Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 22.02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 222 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.26, ал.11 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ).
Съдебното производство по
делото е образувано по жалба на Х.Е. (*** според издадената й виза), с ЛНЧ **********, родена на ***г. с
гражданство Република Беларус, с дата на раждане ***г., с адрес ***, депозирана срещу Отказ № 372з-2909/30.08.2023г. за
предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република
България, постановен от Директора на ОДМВР-гр.Шумен. С атакувания акт, издаден на основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ,
на Е.Х. е отказано право за продължително пребиваване в Република България.
В жалбата се
излагат аргументи за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради постановяването
му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспорващата е омъжена за
българския гражданин С.м.от седем години и не е информирана за прекратяването
на сключения граждански брак с развод. Твърди се, че това е невъзможно да се
случи без нейно участие и лично присъствие, тъй като по време на брака е
закупена кола, която съпругът й откраднал, и в семейството имало непълнолетно
дете. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на
постановения отказ и за продължаване правото й на продължително пребиваване в
Република България.
В проведеното
открито съдебно заседание оспорващата, редовно призована при условията на
чл.18а, ал.9 от АПК на посочения в жалбата адрес за призоваване, не се явява и
не се представлява.
Ответникът – Директор на ОДМВР-гр.Шумен, представляван от пълномощник и
процесуален представител гл.юрисконсулт И.с., в придружителното писмо с рег.№
ДА-01-2099/27.09.2023г. по описа на ШАдмС, с което преписката е изпратена в
съда, както и в хода на устните състезания, оспорва жалбата. Сочи, че решението е издадено от
компетентния за това орган, доколкото лицето поддържа наемни отношения на
адрес, намиращ се в гр.Шумен и не са допуснати нарушения на административната
процедура, инициирана въз основа на заявление на оспорващата. Твърди, по
отношение на същата не е налице основание за продължаване на правото й на
продължително пребиваване в Република България поради брак с български
гражданин, след като бракът й с българския гражданин С.м.е разтрогнат и тя няма
низходящи, имащи право да пребивават на територията на българската държава.
Същата не е заявила воля за изменение на основанието за правото й на
пребиваване, нито е представила доказателства за наличие на такова основание.
Постановеният отказ е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като само
на определени категории чужденци, които отговарят на изрично изброените
основания в ЗЧРБ, би могло да се предостави право на продължително пребиваване.
Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2016г. в гр.Минск,
Република Беларус, жалбоподателката – гражданин на Република Беларус, е
сключила брак с българския гражданин С.и.м.с ЕГН **********.
Видно от Справка за чужденец в
АИС"ЕРЧ" на МВР, със Заявление за продължително пребиваване с рег.№
567/12.07.2019г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен същата поискала да й бъде
предоставено право на продължително пребиваване в РБългария с цел брак, като
такова й било предоставено до 12.07.2020г. като член на семейството на
български гражданин - с решение за
продължаване на срок за пребиваване в РБ рег.№ 687428/22.07.2019г. по описа на
ОДМВР-гр.Шумен. Впоследствие правото на продължително пребиваване в страната на
Е.Х. било продължено, както следва: с решение за продължаване на срок за
пребиваване в РБ рег.№ 7529988/30.06.2020г. на ОДМВР-гр.Шумен, до 22.07.2021г.,
с правно основание за пребиваване чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ (член на семейството
на български гражданин) и с решение за продължаване на срок за пребиваване в РБ
рег.№ 827482/25.06.2021г. на ОДМВР-гр.Варна, до 22.07.2022г., с правно
основание за пребиваване – чл.24, ал.5 от ЗЧРБ (при прекратяване на брак поради
развод или смърт службите за административен контрол на чужденците могат да
издадат еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на
чужденец, който е получил разрешение за продължително или дългосрочно
пребиваване на основание на ал. 1, т. 13 и 18, когато семейството е пребивавало
непрекъснато и на законно основание на територията на Република България в
продължение на най-малко две години.).
Със Заявление с рег.№ 372000-23152/11.08.2023г.
по описа на ОДМВР-гр.Шумен за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в РБ, подадено лично от оспорващата, последната
поискала продължаване на правото й на продължително пребиваване с правно
основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ – като член на семейство на български
гражданин.
Към заявлението приложила Договор
за наем на недвижим имот от 10.08.2023г., удостоверяващ, че е наела под наем
стая на адрес гр.Шумен, ул.Ген.*** № 1,
като е посочила този адрес като адрес за пребиваване.
Със съобщение на Началника на
Служба "Миграция" при ОДМВР-гр.Шумен, Е.Х. е уведомена, че към
заявлението й не са приложени доказателства за достатъчно средства за издръжка
в страната в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или
пенсия за срока на пребиваване на територията на РБ, като на основание чл.30, ал.2 от АПК, във вр.с чл.14,
ал.2 от ППЗЧРБ й е указано да представи такива доказателства в тридневен срок,
считано от датата на получаване на съобщението. С друго съобщение рег.№
372000-23155 от 11.08.2023г. на лицето е указано на 15.08.2023г. в 09.30 часа
да се яви със съпруга си в група "Миграция" на ОДМВР-гр.Шумен за
провеждане на интервю, като в случай, че не владее български език, ще й бъде
назначен преводач. Двете съобщения са връчени на оспорващата лично на
11.08.2023г.
По делото няма данни, нито
твърдения оспорващата да е изпълнила указанията, дадени с двете съобщения.
С Искане рег.№ 372000-23155 от
15.08.2023г. жалбоподателката е отправила искане да бъде удължен срокът за
подаване на документи по съобщения № 372000-23155 от 11.08.2023г. с един месец
по обективни причини, свързани с подготовка и изпращане на документи от
РБеларус.
С писмо рег.№ 372000-22025 от
15.08.2023г., връчено на Е.Х. на същата дата, последната е уведомена, че
искането й за продължаване на срока за представяне на указаните документи се
оставя без уважение, тъй като причините, поради които е отправено, са
неотносими към посоченото правно основание за предоставяне право на
продължително пребиваване в РБ – по чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ.
Видно от Протокол рег.№ з372р-17846/15.08.2023г.,
на посочената дата в група "Миграция" при ОДМВР-гр.Шумен е проведено
интервю с оспорващата, в рамките на което последната е посочила, че живее на
адрес гр.Шумен, ул.*** № 1 и е член на семейство на българския гражданин С.м.Ш.
заедно с дъщеря си Елисавета Х., родена на ***г. Посочила е, че живее в
гр.Шумен, тъй като съпругът й я изгонил без средства от гр.Нови пазар, където
живеели. Уточнила е, че само тя осигурява финансови средства за семейството, както
и че има източници на доходи, които е изброила по време на интервюто.
В хода на административното
производство са извършени справки в информационните системи на МВР, от които е
установено, че бракът между Е.Х. и С.м.е прекратен, както и е набавена
информация относно издадените предходни разрешения за пребиваване на
оспорващата.
Изискано е становище от
ТД"НС"гр.Шумен и такова е издадено с рег.№ ШН-31-2099/22.08.2023г.,
от което е видно, че Държавна агенция"Национална сигурност" не
разполага с данни Е.Х. да представлява заплаха за националната сигурност,
респективно от страна на агенцията няма възражения тя да получи право на
продължително пребиваване.
С писмо рег.№
з-372р-18472/24.08.2023г. началникът на група "Миграция " при
ОДМВР-гр.Шумен е отправил искане до началника на сектор "Миграция"
при ОДМВР-гр.Варна за представяне на удостоверение за образувано
административно производство за налагане на ПАМ на Е.Х. по реда на чл.41, ал.2
от ЗЧРБ.
