Присъда по дело №711/2017 на Районен съд - Димитровград

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

ПРИСЪДА №  ……

25.10.2018 год., гр.Димитровград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 25.10.2018 г. в състав председател ПЕТЪР ПЕТРОВ, в присъствието на съдебен секретар С. Димова  и участието на прокурора А. Палхутев, като разгледа докладваното от председателят съдия  П. Петров НОХД № 711 по описа за 2017 г. на РС- Димитровград,

 

П          Р          И          С          Ъ          Д          И :

            ПРИЗНАВА Е.А.Ф.,  род. на *** ***, б. гр., средно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН, в това че на 02.09.2017 г. в гр. Димитровград, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1 от  НК  му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3(три) месеца , което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от наказанието лишаване от свобода,  времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.; като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА и признава за НЕВИНОВЕН в обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК - затова, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК с влязла в сила на 01.03.2008 г. присъда по НОХД№ 77/ 08 г. на РС-Димитровград.

ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наложеното на Е.А.Ф. по НОХД№ 297/ 14 г. на РС- Димитровград наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4(четири) месеца, което да изтърпи ефективно, отделно, изцяло и преди изтърпяване на наказанието му наложено с настоящата присъда, при първоначален общ режим на изтърпяване .

 

            НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1 от НК на Е.А.Ф.  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, считано от 02.09.2017 г.

            ОСЪЖДА Е.А.Ф. да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково направените по делото разноски в размер на 34.00(тридесет и четири лева) лв.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.

            Съдия:

 

           

Мотиви към  присъда № 56/ 25.10.2018 г., постановена по НОХД№ 711/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград.

1.      Против Е.А.Ф.,  род. на *** ***, б. гр., средно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, е внесен обвинителен акт,  с който е обвинен в това, че на 02.09.2017 г. в гр. Димитровград, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК с влязла в сила на 01.03.2008 г. присъда по НОХД№ 77/ 08 г. на РС-Димитровград– престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.

2.      ПРОКУРОРЪТ- г- н А. Палхутев пледира виновен, предлага съответни наказания.

3.      ЗАЩИТНИКЪТ – адв. К. при ХАК моли за оправдателна присъда, твърдейки опорочена процедура при вземане на проба за алкохол.

4.      ПОДСЪДИМИЯТ- Е.А.Ф. моли за оправдаване.

Нормативна основа на обвинението:

5.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

чл. 343б., ал.1 (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. (2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Факти по делото.

6.      Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС№*********/21.06.2017 г.  категория „А“, „В“ и „М“, и се води на отчет в ОД на МВР - Хасково, сектор “Пътна полиция”, като до момента има налагани няколко наказания по ЗДвП. Същия работел без почивен ден в заведение „Лъки“ в гр. Димитровград, грижел са за две малки деца.

7.      На 01.09.2017 г. паркирал автомобила си пред работното си място, а към 19:00 часа се прибрал от работа, в дома си изпил две чаши била  и легнал да спи, тъй като бил много уморен. Събудил се около 23:00- 24:00 часа и решил да прибере колата в близост до дома си. Отишъл на място около 01:45 часа на 02.09.17 г., качил се в автомобила и го подкарал към дома си, находящ се на бул. България №4 в гр. Димитровград. Преминавайки по ул. „Кл. Охридски“, в близост до заведение „Планета- Пайнер“ бил спрян от полицейски патрул в състав св.А. и В.. Излезнал от автомобила, свидетелите започнали да извършват проверка на колата по документи. Усъмнили се, че колата е крадена, проведен бил разговор с подсъдимия. След това преценили, че следва да извършат проверка за употреба на алкохол, тъй като усетили дъх на алкохол. При многократни опити да бъде осъществена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“, подсъдимия не успявал да даде достатъчно количество въздух за необходимото врем(около 7- 8 секунди), поради което такава проба не била взета надлежно. Подсъдимият поискал да даде кръвна проба, тъй като не се чувствал повлиян от алкохол, поради което св. В. му издал талон за медицинско изследване № 0448177/ 02.09.2017 г., който му бил връчен в 02:00 часа, с указание да се яви в ЦСМП- Димитровград за даване на кръвна проба в срок до 30 минути. Допълнително бил съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 137094/ 02.09.2017 г., където било описано възприетото от служителите на полицията , с констатация,  че подсъдимия е отказал да бъде тестван с алкотест Дрегер 7510, инд.№ 0057, иззети били СУМПС и контролен талон. Преценили, че следвало те да откарат подсъдимия до болничното заведение, което било сторено.

8.      В ЦСМП- Димитровград пред св. П. (дежурен лекар)подсъдимия се явил в 02:10 часа,  бил съставен протокол за медицинско изследване. Св. П. при съставянето му отбелязала, че подсъдимия има дъх на алкохол, употребил е 4 бири по 0.5 литра за времето до 00:30 часа на 02.09.2017 г., без субективни оплаквания, в ясно съзнание, със запазена координация, адекватно поведение. Протокола бил подписан от подсъдимия. Действайки рутинно,  св. П. промила мястото за вземане на проба от тялото на подсъдимия с вода от чешмата, използвала два контейнера от по 4 мл. според нея, напълнила ги с кръв на подсъдимия, със  стерилна спринцовка. Контейнерите  били етикирани и поставени в специална за това каса.

9.      Движението на тези пробил било отразено в лабораторна книга. На 04.09.2017 г. в 11:15 часа те били взети от неустановен служител на МВР. Те били занесени на ръка  на същата дата в химическа лаборатория към ОДМВР- Хасково, където в.л. С. ги приела. Контейнерите били стандартни от по 10 мл., запечатани с парафин, имена и ЕГН на лицето, стъклени, не си спомня дали били два или един контейнер. След изследването съставила протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 204/ 07.09.2017 г., където отбелязала, че опаковките на пробите отговарят  на изискванията на наредба №30 от 2001 г за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства(Наредба 30/ 01); пробите били без мирис, изследвани по метода на Видмарк. Не се установило наличие на упойващо вещество, но била констатирана концентрация на алкохол в кръвта от 1.7 промила. В лабораторната книга били отразени три резултата- 1,7; 1,73 и 1,78 промила, с дата 07.09.2017 г.- 11:00 часа.

10. Междувременно със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0254-000322/ 04.09.2017 г. на Н- к на РУ- Димитровград на основание чл. 22 от ЗАНН за нарушение на чл. 174, ал.3 , пр.І- во от ЗДвП било отнето временно СУМПС на подсъдимия.

11. Подсъдимият преди изследваното деяние бил осъждан два пъти .По НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, извършено на 21.12.2007 г., с присъда № 63/ 14.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. Наложено му било наказание пробация, което било изтърпяно ефективно към 11.09.2008 г. По НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград с присъда № 76/ 06.10.2014 г. , в сила от 19.11.2014 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, извършено в периода м. юни 2007 до февруари 2013 г., му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено като изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години.

12. Фактите се установиха от събрания по делото доказателствен материал, анализиран по- долу от съда.

Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.

13. Според този състав на съда, несъмнено се установи по делото, че подсъдимия на 02.09.2017 г. в гр. Димитровград, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***,  с концентрация на алкохол в кръвта си 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред.

14. Безспорно се установи, че подсъдимия около 01:45 часа на 02.09.17 г., на  ул. „Кл. Охридски“ в гр. Димитровград, в близост до заведение „Планета- Пайнер“ бил спрян от полицейски патрул в състав св.А. и В..

15. Несъмнено се установи по делото, че при опит да бъде взета проба за алкохол в кръвта с алкотест Дрегер 7510, инд.№ 0057, подсъдимия не е успял да даде такава. Спор в тази връзка по делото няма.

16. Няма спор, че в резултат на това са издадени АУАН бл.№ 137094/ 02.09.2017 г., отразяващ „отказ“ на подсъдимия за даване на проба, но по- важното е, че е издаден и талон за медицинско изследване № 0448177/ 02.09.2017 г. Следва да се отбележи, че съдът не приема за вярно твърдението „отказ“ за даване на проба, а за неправилно даване на проба, така или иначе, това обстоятелство има в настоящия казус отношение не към съставомерността, а към следващото накзание, в контекста на установеното в последствие поведение на подсдъдимия- че по желание дава кръвна проба.

17. Несъмнено също така се установи, че в даденото време от 30 минути, подсъдимия се е  явил за даване на кръвна проба в ЦСМП- Димитровград. Талона му е предаден в 02:00 часа, според протокол за медицинско изследване той се явява пред лекар – св. Проданов в 02:10 часа.

18. Без значение е, дали подсъдимия се е явил самостоятелно или е бил откаран от полицаите Ангелови  В.. В този ред на мисли не може да се дискредитират цялостно показанията на тези свидетели, каквото е твърдението на защитата, тъй като те се подкрепят с други доказателства по делото- АУАН бл.№ 137094/ 02.09.2017 г. и талон за медицинско изследване № 0448177/ 02.09.2017 г.- официални документи, чието съдържание не е разколебано и оспорено.

19.  Основно защитата се концентрира върху нарушения на процедурата по вземане на кръвна проба и последващия `и анализ, твърдейки сериозно нарушаване (множество такива) на нормативен акт - Наредба 30/ 01. Тези възражения са обсъдени от съда по отделно и в тяхната цялост по – долу, в комплекс с гласните доказателства по делото- обяснения на  подсъдимия, показания на св. П.  и С., протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 204/ 07.09.2017 г. и протокол за медицинско изследване.

20. Преди това следва да се посочи, че показанията на св. П. не са конкретни, а по принцип дадени. Несъмнено едногодишен срок за натоварена работа на лекар в ЦСМП, с рутинно извършване на вземане на кръвни проби, дава отражение върху спомените за конкретния случай. В този смисъл, аргументите на защитата не могат да бъдат споделени- че показанията са превратно дадени, имало спомени  т.н. Отчитайки това обстоятелство, съдът цени тези показания критично, съпоставяйки ги най- вече с останалите релевантни в случая доказателства.

21. Подобни са изводите и за показанията на С., по същите аргументи.

22. Съдът дава вяра на протокол за медицинско изследване, който е съставен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал.1 от  Наредба 30/ 01. Не може да се доверят обясненията на подсъдимия, че не присъства при съставяне на протокола, че нищо не е питан и тн. Подписа е положен лично от него, не се възразява против това. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство, когато е разпитван като обвиняем, такива данни не се съдържат. Няма пречка за промяна на версията му, но не може да обори факта на подписване на този протокол, което предполага и изразено тогава съгласие за липса на нарушение.

23. Твърди се нарушение на чл. 11, ал.2, чл. 12, ал.1 и чл. 13, ал.1  от Наредба 30/ 01. В частност защитата се уповава на показанията на св. П., че е взета проба в по- малък обем от изискуемия, не е използван надлежен дезинфектант и запечатването на тези пробил противоречи на Наредбата. Действително, твърдението на П. е, че има взети два контейнера с кръв от по 4 мл. всеки, дезинфикацията не е извършена с  едно на хиляда воден разтвор от сублимат а с вода от водопреносна градска мрежа, контейнерите не съдържат в себе си по 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб. см от обема им, а са само вакуумирани.

24. Съдът не намира обаче, че показанията на П. тук са достовернни, отново по логиката, че те не са дадени за конкретния случай.

25. Дори и обаче да се разглеждат в светлината на идеята „така го правим“, както П. твърди, това не води до извод, че има компроментирани проби. В тази връзка съдът цени протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 204/ 07.09.2017 г., където е записано , че пробата съответства на изискванията.

26. С. е приела в последствие именно тези проби, посочва различен техен обем(по 10 мл.) , но пък не си спомня броя им. И тук отстоянието във времето е съществен фактор, който съдът взе предвид. По тази причина се довери на отразеното в официалния документ- протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 204/ 07.09.2017 г. В него към момента на изследването С. посочва, че пробите са годни и достатъчни да осъществи анализа си.

27. По принцип правилно защитата насочва доводите си към оборване на резултата от изследването. Предметът на доказване по делото включва констатация за точно спазване на описаната в посочената Наредба процедура от всички лица и органи, участващи в нея. Наказателното производство и събраните в неговите рамки доказателства не могат да опровергаят резултатите от извършената проверка, ако надлежният ред не е нарушен. Възраженията биха имали значение до степен да обосноват несъставомерност на деянието, ако подсъдимия(тогава обвиняем) бе направил искане за такъв анализ в предвидения в чл.20 от Наредба 30/ 01 седмодневен срок от предявяване на обвинението, последното е сторено на 23.11.2017 г. , а в присъствие на защитник при привличането си като обвиняем е налице отказ от спазване на тридневен срок за предявяването. Така или иначе, такова искане не е направено тогава[1]. Казано по друг начин, към настоящия момент е ненадлежно оборването на реда за вземане на пробата, тъй като срока за съхранение  по чл. 19, ал1 от Наредбата е изтекъл.

28.  Да се черпи защита от разлика в показанията на П. и С., дадени в условията на рутинната им работа, множество еднотипни случаи и отдалечеността им във времето , не се приема за обосновано от този съд. В този смисъл следва да се предпочетат фактите, установени от писмените доказателства- протокол за медицинско изследване и протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 204/ 07.09.2017 г.

29. От тези доказателства съдът намира за установено, че пробата, предадена за анализ е годна, такъв е направен по надлежен ред и е констатирана концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 промила.

30. Възражението за липса на компетентност на С. е неоснователно. Същата притежава изискуемата по смисъла на чл. 17, ал.1 от Наредбата компетентност- химик. Така трябва и да се погледне към възраженията за ненадлежно оформена документация, в частност- лабораторна книга, извадка от която се съдържа по делото. Дори и да беше допуснато отклонение от предписанията на чл. 15 от Наредба 30/ 01, то не би могло автоматически и неизбежно да доведе до опорочаване на резултата от кръвното изследване. Такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. В настоящия случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че изследваната проба е на същото лице, от което е била взета кръвта; че няма данни опаковката да е била нарушена и/или да не е била оформена според предписанията на Наредбата; че съдържанието на пробата е било запазено и годно за изследване (не се чувствала миризма). При такива данни за съда не съществува никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна вероятност за манипулирането й. По принцип в Наредбата няма изрична забрана да се анализират и проби, изпратени повече от 72 часа след вземането им, както дори и такива, съхранявани по неправилен начин. Нарушенията на изискванията на Наредба № 30/2001 г. нямат абсолютно значение, като във всеки конкретен случай следва да бъдат преценявани от гледна точка на тяхната същественост - обективното им отражение върху качествения и количествения състав на кръвната проба и нейния произход[2].

31. Според Чл. 16. Ал. (2) от Наредбата, анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда. В случая са посочени три резултата и е приет най- ниския( благоприятен ) за подсъдимия от 1.70 промила. Прочита на защитата, че е следвало да се извърши повторен анализ, предвид разлика от повече от 0.2 на хиляда. Такова изискване в Наредбата липсва. Предвидено е, че от водача се взема кръв за химическо изследване, която се поставя в шишенце и се изпраща за анализ. В чл. 16, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0, 2 на хиляда. Идеята на този текст е постигане на максимална точност на получения резултат, при което взетата кръвна проба се подлага двукратно на изследване[3]. Трите данни сочат към анализ, повторен три пъти, но всеки от тях е над стойност от 0.5, респективно – 1.2 промила. Приемайки най- ниския резултат, обвинението е действало съобразно изискванията на закона, като не ограничава правото на подсъдимия. Трите резултата не издават съмнения за неточен анализ, тъй като очевидно и разликите са несъществени.

32. В обобщение за изследваното обстоятелство съдът намира, че макар и да има някои нарушения при документиране движението на пробата, гласните доказателства да не са съвсем ясни и конкретни за начина и процеса на вземането `и, то правата на подсъдимия не са нарушени съществено, а най- важното- не се намират данни за манипулиране  или компроментиране на взетата проба от подсъдимия, нито до опорочена техника при анализа `и, в общ резултат- недостовернни данни за концентрация на алкохол в  кръвта  на подсъдимия.

33. Дали се е чувствал повлиян или не от изпития алкохол е без значение за съставомерността на деянието.

34. Подсъдимия е действал виновно- съзнавал е обществено опасния характер на деянието и последиците от него и е искал настъпването на последните.

35. Съдът намира, че неправилно това деяние е подведено в хипотезата на чл. 343б, ал.2 от НК.

36. Несъмнено е, че подсъдимият е бил признат за виновен по смисъла на НК два пъти, преди да извърши настоящото престъпление. Първото осъждане   е по НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, с присъда № 63/ 14.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г. Наложено му било наказание пробация, което било изтърпяно ефективно към 11.09.2008 г.

