор за
кредит трябва да отговарят, както и правата и задълженията на държавата
като основен и единствен гарант по тях. Последното между другото съдът
посочва и в подкрепа на това, че не се касае за финансиране с публични
средства, а само гарантиране от държавата връщането на сумите към банките
и то при определени условия.
Типовият договор не урежда специфичните отношения по погасяване на
кредита от студента/докторанта, които са предмет на самия индивидуален
договор, който ще бъде сключен. В този ред на мисли, задължението на
кредитополучателя е ясно очертано в разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗКСД,
която е с императивен характер, а именно то се формира след изтичане на
гратисния период и включва 1. главницата, чийто размер се определя от
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима
от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в това число лихвата,
начислена през гратисния период, съгласно чл. 23 ал.3 от ЗКСД.
При прилагане на горната разпоредба, главницата по процесния договор
възлиза на посочения в него и усвоен според данните по делото и проведената
експертиза размер от 78 233.20 лева.
Претенцията на ищеца обаче, включва към този размер и
капитализираната в гратисния период лихва съобразно т.10.2 от ОУ към
договора. Самият начин на капитализиране на дължимата през гратисния
период лихва към главницата не е разписан в договора и Общите условия към
него.
Видно от заключението по ССЕ е приложен следният механизъм: към
годишните семестриални такси за първата година се начислява
възнаградителна лихва. Олихвяемата с възнаградителната лихва в размер на
7% главница за следващата година, се формира от сбора на семестриалните
такси и договорна /капитализирана/ лихва. Това е видно и от справката по
счетоводни данни на банката към ССЕ.
Както бе упоменато, по силата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД банката има
право да начислява лихва в гратисния период. Доколкото в първата алинея на
сочената разпоредба е предвидено, че кредитополучателят не дължи плащане
на главницата и лихвите в гратисния период, макар да има право да извърши
такова, следва извод, че в случая се касае за начисляване на неизискуема
лихва. Предвидената в Общите условия капитализация, по гореописания
начин конкретизиран в заключението по ССЕ, води до забранен от закона
анатоцизъм, тъй като върху начислената през първата година от гратисния
период лихва, /която се капитализира годишно и по същество се явява
трансформирана главница/, се начислява отново възнаградителна лихва през
следващата година от гратисния период и така начисляването на лихва върху
лихва продължава до изтичането на последния.
Съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна лихва
върху капитализираната част от главницата, както в рамките на самия процес
на капитализация през време на гратисния период, така и след изтичането му
когато се начислява възнаградителна лихва върху общия сбор от главница и
капитализирани към нея лихви, поради нищожност на уговорката с
5
императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД и по аргумент на чл. 24 ал.1 от
ЗКСД. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо между търговци, но в случая насрещната страна се ползва с
потребителска закрила.
При преценка действителността на извършеното от банката олихвяване
и на капитализираната лихва /главница/ съдът съобразява и константната
съдебна практника за липса на основание на банките да прилагат начисляване
на лихва върху лихва.
Въз основа на изложеното, съдът намира уредените в Общите
условия клаузи, предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в
гратисния период по извършения в случая начин, освен за противоречащи на
закона (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗКСД) и за неравноправни по
смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на кредитополучателя
да прецени икономическите последици от договора към датата на
сключването му. Също така съдът преценява, че доколкото сочените клаузи
не са част от основния договор, а се съдържат в ОУ към него, макар и в текста
на договора изрично да е посочено, че кредитополучателят се е запознал
предварително с тях, то не се касае за индивидуално договорени клаузи (чл.
146, ал.2 от ЗЗП). Като нищожни, същите не следва да се вземат предвид при
изчисляване размера на претендираните вземания.
2.По изпълнението на задълженията от страна на
кредитополучателя за срочно връщане на сумите:
Съгласно т.2 от заключението по проведената ССЕ, ответникът не е
извършвал никакви погасявания по кредита.
Събраните доказателства, анализирани от съда сочат, че
кредитополучателят е следвало да започне плащания по приложения по
делото погасителен план след 09.09.2020 г., когато е изтекъл уговорения в ОУ
и в съответствие със закона (чл. 23, ал. 2 от ЗКСД) гратисен период.
Падежната дата на първата вноска по план е 01.10.2020 г. съобразно чл. 6 от
Договора.
В т. 18.1 от ОУ към договора е съгласувано между страните, че при
неплащане от страна на длъжника на падежа на три последователни
погасителни вноски банката има право да обяви за предсрочно изискуемо
цялото кредитно задължение. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. С оглед
уговорката в т. 18.1 от ОУ и предвид липсата на каквито и да е плащания по
кредита след изтичане на гратисния период, откогато влиза в сила
погасителния план, за банката е възникнало право да извести
кредитополучателя за обявяване вземането по договора за предсрочно
изискуемо.
Исковата молба /предвид осъдителната претенция/ има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, като
връчването на препис на ответника свежда /обявява/ на последния
настъпването й. Банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем с исковата молба, който релевантен факт следва да
бъде зачетен с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК. Предсрочната
6
изискуемост е факт с връчване на препис от ИМ на длъжника, чрез особен
представител. Възраженията от страна на особения представител в обратна
насока са изцяло неоснователни, включително поради това, че ОУ обвързват
страните по договора, по вече изложени от съда аргументи. Отделно клаузата
на чл. 17 т.2 не е нищожна, включително неравноправна.
3.По размера на задълженията:
Експертното заключение изчислява дължими суми по договора за
кредит към датата на предявяване на иска в два варианта – с прилагане на
клаузата за капитализация на лихвата и без нейното приложение. На база
изложените вече мотиви следва да се вземат предвид данните от
заключението във втория му вариант по отношение главницата, договорните
лихви след гратисния период и наказателните лихви, а именно главница в
размер на 78 233.20 лева; просрочена лихва в размер на 7 499.52 лева лева
за периода от 01.09.2020 г. до завеждане на иска; наказателна лихва в
размер на 478.10 лева за периода 01.10.2020 г. до завеждане на иска. В
таблица 11 от ССЕ, експертът измества началната дата на възнаградителната
и наказателната лихва след гратисния период с един месец, но съдът
съобразява приложената справка към ССЕ Вариант по т.3, т.4 и т.5 от
заключението, без капитализация. На л. 305 по делото, като първи период на
изчисляване на редовна лихва след гратисен период е посочен 01.09.2020 –
30.09.2020 г., доколкото за този период се начисляват лихвите с падеж на
вноската 01.10.2020 г. Също така в справка, приложение № 5 към ССЕ на л.
306 по делото, първи период на начисляване на наказателна лихва е
01.10.2020 – 31.10.2020 г.
По отношение на възнаградителната лихва в гратисния период, съдът
констатира, че ССЕ не е дала отговор за размера на лихвата за периода
11.11.2013 г. – 31.08.2020 г.вкл., без да се отчита капитализацията на лихвата
към главницата. Изходните данни за изчисляването обаче са ясни – датата на
усвояване на съответната вноска /таблица № 3 от заключението/, лихвеният
процент - 7% и годишната база от 360 дни съгласно чл. 10 т.3 от ОУ към
договора, и крайната дата 31.08.2020 г. вкл. Поради това, при отсъствие на
необходимост от специални познания, съдът при използване на АПИС
ФИНАНСИ определя размер на лихвата за периода 11.11.2013 г. –
31.08.2020 г. вкл. – 26289.21 лева /прилагат се към делото служебно
изготвени справки за изчисляване на договорна лихва/.
Не е констатирано изменение на лихвения процент, който съгласно
ЗКСД и процесния договор е фиксиран в размер на 7 % годишно за договорна
лихва и 10 % върху просрочената сума за наказателната лихва.
Предвид изложеното сумите, по отношение на които е настъпила
предсрочна изискуемост, като незаплатени се дължат на кредитора, в
размерите изчислени от експертизата и съда, посочени по-горе.
Възнаградителна лихва за гратисния период се дължи по силата на чл.
23, ал.3 ЗКСД и освен това такава претенция изрично е включена в исковата
молба като част от главното вземане. Това е така, защото в ИМ и съдебно
заседание ищецът изрично заявява, че вземането в размер на 108 297.20 лева
се формира от предоставените средства и договорна лихва /разбира се
претендирана в неправилния размер с капитализацията/.
Следователно, според съда заплащането на натрупаната в гратисния
период възнаградителна лихва не трябва да отпадне от присъждане, но тази
7
лихва следва да се присъди в размер от 26289.21 лева.
Дължимостта на останалите претендирани вземания също е ограничена
до размера им, изчислен без отчитане на извършената капитализация на
лихвите към главницата.
В частта над горепосочените суми претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Законна лихва от завеждане на иска следва да се присъди върху сумата
от 78233.20 лева - претенцията за главница.
4.По разноските:
Разноски при този изход от спора се следват на ищцовата страна
съобразно представения списък и уважената част от исковете за: държавна
такса в настоящото производство, експертиза, възнаграждението за особен
представител и разноски за връчване на съдебни книжа.
Общият размер на доказаните разходи е в съответствие със списъка по
чл. 80 от ГПК и възлиза на 11 012.68 лева.
При общо заявен материален интерес от 119 341.64 лева, на база уважен
такъв от 112 500.03 лева, се присъждат 10 381.35 лева, платими от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. У., роден на 10.11.1993 г., личен номер ******, поданик
на Великобритания, адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, гр. София, следните суми по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 08.11.2013 г.: 104 522.41 /сто и четири хиляди петстотин двадесет
и два и 0.41/ лева, от които 78233.20 /седемдесет и осем хиляди двеста
тридесет и три и 0.20/ лева, дължима главница по договора и 26289.21
/двадесет и шест хиляди двеста осемдесет и девет и 0.21/ лева, дължима
възнаградителна лихва за гратисен период 11.11.2013 г. – 31.08.2020г.
включително; 7499.52 /седем хиляди четиристотин деветдесет и девет и
0.52/ лева - възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 13.01.2022 г.
включително; 478.10 /четиристотин седемдесет и осем и 0.10/ лева -
наказателна лихва за периода 01.10.2020 г. – 13.01.2022 г. включително, ведно
със законната лихва върху сумата от 78233.20 /седемдесет и осем хиляди
двеста тридесет и три и 0.20/ лева, представляваща дължима главница, от
датата на завеждане на иска – 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените 104 522.41 лева до
претендираните 108 297.20 лева, съставляващи сумата, с която е извършена
капитализация на лихвата към главницата в периода 11.11.2013 г. – 31.08.2020
г. вкл.; за разликата над 7499.52 лева до претендираните 10381.49 лева,
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020 г. – 13.01.2022 г. вкл.; за
разликата над 478.10 лева до претендираните 662.95 лева, наказателна лихва
за периода 01.10.2020 г. – 13.01.2022 г. вкл. и за законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане на задължението върху 26289.21 лева –
дължима възнаградителна лихва в гратисния период, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. У., роден на 10.11.1993 г., личен номер ******, поданик
8
на Великобритания, адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, гр. София сумата от 10 381.35 /десет хиляди триста
осемдесет и един и 0.35/ лева, разноски в производството съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9