№ 1254
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520100905 по описа за 2022 година
Предявен е иск от ”ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу В. Г. И. с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 15.02.2008 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит по кредитни програми между СИБАНК ЕАД с ЕИК ********* ответницата В.
Г. И. и В. К. И. (починал)- съкредитополучатели, по силата на който кредиторът е
одобрил и предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 12000 лева, а
кредитополучателят се е задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 120
месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които включваща задължението за
главница, договорна лихва, съгласно погасителен план. Крайния срок на
издължаването на кредита е бил 15.02.2018 година.
Кредитополуцателят не е плащал месечните си вноски, съгласно договореното,
поради което било налице неизпълнение на поетото задължение за връщане на
заемната сума. След преустановяване на плащанията по договора за кредит е останало
непогасено задължение в общ размер 12067, 52 лева включващо: 9780.61 лв. – главница
и 2286.91 лв. – договорна лихва, от които с настоящото заявление претендират
частично сумата от 3000.00 лв. главница. На 28.09.2012 г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Обединена българска Банка“ АД с
ЕИК ********* /в качеството на универсален правоприемник на СИБАНК ЕАД/ и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на В. Г. И. и В. К. И. бил
изкупен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
1
По реда на чл.410 от ГПК подал заявление и било образувано ч.гр.д. №
6901/2021 г. по описа на РРС срещу длъжника и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Твърди още, че по делото в законоустановения срок е
постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за
предявяване на вземането си срещу ответника. Моли съда да признае по отношение на
ответника, съществуването на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на сумата от
3000.00 лева – главница, от общо задължение за главница в размер на 9780.61 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по настоящото и ч. гр. д.
№ 6901/2021 г.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от страна на проц.представител на ответника В. Г. И., с която
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се също така, че ответника
никога не е бил уведомяван за извършената цесия и такава не е произвела действие по
отношение на него. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответника моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен по изложените в писмения отговор
съображения. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.99 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6901/2021 г. по описа на РРС е видно, че
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
3474/22.12.2021г., с която е разпоредил длъжникът В. Г. И. да заплати на кредитора
„ЕОС Матрикс” ООД сумата от 3000.00 лв., представляваща дължима частично
главница от общо задължение в размер на 9780.61лева по договор за потребителски
кредит от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 60.00 лв. В заповедта е посочено, че
договорът за потребителски кредит от 15.02.2008 г. е сключен между длъжника В. Г. И.
и кредитодателя „СИБАНК” АД, а на 28.09.2012 г. е сключен договор за цесия на
вземането между кредитодателя и „ЕОС Матрикс” ООД, по силата който вземането е
прехвърлено на заявителя, като са изпълнени условията по чл.99 от ЗЗД. Против
издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок
2
е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е
допустим.
По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит по
кредитни програми РК08-00034 от 15.02.2008 г. (л.6-8), сключен между В. Г. И., в
качеството му на кредитополучател, и „Стопанска и инвестиционна банка” АД
(„СИБАНК” АД), в качеството на кредитор, съгласно който банката е предоставила на
ответника паричен кредит в размер на 12 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца.
Страните по договора са постигнали съгласие сумата по кредита да бъде издължавана
на месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план към
него, като крайния срок за погасяване на дълга е 120 месеца от датата на усвояването
му. Видно от представения погасителен план (л.9-10), кредитът е отпуснат по сметката
на ответника на 15.02.2008 г., т.е. срокът на договора изтича на 15.02.2018 г., до когато
кредитът е следвало да бъде издължен. От погасителния план е видно също така, че за
целите на счетоводното отчитане договорът е номериран с номер РК08-00034 и
счетоводна дата 15.02.2008 г., на която кредитът е отпуснат по сметката на
кредитополучателя. Договорът е подписан от В. Г. И. и от пълномощник на банката.
Не се спори, че ответника не е изпълнил задълженията си да заплаща на падежа
уговорените месечни вноски по договора за кредит, като неизпълнението й продължава
и към момента.
По делото е представен Договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012г. (л.15-24), сключен между „СИБАНК” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ООД,
съгласно който кредиторът- цедент е прехвърлил на ищцовото дружество- цесионер
чрез цесия вземанията си към свои длъжници по договори за потребителски кредит с
поръчители/ без поръчители, кредитна карта или овърдрафт, като вземанията са
определени и подробно индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия. От Приложение № 1 (л.26-29) е видно, че в
предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания под № 2592 е включено и
процесното вземане за сумата от 9780.61 лв., дължимо по сключения с ответника В. Г.
И. Договор за предоставяне на потребителски кредит по кредитни програми РК08-
00034 от 15.02.2008 г.
Представено е пълномощно от „ЕОС Матрикс” ООД от 05.03.2013 г. (л.4), с
което дружество е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев” –гр.Стара
Загора с правото да уведоми всички длъжници по законоустановения ред и съгласно
одобрените образци към договора за цесия от 28.09.2012г., сключен между „СИБАНК”
ЕАД и „ЕОС Матрикс” ООД, по силата на който вземанията към конкретните
длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс” ООД.
С исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от 30.09.2020 г. (л.33), отправено до В. Г. И., в което се сочи, че от името на
3
„СИБАНК” ЕАД, чрез пълномощника адв.Жельо Денев, длъжникът се уведомява, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г. „СИБАНК” ЕАД в
качеството си на продавач е прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ООД всички свои вземания
към него, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит по
кредитни програми РК08-00034 от 15.02.2008 г. и последното дружество е станало вече
негов кредитор, както и че поради неизпълнение на задълженията му по договора за
кредит му дава 15-дневен срок за доброволно изпълнение на дължимата по него сума,
която следва да бъде заплатена по сметка на „ЕОС Матрикс”, с указание, че след
изтичане на този срок кредитът се счита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, от която е видно, че същото не е
било връчено на лицето.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът
кредитира същото като пълно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
заключението (стр.88 от делото) В. Г. И. има размер на непогасена дължима главница
по договора към датата на подаване на заявлението (и изготвяне на заключението по
ССЕ) в размер на 9780.61 лева.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането
„СИБАНК” ЕАД и ответника В. Г. И., възникнало по силата на сключен договор за
потребителски кредит от 15.02.2008 г., изпълнение от страна на банката на поетите от
него задължения по договора, размера на дължимата сума и забава на ответника да
заплати същата, прехвърляне на вземането от стария кредитор на ищеца и уведомяване
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от цедента с договора за цесия
от 28.09.2012 г. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и
е заплатил напълно вноските си по договора за кредит в уговорения срок.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е
доказана от ищеца, като наведените от В. Г. И. възражения са неоснователни. Съдът
намира за установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно
правоотношение между „СИБАНК” ЕАД и Асенов по договор за предоставяне на
потребителски кредит по кредитни програми РК08-00034 от 15.02.2008 г., по който
банката е предоставила на ответника кредит в размер на 12 000 лв. със срок на
издължаване – 15.02.2018 г. Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от страна
на ответника, не се спори и относно липсата на изпълнение на поетите от него с
договора задължения да заплаща на падежа уговорените месечни погасителни вноски,
нито относно липсата на погасяване на дълга в уговорения краен срок – 15.02.2018 г.,
4
като неизпълнението му продължава и към настоящия момент. Предвид горното, съдът
намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на договорно
правоотношение между „СИБАНК” ЕАД и В. И., неговия предмет – предоставяне на
сума в заем, чието връщане се претендира поради настъпване падежа и на последната
вноска – 15.02.2018 г. (изтичане срока на договора). По делото не се спори относно
размера на задължението на ответника, а именно сумата от 9780.61 лв., като не са
ангажирани доказателства за плащане сумата, въпреки че е настъпил падежът на всяка
от месечните погасителни вноски и крайния падеж на договора за кредит.
Доказателства за заплащане на договорените в погасителния план суми от страна на И.
липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Спори се относно това дали ответникът е бил редовно уведомен за цесията,
съответно дали ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника за процесните
вземания. В тази връзка съдът намира, че уведомлението за цесията е редовно връчено
на ответника, с връчването на исковата молба, тъй като същото е било приложение към
исковата молба и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде
взето предвид от съда.
Възражението на ответника по чл. 110 ЗЗД за погасяване по давност на
вземанията за главница (направено в отговора) и по чл. 111, б. в от ЗЗД е
неоснователно. Относно твърдението, че вземането по процесния кредит се е погасило
с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. е
налице задължителна съдебна практика, постановена по чл.290 ГПК – Решение №
261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, IVг.о, Решение № 28/05.04.2012 г. по
гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г.о., съгласно които вземанията на кредитора по договор
за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице
неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението
на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и
договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се
повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна
давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това, в случая е
приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. На основание чл. 110 ЗЗД
се погасяват по давност всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. В
случая вземането за главница по договора за кредит макар и разсрочено на вноски е
едно вземане, чиито краен падеж е 15.02.2018 г. Давностния срок за вземането за
главница започва да тече от 15.02.2018 г. и изтича на 15.02.2023 г. Към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. давностния срок за
главницата по процесния кредит не е изтекъл. Ето защо, възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
5
Предвид изложените съображения, съдът намира, че ответника В. Г. И. дължи на
ищеца „ЕОС Матрикс“ ООД сумата от 3000.00 лв., представляваща частично
претендирана непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит по кредитни програми от 15.02.2008 г., сключен между длъжника и „СИБАНК“
ЕАД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на ищеца с договор за цесия от
28.09.2012 г., поради което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по
договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и направените от
двете страни искания за разноски, съдът намира, че на ответника такива не му се
следват, предвид изхода на делото, като на основание чл.78, ал.1 ГПК същият следва
да заплати на ищеца сумата от 60.00 лв. за направените в заповедното производство
разноски и сумата от 260.00 лв. за направените в настоящото исково производство
разноски, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 ГПК, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителя Р. И. М.– Т., че В. Г. И., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 3000.00 лв., частично от общо дължимата главница
в размер на 9780.61 лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит по
кредитни програми РК08-00034 от 15.02.2008 г., сключен между В. Г. И. и
кредитодателя „Стопанска и инвестиционна банка” АД /”СИБАНК” АД/, което вземане
кредитодателят е прехвърлил на ищеца- цесионер „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно
договор за цесия от 28.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
21.12.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с № 3474/22.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 6901/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Б. М.“, №.., да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
6
гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков–Казанджията” №
4-6, представлявано от управителя Р. И. М.– Т., сумата от 60.00 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6901/2021 г. по описа на
РРК, както и сумата от 260.00 лв., представляваща направени разноски в настоящото
исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7