Решение по дело №1013/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Светла Василева Даскалова
Дело: 20213100601013
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Варна, 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100601013 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 260132, постановена
-
ти
на 22.06.2021 г. по НЧХД № 4992/2020 год. по описа на ВРС – ХV
наказателен състав, с която подс. М. Г. П. ЕГН ********** е бил признат за
невинен в това на 24.09.2020 г. в гр. Варна, в КК „Златни пясъци“, в условията
на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице –
управител на „Би Ес Ей“ ООД, по повод изпълнение на службата му да е
приписал престъпление на Б. ДР. Д. с изразите, визирани в частната тъжба,
респективна П. е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от частната
тъжителка Д. граждански иск против подс.М.П. за сумата от 10 000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на деянието, описано в частната тъжба.
С присъдата частната тъжителка Д. е била осъдена да заплати на подс.П.
направените от него разноски в размер на 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение.
Срещу присъдата на Районен съд - Варна е постъпила въззивна жалба от
частната тъжителка Д.. Във въззивната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на присъдата и се твърди, че е постановена при
1
съществено нарушаване на процесуалните правила. Прави се искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.П. да бъде
признат за виновен, както и да бъде осъден да заплати на тъжителката
претендираното с гражданския иск обезщетение, както и сторените разноски.
В допълнително писмено изложение към жалбата тъжителката изразява
становище, че присъдата е постановена при неправилен и едностранчив
анализ на събраните доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител – адв.Стефанов поддържа въззивната жалба. Счита,
че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Според повереника
безспорно е изяснено, че подсъдимият е изрекъл думите, описани в частната
тъжба, поради което е неправилен извода на първоинстанционният съд, че
тези думи не съдържат неверни и позорящи обстоятелства. Съответно
неправилно бил приложен материалния закон, че тези изречени от П. думи
нямат клеветнически характер. Моли за уважаване на жалбата.
Адв.Д., защитник на подс.П. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Подс.П. заявява, че не е обиждал или клеветил нищого, а е провел
разговор по телефона си с човек присъствал в обекта му и който е отговарял
за изнасянето на вещи. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като
разгледана по същество обаче се явява неоснователна по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства настоящата инстанция приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Д. упражнявала адвокатска професия. Като адвокат
тя представлявала „ДЕС Мениджмънт" ООД с управител С.Т.А. Д.
предоставяла на дружеството правна помощ и правни консултации във връзка
с търговските и договорните отношения с контрагентите му, както и
процесуално представителство по дела. Дружеството било наемател на
хотелски комплекс "Холидей парк" в к.к Златни Пясъци. Последният договор
за наем на хотелския комплекс бил сключен с "Би Ес Ей" ООД,
представлявано от подсъдимия М. Г. П..
В началото на 2020 г., предвид настъпилата пандемия от Ковид -19 и
въведените ограничения в сферата на туризма, „ДЕС Мениджмънт" ООД
имало затруднения, поради което започнали преговори с наемодателя „Би Ес
Ей“ ООД за намаляване на наема или прекратяване на договора. Преговорите
2
се водели между частната тъжителка Д., като адвокат представляващ „ДЕС
Мениджмънт" ООД и управителя на „Би Ес Ей“ ООД – подс.М.П..
Частната тъжителка Д. отправила предложение до подсъдимия, като
управител на наемодателя, чрез неговия адвокат, ако се оттеглят претенциите
за сума от 140 000 лв. наемателят да не вземе климатиците, поставени в
хотела, които не присъствали в приемо-предавателния протокол, съставен
при наемане на потелския комплекс, въпреки че били монтирани преди
отдаването му под наем. Същевременно подсъдимият забелязал, че се изнасят
различни вещи от хотела преди още да бъде прекратен договорът за наем.
Във връзка с уточняване на условията и действията за прекратяване на
договора и търговските отношения между дружествата, на 24.09.2020 г. ч.т. Д.
се намирала в к.к Златни Пясъци в хотел Палм Бийч, който също се
стопанисвал от "ДЕС МЕНИДЖМЪНТ" ООД. Била организирана среща с
управителя на дружеството С. А., който бил и съдружник, Десислава Д. -
също съдружник и част от мениджърския екип - Р.Б., М.С. и други. С частната
тъжителка била и нейна колежка- адвокат Д.Ив..
Предвид притесненията на подсъдимия, че биха могли да бъдат
изнесени вещи от хотела съгласно отправеното им предложение за уреждане
на финансовите взаимоотношения, на 24.09.2020 г. същият поканил
свидетелите Алексиев и Матеев- охранители, да го придружат до хотела, за да
установят случващото се там, като им споделил какъв е проблемът, а именно
предходно изнасяне на вещи и евентуално изнасяне на климатици от хотела.
Около 12 часа на обяд, на телефона на свид.Р.Б., позвънил подс. М.П. и
му казал, че се намира пред хотел „Холидей Парк“ с охранители и настоял
Р.Б. да отиде там, за да го инструктира да не крадат, за да не стават
съучастници в престъплението, като заявил, че звъни на него, тъй като му има
абсолютно доверие. Свид. Б., без да уведоми подсъдимият, включил
разговорът на високоговорител и всички присъстващи чули разговора с
подсъдимия. Б. настоял по телефона, подсъдимият да се обади на управителя
на „ДЕС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД и да се разбере с него. П. отказал, като
заявил ”че адвокатката я кара да краде и следователно и тя е крадла”.
Подсъдимият в телефонният разговор настоявал свид.Б. да вземе ключове за
х-л”Холидей парк” и да отиде там за да отключи обекта, за да обясни на него
и персонала, че стават съучастници в престъпление и не трябва да крадат, за
разлика от адвоката, която била казала, че ще открадне климатиците, но свид.
Б., му заявил, че ще провери дали има ключове за „Холидей парк“ и ще му се
обади. След като прекъснал разговора, Б. попитал присъстващите какво да
прави и управителят С. А., казал да се обади на подс.П. и да го уведоми, че
няма ключове за този обект и ако иска да влезе там или има някакви
претенции да се обади на него или на телефона на управителя Д.. Свид.Б.,
след като отново включил телефона си на високоговорител без знанието на
подсъдимия, в присъствието на същите лица, се обадил на телефона на П. и го
уведомил, че няма ключове и няма как той да отиде и да отключи обекта, без
присъствието на представляващ „ДЕС Мениджмънт” ООД. По време на
втория разговор подс. П. заявил, че баща му притежава най-голямата
3
охранителна фирма в Добрич, че баща му е полковник от разузнаването,
съдружник му е Н.Т., - продуцент, споменавал, че се краде от най-големия
масон и най-големия продуцент, и че с участието на адвоката се краде, както
и че се изнудва с адвокатката си, която очевидно също е крадла и след като
казваш на някого да краде, значи, че и тя е крадла.
Тези два разговора са били записани, като записът е бил изпратен от
частната тъжителка Д. на адв.Д.Р..
Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа
обстановка, идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е постановил своята присъда въз основа на
задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като
направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и
съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани
по делото доказателствени средства. Като първоинстанционният съд е
изложил съображенията си кои части от обясненията на подсъдимия
кредитира и кои – не и защо. По същият начин е подходил и при преценката
на показанията на всеки от свидетелите. Първоинстанционният съд е
извършил подробен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично както относимостта и
процесуалната годност на отделните доказателства и доказателствени
източници към предмета на доказване, касаещ обвинението срещу
подсъдимия, така и относимостта на съответните доказателствени източници
към установяването на релевантните за това обвинение факти и
обстоятелства.
В мотивите на присъдата ВРС е изложил съображения по въпросите,
визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря
на законовите изисквания, посочени в чл.305, ал.2 от НПК, понеже е
изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа,
послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за
несъставомерността на деянието.
Следва да се отбележи, че подс.П. е потърсил по телефона свид.Б. с цел
да го покани в хотела на среща, за да обсъдят как да се предотврати
евентуалното изнасяне на вещи от хотела. Безспорно подсъдимият не е търсил
контакт с тъжителката Д., не е отправил към нея някакви лични претенции, не
е споменал в разговора си със свид.Б. нейното име, а и по никакъв начин не е
бил уведомен, че двата телефонни разговора се записват и че частната
тъжителка присъства при Б. и чува разговора им.
При анализа на събраните доказателства настоящата инстанция не може
да достигне до извод, че целта на подсъдимия при провеждането на
разговорите със свид.Б. е била да отправя клеветнически твърдения към
конкретно лице и в по-конкретно към частната тъжителка в качеството й на
адвокат, още по-малко пък подсъдимият да е съзнавал, че прави това
публично, тъй като той дори не е предполагал, че разговорът е станал
4
достояние и на други лица извън Б., с когото е говорел.
При разговора подсъдимият предупредил свид.Б. да не стават
съучастници в престъпление и че не трябва да крадат, за разлика от адвоката,
която била казала, че ще „открадне“ климатиците. Подсъдимият е заявил по
телефона, че с участието на адвоката се краде, както и че се изнудва с
адвокатката си, която очевидно също е крадла и след като казва на някого да
краде, значи, че и тя е крадла.
Правилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че в контекста
на целия проведен разговор между П. и Б., следва да се приеме, че това са
негови оценъчни съждения по повод на отправеното от адвоката предложение
за уреждане на финансовите отношения и изразява личната му оценка и
мнение за едно бъдещо според него неправомерно действие спрямо
имущество, собственост на представляваното от него дружество.
Споделените от подсъдимия факти, обективно се основават на неговата
увереност за истинността им, поради което няма как да се приеме, че е налице
умисъл за извършване на престъплението „клевета“ в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика. Тук следва да се подчертае, че името на
частната тъжителка не е споменато конкретно в разговорите, както не е
конкретизирано и конкретно вменено й противоправно поведение - по време,
място и обективни признаци на извършване, а се описва опасение в резултат
на проведен разговор между подсъдимия и частната тъжителка от евентуални
бъдещи действия, което няма как да се приеме като приписване на
престъпление или разгласяване на позорно обстоятелство, т.е. не би могло да
се извлече и обективната страна на престъплението клевета. Поради което и
оплакванията на въззивника са неоснователни.
Предвид гореизложеното въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че подсъдимият П. не е осъществил състава на
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
ВОС счита за несъстоятелни твърденията на частната тъжителка за
превратно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на свидетелските
показания. В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните
доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са
от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите
изводи относно несъставомерността на деянието и от обективна и от
субективна страна, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и
мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Правилно гражданския иск е бил отхвърлен като недоказан, предвид
извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е извършил вмененото
му престъпление.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована, оплакванията
са неоснователни, не са налице основания за отменяването на съдебния акт,
поради което същият следва да бъде потвърден.
На основание чл.190, ал.1 от НПК частната тъжителка следва да бъде
5
осъдена да заплати на подсъдимия направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на
Варненския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № № 260132, постановена на 22.06.2021 г.
-
ти
по НЧХД № 4992/2020 год. по описа на ВРС – ХV наказателен състав.
ОСЪЖДА частната тъжителка Б. ДР. Д. да заплати на подс. М. Г. П.
направените от него разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6