` Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София.19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,
ІV А въззивен състав в закрито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА ч.гражданско дело №8477/ 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.437 ГПК във вр. с чл.435 ал.2т.6 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от длъжника „М.-М“ЕООД
с ЕИК ******* , срещу разпореждане от 17.05.2019 г. на частен съдебен
изпълнител по изп.д.20199230400022 по
описа на ЧСИ Г.Н.рег. №923 с район на действие СГС ,с което е отказано спиране
на изпълнението по делото .Моли да се отмени разпореждането и да се спре
изпълнението.
В законоустановения срок взискателят „С.-***“
ЕООД и присъединен взискател „Х.А.Р.Б.“ЕООД са представили възражения.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, по
обжалваните действия.
Софийски градски съд , като прецени
допустимостта на частната жалба намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,което
смята за несеквестируемо,отнемането на движима вещ,или отстраняването му от
имот,поради това,че не е уведомен надлежно за изпълнението,отказът на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485,определянето на трето лице за
пазач,ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК,както и в случаите по чл.486
ал.2 ,отказа на съдебния изпълнител да
спре,да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по
изпълнението.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима.
С искане от 07.05.2019 г. жалбоподателят е
поискал от ЧСИ да бъде спряно изпълнението ,тъй като делото е неправилно
образувано въз основа на изпълнителен лист ,счита,че изпълнителното основание е
разпореждането ,с което се допуска незабавно изпълнение на издадената заповед
за изпълнение ;изпълнителният лист бил издаден въз основа на незаконно
проведено заповедно и исково производство-липсвало разпореждането за уважаване
на заявлението ,въз основа на което се издавала самата заповед ;след като няма
разпореждане,ЧСИ не може да връчва съобщения от съда без възлагане;изпълнителен
лист и копие от заповедта били получени от заявителя без разпореждане от
съдията по чл.42 ал.2 ГПК,на длъжника също нямало издадени съобщения за
връчване на разпореждания и заповед за изпълнение,приложените в ч.гр.д.46181/15
г.на СРС,75 състав: договорна ипотека и незаверен нотариално договор, били
негодни документи за издаване на заповед за изпълнение,тъй като дружеството С.-***
нямало лиценз от БНБ .
С разпореждане от 17.05.2019 г.
искането е оставено без уважение,тъй като не са налице основанията на чл.432 ГПК.
Срещу това разпореждане е подадената
жалба,с изложени съображения за спиране на изпълнението ,преповтарящи молбата
но длъжника от 07.05.2019 г.
С молбата, депозирана от длъжника „М. - М“ ЕООД, е поискано спиране на
изпълнителното дело, като сред изтъкнатите в молбата за спиране доводи не се съдържа каквото и да е
изложение за наличие на законоустановените основания за спиране на
изпълнителното производство, предвидени изрично и изчерпателно в разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 ГПК. Всички предвидени в тази разпоредба са
основания, които се явяват временна пречка за осъществяването на принудителни
действия в рамките на изпълнителното производство. В конкретния случай не е
налице искане на взискателя в производството за спиране на същото - каквото е
предвидено в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не са налице и
основания, свързани с правосубектността и дееспособността на някоя от страните,
каквито са предвидени в чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Липсва и постановен
съдебен акт, с който да е спряно изпълнението по изпълнителното производство, в
изрично посочените в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК случаи, а именно
тези, предвидени в чл. 245, ал. 1 и 2, в чл. 309, ал. 1, в чл. 397, ал. 1, т.
3, в чл. 438 и чл. 524 от ГПК. Не са налице и хипотезите, предвидени в чл. 432,
ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК.
В
депозираната частна жалба срещу постановеното от страна на ЧСИ Разпореждане, с
което се отказва спиране на изпълнителното производство, се навеждат твърдения,
сред които няма сочено правно основание, предвидено от процесуалноправните
норми, което да обосновава спиране на изпълнителното производство.
Разглеждането на
законосъобразността на производството по издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ при условията и по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, послужили за образуване на настоящото изпълнително
производство, не представлява предмет на
изследване от страна на съда в производството по обжалване на отказа на частния
съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство.
Наведени са твърдения за незаконосъобразно образуване на
изпълнителното дело, тъй като по същото е „приложен само изпълнителен лист като съдебно
изпълнително основание, а това е в противоречие със закона
Частният съдебен
изпълнител е образувал изпълнително производство като е предприел съответни
изпълнителни действия, въз основа на валиден изпълнителен
титул, а именно Изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, която е подлежала
на изпълнение, поради което е разпоредено издаването на същия. Съгласно чл.
426, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна - кредитор, като следва да е представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изпълнителните основания, изброени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 404 от ГПК, са актове, въз основа на които
легитимираният субект може да поиска издаването на изпълнителен лист.
Изпълнителното основания, въз основа на което е издаден изпълненителният лист,
в случая, е Заповедта за изпълнение.
Твърдението на жалбоподателя, че „съдебното
изпълнително основание в производството по частно гражданско дело № 46141/2015
г. на СРС, 75 състав е разпореждането, с което се допуска незабавното
изпълнение на издадената заповед и което подлежи на самостоятелно обжалване с
частна жалба по чл. 419 от ГПК, но такова като самостоятелен съдебен акт с
номер, дата, мотиви, диспозитив, указания, подлежи ли на обжалване и пред кой
съд и подпис на съдията, по делото липсва“, е неоснователно. Съдът е издал изрично
и в писмена форма разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
като това разпореждане е инкорпирано в самата Заповед.С инкорпорирането на
разпореждането в самата заповед не се
нарушава правата на длъжника, тъй като защитата на длъжника е гарантирана с
предвидените в ГПК възможности за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, с възможността за депозирането на
частна жалба по реда на чл. 419, ал. 2 от ГПК, както и с предвидената при
наличие на изчерпателно изброени хипотези възможност за подаване на възражение
по чл. 423 от ГПК.
По отношение на
твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при връчването
на Поканата за доброволно изпълнение-видно от материалите по изпълнителното
производство, покана за доброволно изпълнение с изходящ № 518/14.02.2019 г., в
съответствие с изискването на чл. 418, ал. 5 във връзка с чл. 428, ал. 1 и ал.
2 от ГПК, е изготвена по делото, като същата е връчена на 19.02.2019 г.
на
своя адресат - И.И.П., в качеството на управител на „М. - М“ ЕООД. Изрично е
отбелязано, че към поканата за доброволно изпълнение е приложена и Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена в производството по частно
гражданско дело № 46181/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че частният съдебен изпълнител не е бил законосъобразно
оправомощен от съда да връчва книжа по делото в рамките на заповедното
производство, развило се пред Софийския районен съд. Връчването на Заповедта за
изпълнение от частния съдебен изпълнител е изрично императивно изискване на
закона - чл. 418, ал. 5 от ГПК. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ГПК е
неотносима към посочената хипотеза.
Дори и да е налице ненадлежно връчване на Заповедта за
незабавно изпълнение, подобно възражение
от страна на жалбоподателя не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство - при обжалване на постановен от страна на частния съдебен
изпълнител отказ да спре изпълнителното производство, образувано при него.
Наведените от
страна на жалбоподателя твърдения не обосновават такова спиране на изпълнителното
производство, тъй като не са налице закоустановените основания за спиране на
същото, изрично и изчерпателно посочени в чл. 432, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс
Жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Юрисконсултът на ответника по жалбата –„Х.А.Р.Б.“ЕООД
е изготвил отговор на частната жалба и
му се дължи юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя на 120 лв.и
възлага на частния жалбоподател.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „М.-М“ЕООД
с ЕИК ******* , срещу разпореждане от 17.05.2019 г. на частен съдебен
изпълнител по изп.д.20199230400022 по
описа на ЧСИ Г.Н.рег. №923 с район на действие СГС ,с което е отказано спиране
на изпълнението по делото.
ОСЪЖДА „М.-М“ЕООД с ЕИК ******* да
заплати на„Х.А.Р.Б.“ЕООД с ЕИК ******* сумата 120 лв.за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.