Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.09.2013 г. град *******
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Провадийският районен съд
втори състав
на единадесети март две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивайло Иванов
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията
Иванов
брачно
дело № 20 по описа на ПРС за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод, предявен
от И.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, против Т.Ф.И., ЕГН **********,***. Ищцата
моли за прекратяване на сключения между страните през 2008г. граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. В
исковата молба се твърди, че от самото начало на брака същият протича формално.
Ответникът не се интересувал от съпругата и детето си Д., род. на ***г. Не
внасял средства за издръжка в семейството. Харчел изработеното възнаграждение
за употреба на алкохол. Сочи се, че през м. ноември 2011 г. ответникът останал
без работа, но вместо да търси такава се събирал с приятели. През м. януари
2012г. ищцата и детето напуснали квартирата, в която живеели, като същите се
установили при родителите на ищцата. Два месеца по-късно страните се срещнали
по инициатива на ответника, но вместо да уредят споровете си, ответникът се
нахвърлил да бие ищцата. С иска за развод са предявени и небрачни искове: за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето Д. на ищцата и
определяне на режим на лични отношения с ответника, за осъждане на ответника за
плаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от датата на
фактическата раздяла – 01.01.2012г., както и за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.
По отношение на семейното жилище се твърди, че същото е било напуснато и от
двамата съпрузи и ищцата не желае предоставяне на ползването му. В съдебно
заседание претенциите се поддържат от ищцата и нейния процесуален представител.
Ангажирани са доказателства.
Ответникът Т.И. не депозира писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК. В съдебно заседание, редовно уведомен на основание чл.41, ал.2
от ГПК, не се явява и не изпраща представител.
Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс.
Провадийският районен съд, след като взе предвид
исковата молба и изложените във същата доводи, събраните по делото доказателства
и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак, издаден от Община *******, страните са сключили
граждански брак на 21.06.2008г. в гр. *******, за което е съставен акт за
граждански брак №0026/21.06.2008г., като съругата
И. А. е приела фамилното име на съпруга - И.. От брака е родено едно дете
– Д. Т. Ф., ЕГН **********, род. на
***г., видно от приложеното в производството
удостоверение за раждане.
От изслушаните по делото показания на свидетелката М. А.,
майка на ищцата, се установява, че проблемите в брака между страните датират от
самото му начало. Страните първоначално живели на квартира. Ответникът не се
грижел за семейството, често пиел. Не се прибирал вкъщи. За детето се грижели
ищцата и свидетелката. През 2010г. семейството се преместило да живее при
родителите на ищцата на адрес в гр.*******, ** ******, ** ** ** **. Същата
година ищцата била с детето в болница, но ответникът не ги посетил нито веднъж.
През март 2011г. отново излезли на квартира. Живеели на адрес в гр.*******, **
******, бл. 14, вх.Б, ет.1. Страните се
разделили през месец януари 2012г., като ищцата се прибрала с детето при
родителите си. Ответникът също напуснал квартирата. През февруари 2012г.
ответникът извикал ищцата в къщата на своите баба и дядо, за да се разберат.
Ищцата обаче се върнала разплакана и разказала, че съпругът й я ударил. От
момента на раздялата ответникът не се грижел за детето, не давал средства за
издръжка. Взел детето само за два часа за новогодишните празници. Не се обаждал
да се интересува за дъщеря си.
В производството е изготвен и приет социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – *******, от констатациите на който се
установява, че действително страните са разделени и за общото им дете се грижи
ищцата, подпомагана от своите родители, при които живее. Двамата съпрузи
контактуват единствено по повод на отношенията с детето, като бащата го вижда
много рядко. Малолетната Д. посещава детска градина в гр.*******. Проявява
дълбока привързаност към майка си. Майката И.И.
работи като продавач-консултант и получава месечно възнаграждение в размер на
430 лева. Същата е обект на социално подпомагане по чл.7 от ЗСПД в размер на 35
лева месечно. Няма данни за трудовата заетост и доходите на ответника.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В разглеждания
случай по безспорен начин се установява, че с оглед поведението на съпруга
- продължителните му отсъствия от дома,
проявената незаинтересованост към семейството и агресивното му поведение спрямо
съпругата, брачната връзка понастоящем е формална. Липсват положени от страна
на ответника усилия за поддържане на семейни отношения, основани на взаимна
грижа и подкрепа между членовете на семейството. При това положение следва да
се приеме, че брачната връзка страда от непреодолим порок. Бракът не може да
изпълнява своята основна функция, същият се явява лишен от съдържание и
неговото продължаване е обществено неоправдано, поради което следва да бъде
прекратен. Съдът намира, че вина за разстройството на брака има съпругът. Той е
показал пасивно и пренебрежително отношение към поетите брачни задължения за
взаимно уважение и разбирателство, като същевременно не е показал нагласа за
осъществяване на общи цели или намерения на семейството, още по-малко за
постигане на някакво семейно благополучие.
