Решение по дело №2606/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба на И. В. И. от [населено място], [жк] , [адрес] , срещу решение № 97/07.08.2023 година, постановено по АНД № 142/2023 година по описа на Районен съд – Провадия.

Релевира се допуснато нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се отсъствие на обсъждане на всички наведени от И. възражения и по-специално неспазването на ТР №1/26.02.2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ОС на ВАС в досъдебната фаза на процеса. Следвало е да бъде съставен АУАН на мястото на извършване на нарушението. Решаващият съд не е обсъдил противоречието между чл.11 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и уредбата на ЗДвП , според която при използване на мобилни АТСС нарушението се установява в присъствие на контролен орган. Оспорва се авторството на нарушението предвид издаването на електронен фиш Серия К №6650309 на 05.11.2022 г. в 15.00 ч. и на електронен фиш Серия К №6650316 на 05.11.2022 г. в 15.00 ч. за две различни МПС. Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на решението на ВРС и вместо него да се постанови отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание оспорващият И. се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли такова да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Провадия е бил ЕФ серия К № 6650309 на ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на касатора И. В. И. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева заради това, че на 05.11.2022г. в 15.00 ч. е управлявал МПС в населено място с превишение на разрешената скорост от 43 км/ч .

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 05.11.2022 г. И. И. в 15,00 часа в [населено място] по път ІІІ-208, до входа на ЗПК „Нива“, е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ [рег. номер], със скорост 93 км/час при ограничение в населено място от 50 км/час. Скоростта била измерена с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 №120cd05.

За да потвърди издадения ЕФ , РС-Провадия е приел за доказано вмененото на И. адм. нарушение . Същото е било установено с годно техническо средство предвид приложените по административната преписка писмени доказателства за извършена негова техническа и метрологична проверка за изправност . Счел е отсъствие на допуснати нарушения при използването на техническото средство . Електронният фиш според решаващия съд съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно според РС-Провадия е била определена правната квалификация на деянието предвид кореспонденция на посочените юридически факти със санкционната разпоредба .

Касационната съдебна инстанция счита обжалваното съдебно решение на Районен съд - Провадия за валидно , допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са допуснати заявени оплаквания в жалбата на И. И..

Лишено от основателност е оплакването на касационния жалбоподател за отсъствие на обсъждане от РС-Провадия на неговото възражение по неспазване на тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС, тъй като пространно на страници трета и четвърта от обжалваното съдебно решение е документиран правен анализ на този тълкувателен съдебен акт във връзка с относимата правна уредба .

Неоснователно е и възражението на И. за липсата на обсъждане от решаващия съд на неговото оплакване за противоречие на чл.11 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. и регламентацията на ЗДвП, тъй като подобно изследване е обективирано на четвърта и пета страница от атакувания съдебен акт.

Към датата на извършване на нарушението – 05.11.2022г. , според действаща редакция на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Според приложимата административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.1 т. 5 за извършеното от И. адм. нарушение се предвижда единствено наказание „глоба“.

Според § 6, т. 65. От ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Следователно и мобилните устройства , прикрепени към полицейския автомобил, какъвто е и настоящия случай, представляват АТСС, с които може да се установява и заснема нарушение и да последва издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган.

На следващо място , в касационната жалба не са назовава конкретна правна норма от ЗДвП , на която да противоречи регламентацията на чл.11 от Наредба № 8121з-532/2015. С цитираната разпоредба от споменатия подзаконов нормативен акт се детайлизира реда по използване на АТСС и този нормативен подход е в съответствие с предписанието на чл. 7, ал.2 ЗНА.

Касаторът релевира допуснато нарушение на закона , позовавайки се на предписанието на чл.11, ал.2 от Наредбата , което обаче е неприложимо в случая, тъй като касае хипотезата на осъществен пътен контрол с мобилно АТСС във време на движение, докато събраните данни от преписката сочат на установено нарушение чрез мобилно АТСС от служебен автомобил , временно разположен по път ІІІ-208 , до входа на ЗПК „Нива „ [населено място] т.е. при стационарен режим на измерване видно от протокол за използване на АТСС с рег. № 324р-22993/05.11.2022г.

Новелата на чл.11, ал.2 от Наредбата гласи, че за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. Това нормативно правило е било спазено в случая.

По повод оплакването на И., че не е субект на нарушението, тъй като с електронен фиш серия К №6650309, издаден на 05.11.2022 г. за извършено нарушение в същия час, но с различно МПС му е било наложено друго наказание , съдът съобрази , че писмени доказателства за издаването на такъв електронен фиш нито той е представил в съдебната фаза , нито районният съд е събрал по служебен почин. С. И. в подадената касационна жалба не релевира непълнота на доказателства поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от районния съд , а касационният съд обсъжда правилното приложение на закона съобразно установените факти от предходната съдебна инстанция / чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН/ т.е. неоснователно е възражението на И., че не е субект на нарушението по чл. 182, ал.1 т. 5 ЗДвП при липсата на данни за съставен му друг електронен фиш .

В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, поради което и на основание 63, ал.5 от ЗАНН във врс чл. 27е от НЗПП се присъди възнаграждение от 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/07.08.2023 година, постановено по А.Н.Д. № 142 /2023г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА И. В. И., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.