С писмо УРИ 365р-49252 от
25.08.2023г. началникът на сектор
"Миграция " при ОДМВР-гр.Варна е отговорил, че Е.Х. е подала
заявление рег.№ 2084 от 22.06.2022г. за предоставяне право на продължително
пребиваване по чл.24, ал.1, т.8 от ЗЧРБ, като лице член на семейството на
български гражданин. При извършена проверка по заявения адрес в гр.Варна бил
проведен разговор със С.М., който обяснил, че не живее заедно с Е.Х. и бракът
им е прекратен с решение на РС-гр.Нови пазар № 260013/11.05.2022г. Впоследствие
Е.Х. изявила желание за предоставяне право на пребиваване на основание чл.24,
ал.1, т.4 от ЗЧРБ, като чуждестранен специалист, пребиваващ в страната по
силата на международен договор, по който РБ е страна. В тази връзка й било
указано да представи доказателства, че отговаря на изискванията на посочената
разпоредба, като в указания срок такива не били представени. Поради това на
основание чл.56, ал.2 от АПК образуваното административно производство по
заявление рег.№ 2084 от 22.06.2022г. било прекратено с Решение за прекратяване
на административното производство за предоставяне право на продължително
пребиваване в РБ на чужденец с рег.№ 365000-37112/23.08.2022г., връчено на
оспорващата на 29.08.2022г. Въпросното решение било оспорено с пет идентични
жалби пред АССГ и АС-гр.Варна. С определение № 3379/24.11.2022г. по адм.д.№
2084/2022г. по описа на АС-гр.Варна, по което са обединени две от жалбите на Е.Х.,
съдът е отхвърлил жалбата на беларуската гражданка, като определението е влязло
в з.с. на 20.12.2022г. По останалите три жалби, депозирани пред АССГ, са
образувани три съдебни производства, две от които са обединени по адм.д.№
8573/2022г. по описа на АССГ, по което жалбата е оставена без разглеждане с
определение № 2526/22.03.2023г., влязло в сила на 08.06.2023г., а по третата е
образувано адм.д.№ 8572/2022г. по описа на АССГ, приключило с определение №
3278/13.04.2023г., с което жалбата също е оставена без разглеждане. От
ОДМВР-гр.Варна е отправено запитване до АССГ дали въпросното определение е
влязло в сила и при положителен отговор ще бъде прието, че Решение с рег.№
365000-37112/23.08.2022г. е влязло в сила и лицето няма право на продължително
пребиваване в РБ. Поради това е издаден Отказ УРИ 365р-41077/14.07.2023г. за
разрешение за продължително пребиваване на дъщерята на оспорващата и на
14.07.2023г. е започнало производство по налагане на ПАМ по чл.41, т.2 от ЗЧРБ
по отношение на Е.Х., като заповедта за налагане на ПАМ"Връщане до страна
на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" е в процес
на изготвяне.
С писмо рег.№
372000-24886/24.08.2023г. директорът на ОДМВР-гр.Шумен е изискал от РС-гр.Нови
пазар препис от решението за прекратяване
на брака между Е.Х. и С.М..
Впоследствие на 30.08.2023г.
директорът на ОДМВР-гр.Шумен е постановил изричен Отказ №
372з-2909/30.08.2023г. за предоставяне на право на продължително пребиваване в
Република България на чужденец, с който на Е.Х. е отказано предоставяне на
право на продължително пребиваване в РБ по заявление с рег.№
з372000-23152/11.08.2023г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен. За да постанови този
резултат, административният орган е приел, че от извършените справки в
информационната система на МВР е установено, че бракът между Е.Х. и С.м.е
прекратен и заявителката не е член на семейството на български гражданин по
смисъла, вложен в чл.2, ал.6 от ЗЧРБ, поради което спрямо нея не е налице
основанието по чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, посочено в подаденото заяьвление, за
издаване на исканото разрешение. Посочено е и, че по отношение на оспорващата
от страна на ОДМВР-гр.Варна е предоставена възможността да се възползва от
разпоредбите на чл.24, ал.5 от ЗЧРБ, предоставящи възможност при прекратяване
на брак на чужденеца да се даде еднократно самостоятелно разрешение за
продължително пребиваване.
Отказът на директора на
ОДМВР-гр.Шумен е връчен лично на оспорващата на 05.09.2023г., видно от
положения подпис на последната върху екземпляр от същия.