37. Второто осъждане е по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград с присъда № 76/ 06.10.2014 г. , в сила от 19.11.2014 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, извършено в периода м. юни 2007 до февруари 2013 г., му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено като изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години.

38. Очевидно, прокуратурата застъпва тезата, че настоящото деяние е извършено, след като вече е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК- с посоченото в т. 36 осъждане. Приема, че това осъждане не е заличено, тъй като е осъден и втори път за престъпление, попадащо в реална съвкупност с първото.

39. Правния анализ при съотношение на трите деяния(двете посочени и настоящото) е значително по- усложнен. Несъмнено подсъдимия е признат за виновен в престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, наложено му е наказание пробация, което е изпълнено ефективно към дата 11.09.2008 г. В обективната действителност подсъдимия към 12.09.2011 г. е имал правен статус на неосъждан, защото към този момент е изтекъл срокът по чл. 86, ал.1, т.2 от НК.

40. С осъждане за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, наложено с присъда в сила от 19.11.2014 г., това status quo(положение) е променено- налице са вече две осъждания за умишлени престъпления от общ характер, първото – с наказание пробация, второто- с лишаване от свобода, което не е изпълнено при условията на чл. 66 от НК. Това обаче не елиминира факта, че в отрязъка от време 12.09.2011 г. до 19.11.2014 г., т.е. за срок от 3 години, подсъдимия съвсем легално се е считал за неосъждан, поради задействан институт на реабилитация по право.

41. Тук се предлага визията, че последващото осъждане елиминира реабилитацията за осъждането за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а по принцип такова виждане би било правилно, ако не отчиташе конкретиката на случая. На първо място следва да се отбележи, че наличието на реабилитация е юридическият факт, който би променил правната квалификация на деянието на осъденото лице в по-благоприятна - вместо по чл. 343б, ал.2 в квалификация по основния състав , което изисква изследване на въпросите, дали има изтърпени ефективни наложени наказания[4].

42. Изградена е позицията на съдебната практика, че престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК не е „повторно“ извършено, защото „ повторност“ е налице и когато са осъществени един и същ или различни състави на същото престъпление[5], докато тук е криминализирано управляването на МПС след употреба от водача му на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта му над 0,5 промила, но след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като по този начин е създаден отделен състав на престъпление[6]. В крайна сметка и според доктрината, едно престъпление е повторно, когато са налице еднородни престъпления и тази повторност е съставомерна на текст от специалната част на НК[7]. Няма ли престъплението този квалифициращ признак, може да се случи само специален рецидив, но никога - повторност[8]. Така в крайна сметка е налице една специална хипотеза на „несъщинска“ повторност, която изисква предходно осъждане за друго престъпление- такова по чл. 343,б, ал.1 от НК, за да има престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК[9].

43.  Законодателят не го е квалифицирал изрично като повторно, макар да е предвидена по-сериозна санкция от тази за престъплението по чл. 343б, ал.1от НК. Така от  обективна страна не трябва да са заличени последиците от това му осъждане, а тъй като не се касае за повторно извършване на такова престъпление, то не действа разпоредбата на чл. 30, ал.1 от НК , изключваща реабилитацията в 5-годишния срок след изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане[10]. Неправилно според настоящия съд е виждането, че е налице „специална хипотеза на повторност по смисъла на чл. 28 от НК“[11], което противоречи на горните мотиви. В обобщение, правилата на чл. 28 и чл. 30 от НК за случая не са валидни.

44.  Така на изследване подлежи изискуемия обективен признак от престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК- дали преди извършване на деянието, подсъдимия е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а в случая- дали по това осъждане не е реализиран института на реабилитация по право, в светлината на чл. 86, ал.1 от НК или чл. 88а от НК, което да породи последиците му по смисъла на чл. 85, ал.1 от НК.

45. Усложнението следва от факта, че първото осъждане е за престъпление, извършено на 21.12.2007 г. От друга страна, подсъдимия е извършил престъпление по чл. 183 от НК в периода м. юни 2007 до февруари 2013 г. При постановяване на присъдата по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград, съдът не е разглеждал предпоставките на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1  от НК.

