Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 918
гр. Пловдив, 12.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20315 по описа за 2018 година по описа на
ПРС, 2 – ри граждански състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „Български
пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 16, ет. 1, офис 104 против „ПИМГ Финанси“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трети
март“ № 26, ет. 2, ап. 4, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор № ***/21.11.2017 г., отдал под наем
за временно и възмездно ползване на ответника следния недвижим имот, а именно: **********,
находящ се в УПИ 5, кв. 6, **********, Община ****** ,
за срок от 3 години, при месечна наемна цена в размер на 4583 лева без ДДС. С приемо-предавателен протокол от 29.11.2017 г., държането на
имота било предадено на ответника. В чл. 13 от договора бил определен реда и
срока, по който наемателят е длъжен да заплаща месечните суми за ползването. С
покана изх. № 95-П-7/19.02.2018 г. ответникът бил уведомен за задълженията си
по договора, като с писмо № 95-П-15/04.04.2018 г.
договорът за наем е прекратен на основание чл. 17, т. 17.4, считано от
05.04.2018 г. Ответникът бил уведомен за дължимите суми и с нотариална покана,
с отговора на която ответникът потвърдил, че има просрочени задължения за наем,
но моли сумата да бъде преизчислена като се приспадне внесения депозит дължим
по договора за наем. За задълженията на ответника били издадени следните
фактури: № 34643/12.01.2018 г., № 34799/23.01.2018 г., №34834/01.02.2018 г., №
35134/02.03.2018 г., № 35416/02.04.2018 г., №35416/02.04.2018 г.,
№42667/24.01.2018 г., № 42717/15.02.2018 г., № 42928/14.03.2018 г. и №
43067/16.04.2018 г.
Тъй като ответникът не погасил
доброволно задълженията си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за процесните суми. По образуваното
ч.гр.д. № 11798/2018 г. по описа на ПдРС, IV бр. с., била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за главницата от 18560,39 лева, дължима по посочените
по-горе фактури, сумата от 703,75 лева – лихва за периода 29.11.2017 г. –
01.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 23.07.2018 г. до окончателното погасяване. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът подал възражение за недължимост,
поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото
производство, предявявайки иска за установяване на вземането в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на претенцията в цялост, ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ответникът е
депозирал писмен отговор. Оспорва обстоятелството, че отговорът на нотариалната
покана с услугата „Телепоща“ на ищцовото
дружество е депозиран от управител или от представител на ответника, като
същият не изхожда от дружеството, от представител на дружеството или
упълномощено от него лице, с оглед на което оспорва положения подпис, като
твърди, че същия не е изпълнен от управителя или представител на ответното
дружество. Признава обстоятелството, че между страните бил сключен договор за
наем, но ищцовото дружество не е предало държането на
имота. С приемо-предавателния протокол ответното
дружество възразило, че не приема обекта в посоченото състояние, като в тази
връзка било направено искане да се извърши преглед и тест от лицензирана фирма
на цистерните и котелното отделение. Направено било искане да се тества
инсталацията от лицензирана фирма. Направено било и искане преди да се предаде
обекта, същият да се обезпаризити и почисти от
лицензирани фирми, като едва след изпълнение на горното, ответникът е следвало
да приеме обекта. Поради изложеното, твърди, че обектът не е приет, респ. ищцовото дружество не е предало държането на имота на
ответника. Оспорва факта, че държането на имота е предадено на упълномощен
представител на дружеството, респ. оспорва и ползването на процесния
недвижим имот. Твърди, че след като не е предадено държането на имота, то за
ответното дружество не е възникнало задължението за плащане на процесните фактури, които не са предадени на ответника.
Твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна по
договора, тъй като съгласно чл. 8.1 следва да предаде на наемателя обекта,
което не било сторено. Ищецът е неизправна страна и защото съгласно чл. 8.3 от
договора следвало да издава фактури. Твърди, ищецът да е действал
недобросъвестно, тъй като съгласно чл. 17.4 от договора е следвало да прекрати
договора при неплащане на два поредни месечни наема. Твърди, че ищцовото дружество цели неоснователно да се обогати, като
не е приспаднало от исковата претенция внесения депозит при сключване на
договора от ответника, а именно сумата от 9166 лева, като претендирало една и
съща сума, не е възстановило депозит, респ. не е извършило прихващане със
сумата от 9166 лева. Моли за отхвърляне на претенцията. Претендира се
присъждане на направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че са сключили договор № ***/21.11.2017 г., по силата на който ищецът е отдал под наем за
временно и възмездно ползване на ответника следния недвижим имот, а именно: **********,
находящ се в УПИ 5, кв. 6, **********, Община ****** ,
за срок от 3 години, при месечна наемна цена в размер на 4583 лева без ДДС.
Като писмени доказателства по делото са приети договор за наем от
21.11.2017г., справка за задълженията към 05.04.2018г. и към 16.04.2018г.,
уведомление от 04.04.2018г., нотариална покана от
23.03.2018г., констативен протокол от 20.04.2018г. на нотариус ****** ****, отговор на нотариална покана, фактури
10 броя, копие на справка за дължимите суми, пълномощни, копие на приемо-предавателен протокол от 29.11.2017г., доклад на
директора на дирекция УЧРАДС, констативен протокол, отговор на нотариална
покана.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от вещото лице М.М. се установява, че на
основание Договор за наем на недвижим имот от 21.11.2017г. ищецът е издал
данъчни фактури и данъчни кредитни известия за претендираното
обезщетение за ползване на недвижимия имот, включващо наем и консумативи за
периода от 29.11.2017г. до 01.06.2018г. описани в табличен вид. От тях,
данъчните фактури за наем са на обща стойност 24014,92 лева, а тези за
консумативи са на обща стойност- 7494,67 лева. Представените по делото данъчни
фактури и кредитно известие, описани от вещото лице в двете таблици не са
осчетоводени по счетоводните сметки, дневници и регистри в счетоводството на
ответника „ПИМГ Финанси“ ЕООД. При проверка в счетоводството на ответника
експерта не е установил наличие на първични счетоводни документи за извършени
плащания от страна на ответното дружество към ищеца в брой или по банков път по
процесните фактури за наем и консумативи. При ищеца
не е установено наличие на документи за получени суми по процесните
фактури, по счетоводните сметки няма отразени получени плащания. Процесните фактури и данъчни кредитни известия не са
отразени в дневниците за покупки на ответника за данъчен период от датата на
издаване на всеки един документ и в следващите 12 месеца. Сумите по тези
фактури не участват вразчета по Справки-декларации по
ЗДДС за съответните данъчни периоди от 01.01.2018г.
до 31.05.2019г. отчетени в ТД на НАП –Пловдив. Ответното дружество не е
ползвало данъчен кредит по процесните фактури.
Размерът на претендираната законна лихва върху
главницата, считано от датата на изпадане в забава на ответника до подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК в съда възлиза според вещото лице на сумата от
общо1010,65 лева.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, като отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
Видно от приложеното ч.гр.д № 11798/2018г. по описа на ПРС, 4 – ти
бр. състав, съдът е издал Заповед № 6628/24.07.2018г., с която е разпоредил
длъжникът против „ПИМГ
Финанси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Трети март“ № 26, ет. 2, ап. 4 да заплати на кредитора „Български пощи“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 16, ет. 1, офис 104 следните суми: главница в
размер на 18560,39 лева, дължима по фактури с № 34643/12.01.2018 г., №
34799/23.01.2018 г., №34834/01.02.2018 г., № 35134/02.03.2018 г., №
35416/02.04.2018 г., №35416/02.04.2018 г., №42667/24.01.2018 г., №
42717/15.02.2018 г., № 42928/14.03.2018 г. и № 43067/16.04.2018 г.,както и
сумата от 703,75 лева – лихва за периода 29.11.2017 г. – 01.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.07.2018 г.
до окончателното погасяване, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 384,92 лева –заплатена ДТ.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът формира
следните фактически и правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните са възникнали валидни
наемни правоотношения.
Следва да се приеме, че по така създалото се облигационно правоотношение,
ищецът е изправна страна. Обстоятелството, че обектът, предмет на договора е
предаден от ищеца на ответното дружество
се установява от приетия като писмено доказателство приемо-
предавателен протокол, подписан от пълномощник на ответника- П.М.. Последния е
упълномощен изрично от управителя на
„ПИМГ ФИНАНСИ“ ЕООД- П.М. с нотариално заверено пълномощно /приложено на
л. 128 от делото/.
В подкрепа на възраженията си относно представителната власт на лицето,
подписало протокола, както и на упълномощаването от страна на ответника не се
ангажираха каквито и да е доказателства, при доказателствена
тежест за ответника да проведе успешно оспорването.
Възраженията относно състоянието, в което е приет обекта съдът намира за ирелевантни за настоящия спор, доколкото се установи, че
обекта е предаден и ползван от ответника, следователно е възникнало и
задължение за заплащане на уговорената наемна цена.
От приетите като писмени доказателства по делото нотариална покана и
констативен протокол се установява, че ответното дружество е поканено да се яви
в кантората на нотариус В. да заплати дължимите суми, но в посочения ден и час
не се е явил представител. Приет е по делото и отговор на нотариална покана, с
който ответника на практика признава задълженията за наем и консумативи, но
счита, че от същите следва да се приспаднат сумите от внесените депозити по
договора. Видно от приложеното на л. 13 от делото писмо е видно, че в резултат
на осъществената кореспонденция ответното дружество е уведомено, че след
приспадане на внесения от същите депозит за участие в търга- 1625 лева и
депозит за изпълнение на договора-9166 лева, окончателната претенция на ищеца
възлиза на сумата от общо 19264,14 лева, от които- сумата от 18560,39 лева
главница и законна лихва за забава в размер на 703,75 лева. Размерът на
претенцията се установява и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест между страните в гражданския процес, указани им изрично от съда с изготвения по делото доклад, в тежест
на ищеца е да установи фактите, които пораждат твърдените от него права, а
именно, че в негова полза е възникнало вземане за наемна цена, а в тежест на
ответника е да установи по надлежен ред, че това задължение не е възникнало
валидно или че е погасено поради плащане или по друг, предвиден в закона начин.
В настоящия процес ищецът установи факта, за установяването на който носи тежест. Доказа възникването на валидно
наемно правоотношение с ответното дружество и това, че по него е кредитор за дължимата наемна цена, ведно
с включените в нея консумативи и разноски, свързани с ползването на наетия
обект. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението
си да заплати
дължимия наем. Това налага
за съда процесуалното задължение да приеме за установен факта, за доказването
на който страната не ангажира доказателства.
С оглед горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват
вземания за наем, произтичащи от сключения между страните договор, по отношение
на които по- рано е била издадена заповед за изпълнение. И претенциите следва
да се уважат в пълния им размер.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски, доколкото исковете са уважени изцяло. В
тях се включва внесената държавна такса в размер на 407,42 лева, депозит за
вещо лице в размер на 60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева.
Ответника следва да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски /по отношение на които следва да се произнесе исковия
съд, съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България/ в размер на 384,92 лева
– внесена ДТ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника „ПИМГ Финанси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Трети март“ № 26, ет. 2, ап. 4 дължи на ищеца „Български пощи“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 16, ет. 1, офис 104 следните суми: главница в
размер на 18560,39 лева, дължима по фактури с № 34643/12.01.2018 г., №
34799/23.01.2018 г., №34834/01.02.2018 г., № 35134/02.03.2018 г., №
35416/02.04.2018 г., №35416/02.04.2018 г., №42667/24.01.2018 г., №
42717/15.02.2018 г., № 42928/14.03.2018 г. и № 43067/16.04.2018 г.,както и
сумата от 703,75 лева – лихва за периода 29.11.2017 г. – 01.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.07.2018 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 11798/2018г. по описа на Пловдивския районен съд, 4-ти брачен състав.
ОСЪЖДА „ПИМГ Финанси“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трети март“ №
26, ет. 2, ап. 4 да заплати на ищеца „Български
пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лавеле“ № 16, ет. 1, офис 104 направените по делото разноски – сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/
заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 60 лева /шестдесет лева/, както и
държавна такса в размер на 407,42 лева /четиристотин
и седем лева и четиридесет и две стотинки/, както и разноските по заповедното
производство в размер на 384,92 лева /триста осемдесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки/
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с
оригинала.
АД