Междувременно с писмо изх.№
60084/01.09.2023г. по описа на НПРС на ОДМВР-гр.Шумен било изпратено решение №
260013/11.05.2022г. по гр.д.№ 208/2021г. по описа на НПРС, по силата на което
бракът между Е.Х. и С.М., е прекратен.
Въпросното решение е влязло в з.с. на 22.06.2022г., видно от положения
печат върху същото. От решението е видно, че съдът не се произнася по въпросите
за предоставяне на родителски права над деца, тъй като от брака няма родени
деца.
Впоследствие, на 12.09.2023г. Е.Х.
оспорила постановения Отказ пред Административен съд – гр.Шумен - с жалба рег.№
ДА-01-1997/12.09.2023г. по описа на ШАдмС, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
е представена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт.
По искане на ответната страна
като свидетел е разпитана И.Й.П.– началник на група "Миграция" в
ОДМВР-гр.Шумен. Последната сочи, че в хода на проведеното административно
производство е установено, че бракът на оспорващата с българския гражданин С.м.е
прекратен, както и, че тя не живее с него. Установено е също, че от страна на
ОДМВР-гр.Варна по отношение на същата е предоставена възможността по чл.24,
ал.5 от ЗЧРБ за еднократно разрешение за пребиваване след развод. Относно
дъщерята на оспорващата свидетелката сочи, че тя е с гражданство РБеларус и
няма родствена връзка с бившия съпруг на последната. Разяснява и, че от
ОДМВР-гр.Варна е изпратен нотариален акт, удостоверяващ, че жалбоподателката
притежава жилище в гр.Варна. Съдът кредитира изцяло дадените свидетелски
показания като последователни, непровиторечиви и съответни на представените по
делото документи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване по делото е отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България
на чужденец, издаден на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, във вр. с чл.24, ал.1,
т.18 от ЗЧРБ от директора на ОДМВР-гр.Шумен, на лицето Е.Х. - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.26, ал.11 от ЗЧРБ. Оспорването е инициирано
от лице с правен интерес, в качеството му на адресат на акта, в чиято правна сфера атакуваният отказ поражда
неблагоприятни правни
последици. Същият е съобщен на оспорващата на 05.09.2023г., поради което жалбата, подадена на 12.09.2023г., се явява депозирана в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Отказът е издаден
от материално и териториално компетентен орган - Директор на ОД на МВР –
гр.Шумен, на когото изрично по силата на чл. 57, ал.1 от ППЗЧРБ,
наред с директора на дирекция " Миграция" или оправомощените от тях
длъжностни лица, е предоставено право да разглежда документите на чужденеца за
предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС
по чл. 41, ал. 1, т. 2
от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", в
това число да се произнася и по заявления за предоставяне право на продължително
пребиваване на чужденци в РБ. Териториалната компетентност на издателя на
процесния отказ произтича от факта, че оспорващата изрично е заявила, че живее
на адрес в гр.Шумен, удостоверявайки това с договор за наем на стая в
посоченото населено място, потвърждавайки този факт и в хода на проведеното
интервю. Освен това, от показанията на св.Илияна Павлова се установява, че
действително оспорващата е наела описания в договора за наем имот (стая) и
плаща наем на наемодателя си.
Спазени са
изискванията на чл. 59 от АПК за
форма. Отказът съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни
реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, във
връзка с чл. 24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ. По силата на чл.26, ал.2
от ЗЧРБ, издаване на разрешение за
пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната се отказва на
чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24 от с.з. От своя страна в чл.14 от ЗЧРБ са описани
хипотезите, при наличие на които чужденците могат да получат разрешение за
продължително пребиваване, в т.ч. тази по чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, а именно -
когато са членове на семейството на
български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват
семейните връзки и правото на издръжка, са признати и регистрирани или
допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство. Описаните в
акта фактически основания кореспондират с визираните правни основания за
неговото постановяване. С оглед изложеното съдът приема, че отказът е надлежно
мотивиран, като по този начин е изпълнено условието на нормата на чл. 26, ал. 11 от ЗЧРБ,
според който, отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване
срока на пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може
да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
При издаването на оспорвания
акт директорът на ОДМВР-гр.Шумен е
спазил процесуално-правните разпоредби на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
Правната
регламентация на пребиваването на чужденците в РБ се съдържа в ЗЧРБ, в чийто
чл. 22 е посочено, че пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4 (т.1); международни
договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим(т.2);
актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от
Република България(т.3); разрешение на службите за административен контрол на
чужденците(т.4). Разрешението по ал. 1, т. 4 се издава след писмено становище
от Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 23 от ЗЧРБ е
визирано, че чужденците пребивават в Република България: краткосрочно – до 90
дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени
в този закон; дългосрочно - с
разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено
заявление; и постоянно - с разрешен неопределен срок. Заявлението по ал. 1 се
подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване
на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и
решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност, и необходимост от
представяне на допълнителни документи, този срок може да бъде удължен с един
месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите
документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай,
че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок,
производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно
преразглеждане. Съгласно чл. 29 от ППЗЧРБ, за
получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ чужденецът
прилага документите по чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ,
удостоверение за брак или удостоверение за раждане (чл.29, ал.1, т.1 от
ППЗЧРБ); документи за наличието на родствени връзки по чл. 2, ал. 6 от
ЗЧРБ (чл.29, ал.1, т.2 от ППЗЧРБ); медицински документи относно
наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични
грижи (чл.29, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ); документи за доходите и издръжката на
членовете на семейството по чл. 2, ал. 6, т. 3 и 5 от ЗЧРБ(чл.29, ал.1, т.4
от ППЗЧРБ). От своя страна чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ изисква за получаване право на
продължително пребиваване чужденецът лично да представи в дирекция
"Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3,
към което прилага: копие на редовен паспорт или заместващ го документ (чл.14,
ал.1, т.1 от ППЗЧРБ); документ за платена държавна такса (чл.14, ал.1, т.2 от
ППЗЧРБ); доказателства за осигурено жилище(чл.14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ); задължителна
медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато
лицето не е осигурено по ЗЗО(чл.14, ал.1, т.4 от ППЗЧРБ); доказателства
за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се
прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната
месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за
страната, за срока на пребиваване на територията на Република България(чл.14,
ал.1, т.5 от ППЗЧРБ); свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто
гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при
първоначално подаване на заявлението (чл.14, ал.1, т.6 от ППЗЧРБ).
Чл.29, ал.3 от
ППЗЧРБ от своя страна изисква за установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 от ЗЧРБ службите за административен контрол на
чужденците да изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението
за предоставяне право на продължително пребиваване, а в чл.26, ал.4 от ЗЧРБ е
посочено, че преценката за отказ на разрешението за пребиваване или
продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български
гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от
чужденец, получил разрешение за пребиваване,се отказва въз основа на данни,
даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или
осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на
разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат: обстоятелството, че
съпрузите или осиновеният и осиновителят не живеят заедно (т.1); липсата на
принос към задълженията, произтичащи от брака (т.2); обстоятелството, че
съпрузите не са се познавали преди сключването на брака (т.3); даването на
противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или осиновения (име,
адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за
друга важна лична информация (т.4); обстоятелството, че съпрузите или
осиновеният и осиновителят не говорят на език, разбираем и от двамата (т.5); заплащането
на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра (т.6); наличието
на предишни бракове или осиновявания, сключвани с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците (т.7); обстоятелството, че бракът е сключен
или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за
пребиваване (т.8). Въпросните данни могат да се установяват чрез интервюта,
провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците,
от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от
извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за
административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица
(чл.26, ал.5 от ЗЧРБ).
Заявлението по чл.14, ал. 1 от ППЗЧРБ се подава не
по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на
чужденеца на територията на Република България. То
се разглежда и решава в срок до 14 дни, като при правна и фактическа сложност и
необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде
удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че
необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен
срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в
указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на
повторно преразглеждане.
От
доказателствата по видно, че административното производство е инициирано с
подаване на заявление от страна на оспорващата да й бъде предоставено право на
продължително пребиваване в РБ. Административният орган е събрал и е анализирал
всички относими доказателства, като е провел интервю с жалбоподателката,
извършил е проверки в информационните системи на МВР относно релевантните обстоятелства,
изискал е становище от ТД“НС“, както и информация от сектор „Миграция“ при ОДМВР-гр.Варна,
във връзка с издадени от дирекцията актове по заявления на Е.Х. за предоставяне
право на пребиваване в страната. Административният орган е уведомил изрично
жалбоподателката и за факта, че не уважава искането й за продължаване срока за
представяне на допълнителни доказателства, предвид липсата на необходимост от
такива, с оглед посоченото от нея правно основание за продължаване срока за
пребиваването й в страната. С оглед
всичко изложено съдът приема, че при издаване на обжалвания акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
Отказът
на директора на ОДМВР-гр.Шумен е издаден в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
В
чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ са
посочени предпоставките, при наличието на които се отказва издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в страната на
чужденец, а именно: отказва се издаване
на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в
страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Съобразно чл.2, ал.6,
т.1 от ЗЧРБ, „членове на семейството на български гражданин по смисъла на този
закон са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са съпруг(а)“.
В
конкретния случай, от доказателствата по делото
безспорно се установява, че на 11.08.2023 година оспорващата е
депозирала Заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване в
РБ в качеството й на член на семейството на български гражданин – чл.24, ал.1,
т.18 от ЗЧРБ. От събраните доказателства
се установява също, че на 08.04.2016г. оспорващата е сключила граждански брак с
българския гражданин С.М..
Същевременно
обаче от извършените в хода на административното производство проверки в
информационните системи на МВР е установено, че бракът между Е.Х. и българския
гражданин впоследствие е прекратен, доколкото от справката, направена по
отношение на същия в система Regix e видно, че към 25.08.2023г. семейното му
положение е „разведен“. Този факт се потвърждава от полученото след издаване на
обжалвания акт и приложено към делото решение № 260013/11.05.2022г. по гр.д.№
208/2021г. по описа на ШРС, с което е прекратен бракът между Е.Х. и С.М.. Наред
с това, от писмо УРИ 365р-49252/25.08.2023г. на началника на сектор „Миграция“
при ОДМВР-гр.Варна се установява, че при извършена проверка по заявения от Е.Х.
***, е установен С.М., който е посочил, че не живее заедно с Х. и с Решение №
260013/11.05.2022г. на РС-гр.Нови пазар бракът им е прекратен. Самата оспорваща
също не отрича факта, че не живее заедно със С.М., доколкото при проведеното на
15.08.2023г. интервю е заявила, че през 2020г. той я е изгонил от гр.Нови
пазар, където живеели, както и, че домакинството й се състои от нея и дъщеря й.
Този извод следва и от факта, че оспорващата е представила договор за наем на
помещение в гр.Шумен и е посочила адреса на това помещение като място на
пребиваване.
Събраните
по делото доказателства обосновават категоричния извод, че към момента на
подаване на заявлението, инициирало настоящото административно производство,
оспорващата не е имала сключен граждански брак с български гражданин, нито е
живяла в едно домакинство с него. Доколкото същата не е съпруга на български
гражданин, по отношение на нея не са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.18
от ЗЧРБ да й бъде предоставено право на продължително пребиваване в РБ. Като е направил
този извод, административният орган е приложил правилно материалния закон. Без
значение за същия е твърдението на жалбоподателката, че е разбрала за прекратяването
на брака й със С.м.само от устен разговор и това не е достатъчно бракът й да се
счита прекратен. По делото е приложено съдебно решение за прекратяване брака
между нея и С.М., постановено по гр.д.№ 208/2021г. по описа на РС-гр.Нови
пазар, в което по надлежния ред е удостоверено, че е влязло в законна сила на
22.06.2022г., от който момент същото има задължителен характер както за Е.Х.,
съгласно чл.298, ал.1 от ГПК, така и за всички съдилища, учреждения и общини в
РБългария (чл.297 от ГПК), поради което доводите, че бракът на оспорващата не е
прекратен, обосновано не са споделени от административния орган.
За
пълнота следва да се посочи, че от разпоредбата на чл.2, ал.6, т.1 от ЗЧРБ произтича
извод, че законодателят има по-високи изисквания към чужденците, желаещи да
пребивават на територията на страната, като е заложил кумулативни изисквания за
продължително пребиваване в страна - член на семейство по смисъла на специалния
ЗЧРБ е съпругът, който живее с българския гражданин в едно жилище. Т.е., не е
достатъчно да е налице юридическа връзка между заявителя и българския гражданин,
а е необходимо съпрузите да живеят фактически в едно жилище. В случая няма спор,
а и самата Е.Х. го потвърждава, че от 2020г. не живее в едно домакинство със
съпруга си български гражданин, което е самостоятелно основание да се откаже
предоставяне право на пребиваване, дори и по отношение на лице, което е в
граждански брак със съответния български гражданин (която хипотеза не е налице
по отношение на оспорващата).
В
допълнение следва да се посочи и, че чл.24, ал.5 от ЗЧРБ дава възможност при
прекратяване на брак поради развод службите за административен контрол на
чужденците да издадат еднократно самостоятелно разрешение за продължително
пребиваване на чужденец, който е получил разрешение за продължително или
дългосрочно пребиваване на основание на ал. 1, т. 18, когато семейството е
пребивавало непрекъснато и на законно основание на територията на Република
България в продължение на най-малко две години. Тази възможност обаче е
еднократна и същата вече е била предоставена на оспорващата с Решение рег.№
827482 от 25.06.2021г. по описа на ОДМВР-гр.Варна (видно от приложената към
административната преписка справка от за чужденец от АИС „ЕРЧ“), т.е. разпоредбата
на чл.24, ал.5 от ЗЧРБ е неприложима към настоящия казус.
Що
се отнася до посоченото от оспорващата в Протокола от проведено интервю, че има
желание да работи в РБ по международен българо-беларуски договор от
20.06.2022г., същото е ирелевантно за процесния казус, доколкото в подаденото
от нея заявление до група „Миграция“ на ОДМВР-гр.Шумен същата е заявила, че
желае предоставяне на право на продължително пребиваване като член на семейство
на български гражданин по смисъла на чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ.
Въз
основа на всичко изложено съдът приема, че атакуваният отказ е постановен в
унисон с приложимите материалноправни разпоредби.
На
следващо място, издаденият акт е съобразен с принципите на съразмерност
предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно които
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
който могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Видно от
данните по делото, няма връзка между Република България и семейния живот на оспорващата
по начин, налагащ правото й на постоянно пребиваване в Република България, след
като бракът й с български гражданин е прекратен. С оглед на това, отказът е
съобразен с целта на закона – да не се допуска пребиваване в страната на
чужденци, които не отговарят на императивните нормативни изисквания за предоставяне
на това право.
В
обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира издадения отказ за
предоставяне право на продължително пребиваване на оспорващата за
законосъобразен, отговарящ на условията за редовно действие на
административните актове и предпоставя отхвърляне на предявеното срещу него
оспорване.
С
оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено в придружителното писмо, с което се изпраща преписката, на основание
чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза
на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е.Х. – гражданин
на Република Беларус, родена на ***г., с ЛНЧ **********, срещу Отказ №
372з-2909/30.08.2023г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на
чужденец в Република България, постановен от Директора на ОДМВР-гр.Шумен, с
който на основание чл. 26, ал. 2, във вр.
с чл. 24, ал.1, т.18
от ЗЧРБ е отказано право за продължително пребиваване в
Република България на Х.Е. (***), с дата на раждане ***г., ЛНЧ **********,
гражданство Беларус.
ОСЪЖДА Е.Х., гражданин на Република
Беларус, родена на ***г., с ЛНЧ **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР - гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: