Р Е Ш Е Н И Е №260023/4.10.2021 г.
№ 04.10.2021
г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
АНИТА ВЕЛЕВА
секретар Ив. Златева
прокурор Е. Гоцев
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД № 40 по описа на ЯОС за 2021
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен
протест от прокурор при РП – Ямбол, против Присъда № 260021/03.12.2020 г.
постановена по НОХД № 510/2019 г. по описа Районен съд – Елхово с
която подсъдимия Д.П.Г.
е признат за невиновен в това, на **.**.**** г., около 07.30 часа, в село Ш.,
област *****, до стопанска постройка, находяща се в животновъден обект,
представляващ бивша кошара на ТКЗС с. Ш., чрез удари с крак, причинил лека
телесна повреда на полицейски орган – П. Д. Д. – ****** ******* ********* в
Полицейски участък Болярово към РУ – Елхово, при изпълнение на службата му,
изразяваща се в оток, кръвонасядане и придружаваща ги болка в областта на
китката на горен ляв крайник, причинили болки на пострадалия, без разстройство
на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал.
2 от НК. ЕРС е постановил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
делото разноски да останат за сметка на органа, който ги е направил – 200.00
лева за сметка на ОД на МВР – Ямбол и 37.03 лева за сметка на РС – Елхово.
В протеста се сочи, че
така постановената присъда е неправилна и необоснована, като постановена в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Прокурорът счита, че при
постановяване на присъдата, съдът не е анализирал в достатъчна степен събраните
по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен и необоснован
извод, че подсъдимият не е осъществил деянието, за което спрямо него е
предявено обвинение. Твърди се още, че от доказателствата по делото безспорно
се установява нанесен удар на свидетелят П. Д. с крак в областта на китката на
лявата ръка от страна на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение
счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че телесното увреждане на свид.
Д. в резултат на нанесения от подсъдимия удар с крак, не е причинено умишлено. Намира, че това се опровергава от една страна
от показанията на свид. П. Д., дадени в хода на съдебното следствие, а от друга
страна – от показанията на свидетелите И. Д. и С. Я., съгласно които „преди
това на подсъдимия е било издадено полицейско разпореждане да слезе от покрива
и да преустанови действията си“. Излагат се съображения, че показанията на
свидетелят П. Д., дадени при проведената очна ставка, не следва да бъдат
кредитирани, поради това, че същите са в противоречия с показанията на свид. Я.
и свид. И. Д.. Прокурорът счита, че съдът неправилно не е кредитирал
показанията на свид. П. Д., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им,
че след като подсъдимия се обърнал и видял свид. П. Д., му е нанесъл удар с
крак в ръката. В протеста се твърди, че с оглед събраните по делото
доказателства може да се направи безспорен и категоричен извод, за това, че подсъдимия
е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което спрямо него е
предявено обвинение.
Протестът се поддържа от участващия
във въззивното производство прокурор, който пледира ЯОС да отмени атакуваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Д.Г. за виновен по
повдигнатото обвинение.
Защитникът изразява становище
за неоснователност на протеста и пледира за потвърждаване на постановената
оправдателна присъда. В последната си дума подс. Д.Г. също настоява за
потвърждаване на присъдата.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим,
като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по
същество е неоснователен, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Към **.**.**** година свидетелят П. Д. Д. заемал длъжността ******
******* *********в Полицейски участък град Болярово към РУ – Елхово. На тази
дата той, заедно с други полицейски служители, сред които и свидетелите С. Я. и
И. Д., участвал в специализирана полицейска операция в с. Ш., обл. *****, за
оказване на съдействие във връзка с изпълнение на постановена от Областта
Дирекция „Безопасност на храните“ гр. Ямбол мярка за принудително убиване по
хуманен начин и обезвреждане на всички дребни преживни животни в село Ш.. За
това била издадена Заповед УРИ № **** – **** от **.**.**** г. и План за
провеждане на СПО за опазване на обществения ред.
На **.**.**** г. около 07.30 ч. свид. П. Д. изпълнявал служебните
си задължения до животновъден обект, собственост на свид. К. П., който
отглеждал животни в стопанска постройка, находяща се в животновъден обект,
представляващ бивша кошара на ТКЗС с. Ш.. В обекта се намирали служители на ОД
„БХ“, които евтаназирали животни, собственост на свид. П.. Около стопанския
обект се имало и множество граждани изразяващи недоволство от евтаназията на
животните. Там, заедно със свидетелите М. К. и Г. П. бил и подс. Д.П.Г.. Той се качил на ламаринения покрив на стопанската постройка на свид. П.,
започнал да скача върху него и се вдигнал силен шум. Свид. П. Д., с цел да не
ескалира напрежението, хванал с двете си
ръце глезена на крака на подс. Г. и го дръпнал за да го свали от покрива. В
този момент подсъдимият, който намирал с гръб към полицейския служител, със свободния
си крак го изритал в областта на китката на лявата му ръка. След това
подсъдимият паднал на земята, изправил се и се слял с множеството. Свид. П. Д. ,
след инцидента изпитвал болка в ударената зона, но не посетил лекар.
Вещото лице по проведената съдебномедицинска експертиза дава
заключение, че травматични увреждания е възможно да са били получени по начин и
време, посочени от пострадалия Д. и са му причинили болка и страдание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Фактическа обстановка се установява
на базата на: показанията на свидетелите П. Д. , С. Я., И. Д., Г. П., М. К. и К.
П., обясненията на подсъдимия вкл. и тези дадени при очната ставка със свид. Д.;
както и от писмените доказателства по делото (подробно описани от ЕРС).
Правилно и с мотиви които
решаващият съд напълно подкрепя и намира за ненужна да повтаря, ЕРС е кредитирал:
показанията на свид. Д., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им,
сочеща, че му е нанесен един удар с крак в областта на китката на лявата ръка;
както и обясненията на подсъдимия Д.Г., относно това, че едва след като е
паднал на земята е възприел свид. Д..
Няма основание да не се кредитира
и заключението на вещото лице съдебномедицинска експертиза, като обективно, компетентно
и обективно.
Прав е решаващият съд, че показанията
на свид. Д., дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 от НПК, не следва да се кредитират досежно това, че той е разпоредил на
подс. Г. да слезе от покрива, но последният „не му обърнал внимание“ и не
изпълнил разпореждането му. Точно ЕРС е посочил, че в проведената очна ставка
между двамата се изяснява, че момента, в който е полицаят е дърпал подсъдимия
за глезена на крака, той е бил с гръб към него, а в това положение се е намирал
и в момента на удара.
Резонно ЕРС е преценил, че не
следва да се кредитират и показанията на свид. Я. и свид. Д. относно отправено
устно разпореждане от свид. Д. на подсъдимия Г. да слезе от покрива на
стопанската постройка. В проведената очна ставка между подсъдимия и свид. Д. се
установи, че той не е издавал устно разпореждане на подс. Г. да слезе от
покрива, преди да хване подсъдимия за крака.
Всички
кредитирани доказателства, по същество са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Д.Г. не е извършил
престъплението, предмет на обвинението, за това, че на **.**.**** година, около
07.30 часа, в село Ш., област *****, до стопанска постройка, находяща се в
животновъден обект, представляващ бивша кошара на ТКЗС с. Ш., чрез удари с
крак, причинил лека телесна повреда на полицейски орган – П. Д. Д. – ****** *******
********* в Полицейски участък Болярово към РУ – Елхово, при изпълнение на
службата му, изразяваща се в оток, кръвонасядане и придружаваща ги болка в
областта на китката на горен ляв крайник, причинили болки на пострадалия, без
разстройство на здравето, поради което правилно и на основание чл. 304 от НПК
го оправдал по така предявеното обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130,
ал. 2 от НК.
ЯОС намира, че от всички събрани и
кредитирани по делото доказателства безспорно се установява, че подс. Д.Г. на
посочените дата, място и начин е извършил от обективна страна описаното в
обвинителния акт и причинил лека телесна повреда на полицай П. Д. , при
изпълнение на службата му.
Основният въпрос обаче, на който
следва да се даде отговор по това дело, е дали подс. Г. умишлено е причинил процесната
лека телесна повреда на свид. П. Д. като полицейски орган и именно съзнавайки това
му качество. Прав е ЕРС, че не се доказа у подсъдимият да е било налице
съзнание за това, преди нанасяне на телесната повреда. От доказателствата
посочени напред в изложението се установява, че подсъдимият е възприел свид. Д.
като полицай едва след причиняването на телесната повреда, но не и преди това. Затова
прав е ЕРС, че при липса на доказателства за това, не би могло да бъде изведен
извод за наличието на такава представа в подсъдимия към момента на причиняване
на телесното увреждане на свид. Д.. Затова резонно решаващият съд е приел липса
от субективна страна на признаците на престъпния състав по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК и в този смисъл законосъобразно, обосновано и правилно
е оправдал подс. Д.Г. по повдигнатото му обвинение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за
неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че решаващият съд правилно е приел
за установена описаната фактическа обстановка. Теоретично доказването
представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане
логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета
на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи
принципно, че при наличие на доказателства, които не хармонизират помежду си
(показанията на свид. Д., дадени на ДП и показанията на последния, дадени в
хода на съдебното следствие и в проведената очна ставка между него и подс. Г.;
противоречия между показанията на свид. Д., тези на другите двама полицейски
служители – Я. и Д. и обясненията на подс. Д.Г.), съдът следва да установи
основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно
върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на
вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които
са в унисон с тези доказателствена база. В случая се процедира точно така –
релевантните обстоятелства в процеса се установяват на базата на заключението
на вещото лице по СМЕ, надграждайки със свидетелските показания на очевидците и
използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика. В тази връзка ЯОС
напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на
доказателствената съвкупност.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно
ЕРС е посочил, че при този изход на наказателното производство, на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК, разноските по делото следва да останат за сметка на органа, който
ги е направил.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
260021/03.12.2020 г. постановена по НОХД № 510/2019 г. по описа
Районен съд – Елхово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________
___________________