46. Този въпрос не се обсъди и от настоящия състав, тъй като предхождащ правен момент по това дело(по аргумент от систематичното разположение на чл. 301, ал.1, т.2 пред чл. 301, ал.1, т.3 от НПК) е да се определи правната квалификация на престъплението, в контекста на установеното в т. 44 от настоящите мотиви. Също така, това не лишава съдът от правото да обсъжда наличие или не предпоставките за реабилитация на подсъдимия по осъждането му за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК[12]

47. Съществено значение в този случай е, че липсва предходна кумулация на наказанията, наложени по  НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград и НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград. Ако такава бе извършена, допустимост на непълна реабилитация по смисъла на чл. 86 от НК и условията, поради която тя би могла да настъпи, ще зависи от едно общо най- тежко наказание[13].

48. В такова производство съдът има пълната дискреция при определяне на общото наказание в хипотезата на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като на първо място да прецени, дали такова групиране е изобщо възможно; да приложи правилото на „поглъщане“ по чл. 23, ал.1 от НК; да извърши самостоятелна преценка на изискването на чл. 23, ал.2 от НК, какъвто е и случая(по НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград има и наложено наказание по смисъла на чл.36, ал.1, т.7 от НК); да прецени и приложението на чл. 25, ал.4 от НК. Всичко това обаче липсва в настоящия казус. За съда има две осъждания, с като при първото има две отделни наказания, които са ефективно изтърпяни.

49.  Както се посочи, наказанието пробация по НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград е изтърпяно ефективно към 11.09.2008 г. Към 19.11.2014 г. влиза в сила присъдата по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград. Преди  този момент по отделно и следвайки от закона за произтекли два юридически факта: първо, към дата 12.09.2010 г. за подсъдимия е настъпила пълна реабилитация по право на основание чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.5 от НК; второ- към дата 12.09.2011 год. за подсъдимия са налице и предпоставките на чл. 86, ал.1, т.2 от НК за непълна реабилитация[14].

50. Доктрината приема, че във връзка с приложение на чл. 25 от НК, когато едно от наказанията е погасено по давност(чл. 82 от НК), наложените наказани не подлежат на изпълнение и те не следва да бъдат взети предвид при определяне на общото наказание[15]. В случай че института по чл. 23- 25 от НК не е приложен, осъдения подлежи на непълна реабилитация за всяко от престъпленията, включени в съвкупността, до реабилитация за всяко едно от осъжданията. Наказанието за престъпление, за което осъдения е бил реабилитиран, не подлежи на групиране с други наказания[16]. Съдът също приема, че кумулацията не е нужна, когато присъдите са били приведени поотделно, отделно и наказанията по тях изтърпени[17].

51. Но без съмнение подсъдимия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК . То е по характер „продължено“, защото представлява  форма на усложнена престъпна дейност, изпълнена въз основа на едно решение във формата на бездействие, посредством което непрекъснато  се осъществява едно престъпление в течение на известен период от време, като подсъдимия не е изпълнявал съществуващо законно задължение[18]. Става въпрос за престъпление, осъществено само с едно деяние, продължило трайно и непрекъснато в определено време[19].

52. От тук следва, че докато изпълнителното деяние е било осъществявано от подсъдимия, същия е извършил и престъпление по чл. 343, ал.1 от НК, за което е бил осъден по НОХД№ 77/ 2008 г. на ДРС.

53. Твърдението на прокуратурата в обвинителния акт е, че е налице  реална съвкупност от тези две деяния, които осъществяват различни състави на престъпления, насочени към различни самостоятелни непосредствени обекти, при осъществяване на деянията, подсъдимият да не е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях[20]

54.      В хипотезата, че кумулация не е извършвана, поставя се въпроса- дали осъждането за престъпление по чл. 183 от НК е пречка за реабилитацията за наказанията по чл. 343б, ал.1 от НК; евентуално дали то има значение на  „ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 88а, ал.1 от НК, респективно- „друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание“ в контекста на чл. 86, ал.1, т.2 от НК.

55.      Съдът намира, че макар и НК да не е пределно ясен, опирайки се на съдебната практика и доктрината, казуса следва да се тълкува. Правилата за тълкуване изискват то да се осъществи така, щото не се достигат до по- неблагоприятни за дееца наказателноправни последици, в каквото и да се изразяват те[21].

56.     Отправна точка за този съд е, че групиране на наказания по чл. 25 вр. чл. 23 от НК има предназначение не да накаже дееца, а да обедини две или повече наложени наказания по различни дела , в едно общо такова, което заличава предходните наказания, не и престъпленията, т.е. деецът следва да търпи общото наказание, а не отделните такива. Кумулацията прочее не променя правната квалификация на всяко от деянията, а е насочена към легитимиране на нова обща санкция.

57.     След като това е така, на първо място такова групиране не е извършено от съда, при постановяване на присъда по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград. Второ, двете наказания по НОХД№ 77/ 08 г. на РС- Димитровград са изпълнени. Трето, под въпрос е, дали в тази съвкупност е  следвало да попадне и осъждането по НОХД№ 77/08 г., предвид изпълнението на наказанията и изтекли срокове по чл. 86, ал.1, т.2 от НК и чл. 88а, ал.1 от НК, към момента на постановяване на втората присъда. Последното с още по- голяма сила има значение и  към настоящия момент.

58.     В контекста на правната квалификация – чл. 343б, ал.2 от НК, по- благоприятния изход за подсъдимия е, че са настъпили  предпоставки по чл. 86, ал.1, т.2 от НК и чл. 88а, ал.1 от НК в един продължителен период от време, той е изтърпял ефективно наказанието пробация и лишаване от право да управлява МПС. Не е в негов интерес и противоречи на принципа на тълкуване, да се утежни положението му за това, че не е постановена кумулация при последващото му осъждане.

59.      Този съд намира за правилно и обосновано, че към момента на извършване на деянието, з което подсъдимия е предаден на съд, той се явява реабилитиран за осъждането си за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, т.е. не е правилно да бъде прието, че настоящото деяние е с правна квалификация по чл. 343б, ал.2 от НК.

60.     При тези мотиви, съдът счете, че извършеното от подсъдимия е престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като алкохолната концентрация в кръвта му надминава изискуемия лимит от 1.2 промила, за което бе и признат за виновен.

61.     По тези причини, съдът оправда подсъдимият за обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК - затова, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК с влязла в сила на 01.03.2008 г. присъда по НОХД№ 77/ 08 г. на РС-Димитровград

За наказанието

62.  За извършеното престъпление не са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като деецът е осъждан за престъпление от общ характер, деянието е свързано с употребен алкохол.

63.  При определяне размера на дължимото наказание, съдът взе предвид конкретната фактология- кратък пробег на автомобила, факта, че доброволно дава кръвна проба,  което е в унисон с личното му впечатление за неповлияване от алкохола, установената му ангажираност към семейството си по това дело- постоянна и тежка работа без прекъсване и почивка . Всичко това съдът отчете като комплекс от смекчаващи отговорността обстоятелства, които са многобройни  по смисъла на чл. 55 от НК, така и най- лекото предвидено в текста на чл. 343, ал.1 от НК наказание е несъразмерно тежко, то следва да бъде определено под минимума от 1 година.

64. При тези мотиви, дължимото за подсъдимия наказание се явява лишаване от свобода за срок от 3 месеца.

65. Няма възможност това наказание да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, тъй като не са налице изискванията за това. Престъплението е извършено в изпитателния срок на осъждане с наказание лишаване от свобода по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград По тази причина бе постановено да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим на изтърпяване.

66. Предвид задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР, на основание чл. 59, ал.1 от НК , съдът приспадна от наказанието лишаване от свобода,  времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.

67. Налице са основанията на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на наказанието по НОХД№ 297/ 2014 г. на РС- Димитровград, затова съдът постанови това наказание-  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4(четири) месеца, да сеизтърпи ефективно, отделно, изцяло и преди изтърпяване на наказанието му наложено с настоящата присъда, при първоначален общ режим на изтърпяване .

68. Наказание по чл. 343г от НК се дължи. С оглед степента на концентрация на алкохол в кръвта, съобразно и константната практика на този съд, бе счетено, че лишаване от право да управлява МПС от подсъдимият за това престъпление следва да бъде в размер на 12(дванадесет) месеца, считано от дата на отнемане на СУМПС- 02.09.2017 г. г.

69. С оглед признаването му за виновен, подсъдимия следва да заплати по сметка на ОДМВР- Хасково направените по делото разноски в размер на 34.00(тридесет и четири лева) лв.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

Съдия: