Решение по дело №4852/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264441
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100504852
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              05.07.2021 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4852 по описа на 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д.4852/2021г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Управление на влаковете и гарова дейност-София“ към ДП „НКЖИ“ БУЛСТАТ *******гр.София срещу решение №20006338 от 09.01.2021 г постановено по гр.д.№27567/2020г на СРС , 145 състав ; с което по иск с правно основание чл.357 КТ на Б.М.М. ЕГН ********** *** срещу въззивника е отменена заповед №20 от 09.03.2020 г на директора на УДВГД към НКЖИ за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . От ищеца са поискани обяснения за всички извършени и визирани в дисциплинарната заповед дисциплинарни нарушения . Ищецът не е следвало да прави запис за закриване на гара много по-рано от съответния час , защото междувременно може да настъпят аварийни ситуации . Касае се за поредни дисциплинарни нарушения , като ищецът вече е наказван със „забележка“ със заповед №4 от 11.02.2020 г . Съобразена е при налагане на дисциплинарното наказание тежестта на дисциплинарното нарушение  , а за подобно нарушение е имало предписание №2020/001/21 от 31.01.2020 г на началника на РЖИ София .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Относно нарушението „че не е запознал дежурните ръководители движение с настъпилите промени в експлоатационната обстановка през време на закриване“ не са искани обяснения и е налице противоречие с чл.193 КТ . Ищецът при издаване на диспечерските заповеди е съобразил заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“ . Няма нормативно изискване за издаване на отделни заповеди за откриване/закриване на всяка гара от участъка му поотделно .Това са заповеди с отложено действие на основание чл.269 т.12 от ПДВ и МР и използван еталонен текст по чл.271,273 от ПДВ и МР , съответно адаптиран. Не е регламентиран времеви интервал от момента на издаване на заповедта до момента на влизането й в сила . При извънредна ситуация си има ред да се информират гарите т.е. не могат да настъпят вредни последици .Гарите не работят когато са закрити и служителите не са длъжни да изпълняват своите задължения в тях .  

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.01.2021 г и е обжалвано в срок на 04.02.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отмени дисциплинарното наказание СРС е приел , че ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител движение/диспечер влаков“ I ст.в служба „Оперативно-диспечерска“ , звено „Оперативно диспечерско“ гр.София . Искът е предявен в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ предвид ЗМДВИП и спиране на сроковете по време на извънредното положение . С писмо №3111 от 26.02.2020 г връчено на ищеца на 05.03.2020 г от последния са изискани обяснения за процесните нарушения , с изключение на липса на запознаване на дежурните ръководители движение с настъпилите промени в експлоатационната обстановка .

Според СРС в съответствие с чл.18 ал.1 от Правилата за закриване и откриване на гари и разделни постове е издадена заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“ за определяне на началните и крайните часове на закриване и откриване на гарите и разделните постове за службата по движението за част от денонощието . Ищецът е издал диспечерска заповед №438 от 21,34 ч , с която са закрити посочените гари от участъка София-Кулата и Радомир-Гюешево ; както и заповед №439 от 2,35 ч за откриване на посочените гари ; като в заповедите е записано препращане към заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“. С аналогично съдържание са и заповеди №510 и №511 .

От правна страна СРС е приел , че по делото не е доказано ищецът да е извършил дисциплинарно нарушение по чл.187 т.7,10 КТ . При издаване на диспечерските заповеди не е нарушена заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“ като са издавани заповеди за няколко гари едновременно . В нормативните актове няма задължение да се издават отделни заповеди за откриване/закриване на всяка отделна гара от участъка , както и няма пречка да се издадат заповеди с отложено действие . Извършено е другото дисциплинарно нарушение – не е извършен запис в книгата за случаите по сигурността на движението и охраната на труда - но само то не обосновава налагане на дисциплинарно наказание  “предупреждение за уволнение” , независимо от предходното наказание „забележка“.  От липсата на запис в книгата няма данни да са настъпили вредни последици .

Решението на СРС е неправилно . Не може да се приемат мотивите на първоинстанционния съд , че ищецът не е нарушил заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“. Действително , според чл.269 и сл. от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт няма формална пречка да се издават заповеди за закриване/откриване на гари с по-общи заповеди за група от гари или така наречените от ищеца „заповеди с отложено действие“. Това обаче е възможно само ако напълно съвпадат или са много близки часовете на закриване /откриване на гарите – в този смисъл са показанията на св.Костадин Андонов/ .

Процесният случай не е такъв , като часовете на откриване и закриване на гарите са много различни . Не са спазени изискванията на Правилата и на заповед №2210 от 29.11.2019 г на генералния директор на ДП „НКЖИ“ да се съобразят евентуални закъснения на влакове , аварийни ситуации ; както и да се запознават при откриване на гарите дежурните ръководители движение с настъпилите промени в експлоатационната обстановка през времето на закриването на гарата .

Съдът констатира , че издаваните от ищеца диспечерски заповеди по чл.269 т.12 от Правилата  са твърде общи , формални и с прекалено дълго „отложено действие“ , като очевидната цел е да се спести време и усилия при издаване на отделни заповеди поради големия брой гари в участъка – над 30 гари / в този смисъл е доклад на ръководителя на Звено „Оперативно диспечерско“ София /. Тази практика е отречена от контролния орган – Районна железопътна инспекция –София и е издадено предписание №2020/001/21 от 31.01.2020 г на началника на РЖИ София. Целта е гарантиране на качествен диспечерски труд и безопасност на превозите . Не следва да се подхожда формално при закриване/откриване на гарите и ищецът да реагира само при аварийна или друга извънредна ситуация .

При налично друго предходно наказание „забележка“ със заповед №4 от 11.02.2020 г /за което няма данни да е отменено/ , както и при безспорното друго дисциплинарно нарушение – липса на извършен запис в книгата за случаите по сигурността на движението и охраната на труда , наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ съответства на процесните нарушения /чл.189 ал.1 КТ/ . Първоинстанционният съд неправилно е приел , че по делото не е доказано , че е могло да настъпят вредни последици за сигурността на железопътния транспорт . Работата на ищеца е изключително отговорна /диспечерска/ , при което е много важно да се изпълняват точно нормативните изисквания и заповедите на работодателя /чл.187 ал.1 т.7,10 КТ/ , а не ищецът да „установява“ свой начин на работа и да се улеснява при водене на необходимата документация и реалното изпълнение на задълженията си  .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . Ответникът има право на разноски пред СРС и СГС . 

 

  Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №20006338 от 09.01.2021 г постановено по гр.д.№27567/2020г на СРС , 145 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Б.М.М. ЕГН ********** *** с правно основание чл.357 КТ за отмяна на заповед №20 от 09.03.2020 г на директора на УДВГД към НКЖИ за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

 

ОСЪЖДА Б.М.М. ЕГН ********** *** да заплати на Управление на влаковете и гарова дейност-София“ към ДП „НКЖИ“ БУЛСТАТ *******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СРС и 140 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.