По изложените съображения съдът намира, че предявения
иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между
страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
По отношение упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете съдът намира, че с оглед пола на детето, абдикирането на
ответника от грижите по отглеждането му и обстоятелството, че грижите се
осъществяват понастоящем от майката, която изпълнява родителската си функция в
необходимия обем, разполага с достатъчен капацитет в тази насока и детето
чувства силна привързаност към нея, упражняването на родителските права върху малолетната
Д. следва да бъде предоставено на ищцата, като и местоживеенето й бъде
определено при майката. По отношение на бащата следва да бъде определен режим на лични
отношения, който да не ограничава възможността за контакт между родител и дете,
като позволи изграждане на отношения на доверие и привързаност и способства детето
да преодолее евентуално появилото се отчуждение вследствие на периода на
раздяла. В тази връзка съдът намира, че подходящ се явява следният режим: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По отношение на дължимата за детето издръжка от родителя, който не
упражнява родителски права, съдът намира следното:
По делото се установява, че
текущата издръжка на детето е поета изцяло от майката, като реализираните от нея
доходи трудно биха могли да покриват всички нужди, свързани с необходимостта от закупуване на облекло и
обувки, както и за задоволяване на ежедневните текущи разходи за храна. Не се
установява ответникът да участва в издръжката на детето. Задължението за
издръжка на ненавършили пълнолетие деца обаче е безусловно. Размерът на
издръжката следва да се определи според нуждите на правоимащото
лице и възможностите на лицето, което я дължи, но минималната издръжка на едно
дете следва да бъде равна на ¼ от размера на минималната работна заплата
– чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. В производството не са събрани доказателства за
получавани от ответника доходи, но предвид обстоятелството, че същият е в
активна трудоспособна възраст и липсват данни за евентуални заболявания, които
да препятстват упражняването на трудова дейност, съдът намира, че бащата следва
да участва в издръжката на детето, като заплаща претендираната с исковата молба
сума от 100 лева месечно. Сумата следва да бъде присъдена, считано от фактическата
раздяла между съпрузите, а именно от 01.01.2012г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса
за ползването на семейното жилище, тъй като същото е представлявало апартамент,
който е бил ползван под наем и е бил напуснат и от двамата съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК при допускане
на развод съдът следва да разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите
ще могат да носят за в бъдеще. Според нормата на чл.53 от СК след развода
съпругът, приел фамилното име на другия съпруг, може да възстанови фамилното си
име преди брака. Ищцата е заявила, че желае да възстанови предбрачното
си фамилно име – А.. Възстановяването на предбрачното
фамилно име зависи изцяло от волята и съгласието на съпруга, чието фамилно име
е променено, поради което и направеното искане следва да бъде уважено.
Предвид липсата на направено от ищцата искане за
присъждане на разноски, такива между страните не следва да бъдат възлагани.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя допълнителна
държавна такса за настоящото производството в размер на 20 лева, които съгласно
нормата на чл.329, ал.1, изр.първо от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, който се явява виновния за разстройството на брака съпруг.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Провадийския районен съд
и сумата от 144 лева, представляваща дължима държавна такса, начислена върху
цената на уважената претенция за издръжка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, Провадийският районен съд
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 21.06.2008г. в гр. ******* с акт за
граждански брак №0026/21.06.2008г. между И.
Н. И., ЕГН **********, с адрес *** и Т.
Ф. И., ЕГН **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРИЕМА, че вина
за разстройството на брака има съпругът Т. Ф. И..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето Д. Т. Ф., ЕГН **********, род. на ***г., на майката И. Н. И., ЕГН **********,
с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д. Т. Ф., ЕГН **********,
род. на ***г., при неговата майка И. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между детето Д. Т. Ф., ЕГН **********, род. на
***г. и неговия
баща Т. Ф. И., ЕГН **********,***, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа
на неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т. Ф. И., ЕГН **********,***, да заплаща на Д. Т. Ф., ЕГН **********,
род. на ***г., чрез нейната майка и законен представител
И. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер
на 100.00 /сто/ лева, считано от 01.01.2012г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА
след
прекратяване на брака съпругата И. Н. И. да
възстанови предбрачното си фамилно име – А.
ОСЪЖДА Т. Ф. И.,
ЕГН **********,***, да заплати на Провадийския районен съд сумата от общо 164 лева /сто шестдесет и четири лева/, представляваща държавни
такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................