Р Е Ш Е Н И Е №98
09.01.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на пети
декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11522 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Отрицателен установителен иск на Г.И.А., ЕГН **********,***,
против "ЕВН България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на
управление:
гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, по
смисъла на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от същия кодекс.
Според изложеното в исковата молба, на 23.11.2012
г. ответното дружество се снабдило , по ч. гр. дело № 18777/12г. по описа на
съда, със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
, издадена срещу наследодателя му И. Г. А. , ЕГН ********** , за сумите от 2278.09
(две хиляди двеста седемдесет и осем лева и 09 ст.) главница, представляваща
стойност на топлинна енергия доставена в обект на потребление, находящ се в *******************
, за периода от 01.04.2011 г. до 30.04.2012 г., както и сумата от 195.51 (сто
деветдесет и пет лева и 51 ст.) , представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.07.2011 г. до 15.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 16.11.2012г., до пълното й изплащане, както и сумата от 263.68
(двеста шестдесет и три лева и 68 ст.) , представляваща деловодни разноски,
включващи платена държавна такса в размер на 49.47 (четиридесет и девет лева и
47 ст.) и 214.21 (двеста и четиринадесет лева и 21 ст.) юрисконсултско
възнаграждение. И. А. не подал възражение против така издадената заповед, и на
дата 07.02.2013г съдът издал и изпълнителен лист за вземането.
Образувано било възоснова този лист на дата
13.03.2013г изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ************** при ПОС за
същата година.
Наследодателят починал на дата ***********г.;
оставил за наследници ищеца и сестра му , която обаче се отказала от наследството на баща си.
Изложени са доводи , според които вземането
на ответното дружество се е погасило с изтичането в хода на изпълнителното дело
на погасителна давност, като в тази
връзка , ищецът се позовава на кратката такава. Затова се иска да се постанови
от съда решение, по силата на което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение на посочените по – горе суми.
Ответното дружество оспорва иска, в
своевременно подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на
давността за вземането , като твърди, че е имало прекъсване и спиране на срока,
представляващ бездействие на кредитора, с мотиви, че на ЧСИ било възложено , на
основание чл. 18 от Закона за ЧСИ , да избира и прилага изпълнителни способи по
свое усмотрение, и че – отделно от горното - взискателя изрично искал извършването на такива. Моли се
иска да бъде отхвърлен .
И двете страни претендират разноските, които
са сторили по производството.
Искът е
допустим като установителен , при очевиден интерес от исканото установяване.
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като
притезание ( срв, решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното
начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти,
а факти, които не са заявени от ищеца
като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като
те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е
възникнало валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането , е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Безспорно
е по делото , че ищецът е наследник по закон на баща си, И. А., с открито на
дата *****г. наследство, а за това обстоятелство има и надлежни доказателства –
удостоверение за наследници. Против наследодателя,
е издадена на дата 23.11.2012 г. по ч.
гр. дело № 18777/12г. по описа на РС Пловдив , заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК , а впоследствие и изпълнителен лист, поради неподадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение.
Тъй като вземането на ответното дружество произтича
от договор при общи условия за доставка на топлоенергия до обект на ищеца,
която доставка се отчита и остойностява ежемесечно, по силата но общите условия
между страните , то задължението на длъжника – ищец по него е за
периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и
договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГК. Последната дата на доставката е 30.04.2012г., а според
общите условия, отчитането следва да е ежемесечно, като издадената фактура
следва да се плати в срок от тридесет дни от издаването. Тоест, най- късно
към 30.06.2012г. , е започнала да тече
за цялото вземане кратката погасителна давност. Подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което се е случило на 16.11.2012г., не прекъсва давността. В молбата за образуване
на изпълнително дело , подадена на 13.03.2013г, фигурира овластяване на
съдебния изпълнител от страна на взискателя – ответник да определя начина на
изпълнение по смисъла на чл. 18 от Закона за ЧСИ , което също не води до прекъсване на давността , тъй
като не може да бъде приравнено на предприемане на изпълнителни действия по
смисъла на чл. 116 буква „в” от Закона за задълженията и договорите, след като
липсва насочване на изпълнение върху конкретен обект от имуществото на длъжника
до датата на откриването на наследството на И. А.. На 22.04.2015г изпълнението
е насочено срещу недвижим имот на новоконституирания длъжник – ищеца , като
наследник по закон на баща си И., като е поискано вписване на възбрана върху
негов недвижим имот, което се е случило едновременно със изпращането на покана
до А. за принудително изпълнение; няма
данни такава възбрана да е реално вписана в имотния регистър, нито такива дали
недвижими имот , срещу който изпълнението е насочено по този начин , е секвестируем
. Или , това започнато по почин на съдебния изпълнител изпълнително действие не
може да служи като основание давността да се прекъсне , тъй като реално не е
извършено – отсъства публична продан на възбранения имот. Следващото започнато
изпълнение , отново по почин на съдебния изпълнител , е срещу движимостите в
жилището на длъжника , но отново не е извършено – липсва протокол за опис на
такива, а и самото действие е предприето
на дата 26.01.2016г, като към този момент са изтекли повече от три години от
началната дата на давността, и не имало налично
основание за спирането и/или
прекъсване на този срок. Следователно,
към 01.07.2015г вземането за главницата
е погасено по давност, което влече и погасяване на притезанието за
обезщетения за забава.
Горното
е достатъчно на съда да формира извод за основателност на иска.
Разноските се присъждат в тежест на ответника
, по списък, като на адвоката на ищеца се присъжда възнаграждение при общ
материален интерес, тъй като искът е един – оспорване на изпълнение на едно
главно притезание възоснова единствен новонастъпил факт, а недължимостта на
сумите, различни от главницата, е законова последица от погасяването на последната
по давност ( чл. 119 от ЗЗД) .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между
страните , че Г.И.А., ЕГН **********,***, не дължи на "ЕВН България Топлофикация ЕАД", със
седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г.
ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, изпълнение ( плащане ) , вкл. по принудителен
ред , на следните суми , за които са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 18777/12г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *********
при ПОС за 2013г :
·
2278.09 (две хиляди двеста седемдесет и осем лева и 09
ст.) главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена в обект на
потребление, находящ се в *************** , за периода от 01.04.2011 г. до
30.04.2012 г.;
·
195.51 (сто деветдесет и пет лева и 51 ст.) ,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2011
г. до 15.11.2012 г.,
·
законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012г.,
до пълното й изплащане,
·
263.68 (двеста шестдесет и три лева и 68 ст.) ,
представляваща деловодни разноски по частното дело (държавна такса в размер на
49.47 и 214.21 юрисконсултско възнаграждение) .
Осъжда "ЕВН България Топлофикация
ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ.
"ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, да заплати на Г.И.А., ЕГН **********,***,
сумата от 185.87 лева разноски по делото.
Осъжда "ЕВН България Топлофикация
ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ.
"ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, да заплати на адв. С.Л.Б. ***,
адрес на дейност ул. ************** , сумата от 421.10 лева хонорар, на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