Р Е Ш Е Н И Е
№260135
гр. Варна, 05.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№49 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - СИЛИСТРА“ АД, гр.Силистра, чрез адв.
Д. и адв. Х., срещу постановеното решение №260025/13.11.2020г., допълнено с
решение №260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра в частите, с които са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД с.Айдемир, общ.Силистра
искове, както следва: 1/ за заплащане на разликата над 4060,70лв. до
претендираните 59 743,21лв., представляващи неплатен остатък от
възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за подобект навес, приети с
протоколи: №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и
№4а/30.09.2019г., за които са издадени фактури, както следва:
№2202/31.07.2019г. на стойност 65149,81лв.; №2203/31.07.2019г. на стойност 9439,79лв.; №2249/02.10.2019г. на стойност
31667,12лв.; №2250/02.10.2019г. на стойност 20713,03лв., от които са
приспаднати аванси по фактура №2153/14.05.2019г. /в размер на
67 226,54лв./ и 2/ за заплащане на разликата над 406,07лв. до
претендираната сума от 5 974,32лв., представляваща неустойка за
незаплатено в срок възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г., за периода
01.08.2019г. до 15.11.2019г.
С влязло в сила
протоколно определение от 07.07.2021г. производството
по делото е прекратено поради оттегляне по отношение на подадената въззивна
жалба от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* гр.Силистра, чрез
адв. Д. и адв. Х., срещу решение №260025/13.11.2020г., допълнено с решение
№260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра в частите, с които са отхвърлени
предявените от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* гр.Силистра,
срещу „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД, ЕИК ********* с.Айдемир, общ.Силистра искове,
както следва: 1/ за заплащане на
разликата над 46 297,90лв. до претендираните 59 743,21лв., представляваща
неплатен остатък от възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за
подобект навес, приети с протоколи: №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г.,
№4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г., за които са издадени фактури, както следва:
№2202/31.07.2019г. на стойност
65149,81лв.; №2203/31.07.2019г. на
стойност 9439,79лв.; за сумата от 6 082,25лв. по фактура
№2249/02.10.2019г., на обща стойност 31667,12лв., от които са приспаднати
аванси по фактура №2153/14.05.2019г. /в размер на 67 226,54лв./ и е
извършено прихващане със сумата от 80 671,85лв. по данъчно кредитно
известие №2560/29.04.2021г. и 2/ за
заплащане на разликата над 4 629,79лв. до претендираната сума от
5 974,32лв., представляваща неустойка за незаплатено в срок
възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г., за периода 01.08.2019г. до
15.11.2019г., на основание чл.264 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. От същите се установява по безспорен начин
обстоятелството, че страните са били в договорно правоотношение за изграждане
на процесните обекти, като за извършените СМР са съставени двустранно подписани
Протоколи №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г.
След извършеното приспадане на платения аванс по фактура №2153/14.05.2019г. / в
размер на 67 226,54лв./ е останала дължима сумата от 59 743,21лв.
При постановяване на
решението съдът е намалил претенцията на ищеца, както следва: 1/ със сумата от
23 997,40лв. – представляваща стойността на скритите недостатъци на
изработеното, за които изпълнителят е бил незабавно уведомен, а именно качеството на бетонната настилка на обект
„Навес“, изразяващи се в обратен наклон, водещ до невъзможност за оттичане на вода
и образуване на локви, ронене и образуване на пукнатини. Изводите на съда са
неправилни. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява,
че недостатъците са именно в бетонната настилка. В заключението по допуснатата
експертиза са изложени само предположения. Действително е установен неправилен
наклон, ронене и събиране на вода, но същите не могат да обосноват извод, че е
необходима цялостна подмяна на настилката и съответно стойността на последната
в размер на 23 997,40лв. Експертът няма необходимите специални знания за
изготвяне на заключението и установяване вида на дефектите при изпълнението на
СМР, както и какви СМР следва да бъдат изпълнени за отстраняването им. В
заключението липсва и извод, че недостатъците не са били видими към момента на
приемане на работата. Обстоятелството, че недостатъците са били видими и
възложителя е упражнявал постоянен контрол по време на строителството се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което
няма начин изпълненото да не е било известно на възложителя към датата на
съставяне на протокола. По делото е установено и обстоятелството, че бетонната
настилка е била ползвана и натоварвана още преди да приключи времето за
изработката й и преди предаването на работата.
2/ Претенцията на
ищеца е намалена и със сумата от 112 327,50лв. без ДДС, при отчитане на
предходно извършените авансови плащания по договора в размер на
140 409,37лв. с ДДС. Изводът на съда за общ размер на дължимото по
договора възнаграждение от 140 385,60лв. без ДДС е неправилен. Същият се
отнася единствено за изработеното по процесните протоколи. Преди тях са
съставени други четири протокола №1/31.05.2019г., №1А/31.05.2019г.,
№2/30.06.2019г. и №2А/30.06.2019г., на обща стойност 79 319,58лв. без ДДС,
които са заплатени и не са предмет на настоящото производство. Общия размер на
дължимото по договора възнаграждение за СМР по всички съставени между страните
протоколи е в размер на 219 705,80лв. без ДДС. В исковата молба никъде не
са описани и коментирани СМР по предходните протоколи, поради което същите и
фактурите към тях не са приложени по делото.
На вещото лице е поставена задача да посочи какви видове СМР са
извършени на процесния обект, които не са ограничени до процесните протоколи,
поради което вещото лице е следвало да се запознае с цялата документация и да
извърши оглед на място. Към ищеца липсват указания за установяване на СМР извън
предмета на спора, а при изслушване на вещото лице е установено, че същото не е
запознато с протоколите извън процеса, което е попречило за изготвяне на пълно
и обективно заключение.
При разглеждане на
делото съдът е допуснал и процесуални нарушения: - не е посочил фактите, които подлежат на
доказване; - не са дадени указания на всяка от страните кои факти подлежат на
доказване; - не е изяснил спора по делото от фактическа страна с попълването му
с доказателства, което е довело до неправилни правни изводи; - неправилно е
отказано допускане на повторна експертиза; приети са за разглеждане неясни
твърдения на ответника; - едностранчиво са дадени указания само на ответника да
представи доказателства, въпреки искането на вещото лице и направените
доказателствени искания в съдебно заседание.
По същество се
претендира отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго,
с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез процесуалните си
представители поддържа жалбата. Излага, че от събраните доказателства се
установява, че възложителят е осъществявал постоянен надзор на изпълнението на
възложените СМР и недостатъците са забелязани още преди приемане на работата,
но същата е приета без забележки. Касае се за козметични, а не за конструктивни
дефекти, които не пречат на позлзването на обекта по предназначение, поради
което следва да бъде направен извод за липса на недостатъци на изработеното.
Въззиваемата страна
„БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмено
становище, чрез адв .А., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението
в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Неправилни са твърденията за непълен доклад,
както и за непопълване на делото с доказателства. Докладът на съда има
изискуемото се от чл.146 от ГПК съдържание, като няма пропуски и непълноти. При
разглеждане на делото пред първата инстанция не са били налице предпоставките
на чл.253 от ГПК, поради което искането за назначаване на друго вещо лице правилно
е оставено без уважение. Преценката за преклудирана възможност за представяне
на нови доказателства и други въпроси към експертизата също е правилна. Макар
вещото лице да е поискало представяне на фактури в съдебно заседание, то е
посочило, че представените от ответника такива са платени и нямат отношение към
делото за определяне на размера на вземането на ищеца. В хода на производството
ищецът не е изложил съображения защо изслушаното заключение е неправилно и
необосновано, което налага допускане на повторна експертиза. Неоснователни са и
възраженията за липса на специални знания у вещото лице, което е със
специалност икономист, строителен инженер – специалност ПГС. Не са налице и
основания за прилагане на нова справка по чл.366 от ГПК.
По отношение на правилността
на решението се твърди, че въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формирани изводи на съда. В случая те са сведени до
липса на правилен анализ на доказателствата и не обсъждане на установените с
тях факти.
Излага, че
независимо, че всички приложени по делото протоколи са подписани от
възложителя, той е направил своевременно възражение за некачествено изпълнение
на възложените СМР, а именно – за невлагане на всички необходими материали за
изработката, за ниско качество на бетоновата настилка и за появилите се
по-късно дефекти – пукнатини и ронене на положената бетонова настилка,
наличието на обратен наклон, което води до напълване на склада с вода, която не
се отича.
Оспорва претенцията
за неустойка като неоснователна, тъй като такава не се дължи. В договора няма
предвиден срок, в който следва да бъдат заплащани извършените СМР. Предвидено е
едно окончателно плащане на изработеното – седем дни след подписване на
Констативен протокол обр.15, какъвто не е съставен и към настоящия момент.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваните му
части. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС- Силистра е образувано по предявени искове, уточнени пред настоящата
инстанция, от „Водно строителство – Силистра“ АД, гр.Силистра, чрез адв.Д. и
адв.Х. срещу „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД, с.Айдемир, общ.Силистра, за заплащане на
сумите, както следва: - от 59 743,31лв. с ДДС, предстявлаваща неизплатено
възнаграждение за СМР на подобект „Навес“ по договор за изработка от
15.12.2015г., приети с протоколи: №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г.,
№4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г., за които са издадени и останали незаплатени
фактури, както следва: №2203/31.07.2019г. на стойност 7 363,06лв.; №2249/02.10.2019г. на
стойност 31667,12лв.; №2250/02.10.2019г. на стойност 20713,03лв., след
приспадане на заплатения аванс по фактура №2153/14.05.2019г. в размер на
67 226,54лв. с вземането по фактура № 2202/31.07.2019г. в размер на
65 149,81лв. и – от 5 974,32лв., представляваща неустойка за незаплатено
в срок възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г., за периода
01.08.2019г. до 15.11.2019г.
В исковата молба се
твърди, че на 15.12.2015г. страните по делото са сключили договор за изработка „Преустройство
и пристрояване на съществуваща складова сграда №6 в цех за преработка на
плодове и допълващо застрояване – навес към сграда №7, находящи се в УПИ VІІІ,
кв.4, по плана на ПЗ „Христо Михайлов“ и ПИ №66425.516.35 по ККР на
гр.Силистра. Видовете СМР са описани в количествено стойностна сметка,
неразделна част от договора. Допълнително възникналите СМР ще се изпълняват
след съгласуване с възложителя. Заплащането ще се извършва, както следва: аванс
от 30 %, междинни плащания – ежемесечно след представяне на акт обр.19 за
изпълнените СМР и фактура с приспадане на процента на аванса, окончателно
плащане – 7 дни след подписване на акт обр.15.
Твърди се, че ищецът,
в качеството си на изпълнител е изработил качествено и в срок всички
съоръжения, предмет на договора, които са приети с двустранно подписани
протоколи. Въз основа на последните са издадени и процесните фактури за
заплащане на стойността на изработеното.
С писмо
изх.№73/16.09.2019г. възложителят е бил уведомен за завършване на обекта и е
бил поканен за подписване на протокол обр.19. Поради нежелание от страна на
възложителя да се проведе среща на представители на дружествата и да се
подпишат протоколите за завършване на обектите, до същия е била отправено писмо
от 05.11.2019г., в което е даден 7-дневен срок за освобождаване на площадката с
цел да започне последващо строителство, както и да заплати дължимото
възнаграждение за вече изработеното. Отправено е предупреждение, че след
изтичане на срока договорът ще се счита развален. Писмото е получено на
07.11.2019г., поради което от 15.11.2019г. договорът между страните е развален.
Независимо от изложеното, паричните задължения на възложителя са останали
неизпълнени и до настоящия момент.
Оспорва твърденията
за наличие на некачествено изпълнение. Работата е извършена качествено в
изпълнение на възложеното, като не са налице отклонения от поръчката. Няма
обратен наклон в склада, пукнатините са технологични и не влияят на здравината
на настилката, ронене на бетона няма. Възложителят ползва помещенията по
предназначение.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът
„Братя Костадинови“ ООД, с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва
предявените искове. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
извършване на СМР от 15.12.2015г., както и общата стойност на договорените
работи. Оспорва твърдението за точно изпълнение по процесния договор от страна
на ищцовото дружество – изпълнител. Твърди, че независимо от факта на
подписване на представените с исковата молба протоколи, своевременно са
направени възражения, че при изпълнение на отделните СМР не са вложени всички
материали съгласно количествено – стойностната сметка, други са с по-ниско
качество, както и за появилите се по-късно пукнатини в положената бетонова
настилка, която се рони, наличието на обратен наклон на настилката в склада, в
резултат на което при обилен дъжд, се пълни с вода без възможност за оттичане,
събира се вода и се образуват локви. Наред с това се твърди, че в протоколите
се съдържат недоговорени СМР с недоговорени цени.
Прави
възражение за прихващане, уточнено пред настоящата инстанция с молба
вх.№261609/22.03.2021г., както следва: По сключения между страните Договор от
15.12.2015г. са издадени две фактури за заплащане на дължимите аванси : фактура
№2146/30.04.2019г. в размер на 59 737,52лв. за подобект „Навес“ и фактура
№2153/14.05.2019г., част от която в размер на 80 671,82лв.
представлява аванс с подобект „Цех за преработка на плодове“ – част конструкции
и подобект „Кантар“.
По същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС - Силистра решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
РЕШЕНИЕ
№260025/13.11.2020г., допълнено с решение №260040/18.12.2020г. по т.д.№98/2019г.
на ОС – Силистра е влязло в законна сила в частите, с които: 1/ „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД с.Айдемир, общ.Силистра е осъдено да заплати на „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО СИЛИСТРА“ АД, гр.Силистра сумите от: - 4060,70лв., представляваща
неплатен остатък от възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за
подобект навес, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.11.2019г. до окончателното й изплащане; - 406,70лв. – неустойка за
периода от 01.08.2019г. до 15.11.2019г. във връзка с неизплатено възнаграждение
за СМР на подобект навес по договор за изработка от 15.12.2015г.; 2 / са
отхвърлени предявените от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО СИЛИСТРА“ АД, гр.Силистра срещу „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД с.Айдемир, общ.Силистра искове за заплащане на: - разликата
над 46 297,90лв. до претендираните 59 743,21лв., представляваща
неплатен остатък от възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за
подобект навес, приети с протоколи: №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г.,
№4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г., за които са издадени фактури, както следва:
№2202/31.07.2019г. на стойност 65149,81лв.; №2203/31.07.2019г. на стойност 9439,79лв.; 6 082,25лв. по фактура
№2249/02.10.2019г., на обща стойност 31667,12лв., от които са приспаднати
аванси по фактура №2153/14.05.2019г. /в размер на 67 226,54лв./ и е
извършено прихващане със сумата от 80 671,85лв. по данъчно кредитно
известие №2560/29.04.2021г.; - разликата над 4 629,79лв. до претендираната
сума от 5 974,32лв., представляваща неустойка за незаплатено в срок
възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г., за периода 01.08.2019г. до
15.11.2019г., на основание чл.264 от ГПК.
След оттегляне на жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозираната
жалба от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* гр.Силистра, чрез адв.
Д. и адв. Х., срещу решение
№260025/13.11.2020г., допълнено с решение №260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра
в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД с.Айдемир, общ.Силистра искове, както следва: 1/ за заплащане на разликата над 4060,70лв. до
претендираните 46 297,90лв., представляващи неплатен остатък от
възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за подобект навес, приети с
протоколи: №3/31.07.2019г.; №3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г.,
за които са издадени фактури: №2249/02.10.2019г.
за стойността й от 25 584,87лв. и №2250/02.10.2019г.
на стойност 20713,03лв. и 2/ за
заплащане на разликата над 406,07лв. до претендираната сума от
4 629,79лв., представляваща неустойка за незаплатено в срок
възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г., за периода 01.08.2019г. до
15.11.2019г.
Не се спори между
страните по делото и от представените доказателства се установява, че: 1/ На 15.12.2015г.
между „Братя Костадинови“ ООД, като възложител и „Водно строителство –
Силистра“ АД, като изпълнител е сключен договор за изработка на „Преустройство
и пристрояване на съществуваща складова сграда №6 в цех за преработка на
плодове и допълващо застрояване – навес към сграда №7, находящи се в УПИ VІІІ,
кв.4, по плана на ПЗ“Христо Михайлов“ и ПИ №66425.516.35 по ККР на
гр.Силистра“. Договореното изпълнение включва видовете работи, описани подробно
по количества и утвърдено от възложителя в приложената количествено стойностна
сметка, неразделна част от договора. Допълнително възникнали видове СМР ще се
изпълняват след съгласуване с възложителя и представяне от изпълнителя и
одобряване от възложителя на единични цени. Количествата на действително
изпълнените СМР ще се доказват с двустранно подписани протоколи.
Срокът за изпълнение
на работата е 150 работни дни. За начало на СМР се счита датата на подписване
на протокол обр.2 за даване на строителна линия и ниво. Срокът за завършване
изтича с подписване на двустранен протокол за извършени СМР обр.15.
Общата стойност на
договорените за изпълнение СМР е в размер на 942 468,51лв. без ДДС или
1130962,21лв. с ДДС. Заплащането се извършва: - аванс в размер на 30% от
стойността на договора; междинни плащания – ежемесечно след представяне на акт
обр.19 за изпълнените СМР и фактура с приспаднат процент от аванса; окончателно
плащане в срок от 7 календарни дни след подписване на Констативен акт обр.15 за
завършени СМР.
По делото са
представени две количествено стойностни сметки за подобект „Навес“, в които са
описани видовете СМР: на обща стойност 165 937,57лв. /л.12/ и на обща
стойност 135 957,96лв./л.56/.
В чл.7.1 е предвидено, че за забавено изпълнение на
задълженията по договора, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5%
дневно от договорената цена, но не повече от 10% от нея.
Не е спорно между
страните и от приложените по делото доказателства се установява, че в
изпълнение на договора възложителят „Братя Костадинови“ ООД е заплатил на
„Водно строителство – Силистра“ АД аванси, както следва: 1/ 80 671,82лв. -
аванс 30% по договор за обект „Преустройство на цех за преработка на плодове“,
от които за подобект „Цех за преработка – част конструкции“ 49 113,26лв. и
за подобект „Кантар“ – 18 113,28лв., за който е издадена фактура
№2153/14.05.2019г. и 2/ 59 737,52лв. – аванс 30% по договор за подобект
„Навес“ на обект Цех за преработка на плодове, за който е издадена фактура
№2146/30.04.2019г.
Не е спорно, че
изпълнението на договора е започнало с подписване на Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне строителна линия и ниво на строежа от
01.04.2019г.
Не се спори между
страните, че за периода от 21.05.2019г. до 10.07.2019г. са съставени осем акта
за установяване на видовете и количеството СМР, които подлежат на закриване
/скрити работи/ или не могат да бъдат отчетени по чертеж, надлежно подписани
/л.120-128/ и два – л.119 и л.122 - подписани само от изпълнителя.
Не е спорен между
страните и факта на извършване на процесните СМР, за които са съставени
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи №3/31.07.2019г.,
№3А/31.07.2019г.; №4/30.09.2019г. и №4А/30.09.2019г.
За установяване
изпълнение на договора – изработка, по делото са допуснати първоначална /пред
ОС – Силистра/ и повторна и допълнителна /пред настоящата инстанция/ съдебно –
технически експертизи. От съвкупния анализ на заключенията по същите, приети
като обективни, компетентно дадени, а повторната и допълнителната и не оспорени
от страните, както и от обясненията на в.л.К. се установява, че: СМР по
количествено стойностните сметки съставени от всяка една от страните са
идентични, но се различават като стойност. Изпълнените и актуваните с
процесните протоколи №3, 3а, 4 и 4а СМР са на стойност 168 462,72лв.,
подробно описани в таблица 1. Част от изпълнените СМР, подробно описани в т.3
от заключението, не са били договорени при сключване на договора, но същите са
били необходими за изпълнението и фигурират в актовете обр.19, като
допълнително изградената „Стена Брандмауер“ е отразена и в проекта на л.253 към
т.2 от т.д.№98/2019г. В отклонение от договореното е изпълнението на бетоновата
настилка на подобект „Навес“, като отклонението е единствено в качествено
отношение, а именно: недобре изпълнени наклони, които да гарантират правилното
отвеждане на повърхностните води и наличие на множество микропукнатини в
настилката. Последните са следствие на закъсняло прорязване на дилатационните
фуги, съчетано с неподходящ период на изпълнение на подобен вид дейности, а
именно месец юни – юли. Поради бързото съхнене на настилката и набирането на
якост на бетона, подобни прорязвания на дилатационните фуги на бетона трябва да
се изпълняват най-късно до 2-3 дни от полагането му. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че микропукнатините могат да се приемат за козметичен дефект, но
е необходимо да се следи тяхното разширение, тъй като е възможно да започне
тяхното надигане от двата края на самата настилка. Посочил е още, че е хубаво
да се силиконизират, за да не попада вода в тях, която вода впоследствие от
температурните разширения ще започне да се корозира и да се разширява.
Доколкото към момента над настилката има покрив се предполага, че такава влага
не би трябвало да прониква в тези микропукнатини. Наклоните на бетоновата
настилка не са съобразени с предвидената кота нула. Не е съобразено лекото
надигане пред самия вход на навеса, което е с 5 см. по-високо от кота нула. В
следствие на това, за да се занули настилката със съществуващата, изпълнителят
е изпълнил последните три полета с неподходящ наклон и там се събира вода,
която не се отича.
За да се отстранят
недостатъците е необходимо да се изпълни нова настилка върху съществуващата,
която да се закотви с арматурни фусове ф8 60см. по 5бр./м2. Преди изпълнението
на фусовете е необходимо да се изпълнят обезпрашаване на основата и полагане на
дълбокопроникващ грунд. Полага се арматурна мрежа със стъпка 200х200 мм. ф8,
след което се полага бетон клас С20/25 и се изпълняват и обработват
дилатационните фуги. Важното при поставяне на този тип настилка е
необходимостта от спазване на технологията, а именно грижата за бетона – защита
на пресния бетон от изпаряване на водата и температурни крайности, които могат
да повлияят неблагоприятно хидратацията на цимента. За да се осигурят тези
условия бетонът трябва да се пази от вредното въздействие на вятъра, слънцето и
променливото време. Стойността на разходите за поправка на некачествено
изпълнената настилка са в размер на 23 648, 96лв., според повторното
заключение. В същите са включени 10% непредвидени разходи, които са обичайни за
всяко строителство, както и 10% печалба за строителя.
В допълнителното
заключение към повторната експертиза, допусната пред настоящата инстанция,
вещото лице е посочило, че е възможно поправката на некачествено изпълнената
бетонова настилка да се извърши и чрез подмяна на три полета от същата, които
да се изпълнят с продължаващ наклон към изхода на халето. Друга възможност е да
се изкърти отново положената настилка като се направят два наклона в
перпендикулярна посока на съществуващите наклони. В двата случая дейностите ще
бъдат еднакви за изпълнение, подробно посочени, чиято стойност ще възлиза на
15 930,52лв., включваща 10% непредвидени разходи и 10% печалба на
строителя.
От заключението по
допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – счетоводна експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, както и
от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че по
процесния договор от 15.12.2015г. са издадени следните протоколи за
установяване извършването и заплащането на СМР и фактури към тях, както следва:
Протокол №1/31.05.2019г. на стойност 20 530,88 с ДДС и фактура
№2162/31.05.2019г.; Протокол №1А/31.05.2019г. на стойност 23 734,92лв. и
фактура №2163/31.05.2019г.; Протокол №2/30.06.2019г. на стойност 40 284,30лв.
и фактура №2177/30.06.2019г.; Протокол №2А/30.06.2019г. на стойност
10 633,39лв. и фактура №2178/30.06.2019г.; Протокол №3/31.07.2019г. на
стойност 93 071,16лв. и фактура №2202/31.07.2019г.; Протокол
№3А/31.07.2019г. на стойност 9 439,79лв. и фактура №2203/31.07.2019г.;
Протокол №4/30.09.2019г. на стойност 45 238,74лв. и фактура
№2249/02.10.2019г. и Протокол №4А/30.09.2019г. на стойност 20 713, 03лв. и
фактура №2250/02.10.2019г.
Всички издадени
фактури, както и тези за извършените авансови плащания №2146/30.04.2019г. на
стойност 59 737,52лв. / за обект Навес към Цех за преработка на плодове/ и
№2153/14.05.2019г. на стойност 80 671,85лв. / подобект Цех за преработка част конструкции
и подобект Кантар/ са осчетоводени в счетоводствата на дружествата, страни по договора,
като са включени в дневниците за продажби на „Водно строителство – Силистра“ АД
и в дневниците за покупки на „Братя Костадинови“ ООД, за които последното е
ползвало и данъчен кредит.
По издадените фактури
вещото лице е установило извършени плащания в общ размер на 217 348,30лв.,
като в счетоводствата на страните са останали неразплатени фактури, както
следва: №2202/31.07.2019г. по Протокол №3 – 65 149,81лв.;
№2203/31.07.2019г. по Протокол №3А – 9 439,79лв.; №2249/02.10.2019г. по Протокол
№4 – 31 667,12лв. и №2250/02.10.2019г. по Протокол №4А – 20 713,03лв.
Неразплатения остатък е в размер на 126 969,75лв.
Заплатеният аванс по
фактура №2146/30.04.2019г. в размер на 49 781,27лв. без ДДС е осчетоводен
и отнесен за извършени СМР по Протоколи обр.19, както следва: по фактура
№2177/30.06.2019г. за Протокол №2/30.06.2019г. в размер на 15 203,80лв.;
по фактура №2202/31.07.2019г. за Протокол №3/31.07.2019г. в размер на
23 267,79лв. и по фактура №2249/02.10.2019г. по Протокол №4/30.09.2019г. в
размер на 11 309,68лв.
С втория преведен
аванс по фактура № 2153/14.05.2019г. в размер на 80 671,85лв., след
прекратяване на договора, всяка от
страните по делото е извършила прихващания, както следва: - при изпълнителя
„Водно строителство – Силистра“ АД вземането в размер на 126 969,75лв. е
прихванато с част от платения аванс по фактура №2153/14.05.2019г. в размер на
67 226,54лв., след което е осчетоводен остатък за плащане в размер на
59 743,21лв., от които: по фактура №2249/02.10.2019г. в размер на
31 667,12лв. и по фактура №2250/02.10.2019г. – 20 713,03лв.; - при
възложителя „Братя Костадинови“ ООД задължението в размер на 126 969,75лв.
е прихванато със сумата от 80 671,85лв., като е осчетоводено останало
неразплатено задължение в размер на 46 297,90лв.
От съвкупния анализ
на приложените по делото заверени копия на писма и разпечатки от изпратени по
електронна поща писма между страните и показанията на разпитаните по делото
свидетели П Т П, И Г Д, Д А А и П Д. К, последните при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че изпълнената бетонова настилка в подобект „Навес“ е с
неправилен наклон, водещ до задържане на вода, по същата са се появили
пукнатини и е започнало роненето й. Неравността на настилката е установена още
в процеса на съхнене, при обливането й с вода, която се е задържала на места.
Впоследствие същата се е пълнела с вода по време на дъждовете. Установява се,
че за констатираните дефекти възложителят е направил своевременни възражения,
чрез разменената между страните кореспонденция и при срещите на работниците.
Изрично в едно от писмата е направил изявление, че разплащане на изпълнените
СМР ще бъде извършено, след уточняване на количествено стойностните сметки и
адекватно решение за ремонт на площадката /л.63/.
Не се спори и относно
обстоятелството, че процесният договор е прекратен с писмо
изх.№87/05.11.2019г., получено на 07.11.2019г. и след изтичане на определения
със същото седемдневен срок, а именно от 15.11.2019г.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.79 вр. чл.266 от ЗЗД.
За уважаване на
същите, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: 1.фактът на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото – договор за възлагане извършване на процесните СМР; 2.фактическото
извършване на възложените дейности; 3. съответствието на изработеното на
одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между страните в
самия договор/; 4. приемане на работата и 5. размера на уговореното
възнаграждение.
В тежест на ответника
е да установи: 1.че е изпълнил поетите с договора задължения, респ. че е
направил възражения за неточно изпълнение на възложената работа към момента на
нейното приемане; 2. появилите се дефекти в положената бетонова настилка, която
се рони и има обратен наклон; 3.своевременното уведомяване на изпълнителя за
дефектите; 4. стойността на разноските необходими за поправянето им. По
възражението за прихващане – да докаже размера на заплатените аванси за
изпълнение на СМР по процесните протоколи, за които са съставени фактури
№2146/30.04.2019г. и №2153/14.05.2019г. и №2153/14.05.2018г. до размер на
80 671,82лв.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че
страните са били в договорни отношения по повод на сключения между тях договор
за изработка от 15.12.2015г., с който ищецът е поел задължение за изграждане на
описаните в него обекти. Посоченото в договора дължимо възнаграждение за
изработеното е в размер на 1130962,21лв. с ДДС.
От събраните по
делото доказателства – протоколи за приемане на скрити работи, протоколи обр.19
за приемане на изработеното и издадените фактури, които са надлежно приети и
осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, се установява че стойността
на дължимото възнаграждение за приетите СМР е в размер на 344 318,05лв. с
ДДС. Установен е и факта на извършени две авансови плащания: - от 80 671,82лв.
по фактура №2153/14.05.2019г. и от 59 737,52лв. по фактура
№2146/30.04.2019г. По делото е установено плащане на суми в общ размер на
217 348,30лв., както и приспадане на аванса по фактура №2146/30.04.2019г.
в размер на 59 737,52лв., подробно посочен по-горе, от стойността на
издадените фактури.
Неизплатената част от
възнаграждението е в размер на 126 969,75лв.
Спорни между страните
са обстоятелствата свързани с качественото и точно изпълнение на изработеното –
количеството вложени материали, наклонът и пукнатините по изпълнената бетонова
настилка в подобект “Навес“, респ. за надлежното упражняване на правото на
възложителя по чл.265, ал.1, предл.3 за намаляване на възнаграждението по
договора със стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на
изработеното.
Съобразно трайно
установената съдебна практика изработеното с недостатъци не погасява
задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението по договора, а
поражда права, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД.
Относно реда за упражняване на тези права също е налице трайно установена
съдебна практика, според която няма ограничение във формата, в която следва да
се упражнят правата на възложителя – чрез възражение за некачествено изпълнение
по предявен иск по чл.266 от ЗЗД; чрез възражение за прихващане със спорни
вземания по предявен иск с правно основание чл.266 от ЗЗД /решение по
т.д.№1032/2016г. на ВКС, І т.о. и др./.
От своя страна,
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с всички
доказателствени средства – писмени доказателства, експертизи и гласни
доказателства. Приемо – предавателния протокол по естеството си представлява
частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда и следва да се преценява
с оглед всички доказателства по делото, но същия не е единственото средство за
доказване на приемането на извършената работа. Последното може да бъде
установено и с издадена от изпълнителя и приета и подписана от възложителя
фактура за изпълнение на СМР, която е отразена в счетоводството на търговеца и
е включена в справките – декларации по ЗДДС, дори между страните по сделката да
не е подписан приемо – предавателен протокол.
С оглед на горното,
съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
/писмени, гласни и изслушаните експертизи/ се установява, че възложената
работа по договора от 15.12.2015г. е приета с процесните Протоколи обр.19 №3,
№3а, №4 и №4а, за които са съставени фактури, двустранно подписани, надлежно и
идентично осчетоводени в двете дружества, страни по правоотношението. По делото
не са установени възраженията за влагане на по-малко количество и некачествени
материали при изработката, както и за надлежно и своевременно противопоставяне
на цената на изработеното и същите противоречат на действията на възложителя по
подписване на протоколите и осчетоводяване на издадените въз основа на тях
фактури.
Безспорно е
установено наличието на недостатъци в положената бетонова настилка на подобект
„Навес“, изразяващи се в неправилен наклон, пукнатини и ронене. Установява се,
че страните по правоотношението са разменили кореспонденция и са водили
разговори за несъответствието в изработеното, създаващо пречки за използване на
навеса, както и отказът за заплащане на възнаграждението.
Действително, с факта
на използване на изработеното по предназначение възложителят е приел резултата
от изработката с конклудентни действия /решение по т.д.№535/2010г. на ВКС,
ІІт.о/, но същият още при възникване на недостатъците е възразил за
некачественото изпълнение и е направил искане за отстраняването му.
Ето защо, в тежест на
ищеца – изпълнител е да установи по безспорен начин своето точно изпълнение на
задълженията по договора и отстраняване на недостатъците на изработеното
/т.д.№2483/2016г. на ВКС, І т.о./. По делото, въпреки предоставената от съда
възможност, не се събраха доказателства за това.
Напротив, всички
доказателства, в тяхната цялост, сочат, че към момента, в който е спряло
изпълнението на договора бетоновата настилка в подобект „Навес“ е имала нужда
от ремонт, предвид констатираните и описани недостатъци, водещи до задържане на
вода вследствие на лошия наклон, пукнатини и ронене.
По делото е
установено още, че към момента на предаване на изработеното и констатиране на
недостатъците, възложителят е избрал една от възможностите по чл.265 от ЗЗД –
да поиска поправяне на работата без заплащане, но след като изпълнителят е
напуснал обекта без да предаде изработеното в завършен вид и без да отстрани
недостатъците му, а е прекратил договора, възложителят се е възползвал от
предвидената възможност да поиска намаление на възнаграждението.
По отношение на
разходите необходими за поправката им:
Вещото лице по
допуснатата пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза е дало
два варианта за поправка на дефектите на положената бетонова настилка – при
цялостна подмяна на същата в размер на 23 648,96лв. и при частична подмяна
на три полета от нея, с оглед поправка на наклона й в размер на
15 930,52лв.
Съдът намира, че
следва да кредитира и възприеме първоначалното заключение, в което е предвидена
цялостна промяна на настилката, по следните съображения: Според обясненията на
вещото лице, макар и да може да се нарече „козметичен“ дефект, наличието на
микропукнатини в бетоновата настилка е фактор, който може да доведе до нейното
компрометиране, предвид възможността в тях да попадне вода, която да корозира.
Изрично вещото лице е посочило, че ако не се подмени цялата настилка, то
пукнатините следва да бъдат третирани отделно и да се минат с препарат
/силиконизират/, което означава, че настилката не е в състояние да се ползва
безпрепятствено с пукнатините без поправянето им. Обстоятелството, че навесът
има покрив и при поправка на наклона на настилката същата няма да задържа вода,
не могат да обосноват извод за наличие на основание за приемане на работата с
недостатъци. Още повече, че по делото е установено, че тези пукнатини се дължат
на неправилна технология на полагане на бетона - несъобразяване с температурата
по време на полагане на бетоновото покритие и в изготвянето на дилатационните
фуги. Именно с посочената стойност от 23 648,96лв. следва да бъде намалено
дължимото по договора възнаграждение, след което същото остава в размер на
103 320,79лв.
По въведеното
възражение за прихващане на дължимото по договора възнаграждение със сумата от 80 671,82лв.,
представляваща заплатен аванс по фактура №2153/14.05.2019г.:
Безспорно между
страните и установено от писмените доказателства и заключението по допуснатата
ССЕ е обстоятелството, че заплатеният аванс по фактура №2153/14.05.2019г. е
останал неусвоен към датата на прекратяване на договора, поради което и същият
подлежи на връщане на възложителя след издаване на кредитно известие, което е
сторено от изпълнителя в хода на настоящото производство. Извършените от всяко
едно от дружествата счетоводни прихващания не са придружени от съответните
документи, нито са отправени извънсъдебни изявления от всяко едно от тях в този
смисъл, поради което и не могат да бъдат зачетени от съда.
Направеното
възражение за прихващане е основателно. Искът за заплащане на остатъка от
договореното възнаграждение по договора от 15.12.2015г. следва да бъде уважен
до размер от 22 648,97лв.
Част от главницата, в
размер на 4 060,70лв. е присъдена в полза на ищеца с влязлото в сила
решение, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от
18 588,27лв., представляваща разликата над 4060,70лв. до
22 648,97лв., след извършеното намаление на възнаграждението с разходите
за отстраняване на недостатъците на бетоновата площадка от 23 648,96лв.,
по реда на чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и извършеното прихващане със заплатения
аванс по фактура №2153/14.05.2019г. в размер на 80 671,82лв.
Решението на ОС –
Силистра следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Водно строителство – Силистра“ АД срещу „Братя Костадинови“ ООД иск за
заплащане на разликата над 4060,70лв. до 22 648,97лв., след извършеното
намаление на възнаграждението с разходите за отстраняване на недостатъците на
бетоновата площадка от 23 648,96лв., по реда на чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и извършено прихващане със заплатения аванс по фактура №2153/14.05.2019г. в
размер на 80 671,82лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
същият да бъде уважен.
Искът за заплащане на
разликата над 22 648,97лв. до пълния претендиран размер от
46 297,90лв. следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част
потвърдено.
Предвид
основателността на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 15.11.2019г.
до окончателното й изплащане.
По предявения иск за
заплащане на разликата над 406,07лв. до 4 629,79лв., представляваща
неустойка за незаплатено възнаграждение по договора за строителство от
15.12.2015г., за периода от 01.08.2019г. до 15.11.2019г.:
Съобразно договореното
между страните, плащането на дължимото по договора възнаграждение е следвало да
се извършва поетапно : - авансово в
размер на 30% от стойността на договора; текущо – ежемесечно след
представяне на акт обр.19 за изпълнените СМР и фактура с приспадане процента на
аванса и – окончателно – в срок от 7 календарни дни след подписване на
констативен акт обр.15 за извършени СМР. За забавено неизпълнение на
задълженията по договора, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5%
дневно от договорената цена, но не повече от 10% нея.
Предвид изложеното,
съдът намира че падежът на задължението за погасяване на дължимите суми по
процесните фактури №2249/02.10.2019г. и №2250/02.10.2019г. е настъпил на
17.10.2019г., съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.2 от ТЗ. Искът е
основателен за периода от 17.10.2019г. до 15.11.2019г. в размер на
1 858,83лв., представляваща разликата над 406,07лв. до 2 264,90лв.
Решението на ОС –
Силистра следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Водно строителство – Силистра“ АД срещу „Братя Костадинови“ ООД иск за
заплащане на разликата над 406,07лв. до 2 264,90лв., представляваща
неустойка за незаплатено в срок възнаграждение по Договор за СМР от
15.12.2015г. в размер на 22 648,97лв., за периода от 17.10.2019г. до
15.11.2019г. и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде
уважен.
Искът за заплащане на
разликата над 2 264,90лв. до пълния претендиран размер от 4 629,79лв. и за
периода от 01.08.2019г. до 17.10.2019г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, а решението в тази му част потвърдено.
По разноските:
Предвид извършената
от първостепенния съд компенсация на присъдените в полза на страните разноски,
решението в частта за разноските следва да бъде отменено изцяло и същите
определени за всяка от страните по делото, съразмерно с уважената и отхвърлена
част от исковете, както следва: „Братя Костадинови“ ООД следва да бъде осъдено
да заплати на „Водно строителство – Силистра“ АД сумата от 2 156,61лв.;
„Водно строителство – Силистра“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Братя
Костадинови“ ООД сумата от 2 024,59лв.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „Братя Костадинови“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на „Водно строителство – Силистра“ АД сумата от 1 305,74лв.,
представляваща разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
съразмерно уважената част от жалбата.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „Водно строителство – Силистра“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на „Братя Костадинови“ ООД сумата от 1391,30лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно
отхвърлената част от жалбата.
Въз основа на
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260025/13.11.2020г., допълнено с решение №260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра
в частите, с които са отхвърлени предявените от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Дръстър“
№35, срещу „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД, ЕИК118040195 със седалище и адрес на
управление с.Айдемир, общ.Силистра, кв.Деленките, бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2,
ап.4, искове, както следва: 1/ за заплащане на разликата над 4060,70лв. до
22 648,97лв., представляващи неплатен остатък от възнаграждение за СМР по
Договор от 15.12.2015г. за подобект навес, приети с протоколи: №3/31.07.2019г.,
№3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и №4а/30.09.2019г., за които са издадени
фактури №2249/02.10.2019г. за стойността й от 25 584,87лв. и
№2250/02.10.2019г. на стойност 20713,03лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2019г. до окончателното й изплащане; 2/ за
заплащане на разликата над 406,07лв. до 2 264,90лв., представляваща
неустойка за незаплатено в срок възнаграждение по Договор за СМР от
15.12.2015г. в размер на 22 648,97лв., за периода от 17.10.2019г. до
15.11.2019г., както и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195 със седалище и адрес на управление с.Айдемир,
общ.Силистра, кв.Деленките, бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, да заплати на „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35, сумите както следва: 1/ разликата
над 4060,70лв. до 22 648,97лв., представляваща неплатен остатък от
възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за подобект навес, приети с
протоколи: №3/31.07.2019г., №3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и
№4а/30.09.2019г., за които са издадени фактури №2249/02.10.2019г. за стойността
й от 25 584,87лв. и №2250/02.10.2019г. на стойност 20713,03лв., след извършеното
намаление на възнаграждението с разходите за отстраняване на недостатъците на
бетоновата площадка от 23 648,96лв., по реда на чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и извършеното прихващане със заплатения аванс по фактура №2153/14.05.2019г.
в размер на 80 671,82лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2019г. до окончателното й изплащане; 2/ разликата над
406,07лв. до 2 264,90лв., представляваща неустойка за незаплатено в срок
възнаграждение по Договор за СМР от 15.12.2015г. в размер на 22 648,97лв.,
за периода от 17.10.2019г. до 15.11.2019г.
ОСЪЖДА „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195 със седалище и адрес на управление с.Айдемир,
общ.Силистра, кв.Деленките, бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, да заплати на „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35, сумата от 2 156,61лв., представляваща
направените по делото разноски пред ОС – Силистра, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35, „ДА ЗАПЛАТИ НА „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195
със седалище и адрес на управление с.Айдемир, общ.Силистра, кв.Деленките,
бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, сумата от 2 024,59лв., представляваща
направените пред ОС – Силистра разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260025/13.11.2020г., допълнено с решение №260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра
в частите, с които са отхвърлени предявените от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Дръстър“
№35, срещу „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195 със седалище и адрес на
управление с.Айдемир, общ.Силистра, кв.Деленките, бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2,
ап.4, искове, както следва: 1/ за заплащане на разликата над 22 648,97лв.
до пълния претендиран размер от 46 297,90лв. представляващи неплатен
остатък от възнаграждение за СМР по Договор от 15.12.2015г. за подобект навес,
приети с протоколи: №3/31.07.2019г., №3а/31.07.2019г., №4/30.09.2019г. и
№4а/30.09.2019г., за които са издадени фактури №2249/02.10.2019г. за стойността
й от 25 584,87лв. и №2250/02.10.2019г. на стойност 20713,03лв., след
извършеното намаление на възнаграждението с разходите за отстраняване на
недостатъците на бетоновата площадка от 23 648,96лв., по реда на чл.265,
ал.1, предл.3 от ЗЗД и извършеното прихващане със заплатения аванс по фактура
№2153/14.05.2019г. в размер на 80 671,82лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.11.2019г. до окончателното й изплащане; и 2/ за
заплащане на разликата над 2 264,90лв. до пълния претендиран размер от
4 629,79лв. представляваща неустойка за незаплатено в срок възнаграждение
по Договор за СМР от 15.12.2015г. в размер на 22 648,97лв. и за периода от
01.08.2019г. до 17.10.2019г.
ОСЪЖДА „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195 със седалище и адрес на управление с.Айдемир,
общ.Силистра, кв.Деленките, бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, да заплати на „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35, сумата от 1 305,74лв., представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА „ВОДНО
СТРОИТЕЛСТВО – СИЛИСТРА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул.“Дръстър“ №35, ДА ЗАПЛАТИ НА „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД ЕИК118040195
със седалище и адрес на управление с.Айдемир, общ.Силистра, кв.Деленките,
бл.“Север“ №11, вх.А, ет.2, ап.4, сумата от 1 391,90лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно отхвърлената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №260025/13.11.2020г.,
допълнено с решение №260040/18.12.2020г. на ОС – Силистра в останалата му част
е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: