РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Пловдив, 12.05.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3101 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.211 от Закона за министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
2. Образувано е по жалба на В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед рег. № 317з - 9141 от 06.10.2021 г.,
издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от седем
месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед и се иска нейната отмяна. Твърди се, че административният акт е издаден
при неизяснена фактическата обстановка. Поддържа се, че при носене на службата
на процесните дата, място и време за оспорващият не е възникнало задължение за
изпълнение на вменените му от дисциплинарно наказващия орган задължения, тъй
като не е извършвал действия по задържане на лица, не е употребявал средства за
задържане и не е прилагал физическа
сила. В този смисъл се твърди, че оспорващият не е извършил и дисциплинарно
нарушение, тъй като не е бил длъжен да съставя писмен доклад и да издава заповед за задържане. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът - директора на ОДМВР – Пловдив, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт Д. - П. , оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. В.Н.В. работи в
системата на МВР от 28.05.2010г. Според данните от Протокол №
р-8406/28.03.2017г., в качеството на служител от група „ООР“ на сектор „ОП“ при
РУ Асеновград, В. бил запознат срещу подпис с Наредба за реда за употреба на
физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на
вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 25/2017г. и с рег. №
8121з418/14.03.2017г. на МВР.
7. Считано от 29.06.2020г.
В. заема длъжността командир на отделение в група „Специализирано подразделение
за охрана на обществения ред“ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив. За срока на службата си служителят е награждаван многократно и няма
наложени дисциплинарни наказания.
8. Със заповед №
317з-7242/31.08.2020г. на директора на ОДМВР – Пловдив В. бил
командирован и преподчинен на СДВР – МВР съвместно с
други полицейски служители от сектор СПС при отдел ОП към ОДМВР - Пловдив, със
задача от 01.09.2020г. до 03.09.2020г. за оказване на помощ при организирането
на мерки за сигурност и опазване на обществения ред на територията на град
София, по време на провеждане на масови мероприятия.
9. Във връзка с получени
данни с Докладна записка рег. № 4575р-2268/04.08.2021г. по описа на Дирекция
„Инспекторат“, за извършени дисциплинарни нарушения от В.Н.В., А. И. А. и С. В. В. - служители
на МВР, по повод задържане на лицето Д.
К. , извършено на 02.09.2020г. в гр. София, около 22:55 часа, при което била
използвана физическа сила и помощни средства – белезници, със заповед №
317з-7720/20.08.2021г. на директора на ОДМВР – Пловдив била назначена комисия,
която да извърши проверка и в срок до 20.09.2021г. да изготви справка.
10. Заповед №
317з-7720/20.08.2021г. на директора на ОДМВР – Пловдив била съобщена на В.Н.В.
чрез нарочна покана рег. № 2371р-14924/23.08.2021г., получена на 24.08.2021г.
срещу подпис.
11. В.Н.В. представил
писмени обяснения рег. № р-20117/25.08.2021г., в които удостоверил, че на
20.09.2020г. е изпълнявал служебни задължения, възложени му със заповед за
командировка в гр. София във връзка с охраната на обществения ред по време на
провеждането на протестни действия. Около 22:00 часа бил разсатновен
с колегите му А. А. и С. В. между сградите на Министерски съвет и
Народното събрание. Част от протестиращите лица започнали да нарушават грубо
обществения ред като започнали да хвърлят по органите на реда бомби, камъни,
стъклени бутилки, колове и пиротехнически изделия. Движейки се към сградата на
Президентството с колегите му забелязали лице, което хвърля предмети към
служителите и ги псува. Хванали го за ръцете и го извели зад кордона като се
насочили към сградата на Народно събрание 2, за да го предадат на други колеги,
които не познавали, но същите отговаряли за охраната на отведените агресивни
лица, извършили противообществена проява. На В. и колегите му не било
разяснено, че за отвежданите лица, които са извършили противообществена проява,
след да се издава заповед за задържане или да се изготвя докладна записка. В.
не е поставял помощни средства на лицето, а физическа сила била употребена за нуждите
лицето да бъде отведено до сградата на Народно събрание 2 и за овладяване на
буйстването му.
12. В изпълнение на
заповед № 317з-7720/20.08.2021г. на директора на ОДМВР – Пловдив била изготвена
справка рег. № 2372р-20845/03.09.2021г., в която е отразена следната фактическа
обстановка: В изпълнение на заповед рег.№317з-7242/31.08.2021 г. на директора
на ОДМВР- Пловдив служителите от сектор СПС при отдел ОП - мл.експерт В.Н.В. - командир на отделение, мл.инспектор А. И. А. - старши полицай и мл.инспектор С. В. В. -
старши полицай, взели
участие в ООР по време на провеждане на протестни действия на 02.09.2021 г.
Около 22.00 ч. след ескалиране на обстановката, ръководството на силите взело
решение агресивните лица да бъдат изведени и задържани. При последващ контрол
на тези действия, със заповед рег. № 8121з-781/22.06.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи било разпоредено извършване на
проверка по постъпили сигнали за неправомерни задържането на лицето Д. П. К. от
полицейски служители по време на антиправителствените протести на 02.09.2021 г.
За резултата от извършената проверка бил изготвен доклад с рег. № 4575р-2268/04.08.2021
г. относно извършена проверка в СДВР и други структури на МВР, ангажирани с
обезпечаване сигурността и охраната на обществения ред по време на проведени
протестни мероприятия на 02.09.2020 г., в който било посочено, че в хода на
проверката, след преглед на значителен по обем видеоматериал, проведени
разговори със служители и граждани, било установен, че журналистът Д. К. е задържан от екип от служители на СПС -
Пловдив в състав от мл. експерт В.В., мл.инспектор А.
А. и мл.инспектор С. В. : сформиран да задържа
видимо най-арогантните и агресивни лица от протеста.
След
наблюдение над поведението на протестиращите и след отправените разпореждания
за прекратяване на противоправните действия, около
22.55 ч. на 02.09.2020 г. е взето решение за задържане на К. . Предвид
агресивното му поведение при отвеждането му на бул. „Дондуков” на мястото,
определено за задържани лица, екипът взима решение да му постави белезници. При
задържането му полицейските служители използвали физическа сила и помощни
средства.
Заповед
за задържане на лицето Д. К. не била издадена от никой от служителите на екипа,
осъществил задържането на лицето. Не били съставени и писмени доклад за
употребената физическа сила и помощни средства от служителите, които са ги
приложили. С това били нарушени правилата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР вр. чл.11, ал. 1 от Инструкция № 81213-78/24.01.2015 г. и
чл. 5, ал. 1 от Наредба № 81213-418/14.03.2017 г. за реда за употреба на
физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на
вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
Неизпълнението
на посочените задължения от страна на мл.инспектор В.Н.В., мл.инспектор А. И.
А. и мл.инспектор С. В. В. съставлявало извършено от всеки един от тях дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР-
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, съставомерно по
чл.200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца до една година.
Предвид
горното комисията предлага на мл.инспектор В.Н.В., старши тактически полицай в
сектор СТД при ОДМВР - Пловдив да бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание”
13. Справка рег. №
2372р-20845/03.09.2021г. била съобщена на В. с нарочна покана рег. №
2372р-20846/03.09.2021г., получена от лицето на дата 06.09.2021г. Срещу
констатациите на комисията В. подал възражение рег. № 2372р-20945/07.09.2021г.,
с което застъпил позиция, че е действал в изпълнение на дадените му нареждания
като изготвянето на документи във връзка с предприетите от него действия не
било възможно без разрешение на общия отговорник на мероприятието. Отговорност за констатираните пропуски
следвало да се търси от ръководителите на мероприятието.
14. Резултатите от
извършената в изпълнение на заповед № 317з-7720/20.08.2021г. проверка били
сведени до вниманието на директора на ОДМВР – Пловдив със съпроводително писмо
рег. № 2372р-21561/14.09.2021, който на същата дата чрез подпис и резолюция „Да“
удостоверил факта на запознаването си с тях.
15. Със заповед № 317з-9141/06.10.2021 г. директорът на ОДМВР –
Пловдив наложил на В.Н.В. дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от седем месеца. В мотивите на заповедта наказващият
орган възприел изцяло установената в хода на дисциплинарното производство фактическа
обстановка. По-конкретно било посочено, че на 02.09.2020 г. в гр. София, около 22.00
ч., след ескалиране на обстановката при протестни действия, ръководството на
силите взема решение агресивните лица да бъдат изведени и задържани. В
изпълнение на тези разпореждания действал и екип от служители на СПС - Пловдив
в състав: младши експерт В.В., младши инспектор А. А. и
младши инспектор С. В. - сформиран да
задържа видимо най-арогантните и агресивни лица от протеста. След наблюдение
над поведението на протестиращите и след отправените разпореждания за
прекратяване на противоправните действия, около 22.55
ч. на 02.09.2020 г. екипът взел решение
журналистът Д. К. да бъде задържан.
