Решение по дело №243/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 156
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 21 март 2019 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20183120200243
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№156/14.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Девня

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 243/2018 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ***” против Наказателно постановление № 03-008504, издадено на 23.08.2017 г. от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание -„Имуществена санкция” в размер на 1 600 лева.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че не е наемал работници за беритбата на сливи от собствената му овощна градина, а поради слабата реколта е пуснал хората от с. Б* да си наберат безплатно сливи за компот и ракия. Твърди, че не е бил в трудови правоотношения с лицата, които по време на проверката на ИТ Варна са се намирали в овощната му градина, а същите са били там, за да си наберат сливи за лични нужди.. В с.з. жалбоподателят участва лично и с процесуален представител – адвокат. Последният заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество пледира за недоказаност на административното обвинение и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна – РП – гр. Девня, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.08.2017 г. служители при Д“ИТ“ - Варна извършили проверка по сигнал с оглед спазване на трудовото законодателство в овощна градина /сливова/, находяща се в с. Бояна, общ. В* *, месност „***”, стопанисвана от въззивника – ЕТ „***”. При пристигане на место служителите установили група лица, които беряли сливи в градината. Едно от лицата било Д.С. А*а. Преценили, че същата престира труд в полза на въззивника и предвид липсата на сключен трудов писмен договор между тях, приели, че той е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

За така установеното нарушение на 16.08.2018 г. бил съставен АУАН в присъствието на въззивника, който му бил връчен и подписан от него без възражения.

Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение било издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно – наказващия орган възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация на нарушението, описани в акта и наложил на нарушителя предвидената в разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ имуществена санкция в размер малко над минималния.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно – наказателната  преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Настоящият съдебен състав счита, че в случая вмененото нарушение не е безспорно установено. В хода на съдебното производство въззивникът провежда успешно оборване на твърденията на АНО изложени както в АУАН, така и в издаденото НП, че жалбоподателят се е намирал в трудово правоотношение с Д.С. А*, респ. че същата е престирала труд в негова полза. Същата, както и други лица, установени в градината на въззивника, са разпитани в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие. Всеки един от тях заявява с нужната категоричност, че никога не са били в  трудови правоотношения с въззивника, както и че на конкретната дата - 04.08.2017 г. са се намирали в овощната градина на И*, находяща се в село Б*, за да си наберат сливи за лична консумация безвъзмездно. Проверката е инициирана по сигнал на лице, което бе допуснато по служебен почин на съда в качеството на свидетел, но упорито отказа да се яви на призоваването от страна на съда и да даде показания в качеството на свидетел под страх от наказателна отговорност. По делото няма налични други доказателства, извън твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта, че лицата са престирали труд в полза на въззивника. Последните не се намират с него в някакви лични отношения, които биха дали основание на съда да се съмнява в достоверността на показанията ми. Фактическите обстоятелства, отразени в АУАН не се ползват с презумптивна доказателствена сила и се оборват от останалите налични по делото доказателства. В тежест на административно наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, каквито са работно време, период, заплата и др. АНО се е позовал единствено на съставения при проверката констативен протокол, в който са описани данни на лицата, които са били на мястото на проверката, сред които и Д.С. А*. В протокола са посочени освен имената и ЕГН на лицето, длъжност – берач, дата на наемане - 04.08.2017 г. и работно време – 09 ч.- 13 ч. В съставения протокол не е отразена работна седмица, нито трудово възнаграждение. Трудовото възнаграждение и периодичността на полагане на труд са елементи от трудовото правоотношение. Не се установи в случая да е уговорено трудово възнаграждение. В градината на въззивника не са установени кантари, превозни или преносни средства,  в които да се претеглят, изкупуват и транспортират набраните сливи, което потвърждава тезата на въззивника, че лицата намиращи се в градината не са бил наети от него да извършват работа срещу заплащане.

С оглед на това и съдът приема, че по делото не се установява по изискуемия безспорен и категоричен начин наличието на трудово правоотношение между въззивника и пострадалото лице, поради което и обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно. /В същия смисъл е и Решение № 1872/10.10.2018 г по КНАХД № 2248/2018 г по описа на Административен съд - Варна, влязло в сила на 10.10.2018 г., постановено по аналогичен казус/

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.3 от 3АНН, съдът

 

         РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008504/23.08.2017г., издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Варна, с което на ЕТ „***” за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание - „Имуществена санкция” в размер на 1 600 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен  Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: