РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Монтана, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №536 от 18.11.2024година постановено по гр.д.
№2164//2023година по описа на Районен съд гр.Монтана е осъдено,,С.-
К.“АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, п.к.*, бул.,,*‘‘ №
*ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*,
ап.*сумата от 660,85 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща платена без
основание сума по чл. 27 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 879411/13.09.2022 г.- за
неустойка, която клауза е недействителна/нищожна/.
Със същото решение е осъдена Й. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ,,С.-К.‘‘АД,
ЕИК: *, сумата от 1831,36 лв. оставаща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № */13.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен насрещния осъдителен иск с правно
1
основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предявен от,,С.-К.“АД, ЕИК: *, срещу Й. Т., за
сумата от 609,03 лв.- договорна лихва по Договора, посочен по-горе, като
неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Това решение е обжалвано от Й.Т., ЕГН: **********, , ЧРЕЗ:
АДВОКАТ А. Д., член на САК В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от
ответника. "С. - К.” АД, ЕИК: *насрещен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, като е
осъдена Й. Т.. ЕГН ********** да заплати в полза на насрещния ищец сумата
в размер на 1831.36 лв.. представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние А» */13.09.2022г„ ведно със
законната лихва, считано от 20.11.2023г.
В жалбата се твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК .В настоящия
случай кредитодателят, освен че бланкетно е посочил процентното изражение
на ГПР, но същият не отговаря и на действителния такъв. Визираната в чл. 27
от процесния договор неустойка е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора, а и същата е включена в погасителния план, поради което
представлява разход по кредита. В конкретния случай неустоечната клауза има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Същевременно същата не е включена при формиране годишния процент на
разходите. Видно е от параметрите на процесния договор, че целта на
включването на клауза, която предвижда подобна неустойка в договора за
кредит цели и заобикаляне на изискването по чл. 19 ал. 4 ЗЗП за недопустимо
оскъпяване на кредита за потребителя, поради което би следвало да се приеме,
че предвидената неустойка е, предназначена да прикрие действителните
разходи но кредита на сумата от 3 906.89 лв. , която следва да се включи в
общите разходи по кредита, което води до неправилното посочване на ГПР в
договора - съгласно приетото но решението на СЕС но дело С- 714/22 по
втория от поставените въпроси, сочи нищожност на договора за креди
2
Невключването на такава неустойка при изчисляване на ГПР, води до
нарушаване императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 10 ЗПК. Макар
формално процесната сума за неустойка, която дори надвишава размера на
отпуснатия заем, да е определена в договора като неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, то по същността си представлява скрито оскъпяване
на заема и следва да бъде включена в изчисляване на ГПР като разход по
заема, доколкого тази сума е дължима веднага от потребителя при сключване
на договора, начислява се автоматично и е включена в погасителния план като
месечна вноска
Моли съда да отмените Решение № 536 от 18.11.2024 г. по гр. дело №
20231630102164 по описа за 2023 година на РС - Монтана, 3 състав, в частта в
която е уважен предявеният от ответника, И. - К." АД, ЕИК: *насрещен иск по
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, като е осъдена Й. Т.. ЕГН ********** да заплати в полза на
насрещния ищец сумата в размер на 1831.36 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
*/13.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023г. и вместо
него да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло насрещната
претенция на въззиваемото дружество.
Моли също така ответникът "С. - К." АД, ЕИК: *да заплати на адвокат
А. Д., член на САК, личен № *, сторените по делото разноски както за
първата, така и за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, както са описани в настоящата въззивна жалба и в
исковата молба, съгласно приложения списък на разноските, както и всички
разноски по делото, в т.ч. и заплатената от въззиваемата държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява , но чрез
упълномощен представител представя писмени бележки с подробно изложени
доводи за неоснователност на исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „С.-К.“ АД гр.*.
С писмено заявление от 07.02.2025година е взето становище по
жалбата и разноските.Моли съда да остави същата без уважение и се присъди
възнаграждение по договор за правна помощ по приложен списък с разноски.
3
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен
акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 660,85лева съединен с насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК
и чл.240, ал.2 от ЗЗД.
За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел, че
договорена между странитге клауза за неустойка противоречи на добрите
нрави и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.Предвид горното,
съдът е приел, че ищцата Т. е платила сумата от 660,85 лв. неустойка по
Кредита без да е налице правно основание за това- по нищожна клауза, поради
което сумата следва да се възстанови от неправомерно обогатилото се лице до
размера на обедняването.
Въпреки горните съждения по насрещния иск МРС е приел, че от СЧЕ
безспорно е установено , че остатъкът от дължимата сума за главница по
процесния договор е незаплатена от кредитополучателя Й. Т. и е в размер на
сумата от 1 831,36 лв без да разгледа същото детайлно и да установи, че
размера на главницата е получен, след като от внесената от ищцата сума общо
в размер на 2660,85лева само сумата от 168,64лева е отделена за погасяване
на главница, а сумата от 1753,27лева е отделена за неустойка, за която клауза
съдът вече е приел, че е нищожна.
Тъй като решението се обжалва само в осъдителната част спрямо Й. И.
по насрещния иск МОС приема следното:
Касае се предявен насрещни осъдителни искове с правно основание
4
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.240, ал.2 от ЗЗД.
От събравине по делото писмени доказателства е установено, че
между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № 879411/13.09.2022 г. при следните параметри: Размер на
кредита-предоставена главница- 2 000лв. Обща сума, дължима от
потребителя- 3 074,71 лв.Освен това в е уговорено е в чл. 27 от процесния
Договор, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17
от Договора/ за предоставяне на обезпечение/ същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който е предоставено договореното обезпечение. Страните са
се съгласили, че неизпълнението да задължението по чл. 17 за обезпечение
причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка. Също
така неустойката е платима периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Установява се от заключението на вещото лице по назначената ССЧЕ
по делото, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, обективно и
обосновано дадено че за периода от 13.09.2022 г. до 27.07.2023 г. внесената от
ищцата Т. сума по Кредита е в общ размер от 2 660,85 лв., с които са покрити
задълженията, както следва: 168,84 лв. главница; 465,89 лв. възнаградителна
лихва; 1 753,27 лв. начислена неустойка; 18,25 лв. наказателна лихва; 255 лв.
разходи, свързани с просрочени задължения;
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е
основателна ли е претенцията по насрещния иск досежно присъдена
неплатена главница в размерна 1831,36лева.
Както се посочи по-горе касае се за сключен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № */ 13 септември. 2022г.В чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК гласи, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на цитираната разпоредбата е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.
5
В чл. 1 т. 4 от Договора и приложение № 1 към него, съдържащо
погасителния план е посочен процент на ГПР 42.58 %, т. е. Формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19. ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно неустойката
за непредоставяне на обезпечение, която се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ЛР на ЗПК.
Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима
сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11, ал. 1, 10, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа
тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което съгласно чл.
7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е
индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено
съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен
предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя.
Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е имал реална
възможност да влияе върху съдържанието му.
Според правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в
потребителските договори не води до нищожност на целия договор, ако той
може да се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява
националната правна норма, определяща изискванията по чл.6, пар.1 на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и
съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
При положение ,че уговорената клауза за неустойка е недействителна,то и
договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК
6
потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и други разходи по кредита, поради което първоинстанционният съд
погрешно е приел, че жалбоподателката следва да заплати „1831,36 лв.
оставаща неплатена главница“.
Видно е от събраните по делото писмени доказателства
жалбоподателката е заплатила сумата в общ размер на 2 660.85 лв. за
погасяване на задълженията си по процесния договор. В този смисъл сумата в
размер на 660.85 лв. се явява надплатена, поради обстоятелството, че към
датата на подаване на исковата молба, в т.ч. и към датата на предявяване на
насрещния осъдителен иск, жалбоподателката е заплатила сума, надхвърляща
„чистата стойност на кредита.По арг. чл. 23 ЗПК ирелевантно е
обстоятелството как и по какъв начин кредитодателят е извършвал
погасяванията по кредита, когато последният се явява нищожен. Ето защо в
тази част МОС не кредитира заключението на вещото лице, което е отнесло
сумата от 1831,36лева за погасяване на задължение за неустойка, която не се
дължи поради нищожност на уговорената клауза, а същата е заплатена за
погасяването на главницата.Като се е позовал на заключението на вещото
лице, МРС е постановил едно незаконосъобразно решение, което по реда на
въззивния контрол следва да бъде отменено.
По изложените съображения жалбата е основателна и решението в
атакувана част следва да се отмени като се отхвърли претенцията по
насрещния иск досежно главницата по насрещния иск изцяло и присъдените
разноски в полза на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна дължи на жалбоподателката
разноски за настоящата инстанция в размер на 37лева за внесена държавна
такса , а на адв.Д. по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 579,77лева в минимално определен размер съобразно Наредба №1 от
2004година.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №536/18.11.2024година постановено по гр.д.
7
№2164/2023година по описа на МРС в ЧАСТТА в която Й. Т., ЕГН
********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
,,С.-К.‘‘АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, п.к.*, бул.,,*‘‘
№ *сумата от 1831,36 лв. оставаща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № */13.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата и в частта, в която Й. Т., е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ,,С.-
К.‘‘АД, сумата от 1 452,47 лв. -деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от насрещните искове, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.2
от ЗЗД, предявен от,,С.-К.“АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, п.к.*, бул.„*“ № *срещу Й. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *,
вх.* ет.* ап.*сумата от 1831,36 лв. оставаща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № */13.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,С.-К.“АД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: гр.*, п.к.*, бул.,,*‘‘ № * ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т., ЕГН
********** с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ № *, вх.*, ет.*, ап.*сумата от 61лв. -
деловодни разноски за внесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.,,С.-
К.‘‘АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, п.к.*, бул.,,*‘‘ № *
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д., член на САК с личен номер:*със служебен
адрес: гр.*, ул.,,*“ № *, ет.*, ап.* сумата от 579,77лева. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9