Предвид агресивното му поведение, при отвеждането му на бул. ,Дондуков” до
мястото, определено за задържани лица, екипът взел решение да му постави
белезници. Безспорно установено било,
че при задържането му полицейските служители използват физическа сила и помощни
средства- белезници.
За
извършеното на 02.09.2020 г. в 22.55 ч. полицейско задържане по чл.72, ал. 1 от ЗМВР не била издадена писмена заповед за задържане в частност от младши
инспектор В.В., което представлявало неизпълнение на
чл.74, ал. 1 от ЗМВР и чл.11, ал. 1 от Инструкция № 81213-78/24.01.2015 г. за
реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в МВР. Такава заповед е следвало да бъде
издадена непосредствено след задържане на лицето или предвид конкретната
оперативна обстановка - по време на престоя му в 05 РУ- СДВР.
За
употребата на физическа сила и помощни средства при задържането на Д. П. К. на
02.09.2020 г. не бил изготвен писмен доклад от служителите, в частност от
младши инспектор В.В., които са ги използвали, което
представлявало неизпълнение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 81213-418/ 14.03.2017
г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на
Министерството на вътрешните работи.
С тези действия
младши инспектор В.В. - старши тактически полицай в
сектор „Специални тактически действия” при ОДМВР – Пловдив, извършил
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.
1, предложение първо и второ от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, ... , съставомерно по чл.200, ал. 1, т.15 от ЗМВР - „неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове ”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от шест месеца до една година.
Органът
приел, че възраженията на В. са несъстоятелни, тъй като липсват доказателства
да е изисквал разрешение от ръководителите си да изготви заповед за задържане и
доклад, а също така тези му задължения били вменени и с длъжностна
характеристика, със съдържанието на която бил запознат на 29.06.2020г. с
протокол рег.№ 317 - 7757/07.07.2020г.
В изпълнение
на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР наказващият орган преценил, че двете
нарушенията по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР
не са тежки по смисъла
на чл.203 от ЗМВР и са изпълнени при непредпазливост - небрежност - служителят
не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на вредните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Не са установени и предпоставките по чл. 198
от ЗМВР, тъй като деянията не може да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушения на служебната дисциплина.
Предвид тежестта на нарушенията, липсата на предходни дисциплинарни
наказания и наличието на множество награди за изпълнение на службата, органът
преценил, че за всяко от тях на служителя следва да се определи дисциплинарно
наказание „порицание“, което по реда на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР да бъде наложено
като общо наказание със срок 7 месеца.
16. По делото се събраха показанията на
свидетеля А. И. А. - служител на МВР. Свидетелят заявява, че
работи в сектор „СПС“ на ОДМВР гр. Пловдив от 1997 г. По служба през 2020 г.,
във връзка с протест на 02.09.2020 г. в гр. София, бил заедно с В.. Задълженията
им били да спират агресивни лица и да не се допускат безредици. Били
позиционирани един до друг и трябвало да задържат агресивни лица. За
съответното мероприятие инструктаж и разстановка не
може да си спомни кога им е бил направен, но винаги имало инструктаж преди
такива събития. Вечерта късно, в тъмната част на денонощието, с колегите – В. и
В. , били отпред – кордон. Това се случило около района на Министерски съвет и
сградата на Президентството. Колегите му хванали едно агресивно лице, което
указвало съпротива. Задържаното лице било мъж, среден на ръст, около 80-90 кг.,
с яке и имал маска или противогаз от едната страна. Лицето буйствало и се дърпало.
По време на съпровода на около разстояние 15 м. лицето подложи крак на
свидетеля и той паднал. Тогава колегите му го поели и го отвели на посоченото
място. До там по време на съпровода на лицето не били поставяни белезници, нито
била използвана физическа сила и помощни средства - палка. В съпровода участвали
също колегата В. и В. . В целия този период физическият контакт с лицето се
състоял в това, че свидетелят го бил хванал за едната ръка, а колегата от
другата страна за другата ръка. Нямало нанесени удари, нямало упражняване на
сила и натиск.
17. Според
справки изх. № 6488/04.04.2022г. от ОДМВР – Пловдив и
изх. № 317р-11794/24.08.2021г., за периода от 02.09.2020г. до 06.10.2021г. В.Н.В.
е ползвал законоустановен годишен отпуск в общ размер на 52 календарни дни, без
да е ползвал отпуск за временна неработоспособност.
IV. От правна страна:
18. Според чл.
194, ал. 1 от ЗМВР
държавните
служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с
предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Според ал.2, т. 2 на същата
правна норма, неизпълнението на служебните задължения представлява
дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност е лична /чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР и чл.
11 от Инструкция
№ 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи /ДВ брой 9, от дата 3.2.2015 г./, за всяко
задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган,
ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Заповедта за задържане се
подписва от полицейския орган и от задържаното лице. Отказът или невъзможността
на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един
свидетел. Заповедта за задържане се издава в 3 екземпляра, като един се прилага
към преписката, един се архивира в съответната структура на МВР и един се
връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване. Заповедта за
задържане се вписва в специален регистър за завеждане на заповедите за
задържане (приложение № 9) на съответната структура на МВР.
Според чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни
средства от служителите на Министерството на вътрешните работи /ДВ брой 25, от дата 24.03.2017 г./, в случаите
на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от
служителя, който ги е използвал, и/или от ръководителя, разпоредил използването
им. В писмения доклад се посочват: 1. специфично наименование на длъжността,
име и фамилия, длъжност и месторабота на полицейския орган или име и фамилия,
длъжност и месторабота на лицето по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР;2. място, дата и час
на използване на физическата сила и помощните средства; 3. основание и
обстоятелства за използване на физическата сила и помощните средства; 4.
интензивност на физическата сила, вид и количество на използваните помощни
средства; 5. по възможност данни, идентифициращи лицето/лицата, спрямо които са
използвани физическата сила и помощните средства; 6. мерки, взети спрямо
лицето/лицата; 7. видими последствия от използването на физическата сила и
помощните средства.
Дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му, като срокът не тече, когато държавният служител е в
законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест /чл.195, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 196, ал. 1
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал.2 от ЗМВР/.
Видовете дисциплинарни
наказания са посочени в чл. 197 от ЗМВР, сред които и „порицание“ – т. 3. Според
чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 15 от ЗМВР „порицание“ се налага за неизпълнение: на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители; на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. По правилото на ал. 2 този вид дисциплинарно наказание
се налага за срок от шест месеца до една година.
Компетентните органи, които могат със заповед да налагат дисциплинарни наказания, са
посочени в чл. 204, ал. 1 от ЗМВР: 1)
министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 за държавните
служители на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски
длъжности, без наказанието „уволнение" за главния секретар на МВР; 2) главния секретар на МВР - за наказанията
по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 за всички държавни служители; 3) ръководителите на структурите по чл. 37 -
за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3; 4) служители на висши ръководни и ръководни
длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3.
Областните дирекции на МВР са посочени като част от основните структури по
смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител /чл. 205, ал. 1 от ЗМВР/. За изясняване на
постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното
нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на
проверка, като определя срок за нейното приключване /чл. 205, ал. 2 от ЗМВР/.
По аргумент от чл. 207,
ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР изясняване на постъпилите данни и/или установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение се извършва от дисциплинарно разследващият
орган, определен със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство.
Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения /чл. 206, ал. 1 от ЗМВР/.
Посочената процедура е
доразвита в чл. 23 и сл. от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. /ДВ, бр. 34
от 12.05.2015 г./, според който след постъпване на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител дисциплинарнонаказващият орган
задължително извършва действията по чл. 206, ал. 1 - 4 от ЗМВР. За изслушването
на държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя
протокол по образец, в който се посочват: 1) дата, час и място на изслушването;
2) орган, осъществил изслушването; 3) данни за присъствали други длъжностни
лица; 4) данни за служителя и за това,
че е изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, или се отразява, че е отказал да даде обяснения /чл. 25
от Инструкция № 8121з-470/.
Дисциплинарнонаказващият
орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той
е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание /чл. 25 от Инструкция № 8121з-470/.
Дисциплинарнонаказващият орган приема с резолюция даденото от държавния
служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името
на дисциплинарнонаказващия орган /чл. 25 от Инструкция № 8121з-470/.
Дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта
/чл.210, ал. 1от ЗМВР/.
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в предписаната
от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта
съдържа нужните фактически и правните основания. Дадено е ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и разпоредбите, които са
нарушени. Фактическите констатации в заповедта се подкрепят от събраните по
делото оказателства.
Спазен е
срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една години от извършването му. В случая двумесечният срок е
започнал да тече от 14.09.2021 г. - датата на постъпване на материалите от
дисциплинарното производство при дисциплинарнонаказващия орган, който преди
изтичането му на 06.10.2021г. е издал крайния за процедурата административен
акт. За периода от 02.09.2020г. до 06.10.2021г. служителят е ползвал
законоустановен годишен отпуск в общ размер на 52 календарни дни, с които
едногодишният срок за ангажиране на дисциплинарната ми отговорност от
извършване на нарушението се счита удължен до 25.10.2021 г. (първи работен ден),
тоест към датата на издаване на обжалваната заповед същият не е изтекъл.
На
оспорващия е била предоставена възможност да участва в производството и да даде
писмени обяснения, които са съобразени от дисциплинарнонаказващия орган при спазване
на реда на чл. 25 от Инструкция № 8121з-470.
Дисциплинарното
производство е образувано по установения ред като е определена комисия, с чиято
обобщена справка жалбоподателят е запознат. Материалите по дисциплинарното
производство са му били предявени и същият е дала писмени обяснения. Част от
възраженията му са били съобразени от комисията, което като краен резултата е
довело до определянето на по – леко наказание.
Съдът
намира, че извършените от В.Н.В. на процесната дата, място и време, дисциплинарни
нарушения по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 11 от
Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8121з-418 от 14 март 2017 г., се доказват безспорно от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Безспорно е, че В. по повод на поставените му задължения и при
изпълнение на службата на 02.09.2020 г.
в гр. София, около 22.00 ч., съвместено с колегите си е предприел действия по
задържане на лице, което в последствие е било отведено за установяване на
самоличността му. Тези действия са били предприети в изпълнение на поставената
на групата на В. задача – да задържат най – агресивните лица. Безспорно е също,
че спрямо тези действия лицето, в последствие установено като журналистът Д. К.
, е оказало съпротива. Не се спори и по обстоятелството, че за да бъде
осъществен съпроводът на лицето до определеното за задържане място е било
необходимо да се употреби физическа сила, при който длъжностните лица от МВР са
го държали за ръцете и тялото от две страни. Тези обстоятелства се потвърждават от обясненията на наказания
служител и от показанията на разпитания по делото свидетел. Не могат да бъдат
кредитирани обаче, твърденията на свидетеля и оспорващия, че не е било
осъществено задържане на лицето, както и че не са били употребени физическа
сила и помощни средства. Относно употребата на физическа сила може да се
заключи еднозначно от обстоятелството, че за да бъде отведено лицето е било
необходимо същото да бъде държано и водено от три длъжностни лица. Субективните
възприятия на свидетелят не отричат категорично и употребата на помощни
средства – белезници, тъй като след повалянето му на земята в резултата на
съпротивата на задържания, същият е изостанал от съпровода и не е формирал
преки наблюдения за развоя на събитията. В този аспект съдът не намира
основания да поставя под съмнение установеното в хода на дисциплинарното
производство обстоятелство, че след отвеждането на К. до бул. „Дондуков” на мястото, определено за
задържани лица, екипът е взел решение да му постави белезници.
При липсата
на противоречие в така установената фактическа обстановка и при наличие на
безспорни доказателства, че именно екипът на В.Н.В. е осъществил първоначалното
задържане на К. и в тази връзка е била употребена физическа
сила и помощни средства, се обосновава извода, че за В. като старши полицейски
служител от екипа е възникнало и задължението да издаде заповед за задържане
след установяване самоличността на задържаното лице, както и да изготви писмен
доклад за употребата на физическа
сила и помощни средства. Тези му задължения изхождат пряко от нормативната
уредба и са приложими за всеки конкретен случай на задържане, без да се
обуславят от наличието на дадени разпореждания на висшестоящите ръководители в
структурата на администрацията. Като не е сторил това жалбоподателят е извършил
дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.
1, предложение първо и второ от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, ... , съставомерно по чл.200, ал. 1, т.15 от ЗМВР - „неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове”, за което законосъобразно му е наложено и съответното
дисциплинарно наказание „прицание“.
При
определяне размера на наказанието органът е съобразил цялостното поведение на наказаното
лице, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и формата на вината при
извършването му, поради което срокът от седем месеца не се явява в противоречие
с принципът за съразмерност и не засяга правната сфера на служителя в степен,
превишаваща нужното за постигане целите на закона.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. По съдебните разноски:
19. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед рег.
№ 317з - 9141 от 06.10.2021 г., издадена от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: